Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
05.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: В. ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №920 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба на В.М.Д. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., с посочен
по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №Ц1012-26-360-1 от 17.09.2020
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на оспорващата против Разпореждане №**********/2139-26-5/29.07.2020 г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателката
счита оспореното решение за неправилно и противоречащо на материалния закон.
Твърди, че неправилно било кредитирано незачитането на длъжности „дружинен
ръководител“ и „педагог“ като наличен и положен учителски стаж за периодите от
13.09.1976 г. до 01.10.1981 г., от 15.09.1986 г.
до 01.03.1990 г. и от 01.06.1990 г. до 01.07.1994 г.,
въпреки че те били включени в списъка, утвърден от Министъра на
образованието и науката, и съгласуван с Управителя на НОИ. Без установени
писмени доказателства, на формално и незаконосъобразно основание, бил игнориран
този наличен трудов стаж като изпълняван на учителска длъжност. В обжалваното
решение било налице и несъответствие между мотиви и диспозитив, като това от
своя страна било индиция за немотивираност на обжалвания административен акт –
самостоятелно основание за отмяна, поради нарушение на разпоредбата на чл.117,
ал.3 от КСО.
Претендира се отмяна
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът,
Директор на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, чрез процесуален
представител, заема становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по пенсионна
преписка е видно, че от В.М.Д. е подадено Заявление с вх.№МП-15617/01.07.2013
г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което са представени документи за стаж,
приети под опис, и е съставена Справка – опис на стажа на заявителката.
С Разпореждане №**********/№11/прот.№N01127 от 09.08.2013 г., издадено от
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на В.М.Д. се
отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.07.2013 г., пожизнено,
по чл.68, ал.1, 2 КСО, по заявление, подадено на 01.07.2013 г., при навършена
възраст 60 г. и 9 м., в минимален размер съгласно чл.70, ал.7 от КСО, като е
отбелязано, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето
на размера ѝ по реда на КСО. В разпореждането е приет осигурителен стаж
от III категория труд
37 г. 02 м. 29 дни, и на основание чл.104 КСО – общ осигурителен стаж,
превърнат към III категория труд –
37 г. 02 м. 29 дни.
Представени са
последващи разпореждания, издадени от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково,
с които пенсията на В.М.Д. е изменяна и осъвременявана.
Със Заявление
вх.№2121-26-25/23.12.2019 г. до Директора на ТП на НОИ гр.Хасково, от В.М.Д. е
направено искане на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО, допълнително да бъде
зачетен придобитият преди пенсионирането осигурителен стаж и/или осигурителен
доход за времето от 01.06.1990 г. до 11.04.2000 г., въз основа на приложеното
Удостоверение Обр.УП-3 №411/23.12.2019 г., издадено от ОП „Младежки център“
Хасково, в което е удостоверено, че лицето е заемало за посочения период
длъжност „учител“.
По повод
заявлението, Ръководителят на „ПО“ писмено е изискал от ОП „Младежки център“
гр.Х., след проверка по разплащателните ведомости, да го уведоми дали заеманата
от заявителката длъжност отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител
или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и
правоспособност, и дали същата е изпълнила пълната норма за задължителна
преподавателска работа, съгласно чл.19, ал.2 от НПОС, и доколкото при предходно
подадено заявление лицето е представило образец УП-3 №50/05.03.2013 г. със
заверен осигурителен стаж за периода от 01.06.1990 г. до 21.12.1994 г. на
длъжност „педагог“, положен в „Център за работа с деца“ гр.Х., и от 21.12.1994
г. до 11.04.2000 г. на длъжност „учител“ в „Общински детски комплекс“
гр.Хасково.
С писмо
рег.№74/23.04.2020 г. Директорът на ОП „Младежки център“ – Х. уведомява ТП на
НОИ – Хасково, че за посочения период не се съхраняват разплащателни ведомости
и в ОП няма документи, от които да е видно дали Д. е отговаряла на
изискванията, както и че отменя образец УП-3 №411/23.12.2019 г. и образец УП-3
№50/05.03.2013 г., като ги заменя с нов образец УП-3 с №73/23.04.2020 г.
С Разпореждане
№**********/2139-26-16/23.04.2020 г., Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ и §5, ал.1 и
ал.3 от ПЗР от КСО в редакция от 01.01.2013 г., отказва да измени личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.М.Д..
В разпореждането
е посочено, че на Д. е отпусната ЛПОСВ на основание чл.68, ал.1, 2 от КСО от
01.07.2013 г., и не е отпусната добавка по §5, ал.3 от ПЗР на КСО към
01.01.2013 г., тъй като няма изискуемия се учителски стаж към 2013 г. Цитирани
са разпоредбите на §5, ал.1 и ал.3 от ПЗР на КСО, и е посочено, че след
зачитането на осигурителен стаж по образец УП-3 №73/23.04.2020 г., учителският
стаж на лицето възлиза на 13 години, 10 месеца и 10 дни, и зачитането на
осигурителен стаж по този образец УП-3 не оказва влияние върху правото и
размера на пенсия, както и върху придобитото право на учителска добавка на
основание §5, ал.3 от ПЗР на КСО в редакция от 01.01.2013 г.
Разпореждане №**********/2139-26-16/23.04.2020
г. е изпратено на адресата си и получено
на 15.05.2020 г. срещу подпис, видно от Известие за доставяне ИД PS
6300 013D2T 2.
С жалба вх.№Ц1012-26-186/27.05.2020
г. в ТП на НОИ – Хасково, подадена чрез пълномощник, В.М.Д. обжалва Разпореждане
№**********/2139-26-16/23.04.2020 г. пред Директора на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се
сочи, че В.М.Д. има правен интерес от зачитането на периодите на учителски
стаж:
- от
11.09.1971 г. до 31.08.1972 г. – 11 м. и 20 дни;
- от
13.09.1976 г. до 01.10.1981 г. – 5 г. и 18 дни;
- от 02.10.1981
г. до 23.09.1985 г. – 3 г. 11 м. и 11 дни;
- от
15.09.1986 г. до 01.06.1990 г. – 3 г. 08 м. и 17 дни;
- от
01.06.1990 г. до 11.04.2000 г. – 9 г. 10 м. и 10 дни и
- от
01.10.2001 г. до 30.06.2013 г. – 11 г. и 9 м.,
за да се ползва привилегията съгласно
§5, ал.3 от КСО (действаща
към 01.01.2013 г.)
и пенсията се определи в действителния
правилен размер с начисляване на добавка.
Моли се за
отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на преписката за правилно зачитане
наличния трудов стаж и правилна преценка относно характера на изпълняваните
длъжности за цитирания период.
С Решение
№Ц1012-26-186-5 от 25.06.2020 г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково,
се отменя Разпореждане №**********/2139-26-16/23.04.2020 г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково и се постановява връщане
преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково
за постановяване на административен акт съобразно изложените мотиви в
решението. Посочено е, че пенсионният орган следва да извърши нова преценка
относно придобиването на правото на учителска добавка по §5, ал.3 от ПЗР на
КСО, в сила от 01.01.2013 г., като при новата преценка следва да има предвид и
резултата от извършената в контролното производство проверка и приложените към Констативен
протокол №КП-5-26-00769659/16.06.2020 г. нови писмени доказателства относно
положения от жалбоподателката учителски осигурителен стаж.
С Разпореждане
№**********/2139-26-5/29.07.2020 г., на основание чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ и
§5, ал.1 и ал.3 от ПЗР от КСО в редакция от 01.01.2013 г., Ръководителят на
„ПО“ при ТП на НОИ – Хасково отказва да измени лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на В.М.Д..
В
разпореждането е посочено, че след извършена проверка от Контролните органи при
ТП на НОИ – Хасково в ОП „Младежки център“ гр.Х. е съставен Констативен
протокол №КП-5-26-00769659/16.06.2020 г., съгласно който е издаден нов обр.УП-3
№89/16.06.2020 г. за положения от Д. осигурителен стаж, както следва:
- за периода от
01.06.1990 г. до 30.06.1994 г. на длъжност „педагог“;
- за периода
от 01.07.1994 г. до 10.04.2000 г. на длъжност „учител“.
Съгласно
пенсионното досие, лицето има зачетен осигурителен стаж, положен като
„учителски стаж“, както следва:
- по обр.УП-3
№94-00-1451, издаден от Община Брезово на длъжност „учител ОУ с.Чехларе“ за
периода от 11.09.1971 г. до 31.08.1972 г.;
- по обр.УП-3
№1/07.03.2013 г., издаден от Кметство с.Добрич на длъжност „учител в СУИ „Н.Бозвели“
за периода от 02.10.1981 г. до 23.09.1985 г.;
- по трудова
книжка №004/10.06.1998 г. със заверен учителски стаж от ОУ „Христо Ботев“ с.Долно
Големанци за периода от 01.10.2001 г. до 01.07.2013 г.
Посочено е, че
с новоиздадения обр.УП-3 №89/16.06.2020 г. общият учителски стаж на лицето
възлиза на 22 г., 05 м., 21 дни.
В
разпореждането е отразено, че на Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.68, ал.1, 2 от КСО от 01.07.2013 г. На лицето не
е отпусната добавка по §5, ал.3 от ПЗР на КСО към 01.01.2013 г., тъй като няма
изискуемия се учителски стаж към 2013 г. Според нормата на §5, ал.1 от ПЗР на
КСО към 01.01.2013 г., до 31.12.2020 г. включително учителите придобиват право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст 3 години по-рано от възрастта им по
чл.68, ал.1 и учителски осигурителен стаж, както следва: 1. До 31.12.2011 г. – 25
години за жените и 30 години за мъжете; 2. От 31.12.2011 г. осигурителния стаж
по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4
месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. Съгласно §5,
ал.3 от ПЗР на КСО към 01.01.2013 г. на учителите, които са придобили право на
пенсия по условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и 2,
се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от учителския пенсионен фонд в
размер на 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна
вноска във фонда след придобиване на право на пенсия по ал.1. Посочено е, че
предвид гореизложеното, лицето няма изискуемия се „учителски стаж“ и не са
налице условия за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Удостовереният стаж по УП-3 №89/16.06.2020 г. не оказва влияние за придобиване
право на учителска добавка на основание §5, ал.3 от ПЗР на КСО в редакция от
01.01.2013 г. Посочено е също, че на основание горецитираните обстоятелства е
видно, че не са налице условия за изменение на пенсията.
Разпореждането е изпратено на адреса на
В.М.Д. и получено на 06.08.2020 г., видно от Известие за доставяне ИД PS
6300 01442F G.
От В.М.Д. е подадена жалба до
Административен съд – Хасково срещу мълчалив отказ на Ръководител на „ПО“ към
ТП на НОИ – Хасково по заявление вх.№2121-26-25 от 23.12.2019 г. на ТП на НОИ –
Хасково.
С Определение в закрито заседание на
26.08.2020 г. по адм.дело №661/2020
г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът прекратява производството по
делото и изпраща по подведомственост на Директора на ТП на НОИ – Хасково
жалбата на В.М.Д. против изричен отказ по заявление вх.№2121-26-25 от
23.12.2019 г. на В.М.Д., обективиран в Разпореждане №**********/2139-26-5/29.07.2020
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ на ТП на НОИ – Хасково.
С процесното Решение №Ц1012-26-360-1 от
17.09.2020 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ – Хасково разглежда
изпратената му жалба против Разпореждане №**********/2139-26-5/29.07.2020 г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково и на основание
чл.117, ал.3 от КСО я отхвърля.
В Решението е възприето, че
административният орган, постановил обжалваното Разпореждане, правилно не е
зачел за учителски стажът на жалбоподателката за периода:
- от 13.09.1976 г. до 01.10.1981 г. и
- от 15.09.1986 г. до 01.03.1990 г. –
положен на длъжност „дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС – Хасково, както и
- от 01.06.1990 г. до 01.07.1994 г. –
на длъжността „педагог“ към ОП „Младежки център“ – Хасково,
тъй като посочените длъжности не
попадат в обхвата на чл.19, ал.1 от НПОС.
Посочено е, че макар и длъжностите
„дружинен ръководител“ и „педагог“ да са включени в списъка с длъжности,
утвърден от министъра на образованието и науката и съгласуван с управителя на
НОИ, зачитащи се като учителски стаж, не може да се приеме за жалбоподателката,
че е заемала учителска длъжност, защото няма данни да е изпълнила пълната норма
за задължителна преподавателска работа като дружинен ръководител и педагог, по
смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС, а и организациите, към които е работила, не са
създадени по отменения Закон за народната просвета или по Закона за
предучилищното и училищното образование. Предвид това решаващият орган е
възприел, че общият учителски стаж на жалбоподателката възлиза на 22 г., 05 м.
и 21 дни, и че същата няма необходимия учителски стаж и за нея не са налице
условията за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и за
отпускане на учителска добавка по §5, ал.3 от ПЗР на КСО, в редакция от
01.01.2013 г.
Решение №Ц1012-26-360-1/17.09.2020 г. е
съобщено на адресата си, като видно от Известие за доставяне ИД PS
6300 013B9V 9, същото е
получено срещу подпис на 21.09.2020 г.
Жалбата срещу решението е подадена на 28.09.2020 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№Ц1012-26-360-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваното решение е в изискуемата форма, подписано от издателя си и съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което се явява мотивирано.
По искане на жалбоподателката, по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Е.В.. Видно от заключението на експертизата, прието по делото без оспорване от страните, за работата на В.Д. като „Дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС – Хасково, в Държавен архив не са открити никакви документи. В ТП на НОИ се съхраняват само ведомостите за работни заплати. Вещото лице сочи, че длъжността „дружинен ръководител“ се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитаване на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. В трите училища, където е работила жалбоподателката, вещото лице е проверило запазените летописни книги и Протоколите от заседанията на Учителските съвети за съответните периоди. От тях се виждало, че тя е присъствала в заседанията на учителските съвети, ръководила е и е изпълнявала културно-масови мероприятия, свързани с обществено-възпитателната и културно-просветната дейност на учениците, ръководила е ученически летни лагери и др. Вещото лице сочи, че никъде не били открити документи, от където да са налице данни за изпълнение на пълна норма на задължителна преподавателска работа и каква е била тази норма.
За работата на оспорващата като „педагог“ в Центъра за работа с деца – Хасково, в Държавен архив не били открити документи, освен Историческа справка на Младежки дом Хасково за периода от 1990 г. – м.август 2000 г. Видно от трудовата книжка на жалбоподателката и заповедите за назначаване и Допълнителни споразумения, за процесния период от 01.06.1990 г. до 01.07.1994 г. същата се е водила на работа като „педагог“ към Центъра за работа с деца. В заключението е посочено, че с протоколно решение №138 от заседание на Общински съвет от 23.06.2000 г. се закрива Младежки дом Хасково и е преименуван на ОП „Младежки център“ – Хасково, като става общинско предприятие, с дейност „неформално обучение в сферата на културата“ – те приемат архивата на ЦРД и на ОДК – Хасково. В ОП „Младежки център“ – Хасково освен ведомостите за работни заплати се съхранява и личното досие на жалбоподателката, от където се виждат заповеди за назначаване на работа и Допълнителни споразумения и длъжностни характеристики за длъжността „Учител“ в Общински детски комплекс. От заповедите за назначаване било видно, че същата е назначена като педагог на пълно работно време към Центъра за работа с деца – Хасково за съответния период и има необходимото образование и квалификация. Не се съхраняват обаче документи, от където да е видно дали тя е изпълнявала пълната норма за задължителна преподавателска работа и каква е била тази норма. В Държавен архив Хасково също не се съхраняват документи за изпълнен норматив часове.
В заключението се прави преглед на относимата нормативна уредба, като се коментират разпоредбите на чл.19, ал.1 и 2 от НПОС – доп. с ДВ бр.15/2007 г., в сила от 01.01.2007 г., и на чл.41, ал.2 от ППЗП (нова – ДВ бр.10 от 1998 г., в сила от 01.01.1998 г.) – текстът на тази алинея е същия като на ал.2 на чл.19 от НПОС. Посочва се, че обстоятелството и периодите, през които лицата са изпълнявали пълната норма на задължителната преподавателска работа, се удостоверяват от съответното учебно или възпитателно заведение, въз основа на утвърдените в началото на всяка учебна година списъци образец №1 – в тях се вижда задължителната годишна норма часове преподавателска работа на всеки преподавател. Такива обаче в случая не били открити. Вещото лице сочи също, че съгласно §9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31.12.1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, съгласно действащите до тогава разпоредби. За периода от 1976 г. до 08.10.1991 г. е действал Закона за народната просвета – ДВ бр.218/1948 г., отменен със ЗНП от 1991 г. и Указ №330 на народната просвета – обнародван Изв. бр.90/1954 г., отменен с ДВ бр.86/1991 г., Правилник за ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване на учениците (ДВ бр.53 от 06.07.1982 г.) и др. Цитира се чл.120 на ЗНП от 1948 г. – Отдел Д Извънучебно възпитание (доп.ДВ бр.207/1950 г.) – „Извънучебното възпитание има за цел чрез съгласуваната дейност на министъра на Народната просвета и другите министерства, под чието ведомство има училища, Съюза на народната младеж (по-късно ДКМС), Организацията „Септемврийче“ и др. обществено-възпитателни и културно-просветни организации, да разшири образователния кръгозор на учащите се от всички видове и степени училища и да подпомага развитието на техните творчески способности и дарования“; чл.15 от Указ №330/06.11.1954 г. – Извънучилищни учреждения, извънкласна и извънучилищна работа – В помощ на училищата се създават пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни школи, библиотеки и др. извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа – кръжоци, колективи за художествена самодейност и др. Вещото лице сочи, че тук влизат длъжностите „Дружинен ръководител“ като ръководител на Организация „Септемврийче“ и длъжността „педагог“ в Центъра за работа с деца като извънучилищно заведение с обществено-възпитателна и културно-просветна дейност. В този закон не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители, посочени като Ръководители на Организация „Септемврийче“, които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование.
Въз основа на събраните доказателства, по отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
Спор по установените факти не се формира между страните по делото. Спорът е от правен характер, касае приложението на материалния закон, и като краен резултат (след няколкото последователно проведени административни и съдебно производства) се свежда единствено до въпроса дали стажът, положен от жалбоподателката на длъжности „дружинен ръководител“ за периода от 13.09.1976 г. до 01.10.1981 г., и от 15.09.1986 г. до 01.03.1990 г., и „педагог“ за периода от 01.06.1990 г. – 01.07.1994 г., е учителски.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че този стаж е положен на посочените длъжности и зачетен като размер при отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателката. Видно е от последния опис на осигурителния стаж на В.М.Д., с дата 23.07.2020 г., че същият стаж, посочен под точки 4, 7 и 9 в описа, не е приет за учителски стаж. Без съмнение квалифицирането на стажа – в размер съответно на 05 г., 00 м. и 18 дни; 03 г., 05 м. и 16 дни и 04 г., 01 мес. и 00 дни, като учителски, е от значение за определяне правилния размер на ЛПОСВ на жалбоподателката, тъй като прибавянето на същия към вече зачетения като учителски осигурителен стаж от 22 г., 05 м. и 21 дни, ще надвиши въведеното от закона изискване за отпускане на добавка.
Въпреки, че административното производство пред пенсионния орган е започнало на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО, то няма пречка сезираният със Заявление вх.№2121-26-25/23.12.2019 г. административен орган да се произнесе в хипотезата на чл.99, ал.2, б.„д“ от КСО, след като в проверяваното Решение Директорът на ТП на НОИ – Хасково е преценявал именно наличието на основания за изменение размера на отпуснатата на жалбоподателката ЛПОСВ поради отпускане на учителска добавка по §5, ал.3 от ПЗР на КСО, в редакция от 01.01.2013 г.
Съгласно разпоредбата на §5, ал.1 от ПЗР на КСО (отм.ДВ бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), в приложимата ѝ редакция, доп.ДВ бр.99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., „До 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 и учителски осигурителен стаж, както следва: 1. до 31 декември 2011 г. – 25 години за жените и 30 години за мъжете; 2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.“
Разпоредбата на §5, ал.3 от ПЗР на КСО (в същата редакция), предвижда, че „На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.1“.
Що е учителски стаж дефинира разпоредбата на чл.19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Според чл.19, ал.1 от НПОС, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Според чл.19, ал.2 от НПОС, учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал.1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В чл.19, ал.3 от НПОС е предвидено, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал.1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ бр.79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование.
В случая органите на ТП на НОИ – Хасково са констатирали, че жалбоподателката е работила като „дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС – Хасково, съответно и „педагог“ към ОП „Младежки център“ – Х., които длъжности са включени в посочения списък, и не са оспорили, че тя отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, но са отказали да приемат, че е заемала тези длъжности като учителски, защото нямало данни да е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска работа като дружинен ръководител и педагог, по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС.
Това становище съдът намира за неправилно.
При произнасянето си административният оран не е съобразил разпоредбата на §9 от ПЗР на КСО, предвиждаща, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Иначе казано, трудовият стаж, положен от жалбоподателката, следва да бъде преценен съгласно разпоредбите, действали към момента на съществуването на трудовото правоотношение.
Спорният стаж е полаган в периодите 13.09.1976 г. – 01.10.1981 г.; 15.09.1986 г. – 01.03.1990 г. и 01.06.1990 г. – 01.07.1994 г., при действието на Закона за народната просвета (обн.ДВ бр.218 от 17.09.1948 г.), отмeнен със Закон за народната просвета (обн.ДВ бр.86 от 18.10.1991 г., отм. бр.79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.), и Указ №330 за народната просвета (обн.Известия бр.90 от 1954 г., отм.ДВ бр.86/91 г.). В тези нормативни актове не се констатира да е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители и други педагогически длъжности в учебни и възпитателни заведения, какъвто изискват да е налице органите на пенсионното осигуряване.
Тъй като НПОС е в сила от 01.01.2000 г., то разпоредбите на чл.19 от същата Наредба, в частта им въвеждаща изискване за изпълнение на пълната норма за задължителна преподавателска работа, на които се позовават органите на ТП на НОИ – Хасково, са неприложими по отношение на спорния трудов стаж, положен от жалбоподателката преди 2000 година. Въпросните разпоредби са материално-правни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбоподателката, възникнали и осъществени през процесните периоди (в същия смисъл Решение №7/02.01.2019 г. по адм.дело №975/2018 г. на ВАС, VI отд.; Решение №168/07.01.2020 г. по адм.дело №5753/2019 г. на ВАС, VI отд.; Решение №799/21.01.2021 г. по адм.дело №8018/2020 г. на ВАС, VI отд.; Решение №1785/11.02.2019 г. по адм.дело №1372/2018 г. на ВАС, VI отд.; Решение №10354/28.07.2020 г. по адм.дело №152/2020 г. на ВАС, VI отд.; Решение №13096/22.10.2020 г. по адм.дело №9650/2020 г. на ВАС, VI отд. и др.).
Следва да се посочи, че определянето като учителски трудовия стаж на лицата, заемащи длъжности по утвърдения от министъра на образованието и науката списък, е обвързано с пълната норма за задължителна преподавателска работа едва с приемането на ал.2 (нова - ДВ, бр.10 от 1998 г.) на чл.41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.ДВ бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.), на която разпоредба също няма придадено обратно действие по отношение на вече приключили осигурителни периоди.
Разпоредбите, действали по време на полагане на спорния по делото труд на жалбоподателката, не са предвиждали норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители и на останалите служители на учебно-възпитателни и организационно-педагогически длъжности в системата на народната просвета. Дейността на дружинния ръководител, посочен в закона като „ръководител на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“, е включвала учителски функции за възпитание на деца от основния курс на образование в учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, каквото жалбоподателката безспорно притежава. Прегледът на нормативната уредба сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри, длъжността е била изпълнявана на пълен работен ден и е включвала обучителни функции, поради което придобитият трудов (осигурителен) стаж следва да бъде зачетен за учителски. Обстоятелството, че жалбоподателката е била назначена на работа към ОК на ДКМС – Хасково, каквато е била и установената практика, няма отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски, доколкото от доказателствата по делото е установено, че същата е изпълнявала трудовата си дейност в училища. Изслушаната по делото съдебна експертиза е установила също така, че жалбоподателката е била назначена като педагог на пълно работно време към Центъра за работа с деца – Х. за съответния период и има необходимото образование и квалификация.
Ето защо съдът намира, че игнорирайки нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, пенсионният орган неправилно е приложил закона, като е отказал да признае труда, положен от жалбоподателката за спорните периоди, за учителски. Придобитият стаж от жалбоподателката за периодите 13.09.1976 г. – 01.10.1981 г.; 15.09.1986 г. – 01.03.1990 г. и 01.06.1990 г. – 01.07.1994 г., следва да бъде зачетен като учителски осигурителен стаж, който следва да бъде сумиран със зачетения такъв от органите на пенсионното осигуряване в размер на 22 г., 05 м. и 21 дни, и въз основа на това следва да се прецени наличието на предпоставките по §5, ал.3 от ПЗР на КСО (в приложимата редакция – в сила от 01.01.2013 г.) за определяне на жалбоподателката на добавка от учителския пенсионен фонд.
Разпореждането от 29.07.2020 г., с което е отказано да се измени ЛПОСВ на В.М.Д. в сочения смисъл, е незаконосъобразно. Съответно като
е отхвърлил жалбата срещу това Разпореждане, Директорът на ТП на НОИ – Хасково
е постановил един материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен.
На основание чл.173, ал.2 от АПК,
тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество,
административната преписка следва да се върне на административния орган за ново
произнасяне и изменяне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, с определяне на правилния ѝ размер, при съобразяване със задължителните указания по
прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.120, ал.2 от КСО, в полза на жалбоподателката се дължат, платими от ответника, своевременно поисканите и направени разноски по производството – 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2020 г. и 200 лв. внесено възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №Ц1012-26-360-1 от 17.09.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2139-26-5/29.07.2020 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне и определяне правилния размер на отпуснатата личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.М.Д., съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като му определя 14-дневен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, Териториално поделение – Хасково, да заплати на В.М.Д., ЕГН **********,***-***, разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: