Р Е Ш Е Н И Е № 107
04.12.2019 год., гр. Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 06 ноември 2019 година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛБЕНА ЗЪБОВА
2. РОСИЦА СТОЕВА
секретар Пенка Шивачева
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 330/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Бургас е образувано по въззивна жалба на „Банка Пиреос България“ АД срещу Решение №316/19.07.2019 г. по гр.д. №776/2018г. по описа на БОС, с което по иска на "А енд М" ЕООД против „Франко“ ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД е прието за установено, че „Франко“ ЕООД, в качеството му на длъжник - залогодател по договор за особен залог от 18.04.2008 г., не е собственик на движимите вещи, предмет на предявения по делото отрицателен установителен иск.
С въззивната жалба решението на БОС се обжалва изцяло, като недопустимо, алтернативно - като неправилно. На първо място, в жалбата се навеждат възражения за недопустимост на разгледания отрицателен установителен иск, поради липса на правен интерес, тъй като не е ясно как се влияе правната сфера на ищеца от уважаването или отхвърлянето на иска. Сочи се също така, че не е налице нито една от хипотезите разгледани с ТР № 8/2012 г. на ВКС, тъй като в случая дали „Франко“ ЕООД е собственик или не на процесните машини, няма отношение към правната сфера на ищеца, поради което искът следвало да се остави без разглеждане. Заявено е още, че предметът на предявеният иск не е индивидуализиран в достатъчна степен, нито чрез писмени доказателства, нито чрез оглед на вещите лица, изготвили изслушаните по делото експертизи, тъй като машините липсват по време на цялото исково производство, поради което вещите лица не са могли да установят идентичност с машините предмет на учредения залог в полза на банката. Намират, че разкриването на обективната истина по делото би било възможно едва при успешното приключване на наказателното производство по преписка №8039/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, образувана по сигнал на „Банка Пиреос България“ АД. Заявяват, че събраните по делото доказателства са изтълкувани превратно от съда, като едни и същи обстоятелства са приети за недостатъчно индивидуализиращи в един случай и за достатъчно индивидуализиращи – в другия. Твърди се, че първоинстанционния съд е постановил своето решение при непълнота на доказателствения материал, като е оставил без уважение /без произнасяне/ направеното искане за приобщаване към делото на материалите по изпълнително дело №776/2016г. по описа на ЧСИ С. Н., съдържащи два подробни описа на процесните движими вещи. Намират, че неправилно първоинстанционния съд е игнорирал посочения от Банката довод за извличане на полза от собствено противоправно поведение – едно и също физическо лице, представляващо понастоящем „Авичерис“ ЕООД е представлявало „Франко“ ЕООД, подписало е протокола за оглед на машините и след това протокола за въвод във владение на недвижимия имот, като през този период от време машините са изчезнали. Предвид изложеното от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да остави исковата претенция без разглеждане като недопустима, алтернативно и ако прецени предявения иск за допустим - да го отхвърли.
Въззивната жалба е връчена редовно на насрещните страни „А енд М“ ЕООД и „ФРАНКО“ ЕООД.
В законоустановения срок „ФРАНКО“ ЕООД не е упражнило процесуалното си право на писмен отговор по въззивната жалба и не е изразило становище по нея.
В законоустановения срок „А енд М“ ЕООД е депозирало писмен отговор по въззивната жалба, в който е заявено становище за нейната неоснователност. Оспорени са твърденията на въззивника за недопустимост на предявения иск с аргумент, че същия е такъв по чл.36, ал.2 ЗОЗ и правен интерес от него винаги е налице ако с поведението си противната страна прави несигурни правата на ищеца, като в конкретния случай несигурността произтичала от предприетите в полза на банката изпълнителни действия по отношение на процесните вещи. Намира за неоснователно и възражението на въззивника за недостатъчна индивидуализация на предмета на иска - в петитума на иска ясно и точно били посочени наименованието и бройката на всяка движима вещ, за която претендират, че не е собствена на "Франко" ЕООД. За неоснователни са намерени и твърденията във въззивната жалба за необоснованост на атакуваното решение, в частност за неправилна преценка на доказателствата от страна на съда. Въз основа на подробните съображения в отговора се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззивника „Банка Пиреос България“ АД не изпраща представител, но чрез пълномощника юриск. Т. поддържа въззивната жалба, като иска уважаването й по изложените в същата съображения. Претендира за присъждане на разноски. Заявява и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна „А енд М“ ЕООД. Допълнителни съображения са изложени в представени писмени бележки.
В о.с.з. въззиваемата страна „А енд М“ ЕООД не изпраща представител, но чрез пълномощника адв. Н. оспорва жалбата по съображенията в писмения отговор, като иска оставянето й без уважение, съответно - потвърждаване на атакуваното решение. Претендира и за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна „ФРАНКО“ ЕООД, редовно и своевременно призована, не се представлява и не изразява становище по въззивната жалба.
След преценка на доводите по жалбата, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Тук е мястото да бъде обсъдено заявеното от въззивника възражение за недопустимост на разгледания от БОС отрицателен установителен иск, мотивирано с липса на правен интерес у ищеца, тъй като същото влияе върху допустимостта на постановеното решение. Така заявеното възражения се прецени от въззивния съд за неоснователно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно допустимостта на иска са правилни и се споделят и от настоящата инстанция.
В производството пред БОС ищеца „А енд М“ ЕООД е заявил претенция против „Франко“ ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД да бъде прието за установено, че „Франко“ ЕООД, в качеството му на длъжник - залогодател по договор за особен залог от 18.04.2008 г., не е собственик на движимите вещи, подробно описани в ИМ. Интереса си от предявяване на иска ищеца е обосновал със започналото принудително изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на процесните вещи, за които твърди да са негова собственост. Така предявения иск намира правното си основание в нормата на чл.36, ал.2 ЗОЗ, вр. чл.124 ГПК, каквато е и правната квалификация, определена от БОС.
За да е допустим така предявеният отрицателен установителен иск, следва да е налице правен интерес от предявяването му, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за чието наличие съдът следи служебно, както и да представлява адекватна форма на защита на материалното право на ищеца, накърнено от изпълнителните действия, предприети по реда на ЗОЗ. Нормата на чл.36, ал.2 ЗОЗ регламентира исков път за защита на третото лице, чието право е засегнато от изпълнението, осъществено по реда на посочения закон в две алтернативно предвидени хипотези: когато то твърди, че особеният залог му е непротивопоставим на някое от основанията, посочени в закона или за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на залогодателя. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при условията на втората хипотеза на чл.36, ал.2 ЗОЗ (каквато е процесната) е налице когато изпълнението е насочено върху имущество, което не е собствено на заложния длъжник, независимо дали ищецът претендира, че е носител на същото право, но при наличието на общите предпоставки за допустимост на такъв иск. В ТР №8/27.11.2013 г. по т.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. По принцип за наличието на правен интерес се съди от твърденията в исковата молба, а с тълкувателното решение е прието, че ищецът по отрицателен установителен иск за собственост следва да докаже и фактите, от които произтича този правен интерес. В случая ищеца е представил писмени доказателства, въз основа на които твърди да е собственик на процесните движими вещи, а не е спорно, че претендираното от него право на собственост върху същите вещи е накърнено от започнато производство по принудително изпълнение по реда на ЗОЗ. Ето защо следва да се приеме, че ищецът има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск и твърдението на ответника „Банка Пиреос България“ АД за недопустимост на иска, поради недоказване на правния интерес е неоснователно. При изложеното предявения иск се прецени за допустим, съответно - допустимо е и постановеното решение, поради което въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.
Както вече се посочи, в производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.36, ал.2 ЗОЗ, вр. чл.124 ГПК.
С исковата молба ищеца „А енд М“ ЕООД е заявил претенция против „Франко“ ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД да бъде прието за установено, че „Франко“ ЕООД, в качеството му на длъжник - залогодател по договор за особен залог от 18.04.2008 г., не е собственик на следните движими вещи, подробно описани в ИМ, представляващи оборудване за преработка на черешов пулп, съставено от изброените компоненти: три вани с подемник с инв. №№ 1314Х, 1315Х, 1316Х, окомплектовани с транспортна лента с инв. № 13339Х; транспортна лента към към калибратор-тресачка 24мм с инв. № 1344Х; транспортна лента към към калибратор-тресачка 22мм с инв. № 1343Х; транспортна лента към към калибратор- тресачка 20мм с инв. № 1345Х; транспортна лента към калибратор-тресачка 18мм с инв. № 1342Х; обща транспортна лента към вани с подемник с инв. № 1339Х; транспортна лента с подемник инв. № 1134IХ; инспекционни ленти, окомплектовани с обща транспортна лента- 4бр. с инв. №№ 1329Х, 1330Х, 133IХ, 1333х; инспекционни ленти - 3 бр. с инв. №№ 1336Х, 1335Х, 1334Х; обща транспортна лента към костиловадачки с инв. № 1338Х; калибратор-тресачка 24мм ведно със стойка и транспортна лента с инв. №№ 1307Х, 1344Х; калибратор-тресачка 22мм ведно със стойка и транспортна лента с инв. №№ 1308Х, 1343Х; калибратор-тресачка 20мм ведно със стойка и транспортна лента с инв. №№ 1309Х, 1345Х; калибратор-тресачка 18мм ведно със стойка и транспортна лента с инв. №№ 1310Х, 1342Х; транспортна лента с подемник с инв. №№1341Х, 1346Х, обезлистител с инв. №1303Х, разчепквач с инв. №1302Х, находящите се в цех, собственост на първия ответник метални постаменти, ел.двигатели и редуктори.
Ищеца е основал претенцията си на следните твърдения: първият ответник учредил особен залог върху машини и съоръжения в полза на втория ответник, като обезпечение за предоставен от банката кредит. Въз основа на вписания особен залог кредитната институция упражнила правото си да се удовлетвори от стойността на заложените вещи и в тази връзка било образувано изпълнително дело №20168050400776 по описа на ЧСИ С. Н., с район на действие БОС. Съдебният изпълнител пристъпил към извършване на оглед и оценка на движими вещи, находящи се в двора и в цеха на първия ответник, за което съставил протокол за опис. Според ищеца в направения опис били включени вещи негова собственост, отдадени под наем на „Авичерис“ ЕООД по силата на договор от 17.06.2016 г., предоставени и въведени в експлоатация в цеха за консервиране на плодове, собственост на първия ответник, също нает от това дружество. Казаното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на иска.
Защитавайки се против предявения иск, ответника „Банка Пиреос България“ АД противопоставил следните възражения: Твърди, че е налице идентичност между описаните от съдебния изпълнител вещи и тези, посочени в договора за особен залог, позовавайки се на изготвянето от ЧСИ на протокол за опис от 28.07.2016 г. Посочва също така, че след стартиране на процедура по принудително реализиране на претенциите на банката по договора за кредит, включително насочването им към движимите вещи, заложени от първия ответник, последният извършил поредица от действия целящи създаване на пречки за изпълнението. Първото такова действие било сключване на договор за наем на ипотекиран имот с “Авичерис“ ЕООД за срок от 10 години на изключително ниска цена. Освен това, според кредитната институция трите търговски дружества „Франко“ ЕООД, „А енд М“ ЕООД и „Авичерис“ ЕООД били свързани лица и се представлявали от един и същи адвокат – Г. Н. Оспорена е истинността, автентичността, съдържанието и датата на всички, представени от ищеца писмени доказателства, в т.ч. договор за наем, ЧМР, товарителници, експедиционни бележки, приемо-предавателен протокол и инвойс фактура като се твърди, че са съставени за нуждите на производството. Според банката и във връзка с оспорването на договора за наем, по делото липсват доказателства, свидетелстващи за заплащане на наемна цена, а в представената фактура нямало посочени съответните реквизити, включително стойност на доставката, като не били ангажирани доказателства за заплащане на продажната цена. Не били представени и съответните счетоводни документи, от които да се вижда, че сделката е включена в дневниците за покупки на дружеството купувач и е заплатен съответния ДДС към бюджета. Липсвали доказателства за заплащане на транспортните услуги, което също било индиция за неистинноста на представените частни документи.
Ответника „Франко“ ЕООД заявил становище, че счита предявеният иск за допустим и основателен, а процесните вещи никога не са били негова собственост.
С обжалваното решение БОС намерил предявения в производството иск за основателен и го уважил. За да постанови решението си, приел от фактическа страна, че не е спорно по делото, че между ответниците е подписан договор за особен залог от 18.04.2008 г., сключен за обезпечаване вземането на „Банка Пиреос България“ АД срещу „Франко“ ЕООД по договор за банков кредит №446-1/2008 г. Съгласно клаузите на договора за залог дружеството-длъжник учредило особен залог върху машини и съоръжения, находящи се в гр. А., 2-ри километър А. - Малка поляна, посочени в опис - приложение към договора за особен залог. След като обезпеченото с особения залог вземане не било погасено „Банка Пиреос България“ АД предприела действия по принудително изпълнение върху заложеното имущество, при спазване на предвидения в ЗОЗ ред и посредством вписване на нарочно заявление, подадено до Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието. Залогодателят също бил уведомен (с нотариална покана от 26.01.2016 г.) за намеренията на кредитната институция да пристъпи към изпълнение върху имуществото, предмет на особения залог. В хода на образуваното изпълнително дело №20168050400776, ЧСИ С. Н. извършила оглед и опис на движими вещи и съоръжения, находящи се в гр. А., 2-ри километър - Малка поляна. В съставения за това протокол от 28.07.2016 г. е направена констатация, че част от вещите се намират на площадка пред „Цех за преработка и консервиране на плодове“, като изглеждали корозирали, разкомплектовани и амортизирани. По време на извършване на огледа вещите не са описани с фабрични или инвентарни номера, но съдебният изпълнител приел, че част от тях, съответстват на тези, предмет на договора за особен залог. В протокола е отразено, че според сведения на ЧСИ описаните вещи и съоръжения са собственост на „Франко“ ЕООД. На 05.04.2017 г. ЧСИ извършил нов оглед и опис, за което съставил протокол, в който вещите и съоръженията отново били описани само по своя вид, без посочване на конкретни техни индивидуализиращи белези. В този протокол са отразени и възражения, заявени от представител на ищеца в качеството му на трето лице, че машините, намиращи се в производствения цех са собственост на „А енд М“ ЕООД.
За да установи правата си, съответно - да обоснове правния си интерес, ищеца е представил следните писмени документи: договор за покупко - продажба на поточна линия за преработка на череши от 15.06.2016 г.; международни товарителници от 07.07.2016 г., 08.07.2016 г. и 09.07.2016 г. с товароизпращач „Профил“ ЕООД - Гърция и купувач „А енд М“ ЕООД и с място на доставка гр. Айтос, ведно със съответните експедиционни бележки и опаковъчни листове, съпровождащи транспортирането на стоката през граница; договор за наем на недвижим имот от 11.04.2016 г., сключен между „Франко“ ЕООД и „Авичерис“ ЕООД; договор за наем на оборудване за преработка на черешов пулп от 17.06.2016 г., сключен между „А енд М“ ЕООД и „Авичерис“ ЕООД и приемо - предавателен протокол от 11.07.2016 г., в който машините са индивидуализирани по предназначение, година на производство, количество и инвентарни номера; фактура от 27.07.2016 г.
По делото, по искане на страните, са допуснати съдебни експертизи. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че процесните вещи са осчетоводени в счетоводството на ищеца, съгласно законовите изисквания по счетоводните сметки по индивидуалния сметкоплан на дружеството; доставките са отразени в регистрите на дружеството по ДДС, в които подробно са описани всички, изброени по-горе документи, свидетелстващи за придобиване на собствеността върху вещите от ищеца; сделките са включени в справките - декларации по ЗДДС за съответния данъчен период; дружеството-ищец е издавало също така фактури за наем на машините, съгласно сключения договор с „Авичерис“ ЕООД, а платения наем е надлежно осчетоводен.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписите, положени в договора за покупко-продажба от 15.06.2016 г., договора за наем от 17.06.2016 г., както и в текста на приемо-предавателен протокол от 11.07.2016 г. са на лицето, посочено за техен автор - Д. М.
В хода на процеса са назначени и изпълнени две съдебно-технически експертизи с цел установяване на идентичност между заложените вещи по договора за особен залог, тези описани от ЧСИ и тези отдадени под наем от ищеца. В заключението на тези експертизи не е констатирано такова съответствие, най-вече поради обстоятелството, че към датата на извършване на огледа голяма част от процесните вещи и съоръжения липсвали от цеха, констатирано е наличие на частично съвпадение с вещите, описани от ЧСИ и тези, открити по време на изготвяне на експертизите в двора на предприятието. Вещите лица са посочили също така, че вещите, предмет на договора за особен залог, в описа към същия, не са индивидуализирани с фабрични номера или по друг начин, позволяващ идентифицирането им. Такава индивидуализация липсва и в протоколите за опис, изготвени от ЧСИ.
Така възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка е правилно установена въз основа на събраните по делото доказателства и се възприема и от въззивния съд. До промяна в същата не би могло да доведе и приобщеното от въззивния съд изпълнително дело №20168050400776 на ЧСИ С. Н., тъй като в същото не се съдържат други, относими към спора доказателства, извън вече приобщените от БОС такива.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, при разпределяне на доказателствената тежест (с оглед характера на предявения иск) правилно първоинстанционния съд е възложил в тежест на ответниците да установят, че процесните вещи са собственост на „Франко“ ЕООД. Въз основа на установената фактическа обстановка, БОС е извел извод, че ответниците не са провели успешно доказване на посочения правно релевантен факт, тъй като не са установили правопораждащите факти на правото, което се оспорва. В тази връзка по делото не са приобщени каквито и да е документи, установяващи правото на собственост върху движимите вещи от страна на „Франко“ ЕООД, в частност - договори, фактури за придобиване, гаранционни условия и т.н., посредством които е трябвало да се индивидуализират вещите, върху които се налага особения залог по реда на ЗОЗ. В описа-приложение 1 към договора за особен залог, заложените вещи са посочени единствено и само по вид и марка, както и година на придобиване - 2003 г. Според съда, такава индивидуализация е крайно недостатъчна за идентифициране на същите в един бъдещ момент, в който би се стигнало до насочване на принудително изпълнение върху тях и при конкуренция на права, заявени от трети лица. Вещите са описани от ЧСИ, по начина по който това е направено и в договора за особен залог - без да се посочат фабрични номера или инвентарни такива. При това положение, решаващия съд е извел извод, че не са събрани достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че машините и съоръженията, предмет на исковата претенция са собственост на ответника „Франко“ ЕООД. При липсата на безспорни данни, свидетелстващи за правата на този ответник върху процесните вещи, исковата претенция е приета за основателна и като такава - уважена.
Така изложените от БОС мотиви се споделят изцяло от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно, а оплакванията във въззивната жалба се намериха за неоснователни.
Неоснователно е възражението на въззивната банка за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, в частност - едни и същи обстоятелства да са приети за недостатъчно индивидуализиращи в един случай и за достатъчно индивидуализиращи – в друг. Това оплакване по съществото си е такова за необоснованост на атакуваното решение, каквато в случая не се установява. Още с доклада си по делото първостепенния съд е определил правната квалификация на предявения иск, въз основа на която е разпределил доказателствената тежест между страните, като е възложил в тежест на ответниците да установят, че процесните вещи са собственост на „Франко“ ЕООД. При това положение правилен е извода на БОС, че банката - ответник се е ограничила до това да оспорва твърденията на ищеца, вместо да проведе съгласно указаната доказателствена тежест, доказване на собственическите права на залогодателя върху заложените вещи. Такива доказателствени искания нито са формулирани, нито са приобщени по делото документи, свидетелстващи за факта на придобиване на заложените машини през 2003 г., начина на заприходяването им при залогодателя, или пък такива, даващи информация включително за извършвани ремонти и поддръжка на тези съоръжения през годините. Не е налице и твърдяното превратно тълкуване на доказателства, касателно индивидуализацията на процесните вещи. Напротив - изведения от БОС извод е за липса на индивидуализация на вещите, върху които е наложен особения залог по реда на ЗОЗ в полза на банката, тъй като в описа-приложение 1 към договора за особен залог, заложените вещи са посочени единствено и само по вид, марка и година на придобиване - 2003 г., което (с оглед и заключенията на изслушаните по делото СТЕ) е недостатъчно.
Не се споделя от въззивния съд и твърдението във въззивната жалба за постановяване на атакуваното решение при непълнота на доказателствения материал. Както вече се посочи, въззивния съд уважи искането за приобщаване към делото на материалите по изпълнително дело №776/2016 г. по описа на ЧСИ С. Н., в т.ч. съдържащите се в същото два подробни описа на процесните движими вещи. Това обаче не доведе до промяна на установената по делото фактическа обстановка, от което пък от своя страна да се направят различни правни изводи, тъй като в изпълнителното дело не се съдържат други, относими към спора доказателства, извън вече приобщените от БОС такива.
Не се сподели и оплакването за неправилно игнориране от страна на БОС на посочения от банката довод за извличане на полза от собствено противоправно поведение, мотивирано с твърдението, че едно и също физическо лице, представляващо понастоящем „Авичерис“ ЕООД е представлявало „Франко“ ЕООД, подписало е протокола за оглед на машините и след това протокола за въвод във владение на недвижимия имот, като през този период от време машините са изчезнали.
Това твърдение, за свързаност между дружеството - ищец и първият ответник е обсъдено от първостепенния съд, който е посочил, че дори и да бъде прието, не освобождава ответната страна от задължението да проведе пълно и главно доказване на изложените от нея фактически твърдения в подкрепа на становището, че процесните вещи са собственост на „Франко“ ЕООД, а обстоятелството къде понастоящем се намират машините и съоръженията, предмет на договора за особен залог е извън предмета на установяване в процеса. В допълнение може да бъде добавено, че легална дефиниция на понятието "свързани лица" се съдържа в §1 от ДР на ТЗ, като представителството по пълномощие на две юридически лица не попада в обхвата на цитираната разпоредба.
При всичко изложено до тук, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя извода на първостепенния съд, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. При това положение и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на въззивното производство, право на разноски има въззиваемата страна. Във въззивното производство претенция за разноски е заявила въззиваемата страна „А енд М“ ЕООД, като е представила доказателства, че е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. Тъй като въззивника е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от тази страна за настоящата инстанция, основано на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, въззивния съд следва да вземе отношение и по този въпрос. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при дела с цена на иска от 10 000 до 100 000 (какъвто е настоящият случай), възнаграждението за процесуално представителство е 1316,24 лв. Размерът на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата страна „А енд М“ ЕООД е над посочения размер, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. При това и след съобразяване фактическата и правна сложност на делото, на въззиваемата страна „А енд М“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1500 лв. За горницата над тази сума до претендирания размер от 2400 лв., претенцията за разноски за въззивното производство следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316/19.07.2019 г., постановено по гр. д. № 776/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********, гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе” № 115, сграда Е да заплати на „А енд М“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. Айтос, ул. “Цар Освободител“ № 10 направените за въззивната инстанция разноски за адв. възнаграждение в размер на 1500 лв., като претенцията за разноски за горницата над тази сума до претендирания размер от 2400 лв. - отхвърля.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.