№ 14642
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110136475 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с ответника Н. Р. Г. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №17, находящ се в гр. //////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена е заповед за
изпълнение срещу ответника, като съдът му е указал, че следва да предяви иск
относно вземането си, което обуславя правния му интерес от исковете, поради което
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 4638,06 лв. –
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 876,33
лв. – лихва за забава от 15.09.2020 год. – 15.11.2022 год., сумата от 20,10 лева,
представляваща дължима за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 год. до
30.04.2021 год. и сумата от 4,46 лева, представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 год. до 15.11.2022 год., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 02.12.2022 год. /датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените
в производството разноски.
Ответникът-Н. Р. Г., чрез назначения си особен представител, в срока по чл. 131
1
от ГПК, е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва качеството на потребител на ответника на
топлинна енергия за процесния имот.
Третото лице помагач-„Т” ООД не изразява становище относно
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай ответникът
оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за апартамент № 17,
находящ се в гр. //////, за който са начислени процесните суми. Съдът приема
възражението за основателно. Видно от заповед за настаняване и писмо с рег. №ЖН-
04-Н-005/15.06.2006 год. от Столична община Район „Л“, е че ответникът в
настоящото производство е наемател на топлоснабденото жилище, т.е. той не е нито
собственик нито ползвател. В случая договорната връзка е със Столична община, в
качеството й на собственик на имота. Съдът приема, че между Столична община и
ответника съществува договорно правоотношение по силата на договор за наем, но
това не му вменява качеството на потребител на топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
2
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди / ТР 2/2017 от 17.05.2018 год. на
ОСГК на ВКС/. В случая не са ангажирани доказателства, с оглед твърдяните наемни
правоотношения, за открита партида на името на ответника, което би установило това
му качество. С оглед изложеното и доколкото ищецът не ангажира доказателства, че
ответника е потребител на топлинна енергия, съдът приема, че само на това основание
искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения
за недължимост на процесните суми.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ////////3 против Н. Р. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ///////, чрез адв. О.,
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4638,06 лв. – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 год. за недвижим имот-апартамент №17, находящ се в гр. //////, сумата от
876,33 лв. – лихва за забава от 15.09.2020 год. – 15.11.2022 год., сумата от 20,10 лева,
представляваща дължима за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 год. до
30.04.2021 год. и сумата от 4,46 лева, представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 год. до 15.11.2022 год., като
неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т” ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3