Р
Е Ш Е Н И Е № 1908
гр.
Пловдив, 28.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА
ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 942
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Й.Н.Б. ***, ЕГН **********,
срещу Решение № 2153-15-109/ 18.03.2022 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив. Твърди се, че решението е незаконосъобразно
и се иска отмяната му. В СЗ и в писмени
бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът по жалбата Директор
ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител и в писмени бележки намира
същата за недопустима в едната част и неоснователна в другата. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес.
Същата е недопустима в частта, с която е
заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г., поради липса на правен интерес. В останалата част жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество в
тази част е и основателна.
Между страните няма спор
по фактите. Жалбодателката е получавала пенсия за ОСВ от 01.11.1999 г.,
която е била изчислена въз основа на
УП-2 № 572/ 15.11.1999 г. , издадено от осигурител „Първа общинска поликлиника“
– Пловдив, който съдържа данни за осигурителен доход за времето от 01.01.1990
г. до 31.12.1992 г. в размер на 81 951,
66 лв. Впоследствие е установено, че осигурителния доход за същият
период е в размер на 56 561, 77 лв., при което пенсията е била неправилно
отпусната в завишен размер, съответно е била осъвременявана и преизчислявана на
базата на този завишен размер, като по този начин безспорно е настъпила вреда за ДОО. Единственият спорен въпрос в
случая е: добросъвестна или недобросъвестна е била жалбодателката, защото само
недобросъвестните лица следва да възстановят получените суми в разглежданата
хипотеза.
В своята практика по тълкуването и прилагането на чл. 114, ал.
1 КСО Върховният административен съд, шесто
отделение, неизменно приема, че добросъвестността (в действията и постъпките на
осигурените лица) се предполага до доказване на противното. Добросъвестността/недобросъвестността
във всички случаи се обективира в
действията на лицето и когато органът се позовава на нея, следва да обсъди
всички факти от значение за случая, като в никакъв случай недобросъвестността
не следва да се презюмира, нито да се прави самостоятелен извод за наличието на
такава от някакви предходни действия на лицето, например представянето на
документ, както е в конкретния случай.
Първата предпоставка, за да бъде едно действие или бездействие недобросъвестно,
е то да е осъществено съзнателно, което в случая без съмнение е синоним на умишлено, волево, насочено към
постигането на неправомерна цел - в хипотезата на чл. 114, ал.
1 КСО
тази цел несъмнено е да бъдат получени осигурителни плащания, на които деецът
(лицето) няма право.
В случая липсват каквито и да е доказателства за недобросъвестност и
органите не са доказали, че са налице фактическите основания за издаването на
акта. Единственият мотив, за да приемат, че жалбодателката е недобросъвестна е
това, че същата била представила въпросното
УП-2 № 572/ 15.11.1999 г., издадено от осигурител „Първа общинска
поликлиника“ – Пловдив, поради което не можело да се приеме, че същата не била
осъзнавала, че получавала неоснователно пенсия /всъщност се има предвид не
изобщо пенсия, а че същата е получавана
в завишен размер/, тъй като приложила
към заявлението за отпускане на пенсия документ за осигурителен доход, който не
била получила. Така изложеното обаче представлява презумпция, с каквато
пенсионните органи не могат и нямат право да си служат, по аргумент от чл.114,
ал.1 от КСО. Липсват каквито и да е доказателства, че жалбодателката е
съзнавала факта, че издаденото УП-2 е с невярно съдържание, още повече че
същото се издава от трети лица /които носят отговорност за съдържанието му, а
не може да се презюмира, че жалбодателката носи такава отговорност/, въз основа
на разплащателните ведомости.
При липсата на доказателства от страна на пенсионните
органи, че жалбодателката е недобросъвестна, жалбата е частично основателна и
следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №
2153-15-109/ 18.03.2022 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него разпореждане № РНП-1-4-15-01065294/ 26.01.2022 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, в частта за събиране на сумата
от 3 955, 42 лв., от които 2 982, 10 главница за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и лихва 973, 32 лв., начислена към 26.01.2022
г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 26.01.2022 г. до
окончателно погасяване на задължението. В останалата част - с която е заличено погасеното по давност задължение за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., жалбата следва да се остави без
разглеждане като недопустима.
С оглед изхода от спора и съобразно своевременно направеното
искане в представените преди СЗ писмени бележки, ведно с доказателства за
плащане на жалбоподателя се дължат
разноски. Съдът намира обаче за основателно направеното възражение за
прекомерност и съобразно фактическата и правна сложност на делото определя
същото на 350 лв. Доколкото жалбата е частично основателна следва да бъде
осъден НОИ да заплати на жалбодателката ½ от тази сума или 175 лв. При
това положение разноски се дължат и на другата страна за осъществената
юрисконсултска защита като съдът определя същите на 100 лв. и следва
жалбодателката да бъде осъдена да заплати на НОИ ½ от тази сума или 50
лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-109/ 18.03.2022 г. на Директор ТП на
НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РНП-1-4-15-01065294/
26.01.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив,
в частта за събиране на сумата от 3 955, 42 лв., от които 2 982, 10 главница за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и лихва 973, 32 лв., начислена към
26.01.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след
26.01.2022 г. до окончателно погасяване на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.Н.Б. ***, ЕГН **********, срещу Решение №
2153-15-109/ 18.03.2022 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която е заличено погасеното по
давност задължение за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
942/ 2022 г. в тази му част.
ОСЪЖДА НОИ – гр.София да заплати на Й.Н.Б. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 175 лв.
ОСЪЖДА Й.Н.Б. ***, ЕГН **********, да заплати на НОИ – гр.София разноски
в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ, както
следва: в отменителната му част в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните, а в частта с която е оставена жалбата без разглеждане – с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :