РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Пловдив, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600402 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения И. И. И., депозирано чрез
защитника му- адв. В. К., за възобновяване на производството по НОХД №
2380/2022 г. по описа на РС- Пловдив, присъдата по което е била потвърдена с
решение по ВНОХД №589/2023г. по описа на ОС-Пловдив.
В искането се сочи, че съдебният акт е постановен при особено
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Аргументира се оплакване за неправилен анализ и оценка на доказателствата,
при което обективният признак на престъплението- след употреба на
наркотични вещества от осъденото лице е възприет при липса на
установяващи го доказателства. Явната несправедливост на наказанието се
аргументира като функция на невинността на подсъдимия поради
несъставомерност на деянието. В заключение се отправя искане за
1
възобновяване на производството и оправдаване на осъдения, алтернативно-
за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Защитникът на осъденото лице- адв. В.К. поддържа искането изцяло.
Самият осъден не се яви пред настоящия съд, редовно призован.
Представителят на АП-Пловдив пледира за отхвърляне на претенцията
за възобновяване, като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, трето наказателно отделение, след
като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване, установи следното:
С присъда №31/02.02.2023г. по НОХД №2380/22г., Пловдивският
районен съд – 25 н.с. е признал подсъдимия И. И. И. за виновен в това, че на
20.09.2021г. в гр. * е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „*“, модел „*“ с рег. № *, след употреба на наркотични вещества –
метамфетамин и тетрахидроканабинол (марихуана), като деянието е
извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление - по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на основание
чл.343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лева. На основание чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС е поставено подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване
от свобода при първоначален общ режим, като е приспаднато времето през
което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР. На основание чл.343г
вр. чл.343б ал.4 вр. ал.3 от НК подсъдимият е бил лишен от правото да
управлява МПС за срок от две години и шест месеца, от което наказание е
приспаднато времето,през което свидетелството му за правоуправление е
било отнето по административен ред. На основание чл.68 ал.1 от НК е
поставено подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно и наложеното му
наказание по НОХД№164/22г. по описа на РС-Хасково в размер на шест
месеца лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл и относно приложените
по делото веществени доказателства и направените разноски.
По жалба на подсъдимия производството е било пренесено към
въззивната инстанция. Пловдивският окръжен съд с решение № 296 от
05.07.2023 г. по ВНОХД № 589/2023г. е потвърдил изцяло
2
първоинстанционната присъда.
Искането за възобновяване на производството по делото е направено в
срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Аргументите на осъдения за съществени нарушения на процесуалните
правила изцяло се опровергават от непредубедения и внимателен преглед на
въззивното решение и доказателствения материал по делото. Произнасянето
на въззивния съд е преминало през необходимата и дължима от този съд
проверка на правилността на оспорената пред него присъда, като е
осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата на
въззивната инстанция за проверка на фактическата и юридическата нейна
обоснованост. Доказателствената му дейност е в съответствие с принципните
изисквания на чл.13, чл.14 и чл. 107,ал. 5 от НПК. Прочитът на мотивите към
въззивното решение ясно показва не само съгласието на въззивния съд с
подхода на първата инстанция към доказателствените източници, но и
аргументите, които са му позволили да се солидаризира с този подход и да
възприеме правилността на извода на първостепенния съд за наличие на
безспорни доказателства в полза на обвинението. Изводите за релевантните
обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от
събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички
доказателства и доказателствени източници, като противно на твърдяното в
искането на осъдения не е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Окръжният съд е бил коректен и последователен в разсъжденията, а
направените изводи са правилни.
Неоснователни са упреците относно доказателствената обезпеченост на
обективния признак на престъплението- управлението на МПС след употреба
на наркотични вещества. Към момента на инкриминираното деяние, както и
към датата на постановяване и на присъдата, и на потвърждаващото я
въззивно решение, редакцията на чл. 343б, ал. 3 не предвижда установяване
на наркотичната злоупотреба чрез дължимо спазване на нормативно
установен ред, съществуващ извън правилата по НПК, макар такъв ред да е
предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Такова изискване е въведено след изменението
с ДВ бр.67 от 04.08.2023г. До тогава установяването на употребата на
3
наркотични вещества при обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК ( квалифициращ
състав на който се явява ал. 4 от с.т.) може да се основава на всички
допустими по НПК доказателства и това многократно е подчертавано в
практиката на ВКС. Ето защо въззивният съд не е допуснал нарушение на
правилата за доказване, основавайки се на свидетелските показания, на
данните от талона за медицинско изследване и протокола за медицинско
изследване, както и на заключенията на химикотоксилогичните експертизи-
основна и допълнителна. Въззивният съд е аргументирал позицията си
съобразно съдържанието на тези доказателства и на заключенията на
назначените и приети по делото експертизи. Изводите му относно
инкриминираното деяние имат своето легитимно основание в наличните
доказателства, съответно и нужната солидна фактическа и логическа опора.
Отправеният пред настоящия съд основен упрек- за игнориране на липсата на
наркотични вещества в кръвната проба на осъдения, е бил поставен на
вниманието на въззивния съд и е задълбочено обсъден. Съдът го е отхвърлил,
доверявайки се на експертните становища на химикотоксикологичните
експертизи, според които наличието на специфичния метаболит на
тетрахидроканабинолът и присъствието на наркотичните вещества
амфетамин и метамфетамин в пробата урина, следва да се приемат като
резултат от активно приемане на съдържащи ги продукти. Резултатът от
изследването на пробата урина не може да се възприема като такъв с
доказателствено значение за наличие на наркотични вещества и/или техни
метаболити само ако се установи, че същата е манипулирана или не
принадлежи на изследваното лице. Наличието на наркотични вещества и/или
техни метаболити в урината е категорично доказателство за употребата на
наркотични вещества- извод, който в процесния случай не може да се
направи. Разликата между откриването па наркотични вещества в кръвната
проба и в пробата урина зависи от редица фактори като приета доза, време на
прием, време на пробовземане, биотрансформация на отделните вещества и
път на екскреция. Различните наркотични вещества и техните метаболити се
екскретират за различен период от време в урината. Според вещите лица
установеното съдържание на наркотични вещества в урината и отсъствието
им в кръвта на подс. И. е индикация, че употребата на наркотичните вещества
е била преди повече от 12 часа или до три дни преди изследването за лице,
без развита зависимост.
4
В случая неукорима от процесуална гледна точка е преценката на
въззивния съд, че решаването на въпросите относно деянието и вината на
подсъдимия успешно може да се постигне чрез показанията на разпитаните
по делото полицейски служители, писмените доказателства, установяващи
начина на тестване на осъдения, приложеният като ВД Дрегер дръгчек 3000,
експертното изследване на биологичната проба урина взета от И., в което с
категоричност е прието употребата на тетрахидроканабинол и метамфетамин-
наркотични вещества.
Съдът не е нарушил и материалния закон, като е приел обвинението за
доказано, а наложеното от първостепенния съд наказание една година
лишаване от свобода, глоба в размер на 500 лева и лишаване на подсъдимия
от правото да управлява МПС за срок от две години и шест месеца-за
справедливо.
Явната несправедливост на наказанието искателят свързва единствено с
твърдението за несъставомерност на деянието, поради което, по изложените
по-горе съображения, този довод подлежи на отхвърляне. По размер и начин
на изтърпяване така определената санкция дава възможност за постигане на
целите на наказанието по чл. 36 от НК и не следва да се редуцира.
Въззивният съд законосъобразно е отчел отсъствието в обжалваната
пред него присъда на отреден режим за изтърпяване относно активираното по
реда на чл. 68 от НК предходно наказание лишаване от свобода и без да
излиза от правомощията си е указал необходимостта първостепенният съд да
се произнесе в тази насока по реда на чл. 306 от НПК. Следва да се
констатира, че и към настоящия момент такова произнасяне не е налично,
което обуславя необходимостта отново да бъде указано на първостепенния
съд задължението по реда на чл.306 ал.1 т.2 от НПК да определи при какъв
режим осъденият И. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода,
наложено му по НОХД№164/22г. по описа на РС-Хасково.
Воден от горното и на основание чл. 424 от НПК, Пловдивският
апелативен съд, трето наказателно отделение, след като установи, че не са
налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК,
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. И. И.,
депозирано чрез защитника адв. В. К., за възобновяване на производството по
ВНОХД №589/2023г. по описа на ОС-Пловдив, по което с решение № 296 от
05.07.2023 г. е била потвърдена присъда №31 от 02.02.2023г. по НОХД
№2380/22г. на Пловдивския районен съд – 25 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6