№ 98
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т. АТ. М. срещу решение от 24.03.2021 г.
по гр.д. №27707/2019 г. на Софийски районен съд, 69 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу С.О. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и
т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със заповед №СОА19-
РД15-4469/16.04.2019 г. на Кмета на С.О. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „Старши инспектор” в отдел „Общински приходи
– О.К.“ към дирекция „Общински приходи“ при С.О., за заплащане на обезщетение за
времето на оставане без работа за периода 16.04.2019 г. - 16.10.2019 г. в размер на 7664,10
лв., ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане, и с правно
основание чл.221 ал.2 КТ вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – за възстановяване на удържано
неправомерно от работодателя обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 1277,35 лв., с
която сума се е обогатил неоснователно, като получена при отпаднало основание, като
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в нарушение
на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционният
съд е нарушил разпоредбата на чл.161 ГПК, както и че в нарушение на разпоредбата на
чл.133 ГПК е приел представени от ответника след срока по чл.131 ГПК писмени
доказателства, респ. кредитирал е същите. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че е
спазена процедурата по чл.193 КТ и изискванията на чл.195 ал.1 КТ - за съдържанието на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, на чл.194 КТ – за сроковете за
реализиране на дисциплинарната отговорност, и на чл.189 КТ – за еднократност на
дисциплинарното наказание. Твърди още, че по делото не е установено, че ищецът е
извършил вменените и нарушения на трудовата дисциплина. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.О. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ:
Неоснователни са твърденията на въззивника за допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения във връзка с приемане на представените от ответника след
срока по чл.131 ГПК писмени доказателства, респ. неприлагане на разпоредбата на чл.161
ГПК. С оглед разпоредбата на чл.133 ГПК окончателната преклузия за представяне на
писмени доказателства настъпва едва в първото по делото съдебно заседание, след
постановяването на доклада по делото от съда и предоставяне от последния на страните
възможност да вземат становище по него и да ангажират доказателства във връзка с
дадените в него указания.
По делото не е спорно, а е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на
което ищеца е заемала длъжността длъжност „Старши инспектор” в отдел „Общински
приходи – О.К.“ към дирекция „Общински приходи“ при С.О., както и че същото е
прекратено, считано от 16.04.2019 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, като ирелевантно е дали работодателят е издал
изрична заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, доколкото с
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ настъпва и
прекратителния ефект на трудовото правоотношение на работника или служителя, на който
е наложено дисциплинарното наказание.
Вменено и е извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина по
чл.187 т.3 и т.10 КТ, а именно: действия във връзка с приемане и обработка на декларации
по чл.14 ЗМДТ: при приемане на подадена от Д.Н.М. на 20.112.2018 г. декларация по чл.14
ал.1 ЗМДТ във връзка с придобити ид.ч. земя, прилежащи към апартамент, е обработила
декларацията без да има заверка на служебната страница от Техническа служба, което е
нарушение на т.5 от утвърдени указания за прием и обработка на декларации по ЗМДТ; по
повод подадено от П.К. на 07.11.2018 г. заявление за разсрочване на данък „превозно
средство“, което е разпределено на ищеца за указания за отговор, че компетентен орган по
разсрочване и отсрочване е кметът на общината, а същевременно са установено задължения
за МПС, поради което на ищеца е възложено да образува и проведе законосъобразно
административно производство, като административният акт е издаден без да е съгласуван с
началника на отдела и без необходимите мотиви и констатации, и без да са изискани
2
необходимите документи, поради което след подадена жалба актът е отменен поради
неспазени процедури при издаването; при приемане на 2 бр. декларации по чл.14 ЗМДТ от
„Р.***“ ЕООД на 27.11.2018 г., които декларации са подадени със закъснение, ищецът е
съставила само едни акт за установяване на административно нарушение; по повод подадена
от Е.Г.В. на 26.11.2018 г. декларация по чл.14 ЗМДТ ищецът не е закрил партидата на
починалата лице към момента на неговата смърт и не е открил нова партида, а подадената
декларация е въведена в партидата на починалото лице с дата на промяна – 31.12.2014 г.,
като по този начин са нарушени права на наследодателката, като във връзка с молба на
Е.Г.В. на ищеца е възложено да образува и проведе законосъобразно административно
производство, което да приключи с издаване на акт по чл.107 ал.3 ДОПК, като към
22.02.2019 г. ищецът не е представил акт за установяване на задължения; по повод
декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ на И.К.Г. от 16.11.2018 г., която е подадена със закъснение,
и която декларация е приета от ищеца, като при извършена проверка в програмния продукт
„Матеус“ не е установено издаване на акт за административно нарушение, установено е в
създадения регистър с всички съставени актове за установяване на административно
нарушения и наказателни постановление, че ищецът не описва административните
наказателни преписки; констатирано е наличие на многобройни жалби в резултат на
възникнали конфликти между ищеца и клиентите, които обслужва.
Данни за извършваните нарушения се съдържат в самата заповед, в доклад, вх.
№СОА19-ВК66-42/06.03.2019 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при СО, и
докладни записки №№ДОК18-ВК66-161/18.12.2018 г., ДОК19-ВК66-9/17.01.2019 г., ДОК
19-ВК66-29/14.02.2019 г. и ДОК19-ВК66-36/1/22.02.2019 г. на началника на отдел
„Общински приходи – О.К.“.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание
се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на
тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.
Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от
съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на
дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при
възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Заповедта, с която
се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са
ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината,
поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши
проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Съгласно
трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на
ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение
№460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290
ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане
към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е
известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните
факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг
документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да
изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.
3
Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички задължителни
реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ по отношение - мотиви, нарушителят,
нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, по само по
отношение на действията на ищеца във връзка с подадените декларации от лицата Д.Н.М.,
„Р.***“ ЕООД и И.К.Г.. Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед в тези и
части отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ и съдържа всички задължителни
реквизити.
По отношение на останалите вменени на ищеца нарушения – действията и във връзка
със заявлението на лицето П.К., декларацията на лицето Е.Г.В., неописването на
административно-наказателни преписки в създадения регистър и наличие на многобройни
жалби в резултат на възникнали конфликти между ищеца и клиентите, които обслужва,
настоящият въззивен състав намира, че процесната заповед за уволнение не отговоря на
изискванията на чл.195 ал.1 КТ, вкл. и чрез препращането на посочените по-горе докладни
записки. По отношение на първите две нарушения не е конкретизирано в какво се изразяват
административните нарушения на всяко едно от посочените лица, което води до
невъзможност да се установи в какво се изразяват конкретните извършени от ищеца
действия, респ. тяхната законосъобразност, с които е нарушил трудовата дисциплина, което
препятства както защитата на работника, така и съдебния контрол за законност за
наложеното наказание. По отношение на останалите нарушения посочването им е изцяло
бланкетно, които води до неизясняване на фактическата обстановка на вменените
нарушения на трудовата дисциплина. Посочването на дата или времеви период на
извършване на твърдените нарушения също е от съществено значение за защита на
служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез
депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи
изводите на наказващия орган. Освен за правото на защита, индивидуализирането на
нарушението по време на извършването му е съществено и от гледна точка изискването за
спазване на преклузивен срок, в който може да бъде наложено наказанието. В случая
нарушенията не са индивидуализирани и по време на извършване, поради което съдът не
може да направи преценка правилно ли е наложено дисциплинарното наказание и с оглед
разпоредбата на чл.194 КТ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че спорът по отношение
уволнението на ищеца бъде разглеждан по същество само по отношение на вменените и
нарушения на трудовата дисциплина, за които са спазени изискванията на чл.195 ал.1 КТ.
Чл.194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Ал.1
предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете са преклузивни.
С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното
наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по
проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното
производство е своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете се
прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния мир
дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание.
Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на
нарушението ще бъде налице, когато са изготвени всички материали, установяващи
нарушението от обективна и субективна страна. Едва когато материалите, обективиращи
данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, можем да говорим за
откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ.
Видно от описаната по-горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание, същата
е издадена на 16.04.2019 г. и е връчена на ищеца на същата дата, а нарушението е открито на
4
06.03.2019 г. - с достигане на описания по-горе доклад на директора на дирекция
„Общински приходи“ до Кмета на С.О.. При тези данни, съдът намира, че при налагане на
дисциплинарното наказание на ищеца са спазени предвидените в чл.194 КТ преклузивни
срокове.
Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, в стадия на установяване факта на
нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като
орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
По делото е представено искане от Кмета на С.О. до ищеца, връчено и на 01.04.2019
г., за даване на обяснения във връзка с всяко едно от вменените и процесни нарушения на
трудовата дисциплина. Представени са обяснения на ищеца, вх. №СОА19ІВК66-
42/2/02.04.2019 г.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи
ответникът да е спазил императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ – работодателят е приел
писмените обяснения на ищеца.
Не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивника, че е нарушена разпоредбата
на чл.189 КТ, доколкото това възражение е преклудирано, тъй като твърдения за такова
нарушение не се съдържат в исковата молба, а е въведено за пръв път едва във въззивната
жалба.
На ищеца е вменено извършването на нарушения на трудовата дисциплина по чл.187
ал.1 т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа и по чл.187 ал.1 т.10 КТ – неизпълнение
на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение.
По отношение на нарушението във връзка с декларацията по чл.14 ал.1 ЗМДТ на
лицето Д.Н.М. настоящият въззивен състав намира, че по делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване с вмененото му действие ищецът да е извършил
каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина. От представената по делото данъчна
декларация за облагане с данък върху недвижим имот, вх. №**********/20.11.2018 г.,
подадена от посоченото по-горе лице, се установява, че същата е подадена и приета от
ищеца на 20.11.2018 г., като върху декларацията има заверка на служебната страница от
Техническа служба, която заверка е извършена на 21.11.2018 г., т.е. в деня, следващ
подаването и. По делото е представена заповед №РД09-57/07.03.2010 г., издадена от Кмета
на СО – район „О.К.“, в която е уреден редът за попълване на данните за техническите
характеристики на имотите, подлежащи на служебно попълване в декларациите по чл.14
ал.1 ЗМДТ. В посочената заповед липсва въведено изискване за предварителна заверка от
страна на Техническа служба на данните в подаваните декларации по чл.14 ал.1 ЗМДТ. По
делото не са представени сочените в процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ указания за прием и обработка на декларации по ЗМДТ, поради
което и не се установява наличието на соченото нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ищеца.
По отношение нарушението във връзка с декларациите по чл.14 ЗМДТ на лицето
„Р.***“ ЕООД настоящият съдебен състав намира, че с вмененото му бездействие ищецът не
е извършил каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина. По делото не е спорно и се
установява от представените данъчни декларации за облагане с данък върху недвижим имот,
вх. №№**********/27.11.2018 г. и **********/27.11.2018 г., подадени от посоченото по-
горе лице и приета от ищеца на 27.11.2018 г., че лицето е декларирало придобиването на
ид.ч. от недвижим имот, придобити по силата на нот. акт №181, т.VІІ, н.д.
№2583/05.12.2017 г. по описа на нот. М.Г., които декларации са подадени след
законоустановения срок по ЗМДТ. Не е спорно, че при депозиране на декларациите по
отношение на данъчно задълженото лице е съставен от страна на ищеца акт за установяване
5
на административно нарушение за наложена имуществена санкция в размер на сумата от
500,00 лв. по чл.107 ал.3 ДОПК. С подаването на описаните по-горе декларации по чл.14
ЗМДТ след срока по ЗМДТ данъчно задълженото лице е извършило едно административно
нарушение по смисъла на ЗАНН, респ. може да му бъде наложено само едно
административно наказание, което е сторено, т.е. ищецът не е извършил соченото
нарушение на трудовата дисциплина.
По отношение на нарушението във връзка с декларацията по чл.14 ал.1 ЗМДТ на
лицето И.К.Г. настоящият въззивен състав също намира, че по делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване вмененото на ищеца бездействие, с което да е
извършил каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина. От представената по делото
данъчна декларация за облагане с данък върху недвижим имот, вх. №**********/16.11.2018
г., подадена от посоченото по-горе лице, не може да се установи дали същата представлява
коригираща такава към вече подадена от него, с оглед твърденията на ищеца, поради което
не може да се приеме, че за ищеца е възникнало соченото от ответника задължение за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че уволнението на ищеца е
незаконно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.Доколкото
съдът достигна до такъв фактически и правен извод, както и предвид обстоятелството, че
трудовият договор е за неопределено време, искът за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния
период. Оставането на ищеца без работа не се оспорва от ответника, но същевременно при
извършения оглед на оригинала на трудовата книжка /о.с.з. на 10.12.2020 г./
първоинстанционният съд не е констатирал отбелязване за започване на работа по трудово
правоотношение на ищеца при същия или при друг работодател.
Разпоредбата на чл.228 ал.1 КТ сочи, че БТВ за определяне на обезщетенията по този
раздел на КТ /Други видове обезщетения/ е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
БТВ.
От представения по делото фиш за заплата се установява, че за мес.03.2019 г., за
който страните не спорят, че е последният пълен отработен за ищеца при ответника, се
установява, че дължимото се на ищеца обезщетение следва да бъде определено върху сумата
от 1277,35 лв., за което също по делото не се спори. За периода 16.04.2019 г. – 16.10.2014 г.
размерът на дължимото се на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 7664,10 лв.
Поради гореизложеното, съдът намира, че предявеният в рамките на производството
по настоящето дело иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за
пълния му претендиран размер.
По иска с правно основание чл.55 ЗЗД вр. чл.221 ал.2 КТ:
Ищецът претендира сумата от 1277,35 лв., представляваща заплатено на ответника
обезщетение с правно основание чл.221 ал.2 КТ. Разпоредбата на чл.221 ал.2 КТ предвижда,
че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието -
6
при безсрочно трудово правоотношение.
Видно от процесната заповед за уволнение, ищцата дължи на ответника обезщетение
на основание чл.221 ал.2 КТ в размер на брутното си месечно възнаграждение. От
представения по делото фиш за работната заплата на ищеца за мес.04.2019 г., се установява,
че размерът на дължимото от ищеца на ответника обезщетение по чл.221 ал.2 КТ възлиза на
сумата от 1246,00 лв., за което не е спорно, че е удържано от дължимото се на ищеца
трудово възнаграждение.
При тези данни, съдът намира за доказан факта на заплащане от страна на ищеца на
дружеството-ответник на сумата от 1246,000 лв., представляваща обезщетение с правно
основание чл.221 ал.2 КТ. Доколкото съдът достигна до извод, че уволнението на ищеца се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, то и заплатеното от нея обезщетение по
бл.221 ал.2 КТ се явява получено от ответника на отпаднало основание, поради което
подлежи на връщане.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен
до размера на сумата от 1246,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Поради изложеното, обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено в частта,
в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр.
чл.225 КТ и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от ищеца срещу
ответника искове бъдат уважени. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск с правно чл.55 ЗЗД вр. чл.221 ал.2 КТ за сумата от 1246,00 лв., и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до посочения
размер, а в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата над сумата от
9,75 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца на основание чл.78 ал.1
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на сумата от 1992,64 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1494,45 лв.,
представляваща адвокатко възнаграждение. Възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение е неоснователно.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
въззиваемата страна и адв. И., според който въззивникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 1500,00 лв. Съгласно ТР №6/2012
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 и ал.2 Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на СРС сумата от 456,56 лв., представляваща държавна такса, и по сметка на СГС
сумата от 228,28 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 9,75 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20076382/24.03.2021 г., постановено по гр.д. №27707/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 69 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от Т. АТ. М. ,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – чрез адв. И., срещу С.О., адрес:
гр. София, ул. „*******, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1
КТ – за признаване на уволнението, извършено със заповед №СОА19-РД15-4469/16.04.2019
г. на Кмета на С.О. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Старши инспектор” в отдел „Общински приходи – О.К.“ към
дирекция „Общински приходи“ при С.О., за заплащане на обезщетение за времето на
оставане без работа за периода 16.04.2019 г. - 16.10.2019 г. в размер на 7664,10 лв., ведно със
законната лихва от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл.221
ал.2 КТ вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – за възстановяване на удържано неправомерно от
работодателя обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 1246,00 лв., и в частта, в която Т.
АТ. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – чрез адв. И., а осъдена да
заплати на С.О., адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
разноски за разликата над сумата от 9,75 лв., и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението на Т. АТ. М. , ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – чрез адв. И., извършено със Заповед
№СОА19-РД15-4469/16.04.2019 г. на Кмета на С.О., адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл.192 вр. чл.186, чл.187 т.3 и т.10, и чл.188 т.3 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. АТ. М. , ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – чрез адв. И., на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ на заеманата до уволнението
длъжност „Старши инспектор” в отдел „Общински приходи – О.К.“ към дирекция
„Общински приходи“ в С.О., адрес: гр. София, ул. „*******.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на Т. АТ. М. , ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – чрез адв. И., на основание чл.344 ал.1
т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ сумата от 7664,10 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода 16.04.2019 г. – 16.10.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане, на основание
чл.55 ал.1 ЗЗД вр. чл.221 ал.2 КТ сумата от 1246,00 лв., представляваща заплатено на
отпаднало основание обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, ведно със законната лихва, считано от
17.05.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1992,64
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 1494,45
лв., представляваща разноски във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
да заплати по сметка на СРС сумата от 456,56 лв., представляваща държавна такса, и по
сметка на СГС сумата от 228,28 лв., представляваща държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. АТ. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – чрез
адв. И., да заплати на С.О., адрес: гр. София, ул. „*******, на основание 78 ал.3 и ал.8 ГПК
сумата от 9,75 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9