Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Б.С., 19.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 23 юли, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ШАБАНСКИ
При секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия ШАБАНСКИ АНД № 175/2020г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе, взе предвид следното:
ЕТ ”АВИЦЕНА-ЦЕЦААСЕНОВА”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявана от Ц.А.И., с ЕГН ********** *** обжалвал НП № К-030505/28.04.2020г. на Директор в Регионална дирекция В., М. и В. към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед № 677/21.08.2019г. на Председателя на КЗП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв., на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл.15, ал.1 от същия закон.
Производството е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна изразява становище, че НП следва да бъде потвърдено.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че при извършена проверка на 25.03.2020г. от служителка на КЗП –РД М., звено В.- С.А., съвместно със служители на ОДП-В. и служители на РЗИ В., в аптека, находяща се в сградата на пощата в централната част на гр.Б.С.. При проверката св.А. констатирала в търговския обект са предлагат стоки, на които търговецът не е поставил в непосредствена близост до стоката цена. Тези нарушения са отразени в констативен протокол. Търговецът бил извикан да се яви в офисите в гр.В., за съставяне на АУАН. На посочената в АУАН дата 30.03.2020г. търговецът не се явил и АУАН бил съставен в негово отсъствие Като нарушена разпоредба е записан чл.15, ал.1 от Закон за защита на потребителите. Този акт е подписан от свидетелката – актосъставителя С.А. и от Г.С., която е свидетел само при съставяне на акта. От нарушителят актът е подписан като е отбелязана дата 02.04.2020г. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно: НП № К 030505/28.04.2020г., Констативен протокол, серия К № 2700428/02.04.2020г. и № К-2700420/25.03.2020г., АУАН № К-030505/30.03.2020г., Заповед № 677/21.08.2019г. на Председателя на КЗП, Заповед № 342 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП, както и от гласните доказателства - показанията на разпитаните в с.з. свидетели С.И.А. – актосъставител и Г.Д.С. – свидетел при съставяне на акта, и двамата служители на КЗП- В..
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящият съд приема, че направените в жалбата и в с.з. възражения са основателни и счита, че деянието следва да се квалифицира, като „маловажен случай”.
Правната норма на чл.28 ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения, наказващия орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административно-наказателния процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответното наказание. А прилагането на санкцията на административно-наказателната норма във всички случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл.6 ЗАНН. В чл.28 и чл.39 ал.1 ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни нарушения”. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 ЗАНН наказващия орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати по чл.6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен” случаи на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба наказващия орган всъщност освобождава от административно-наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може” не обуславя действия при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален точка, предвиден в закона ред, а именно – при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, за да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Преценката за ”маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и преценка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с което е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изхода на делото.
От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно - наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Настоящият съд приема, че определяне на маловажните случаи при административни нарушения по Закона за защита на потребителите, следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК.
Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието ”маловажен случай”, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение, като „маловажен случай” да се изведат от чл.93, т.9 НК.
Легалното определение на „маловажен случай” по чл.93, т.9 НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в конкретния случай административно нарушение.
От анализа на цитираната правна норма, следва, че да се направи извод по въпроса, дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва и да се преценят фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението. Всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
От съдържанието на чл.93 т.9 НК следва извода, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от настоящия съд, конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен, следва да се изхожда от размера на вредните последици от нарушението, което релевантните за преценката остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Съдът при тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай” законодателна воля, приема, че при административните нарушения следва да се преценят както обстоятелствата, относно обществената опасност на административното нарушение в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя.
Съдът приема, че „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства, обуславя по-ниска степен на обществена опасност, на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Съдът в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема, че административното нарушение за което е санкциониран търговеца, следва да се квалифицира, като „маловажен случай” и административно-наказващия орган не е следвало да налага наказание за констатираното по АУАН и обжалваното НП нарушение поради следното:
Макар и да не е задължително по делото не са констатирали, че са настъпили вредни последици за потребителите. Стоките, които са били изложени за продажба са с много ниска цена. Техният брой не е голям.
На следващо място съдът намира, че административно-наказващия орган не е спазил задължението си по ЗАНН да мотивира и обсъди чл.28 ЗАНН, при положение че според съда, в конкретния случай са налице именно предпоставките, процесното нарушение да се квалифицира, като „маловажен случай”, съгласно изложените мотиви по-горе.
В издаденото НП съвсем бланкетно е записано, че не са налице смекчаващи обстоятелства за прилагане текста на чл.28 ЗАНН и предпоставки за освобождаване от административно-наказателна отговорност, без да са споменати кои са тези обстоятелства.
Съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение.
На следващо място съдът констатира, че в административно-наказателната преписка е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които водят до отмяна на НП, без да се разглеждат въпросите по същество на спора. В чл.40, ал.1 от ЗАНН е предвидено „че акта за ,установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“. В ал.3 на същия член е предвидено „че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него“.
В конкретния случай актосъставителят, свидетелката А. е присъствала при констатиране на нарушението. Свидетелката С. е свидетел само при съставяне на акта. Т.е. тя не е присъствала при установяване на нарушението. Актът не е съставен в присъствието на още един свидетел.
По делото безспорно е установено, че при констатиране на нарушението са присъствали други свидетели- служители на ОДП –В. и служители на РЗИ-В., и същите е следвало да бъдат привлечени като свидетели към настоящето производство.
Предвид изложените съображения съдът счита, че обжалваното НП не е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № К-030505/28.04.2020г. на Директор в Регионална дирекция В., М. и В. към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед № 677/21.08.2019г. на Председателя на КЗП, с което на ЕТ ”АВИЦЕНА-ЦЕЦААСЕНОВА”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявана от Ц.А.И., с ЕГН ********** *** наложена имуществена санкция в на 300.00 лв., на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл.15, ал.1 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: