№ 1159
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501425 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни
жалби, и двете насочени против Решене № 248/13.01.2025 г., постановено по гр.д. №
5953/2022 г. по описа на СГС, ГО.
С него „Бул ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на П. П. Ч. от гр. София
сумата 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение от общ размер от 150 000
лева за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични
увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, травматична дискова херния на ниво 6-ти
– 7-ми шийни прешлени и “антеролистеза“ и увреждане на междупрешлените дискове в
шийния отдел на гръбначния стълб, в резултат на осъществено на 17.10.2019 г. на път III
6204, км. 4, м. 420, между с. Самораново, общ. Дупница, и адрес ***, пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на автомобил “Форд Фиеста“ с рег. № *** – А. М. В., чиято
деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със
ЗД Бул ИНС АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 5275.29 лева -
застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение и медикаменти, настъпили от причинените й увреждания в резултат от
посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от
28.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 80 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева,
предявен като частичен иск за обезщетение в общ размер 150 000 лева.
В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила, като не е предмет на
въззивна проверка.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ЗД
„Бул ИНС“ АД – В. С. П. от адрес ***.
1
Срещу решението в неговата уважителна част, която единствено има негативен
характер за третото лице помагач /независимо, че в жалбата си същият сочи да обжалва
решението изцяло/, е подадена въззивна жалба от третото лице помагач на страната на
ответника застраховател – В. П., а в уважителната му част по отношение искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лв. - от ЗД“Бул
инс“АД, чрез адв.Я. Д..
В първата от въззивните жалби се поддържа неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно
релевантния въпрос относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и относно
отговорността за настъпването му от участниците в него.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в неговата цялост.
В отговора на тази въззивната жалба ищцата-въззиваем, чрез процесуалния му
представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение в уважителните му части.
Във въззивната жалба на ЗД“Бул инс“АД, чрез адв.Я. Д. от САК се правят оплаквания
за неправилност на обжалваното решение в частта, с която предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от 50 000 лв. поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените доказателства касателно
факта на дължимото се обезщетение за причинените на ищцата-въззиваем неимуществени
вреди, респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД,
както и за необоснованост.
По изложените съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция отмяна на първоинстанционното решение в частта му, с която в полза на
въззиваемата-ищца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 50 000
лв.
В отговорите по тази жалба останалите страни оспорват развитите в нея доводи за
неправилност на обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата уважителна част изцяло /поради жалбата на
третото лице помагач В. П./, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на
решението, посочени и в двете въззивни жалби, приема следното:
Обжалваното решение в уважителната му част е валидно и допустимо, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и
в съответната форма, по редовно предявен иск.
Решаващият въззивен състав счита същото и за правилно, като за да достигне до този
краен извод взе предвид от фактическа и правна страна следното:
СГС е бил сезиран с предявени частични осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от П. П. Ч. против ЗД“Бул инс“АД.
Твърдяло се е в исковата молба, че на 17.10.2019 г. на път III – 6204, км 4+420, по вина
на водача на автомобил Форд Фиеста, който го управлявал с несъобразена с пътните условия
скорост, настъпило ПТП - при управление на автомобила по гореописания начин последвал
удар между него и трактор, автомобилът навлязъл в насрещна лента за движение, при което
последвал друг удар с движещия се в тази пътна лента автомобил Хонда. В резултат на удара
на ищцата, която била пътник на предна дясна седалка в автомобила Хонда, с поставен
обезопасителен колан, били нанесени увреждания, изразяващи се в: 1/ мозъчно сътресение;
2/ разместване на прешлени и увреждане на диска между тях, от което последвали и
усложнения – коренчова увреда, намалена проводимост и денервация, наложили оперативно
2
лечение на 13.11.2019 г. и провеждане на санаториално такова, а по-късно и натъртвания на
дясна ръка и нарастване на коренчовото дразнене, респ. намаляване на сетивността, довели
до признаване на 30 % намалена работоспособност; 3/ претърпени болки и страдания от
уврежданията, продължаващи и към момента на предявяване на исковата молба в
променения й начин на живот и възможности за осъществяване на предишната й работа. На
ищцата били причинени и имуществени вреди в размер на 5 275,29 лева, представляващи
заплатени консумативи и болничен престой по повод извършените оперативни интервенции,
помощни средства, лекарства и медицински консумативи.
Предвид на изложеното ищцата е поддържала, че справедливото обезщетяване за
причинените й неимуществените вреди се съизмерява със сумата от 150 000 лева.
Виновният за настъпване на процесното ПТП водач имал сключена задължителна
застраховка ГО при ответника-застраховател, който обаче не изплатил търсеното
обезщетение вкл. след отправена до него писмена претенция на 28.07.2020 г.
Поискано е да се постанови решение, с което на ищцата се присъди сумата от 100 000
лева, представляваща част от общия дължим размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 150 000 лева, както и сумата 5275.29 лева, ведно със законната лихва за забава
върху тези суми от 28.07.2020 г.
В отговора по исковата молба ЗД „Бул ИНС“ АД е оспорил предявените по основание и
размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищцата за обвързаността му по валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите с автомобил
м.Форд, модел „Фиеста“ с рег. № ***.
Оспорил е всички останали твърдения в исковата молба - осъществено противоправно
поведение на застрахования при него водач, респ. - причините за настъпване на процесното
ПТП и причИ.та връзка между последното и настъпилите за ищцата вреди.
Поддържа от своя страна причина за настъпване на произшествието и в резултат от
него - на уврежданията на ищцата, да е неправомерното поведение на водача на трактора,
който е бил без регистрационни табели и различими светлини за тъмната част на
денонощието.
Въвел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, поради неизползване
на предпазен колан и неспазване на предписания режим на лечение.
В условието на евентуалност е поддържал завишаване размера на претендираното
обезщетение.
В хода на първоинстанционното производство по искане на ответника като трето лице
помагач на негова страна е конституиран водачът на трактора В. С. П..
В първото о.с.з. по делото същия е оспори исковете в частта относно изложените факти
и обстоятелства за проявено от негова страна противоправно поведение.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция приема от фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по релеватния факт, че водачът на л.а.“Форд Фиеста“ и ЗД Бул
Инс АД са били обвързани с валиден договор по задължителна застраховка Гражданска
отговорност, обективиран в полица № BG/02/119002659128, със срок на застрахователно
покритие от 17.09.2019 г. до 16.09.2020 г.
Неоспорените от страните писмени доказателства, приобщени пред
първоинстанционния съд, както и изслушаната съдебно автотехническа експертиза /дала
основно и допълнително заключение/ са установили по безсъмнен начин механизма на
настъпване на процесното ПТП, а именно:
На 17.10.2019 г., около 19.25 ч., на път III 6204, км. 4, м. 420, между с. Самораново,
общ. Дупница, и адрес ***, л.а. “Форд Фиеста“ с рег. № ***, управляван от А. М. В. се е
движил в посока от с. Самораново, общ. Дупница, към адрес ***. В този му участък пътят е
от едно платно за двупосочно движение - за всяка посока по една пътна лента с ширина по
3,05 м., с единична прекъсната линия на пътната маркировка и с максимално разрешена
3
скорост на движение на автомобилите от 90 км/ч., без вертикална пътна маркировка.
По същото време и на същия път, както и в същата посока на движение, пред
автомобила се е движел трактор /селскостопанска техника/, без регистрационни табели,
управлявана от третото лице помагач - В. С. П.. При движението на двете ППС помежду им
е настъпил удал, в следствие на което лекият автомобил е навлязъл в насрещната лента за
движение и се е ударил в насрещно движещия се /в посока от с. Ресилово към с.
Самораново/ л.а. “Хонда“ с рег. № ***, управляван от М. М..
Произшествието е настъпило при наличието на добра метеорологична видимост на
пътя, на прав пътен участък, в тъмната част на денонощието (сумрак).
За изясняване на спорния въпрос относно видимостта на пътното платно към момента
на настъпване на ПТП-то по делото са събрани и допълнителни писмени доказателства -
писма от Националния институт по метеорология и хидрология и от Институт по
астрономия с Националната астрономическа обсерватория при БАН.
Съобразно изложеното в тях на 17.10.2019 г. за района на селата Самораново и Овчарци,
обл. Кюстендил, слънцето е изгряло в 07:42 ч. и е залязло в 18.43 ч., като в 18.43 ч. е
започнал гражданският полумрак, който е продължил 29 минути и е завършил в 19.12 часа.
Според дадените в писмата разяснения гражданският полумрак е времето след залеза
(респ. преди изгрева) на слънцето, при което при ясно небе и на открито, човек с нормално
зрение може да работи и да различава цветове без нужда от изкуствено осветление. Поради
това гражданският полумрак следва да се разглежда като време от светлата част на
денонощието.
След него настъпва етап на „навигационния (морски)“ полумрак, по време на който
при ясно небе и в отсъствието на луната видимостта е намалена до степен различаване на
силуети на различни предмети и на линията на хоризонта.
През този етап работата на открито и правилното различаване на цветовете са
невъзможни без изкуствена светлина.
При така дадените разяснения се налага процесното ПТП, настъпило на процесната дата
- 17.10.2019 г. около 19,25 ч., да е настъпило в условията на навигационния полумрак.
Горният извод изцяло се подкрепя освен от данните от обсъдените писмени
доказателства - писма, и от показанията на свидетеля очевидец на настъпване на процесното
ПТП М. М. /водач на втория лек автомобил - м.“Хонда“, участвал в произшествието/.
Същата твърди да е възприела придвижващо се в обратна посока на нейното движение
превозно средство с един фар, а след него е видяла и кола като към момента, в която
управлявания от нея автомобил се е разминавал с превозното средство с един фар, същата е
чула и усетила удар, след което автомобилът й се е озовал извън пътното платно.
Категорична е, че към момента на настъпване на инцидента слънцето почти е
залязвало или е било току-що залязло, но все още не е било тъмно и видимостта е била ясна.
Въззивната инстанция приема показанията на свидетелката М. да са плод на личните й
възприятия, последователни и логични, вкл. подкрепящи се от предоставените данни от
НИМ и Националната астрономическа обсерватория при БАН, поради което и ги кредитира
изцяло.
При гореописаните условия на пътя неоспорената САТЕ е докладвала, че преди
настъпване на произшествието л.а.м.“Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № *** скорост от 80
км/ч., приближавайки се към мястото, на което е настъпилото ПТП-то. В същото време
върху дясната пътна лента и попътно на посоката на движение на лекия автомобил се е
движел трактора със скорост от 30 км/ч, без да е имал работещи габаритни светлини отзад.
Водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е продължил движението си без да намали скоростта и
застигайки трактора е реализирал коментираното произшествие, като с предната си дясна
част автомобилът челно е ударил трактора в задната му страна, а ударът е бил ексцентричен.
След удара задната част на л.а. „Форд Фиеста“ се е завъртяла на ляво, при което
автомобилът се е отклонил наляво и е навлязъл върху пътната лента за насрещното му
движение. Настъпил е страничен удар между лявата задна част на л.а. „Форд Фиеста“ с
предната част на движещ се срещу него л.а. „Хонда“.
4
След този втори удар последният се е отклонил в дясно за посоката му на движение и
се е установил дясно от пътя.
След първия удар задната част на трактора се е завъртяла на ляво, при което той се е
преобърнал по таван и се е установил в дясно на платното за движение.
Решаващият състав счита, че първоинстанционният съд да не е нарушил
съдопроизводствените правила, извеждайки след анализ на всички приобщени по делото
доказателства механизмът на настъпилото ПТП да е описаният по-горе.
Този му извод е обоснован и правилен, доколкото неоспорената САТЕ е определила
скоростта на движение на участвалите в произшествието пътни превозни средства,
изхождайки от описаните деформации по тях.
Скоростите са, съответно - за л.а. „Форд Фиеста“ преди настъпването на ПТП и към
момента на удара с трактора скоростта е била около 80 км/ч, а опасната му зона на спиране –
77.5 м.,; за трактора скоростта е била около 30 км/ч, а опасната му зона за спиране – 21.6 м.;
респ. - скоростта на л.а. “Хонда“ е била от около 80 км/ч, а опасната зона на спиране – 77.5
м.
Според експертизата максималната безопасна скорост на движение на л.а. “Хонда“, за
да има техническа възможност водачът му да спре преди мястото на удара и с това да
предотврати ПТП-то, е била 20.76 км/ч, като отстоянието на автомобила до мястото на
удара, е било 13,33 м. Следователно за водача му не е била налице възможност за
предотвратимост на удара.
Експертизата е установила след съответните измервания на място, че ударът между л.а.
„Форд Фиеста“ и трактора е настъпил по широчина на платното за движение на път III 6204
на около 2-4 м. вляво от десния край на платното за движение по посока на движението на
автомобила и по дължина на платното за движение, в района на км. 4+400, на 11.4 м., след
линията на приетия ориентир. Съответно - мястото на удара между двата леки автомобила
по широчина на платното за движение на път III 6204 е било на около 5-6 м. вляво от десния
край на платното за движение по посока на движението на л.а.“ Форд Фиеста“ и по дължина
на платното за движение, в района на км. 4+400, като ударът е настъпил върху пътната лента
за насрещно движение на л.а.“Форд Фиеста“.
При описания механизъм на настъпване на произшествието водачът на трактора не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара от л.а. „Форд Фиеста“
чрез аварийно спиране.
Водачът на последния от своя страна е имал възможност да го управлява със скорост,
при която да може да спре преди мястото на удара с трактора, определяйки я от разстоянието
на видимост пред автомобила от осветената зона от неговите фарове.
Според експерта от момента на навлизане на л.а. „Форд Фиеста“ върху пътната лента
до момента на удара му с другия автомобил - м.“Хонда“, времето е било по-малко от 1
секунда, което е по-малко от времето за реакция на водача на втория автомобил и
следователно той не е имал възможност да реагира с аварийно спиране. Затова и ударът
между двата автомобила за него е бил непредотвратим.
От своя страна водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е имал видимост пред себе си около 70
метра, каквато е осветената зона на фаровете на автомобила, като при движение със скорост
80 км/ч, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на възникналото
препятствие на пътя – в конкретния случай трактор без габаритни светлини, тъй като
опасната му зона на спиране е била 77.5 м.
От техническа гледна точка, максималната съобразена скорост на движение на водача
на същия автомобил е била 74.57 км/ч.
Експертното мнение на вещото лице по САТЕ е, че причина за настъпилото
произшествие са субективните действия на водача на л.а. „Форд“ със системите за
управление на автомобила, защото е управлявал със скорост по-висока от скоростта, с която
би могъл да спре пред мястото на удара с трактора, както и субективните действия на водача
на трактора, който го е управлявал без налични червени светлини в задната му част с
достатъчен интензитет, който да осигури видимостта им от водача на л.а. „Форд“.
5
Пояснено е още от допълнителната САТЕ в случай, че процесното ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието, последният е имал възможност да възприеме трактора от
разстояние повече от 200 м., доколкото пътят е бил прав. Освен това при настъпил удар в
светлата част на денонощието светлините на трактора не са били от съществено значение,
тъй като на движещия се зад него водач не му е нужно да вижда габаритни светлини, за да
прецени, че пред него има превозно средство.
Последното е мотивирало експертът да изведе от техническа гледна точка, че в
процесния случай водачът на трактора не е станал причина за настъпилото ПТП, защото
другият водач е имал възможност да го вижда отдалече, да намали скоростта и да спре преди
удара.
От друга страна определената от вещото лице технически съобразена скорост – 74.57
км/ч на водача на лек автомобил Форд е скоростта, при която последният е могъл да спре
при предвидимо препятствие /трактор без габаритни светлини/ и когато го осветява с
дясната част на фаровете.
Установено е от приобщените пред първоинстанционния съд писмени доказателства
/преписка по досъдебно производство № 201/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – гр.
Кюстендил, ТО – гр. Дупница/, че посоченото производството е било прекратено, поради
настъпила смърт на водача на л.а.“Форд Фиеста“ - А. М. В., представляваща основание за
прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т.
4 от НПК.
Анализът на ангажираните пред СГС доказателства /писмени, гласни и не оспорената
съдебно медицинска експертиза/ установява, че след настъпване на произшествието
свидетелката М. М. е помогнала на пътника на предната седалка в управлявания от нея
автомобил - въззиваемата П. Ч., да откопчае предпазния колан и да излезе от автомобила.
От мястото на произшествието пострадалата е била откарана с линейка в болнично
заведение в гр.Дупница, а в резултат на последните и диагноза - травматични увреждания,
изразяващи се в мозъчно сътресение, травматична дискова херния на ниво 6-ти – 7-ми
шийни прешлени и “антеролистеза“ и увреждане на междупрешлените дискове в шийния
отдел на гръбначния стълб.
В последствие и въз основа на допълнително извършени образна диагностика и други
изследвания във Военномедицинска академия - МБАЛ София за периода от 11.11.2019 г. до
15.11.2019 г., е предприето и оперативно лечение за лечение на констатираната “Травматична
дискова херния на нивото на 6-ти и 7-ми шийни прешлени с “антеролистеза“, което лечение
представлява микродисцектомия С6 – С7 с поставяне на поликарбонов кейдж и титаниева
плака. След изписването й от болницата пострадалата е продължила лечението си
амбулаторно за дълъг период от време с предписана медикаментозна терапия и
рехабилитация. През този период е била в болничен отпуск. Освен това й е било проведено
двукратно стационарно лечение в рехабилитационен център, а състоянието й е проследявано
редовно чрез специализирани медицински прегледи и изследвания. Предвид настъпилите
увреждания за нея носенето на твърда имобилизираща шийна яка е било задължително,
както в началния период, така и след проведеното оперативно лечение – общо за срок от 3
месеца.
През този период движението на главата е било силно ограничено, в частност
навеждане напред и насочване на погледа към земята, което е затруднявало движението й,
особено при слизане по стълби и движение по неравен терен.
По своя медико-биологичен характер травматичните увреждания в областта на
шийните прешлени и последвалите от тях негативни неврологични последици са довели до
“трайно затруднение на движения на снагата за срок по-дълъг от 30 дни – в случая повече от
6 месеца.
В резултат на получените травматични увреждания въззиваемата е търпяла
интензивни болки и страдания за срок от 3 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до 10-
12 месеца.
В следващия период, включително и към момента на изготвяне на СМЕ пред
първоинстанционния съд, е имала оплаквания и неврологична симптоматика с преходен
6
характер, за които вещото лице е посочило, че са от естество да нарушават нейното
самочувствие и качество на живот.
Според експертът обичайно възстановителният период при шийни травми с характер
на процесната в голяма степен зависи от вида на приложеното лечение, като в конкретния
случай е било предприето оптималното и най-съвременно оперативно лечение в адекватен
срок, последвано от ранно рехабилитационно, физиотерапевтично и медикаментозно
лечение, с оглед на което е било постигнато максимално възможно подобрение на
състоянието в рамките на 10-12 месеца и е предотвратено настъпването на реално възможни
усложнения, дори такива с предвидимо тежък характер.
В този срок въззиваемата не е била напълно възстановена, но остатъчните явления са
били в границите на приемливите.
Вещото лице сочи, че извършените от пострадалата Ч. разходи във връзка с
предприетото спрямо нея лечение, възлизащи на обща стойност 5283.90 лева /установена от
ангажираните фактури и касови бонове/, са били правомерно извършени, доколкото
съвпадат с периода, когато е провеждано лечението на процесните увреждания. Тези разходи
не се заплащат от НЗОК, а извършването им е било задължително за правилното и
навременно лечение на претърпяната шийна травма, което обстоятелство се потвърждавало
и от постигнатите резултати.
Експертизата е категорична още, че към момента на настъпване на произшествието Ч.
е пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, който здраво е придържал тялото й
към седалката. В подкрепа на извода си сочи конкретни травматични увреждания, които
биха били причинени в случай, че обезопасителен колан не е бил поставен, каквито не са
били констатирани при ищеца. В този смисъл и е изведено, че поставеният обезопасителен
колан е изпълнил превантивната си роля и е предпазил въззиваемата от тежка черепно-
мозъчна травма и травми в областта на гърдите, корема и долните крайници.
Извън правилно поставения обезопасителен колан същата не е имала други технически
възможности, с които е можела да предотврати внезапното силово движение на главата и
шията в предна посока, и да се предпази от настъпилите увреждания.
Последните пък са дали основание същата да бъде освидетелствана от ТЕЛК на
01.06.2020 г. за “Увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел на гръбначния
стълб“, като й е била определена 30 % трайно намалена работоспособност за срок от 3
години - 01.06.2023 г.
Пред първоинстанционния съд братът на въззиваемата - Н. Ч., е дал показания в
качеството си на свидетел. Същият е заявил, че след настъпване на процесния инцидент
сестра му е изпитвала болки и затруднения, породени от необходимостта да носи яка за
период от около 6 месеца, в който било затруднено движението й, като затруднени били и
възможността да се обслужва сама и да извършва дейности от ежедневието. Наложило се
тяхната майка да се прибере от чужбина и да й помага в битовото й обслужване - тоалетна,
баня, готвене и т.н. Освен това инцидентът й се отразил зле не само физически, но също така
емоционално и финансово - била възпрепятствана да започне нова работа като инструктор
по йога, изгубила желание да излиза и да води активен социален живот, намирала се в
обективна невъзможност да спортува, било й изрично забранено да тича, да прави резки
движения, както и практикува сноуборд, какъвто практикувала често преди инцидента.
Решаващият състав споделя изводът на първоинстанционния съд, че вкл. преценени в
светлината на чл.172 ГПК показанията на свидетеля Ч. следва да се кредитират, доколкото се
подкрепят от анализа на всички останали приобщени по делото показания, касаещи
здравословното състояние на възззиваемата - медицинската документация и заключението
на неоспорената СМЕ.
Страните не спорят и е установимо от данните по първоинстанционното дело
въззиваемата да е предявила на 28.07.2020 г. претенцията си пред ЗД“Бул ИНС“АД за
заплащане на обезщетение за причинените й от произшествието имуществени и
неимуществени вреди. Застрахователят не се е произнесъл по претенция й в срока по
чл.496, ал.1 КЗ, нито е заплатил претендираните обезщетения /факти, които не се оспорват
от въззивника-застраховател/.
7
Показанията на свидетелите възпроизвеждат непосредствените им възприятия и
кореспондират с останалите данни по делото, поради което и съдът намира, че не е налице
основание да не им даде вяра, като същите следва да бъдат ценени съгласно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК с оглед на възможната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора.
При гореустановеното от фактическа страна правилни и обосновани са явяват
изводите на първоинстанционния съд предявените главни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на претендираните от ищцата-въззиваем на обезщетения от ответника-
застраховател неимуществен и имуществени вреди да са допустими и основателни /искът за
неимуществени вреди - частично основателен/.
Отговарят на смисъла и съдържанието на приложимия материален закон /КЗ/ изводите
му в насока възникването на имуществената отговорност на застрахователя да е установено
по основание, предвид безсъмнената установеност на проведено рекламационно
производство пред застрахователя по реда на чл. 496 от КЗ, както и поради установеност на
кумулативните предпоставки да е налице валидно правоотношение по договор за
застраховка „ГО“ на автомобилистите между застрахователя и деликвента, застрахованият
виновно да е увредил ищеца, причинявайки му вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования.
Както вече се посочи, наличието на редовно проведено рекламационно
производство, както и на валиден договор по задължителна застраховка Гражданска
отговорност, обективиран в полица № BG/02/119002659128, със срок на застрахователно
покритие от 17.09.2019 г. до 16.09.2020 г., обвързващ водачът на л.а.м.“Форд Фиеста“ с ДК
№ *** и въззивника-застраховател, не е спорно по делото.
Съвкупният анализ на доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд и
обсъдени по-горе, установяват безсъмнено и настъпването на 17.10.2019 г. на процесното
ПТП, в часовия интервал около 19,25 часа.
Несъстоятелни се явяват възраженията във въззивната жалба на третото лице помагач
горният факт да не е установен правилно от СГС, което и рефлектирало върху правилността
на изводите му относно виновното поведение на участниците в произшествието.
На първо място, както уместно е отбелязал и първоинстанционния съд, часа на
настъпване на произшествието е посочен в приобщения по делото протокол за ПТП,
съставен от длъжностни лице на службите за контрол при МВР при осъщественото от тях
посещение на мястото на произшествието, който протокол, по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК
представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща формална
доказателствена сила.
На отделно основание времето на настъпване на пътния инцидент и най-вече -
релеватния факт относно видимостта на пътното платно в този момент, са установени по
делото еднозначно от показанията на свидетеля пряк очевидец и участник в произшествието
- М. М., чийто показания неправилно и едностранчиво се интерпретират от въззивника П..
Същата категорично сочи в показанията си, че към момента на настъпване на
произшествието участниците в движението са се движили по прав участък от пътя, времето
е било ясно, хубаво, около 19.00 ч., не е било тъмно, но слънцето е било залязващо или току-
що залязло.
Тези й показания съответстват на дадените характеристики на видимостта на пътя /и
около него/ от Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория при
БАН, съобразени с всички обстоятелства, влияещи върху него /ден от годината и час от
денонощието/, покриващи понятието „навигационен /морски/ полумрак.
При него видимостта не е била такава, каквато се твърди от въззивника-трето лице
помагач, като участниците в движението не са имали възможност да възприемат движещите
се по правя участък от около 200 м. пътни превозни средства както в светлата част от
денонощието, а поради настъпилия полумрак е била намалена до степен различаване на
силуети на различни предмети и на линията на хоризонта, а на открито правилното
различаване на цветовете и силуетите на обекти, са невъзможни без изкуствено осветление.
Изложеното изключва извод процесното произшествие да е настъпило в светлата част
на денонощието така, както се поддържа от въззивника-трето лице помагач, като установява
8
еднозначно и безсъмнено това да се е случило в именно в условието на навигационен
/морски/ полумрак - т.е. в пътни условия, при които движещите се пътното платно превозни
средства е могло да се възприемат от който и да е участник в движението безпроблемно само
ако са с включени светлини.
Горният факт предпоставя от друга страна, че настъпването на произшествието в
процесния участък от пътя III – 3204, км. 4, между с. Самораново, общ. Дупница, към адрес
***, се е дължало на поведението на А. М. В. - застрахования при въззивника-застраховател
водач на л.а.“Форд Фиеста“, който не се е съобразил с конкретните пътни условия и най-вече
с условията на видимост при избиране на скоростта си на движение, за да бъде в състояние
да спре пред предвидимо препятствие при съобразяване на разстоянието на видимост, което
е имал пред управлявания от него автомобил. По този начин е осъществил и нарушение на
правилата за движението по пътищата по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, което именно е било
причината, поради която и не е успял да реагира, чрез предприемане на аварийно спиране в
момента, в който тракторът и прикаченият към него инвентар, управлявани от третото лице
помагач – В. П., са навлезли във видимата зона пред управлявания от него автомобил.
В условията на видимост на т. нар. „навигационен /морски/ полумрак“, макар и при
ясно време и прав участък от пътя, А. В. е следвало да избере такава подходяща скорост на
движение с автомобила си, която да е съобразена с условията на полумрак и от там - с
разстоянието на видимост на пътното платно, определимо от фаровете на управлявания от
него автомобил. Това е така, защото при движение в конкретните пътни условия - полумрак
или при пълен мрак, съобразената скорост на движение е тази, която позволява ако в
светлините на фаровете възникне внезапна и неочаквана опасност за движението, водачът
да може да спре. Само в такъв случай, както правилно е отбелязал и първоинстанционния
съд, поведението на водача на автомобила би изпълнило хипотезата на чл.15 НК и би
представлявало случайно деяние.
В казуса обаче скоростта на движението на лекия автомобил, управляван от
застрахования при въззивника-застраховател водач, не е била съответна на разстоянието му
на видимост, определено от неоспорената САТЕ на 70 метра.
Горният факт обуславя извод поведението на застрахования водач, осъществяващо
виновно състава на нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП да е в причинно-следствена връзка с
настъпване на вредоносния резултат - настъпването на удар между управлявания от него
автомобил и движещия се пред него в посоката му на движение трактор, а в последствие и
навлизането в насрещното платно за движение и осъществяването на втори удар с лекия
автомобил „Хонда“, в който е пътувала и въззиваемата Ч., в резултат на който удар на
същата са причинени установените от доказателствата по делото телесни увреждания -
мозъчно сътресение, навяхване на шийните прешлени, травматична дискова херния на ниво
6-ти и 7-ми шийни прешлени и “антеролистеза“.
Изложеното предпоставя по делото да са установени в комулативна даденост всички
елементи от фактическия състав на деликта по смисъла на чл.45 ЗЗД /вината на деликвента
се презюмира/, а поради това - и останалите кумулативни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника-застраховател по реда на чл.432, ал.1 КЗ.
Противно на поддържаното във въззивната жалба на третото лице помагач въззивната
инстанция също счита, че установените по делото факти досежно механизма на настъпване
на процесното ПТП предпоставят извод лицето, управлявало превозно средство - трактор с
прикачен към него инвентар, и движещо се пред лекия автомобил „Форд Фиеста“ с изцяло
отсъстващи в задната част светлини, вкл. с трудно различими такива в предната част /светел
е само единия преден фар/ също да е нарушил правилата за движението по пътищата,
установени от чл. 70, ал. 1 ЗДвП и от чл. 8 от Наредба № 15/7.04.2008 г. за реда за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, а това му нарушение да е допринесло за настъпване на
съставомерните за пострадалата последици.
Разписаните в посочените текстове правила изискват при движението си по пътищата
за обществено ползване и независимо от сезона, колесните трактори и другата самоходна
техника да се придвижват с включени устройство с жълта мигаща или проблясваща светлина
9
и къси светлини.
По делото се установи безспорно /показанията на свидетелката М. и писмените
доказателства/, че водачът на трактора В. П. не се е съобразил с тези изисквания на закона,
като управлявания от него трактор с прикачен инвентар не се е придвижвал с включени
светлини като горепосочените - напрактика единствената обозначаваща трактора светлина е
бил единия му преден фар. По този начин преводното средство не е било видимо за
останалите участници в движението - в т.ч. и най-вече за тези, движещи се зад трактора и в
неговата посока на движение.
Горният факт, преценен с другия такъв - че процесното ПТП е настъпило около 19.25
часа при наличие на т. нар. навигационен (морски) полумрак, налага извод /така и
заключението на САТЕ/, че причина за настъпване на конкретния пътен инцидент от
техническа гледна точка наред с поведението на водача на л.а. „Форд Фиеста“ е и
поведението на третото лице помагач - водач на трактора. Поведението му - управление на
трактор с прикачен към него инвентар по обществен път без включени устройство с жълта
мигаща или проблясваща светлина и къси светлини, е нарушение на правилата за
движението по пътищата по чл. 70, ал. 1 ЗДвП и чл.8 от Наредба № 15/07.04.2008 г., което е
допринесло за настъпване на процесното ПТП, т.к. е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия за въззиваемата вредоносен резултат.
Доказателствата по делото налагат водачът на лекия автомобил „Форд Фиеста“ да го е
управлявал с 80 км/ч, в рамките на предвиденото за процесния участък ограничение, която
скорост, както вече се посочи, не е била несъобразена със съответните пътни условия,
защото не му е позволила да спре в зоната на своята видимост на светлините на фаровете му
при препятствие на пътя. Такова препятствие се установи да е движещият се пред него
трактор, който е бил без каквито и да е светлини в задната си част. При наличие на такива,
при спазване изискването на чл.70, ал.1 ЗДвП, тракторът е можело да бъде възприет от
водача на лекия автомобил, движещ се зад него и в неговата посока на движение, така че
същият да реагира по начин /да задейства спирачната система на управлявания от него
автомобил/, по който да предотврати настъпването на удара между двете превозни средства
или в условието на евентуалност - да ограничи интензитета му, а от там и последиците от
него.
Затова и правилен е изводът на първоинстанционния съд по делото да е установена
безсъмнено пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и на третото
лице помагач и настъпилите вреди за пострадалата от него - въззиваемата Ч., доколкото
неговото деяние, наред с това застрахования при въззивника-застраховател водач на лекия
автомобил, също е предпоставка за настъпване на вредите.
В този смисъл въззивната инстанция изцяло споделя и се присъединява към
установеното разбиране в съдебната практика, на която се е позовал и СГС, според която
причИ.та връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Затова е
възможно деянието да не е единствената причина за резултата и вредата да е предпоставена
от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в
процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя
нейния обем.
Коментираната хипотеза е изцяло относима към настоящия казус при установените
факти, поради което и се налага увреждания на въззиваемата да се намират в причИ.та
връзка имат не само с поведението на деликвента - водач на лекия автомобил „Форд
Фиеста“, но и с тези на третото лице помагач, които са създали реална възможност за тях.
С оглед изложеното и т.к. ищцата-въззиваем е предявил претенциите си единствено
спрямо застрахователя на водача на лекия автомобил, за предмета на настоящето
производство въпросът относно разпределението на отговорността между причинителите на
увреждането не стои, а и по арг. от чл.127 ЗЗД той е относим единствено за отношенията
между двамата делинквенти.
Ето защо и при установените елементи от фактическите състави на чл.45 ЗЗД и чл.432,
ал.1 КЗ обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди на въззиваемата
се дължи от ответника-застраховател.
10
Доколкото същият навежда доводи за неправилност на обжалваното решение
единствено по отношение частта му, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в полза на въззиваемата е уважен над сумата от 50 000 лв., а във
въззивната жалба на третото лице помагач оплаквания за неправилност на решение в частта
му, с която са определени размерите на обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди изобщо не са наведени, въззивната инстанция приема по арг. от в т. 1 на ТР № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения по приложението на чл. 269,
изр. 1 ГПК, че следва да се произнесе единствено по наведените оплакванията за
неправилност на обжалваното решение касаещи уважените размер на предявените искове
единствено на ЗК“Бул инс“АД. Последното, доколкото според тези разяснения служебните
задължения на въззивния съд без надлежни оплаквания за неправилност на решението се
изчерпват единствено с хипотезите на нищожност и недопустимост на
първоинстанционното решение, позволяващи му да се произнесе и в необжалваната част.
Затова и по отношение преценката за правилността на обжалвания пред него съдебен акт
служебният контрол е ограничен само в пределите на посоченото във въззивната жалба.
Изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалваното
решение на първостепенния съд е допустимо единствено при нарушение на императивна
материалноправна норма - порок, който може да бъде констатиран от въззивната инстанция
и без да е бил изрично заявен като основание за предприетото обжалване, но който
решаващият състав не установи да е налице в казуса.
Затова и приема, че поради липсата на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение в частта му, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените
на въззиваемата неимуществени вреди в размер на 5 275,29 лв. е уважен в пълен размер, а
искът за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди е уважен до
сумата от 50 000 лв., е правилно.
Несъстоятелни са оплакванията на въззивника-застраховател за неправилност на
атакувания съдебен акт в частта му, с която последният иск е уважен за сумата над
посочените 50 000 лв. до сумата от 80 000 лв.
Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на
пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на
обезщетението.
Решаващият състав счита, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за
причинени телесни увреждания на въззиваемата за такива обстоятелства следва да се
съобразят: възрастта на пострадалата към момента на настъпване на произшествието,
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната
практика при подобни случаи.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата
11
конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно
определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Обсъдените доказателства, събрани пред СГС касателно горните факти сочат, че към
момента на настъпване на процесното произшествие въззиваемата е била на 41 г. и е
получила няколко различни по характер и интензитет физични травми - вече посочените
мозъчно сътресение, навяхване на шийните прешлени, травматична дискова херния на ниво
6-ти и 7-ми шийни прешлени и “антеролистеза“.
Същите са й причинили физически болки и страдания, неудобства от
невъзможността да се обслужва сама за дълъг период от време и промяната в начина й на
живот, които е довело и до психическото й обременяване, негативна промяна в начина й на
живот и извършване на разходи за лечение на уврежданията.
От получените травми с най-голям интензитет здравето на пострадалата е засегнало
нараняването на шийните й прешлени, довело до трайно затруднение на движението на
снагата й за срок по-дълъг от 30 дни / повече от 6 месеца/, т.к. й е причинило увреждане на
междупрешлените дискове в шийния отдел на гръбначния стълб. Именно за лечението на
това нараняване на пострадалата е извършено оперативно лечение, изразяващо се в
поставяне на поликарбонов кейдж и титаниева плака. След провеждането му лечението й е
продължило амбулаторно с медикаментозна терапия и двукратно стационарно лечение в
специализиран рехабилитационен център. Наложило се е за период от около 3 месеца Ч. да
носи медицинска яка, която е ограничавала движението на главата й. Според неоспорената
СМЕ лечебно-възстановителният й период е продължил около 10-12 месеца, като и след
изтичането му пострадалата не е била напълно възстановена, но остатъчните явления са
били в границите на приемливите.
Обсъжданите телесни увреждания са причинили на Ч. интензивни болки и страдания
за срок от 3 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до 10-12 месеца, като вкл. към
момента на освидетелстването й от експерта по делото са налице оплаквания с
неврологична симптоматика с преходен характер, нарушаващи самочувствието й и
качеството на живот. Освен това уврежданията й са причинили и затруднения в ежедневието
й и промяна в обичайния й начин на живот /не е могла да се обслужва сама и се е нуждаела
от чужда помощ/.
Полученото травматично увреждане на шийните й прешлени е наложило и
освидетелстването й от ТЕЛК, като са й определени 30 % трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години – до 01.06.2023 г.
При отчитане на гореизложеното въззивната инстанция намира справедливо
определеното като заместващо обезщетение от първоинстанционния съд в размер на 80 000
лева.
Същото държи сметка за вида и характера на телесните увреждания на пострадалата,
получени от процесното ПТП, болките и страданията, които е изпитвала непосредствено
след получаването им и по време на лечебния период, продължителността на последния
/надхвърлящ обичайните срокове при подобни по вид и тежест травми/, обстоятелството, че
за определен период от време е била зависима от чужда помощ в бита си, понесените
отрицателни негативни емоции - физически болки, стрес и нервно напрежение.
Държи сметка и за безспорно установения факт на трайно намалената й
работоспособност от 30% за период от три години, довела и до ограничената й възможност
да осигурява средства за съществуването си.
Съобразено е и с обстоятелството, че получената травма от произшествието -
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия е наложило
оперативна интервенция за подобряване на състоянието й с поставяне на допълнителни
импланти.
Определеният размер на обезщетение е съобразен и с възрастта на въззиваемата - към
момента на процесното ПТП същата е била на 41 години, както и с обстоятелството, че с
12
оглед възстановяването на физическото й състояние отпреди инцидента е налице
необходимост от бъдещо целенасочено и адекватно провеждане на рехабилитационни
процедури, балнео лечение и медикаментозна терапия.
Същият е съобразен и с разрешението на аналогични случаи, дадено от съдебната
практика / Определение № 1523 от 21.05.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2471/2024 г.,
Определение № 331 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4623/2021 г., I г. о., ГК, /.
Според установеното виждане в практиката на съдилищата еднаквото третиране на
сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено
увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е
справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
Затова и неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба на въззивника
застраховател за неадекватност, поради необоснованото му завишаване, на присъденото
обезщетение за понесените от въззивницата неимуществени вреди в следствие на
процесното ПТП.
Изложеното предпоставя потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му уважителна част.
По разноските.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.3
ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител, което
налага разглеждане на възражението за неговата прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5
ГПК, въведено своевременно от процесуалния представител на въззивника-застраховател.
Въведеното възражение е процесуално допустимо, а разгледано по същество и
основателно.
Въззиваемата страна претендира като разноски съобразно представения списък по
чл.80 ГПК платено възнаграждение в полза на процесуалния й представител адв.Н. Д. в
размер на 4 650 лв., а като доказателство за извършването им е ангажирала препис от
договор за правна защита и съдействие /л.64 от настоящето дело/, според който уговореното
възнаграждение за предоставената правна помощ и съдействие от адвоката, изчерпваща се в
подаване на писмен отговор и процесуална защита по въззивното производство в посочения
размер е платено в брой от въззиваемата на адвоката й при сключване на договора на
14.04.2025 г.
Релевантно за предмета на обсъжданото възражение е, че пред въззивната инстанция
производството нови доказателства не са събирани и обсъждани и не са извършвани други
съдопроизводствени действия, освен провеждането на открито с.з., в което и процесуалния
представител на въззиваемата не е присъствал лично, а е представил единствено молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Установимо е още от данните по първоинстанционното дело, че пред СГС в полза на
пълномощника на въззиваемата ищца е било присъдено възнаграждение в размер на
2 902,10 лв., определено по реда на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв за оказаната от него
безплатна правна помощ и съразмерно на уважената част от предявените искове.
При гореизложеното настоящият решаващ състав приема, че е налице
несъответствие между заплатените от въззивницата разноски за производството пред
настоящата инстанция като размер за платено адвокатско възнаграждение на ангажирания от
нея адвокат във въззивното производство и реално извършената работа от адвоката по
делото във въззивната му фаза.
Както вече се посочи - в случая в производството пред въззивната инстанция освен
13
изготвянето на отговор по въззивните жалби пълномощника на въззиваемата не е извършил
други съдопроизводствени действия - същият не се е явил в проведеното единствено о.с.з. по
делото, нито е представил писмено становище за него или по-късно до постановяване на
настоящия съдебен акт.
При съобразяване на тези факти въззивната инстанция приема, че възнаграждението
на процесуалния представител на въззиваемата за положения труд и съдействие във
въззивното производство следва да се съобрази с тях, както и с фактическата и правна
сложност на спора, с неговата продължителност пред въззивния съд, с обстоятелството, че
не са поддържани никакви нови доводи, не са събирани нови доказателства, че се касае за
защита по предявени искове за обезщетение от ПТП, вкл. и с резултата от въззивното
обжалване.
Приема още, че това възнаграждение не следва да бъде в размер, по-висок от
присъдения за производството пред първата инстанция, което е продължило повече от две
години и в рамките на което са събирани и проверявани доказателства.
Ето защо и при отчитане на горепосочените обстоятелства въззивната инстанция
приема, че справедливото дължимо се възнаграждение на представляващия въззиваемата
адвокат за пред настояща инстанция следва да се определи в размер на не повече от 2 902,10
лв., каквото му е присъдено и за производството пред СГС.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решене № 248/13.01.2025 г., постановено по гр.д. № 5953/2022 г. по
описа на СГС, ГО, в частта му, с която „Бул ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на П. П. Ч. - ЕГН ********** от гр. София сумата 80 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение от общ размер от 150 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно
сътресение, травматична дискова херния на ниво 6-ти – 7-ми шийни прешлени и
“антеролистеза“ и увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел на гръбначния
стълб, в резултат на осъществено на 17.10.2019 г. на път III 6204, км. 4, м. 420, между с.
Самораново, общ. Дупница, и адрес ***, пътнотранспортно произшествие по вина на водача
на автомобил “Форд Фиеста“ с рег. № *** – А. М. В., чиято деликтна отговорност е
обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗД Бул ИНС АД, заедно
със законната лихва върху тази сума от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 5 275.29 лева - застрахователно обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и
медикаменти, настъпили от причинените й увреждания в резултат от посоченото
пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.07.2020 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал.3 ГПК „Бул ИНС“ АД - ЕИК ********* да заплати на П.
П. Ч. - ЕГН ********** от гр. София сумата от 2 902,10 лв. за сторените от нея по делото
разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния
й представител.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на „Бул
инс“АД - В. С. П. - ЕГН ********** от адрес ***.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15