Мотиви по
НЧХД № 1872/2020г. по описа на РРС,
четвърти
наказателен състав
Частният тъжител И.И.Х.
е обвинил подсъдимия Р.Д.Г. в извършването на две престъпления, както следва
- за това,
че през периода 24.11.2019 г. – 09.08.2020 г. в гр.Русе в условията на
продължавано престъпление, на шест пъти, казал нещо унизително за честта и
достойнството на И.И.Х. в качеството му на длъжностно лице - частен съдебен
изпълнител (ЧСИ),
при изпълнение на службата му, чрез публикации – боклук, комплексар, че е
боклук, който трябва да бъде обесен на площада, снажен комплексар, най-големия
боклук от боклуците на всички ЧСИ и че е шемет, като обидите са разпространявани чрез интернет –
престъпление по чл.148 ал.2 т.2 и т.3 вр.чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК ;
- за това,
че през периода 24.11.2019 г. – 09.08.2020 г. в гр.Русе, в условията на
продължавано престъпление, на 14 пъти,
разгласил позорни обстоятелства за И.И.Х. в качеството му на длъжностно лице –
ЧСИ, при изпълнение на службата му и му приписал престъпления – че е измамник,
организатор на имотните измами чрез нагласени търгове, долен имотен измамник –
на два пъти, че И.Х., който бил издал смъртната присъда срещу Васил Левски, е негов
прадядо, че е осъден с Определение на Апелативен съд гр. Велико Търново, но е
платил с наследените си пари на подкупната съдийка П.Д., за да не уважи този
съдебен акт, че е внук на И.Х., че е
известен с имотните си измами, че е пазен от Русенската съдебна система и
прокуратура, защото са се облажили от неговите имотни измами, че родът му бил
виновен за обесването на Васил Левски, че го осъдили с Определение на
Апелативен съд гр.Велико Търново, но е платил с наследените си пари от
убийството на В.Л.на подкупната съдийка П.Д., че е раздал имоти на всички
служители на високи нива, че е дясната ръка на трибуквена Варненска фирма и че
ЧСИ и в частност тъжителят са единствените хора, които не са дали стотинка за
борбата с Ковид 19, защото пази мръсните си пари за подкупната съдебна система
и за жени със съмнителна репутация, като клеветата е разгласена чрез интернет –
престъпление по чл.148 ал.2 т.2 и т.3 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
По делото са допуснати за
съвместно разглеждане два граждански иска за сумата от 15 000 лв., всеки
от тях против подсъдимия,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди за всяко от престъпленията.
Тъжителят, редовно призован, не се явява; вместо него се явява редовно упълномощен повереник, който поддържа обвиненията.
Подсъдимият Р.Д.Г., редовно призован и за двете съдебни заседания по делото – на 21.01.2021 г.
и 23.02.2021 г., тъй като е получил призовките лично, не се явява в съдебно заседание. Постъпило е възражение от същия по реда на чл.252 ал.4 изр.последно от НПК,
в което не се оспорват обвиненията, а се излагат съображения, че същите са
напълно обосновани и закономерни и съответстват на обективната действителност. В
отговора се изразява надежда съдът, който разглежда и решава настоящото
производство, да е с „по-висок морал и достойнство“.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Р.Д.Г. е български гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Тъжителят бил вписан в
Камарата на ЧСИ под № 832 с район на действие Русенският Окръжен съд.
Подсъдимият имал кредит към банка „ДСК“, обезпечен с ипотека на жилището му.
Тъй като спрял да плаща вноските си по кредита, банката в качеството си на
кредитор, подала молба за издаване
на заповед за изпълнение до Русенския
Районен съд. Въз основа на така образуваното производство бил издаден и
изпълнителен лист срещу подсъдимия по ЧГД № 910/2009г. по описа на РРС за
сумите от 24 508,10 лв. главница, 2 341,16 лв. просрочена лихва за периода
18.07.2008 г. – 24.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.02.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 536,99
лв. разноски по делото и 608,49 лв. юрисконсулстко възнаграждение. Въз основа
на така издадения изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело №
528/24.04.2009 г. по описа на ЧСИ И.Х.. В рамките на образуваното изпълнително производство
било продадено ипотекираното от подсъдимия жилище, като било възложено на М.Р.В.,
а кредиторът – банка удовлетворил
вземането си. Жилището било възложено на купувача по публичната продан М.В.за
сумата от 45 002 лв. В рамките на изпълнителното производство подсъдимият
обжалвал действията на ЧСИ, вкл. и постановлението за възлагане на имота на купувача М.В.. Първоначално с Определение
№ 7/26.01.2010 г. състав на Окръжен съд гр.Русе приел жалбата за недопустима и
прекратил производството по делото. Това определение било обжалвано от
подсъдимия пред Апелативен съд гр. Велико Търново, който със свое Определение №
74/04.03.2010г. отменил горепосоченото определение на Окръжен съд гр.Русе и
върнал делото за разглеждане от друг състав на съда.
С Решение № 237/12.07.2010 г. друг тричленен състав на Русенския
Окръжен съд с председател и докладчик П.Д. се произнесъл по съществото на
делото, като оставил без уважение жалбата на подсъдимия. В диспозитива на това
съдебно решение било посочено, че същото не подлежи на обжалване.
С Решение № 38/25.05.2011г.
състав на Върховния Касационен съд, Търговска колегия, в производството по чл.307 ал.2 от ГПК оставил без уважение
молбата на подсъдимия за отмяна на влязлото в сила решение № 237/12.07.2010г. на Русенския Окръжен съд
на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, като неоснователна.
Подсъдимият
останал безкрайно недоволен от цената, на която било продадено жилището и
смятал, че е жертва на безкрайна несправедливост, измама и злоупотреба в основата на които
стоял тъжителят, тъй като именно той, в качеството си на ЧСИ, продал жилището
му на публичната продан. Това породило у него непреодолимо желание да го
изобличи и по своеобразен начин да му отмъсти, като избрал формата на
публикации в интернет пространството с обиден и клеветнически характер.
Успоредно с тях, той започнал да подава всякакви жалби с най-различни
оплаквания за извършени престъпления от общ характер от тъжителя до Русенската
Районна прокуратура и полицията.
Така за периода 24.11.2019 г. – 09.08.2020 г. подсъдимият публикувал в социалните мрежи, най-често фейсбук, следните думи и изрази по отношение на тъжителя – че е боклук,
комплексар, че е боклук, който трябва да бъде обесен на площада, снажен
комплексар, най-големия боклук от боклуците на всички
ЧСИ и че е шемет.
През същият период подсъдимият
пак чрез интернет пространството публикувал и следните думи и изрази по
отношение на тъжителя - че е измамник, организатор на имотните
измами чрез нагласени търгове, долен имотен измамник – на два пъти, че И.Х.,
който бил издал смъртната присъда срещу В.Л.е негов прадядо, че е осъден с
Определение на Апелативен съд гр.Велико Търново, но е платил с наследените си
пари на подкупната съдийка П.Д., за да не уважи този съдебен акт, че е внук на И.Х., че е известен с имотните
си измами, че е пазен от Русенската съдебна система и прокуратура, защото са се
облажили от неговите имотни измами, че рода му бил виновен за обесването на
Васил Левски, че са го е осъдили с Определение на Апелативен съд
гр.Велико Търново, но е платил с наследените си пари от убийството на В.Л.на
подкупната съдийка П.Д., че е раздал имоти на всички служители на високи нива,
че е дясната ръка на трибуквена Варненска фирма и че ЧСИ и в частност тъжителят,
са единствените хора, които не са дали стотинка за борбата с ковид 19, защото
пази мръсните си пари за подкупната съдебна система и за жени със съмнителна
репутация.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена
според всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите, както и от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – множество разпечатки от интернет сайтове и свидетелство за съдимост.
Всички доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият Р.Г. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението квалифицирана обида по чл. 148 ал.1
т.2 и т.3 вр.чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК, тъй като през периода 24.11.2019 г. – 09.08.2020 г.
в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление,
на шест пъти, казал нещо унизително за честта и достойнството на И.И.Х., в качеството му на длъжностно лице - частен съдебен изпълнител (ЧСИ),
чрез публикации – боклук, комплексар, че е боклук, който трябва да бъде обесен
на площада, снажен комплексар, най-големия
боклук от боклуците на всички ЧСИ и че е шемет, като обидите са разпространявани чрез интернет.
Всяка/о от думите
/ изразите / словосъчетанията, използвани от подсъдимия в интернет публикациите,
изразява отрицателна оценка и мнение за
личното достойнство на тъжителя и същите са неприемливи от гледна точка на
господстващия морал. Очевидно, че думата „боклук“ , използвана самостоятелно и
в съчетание с други думи е обидна дума и означава отпадъци, нечистотии,
смет,
бунище, сметище, нещо,
което е негодно или няма никаква ценност; което е загубило качествата си. По същия начин стои въпросът с думата „комплексар“, вкл. и в
словосъчетание с друга дума. Тази дума означава човек с неизживени физически
и/или психологически комплекси, който, воден от това, е в постоянен процес на
доказване пред себе си и другите. От своя страна пък думата „шемет“ означава особен,
странен, завеян човек, чудак. Доказателства за тези
използвани от подсъдимия думи и словосъчетания се съдържат в множеството и
приети в съдебно заседание писмени извлечения от фейсбук–страницата му, л.10 – л.38
от делото. Тези множество публикации са възприемани и от свидетелите Е. Й.и П.М.
Съдът изцяло кредитира техните показания, въпреки че първата от тях работи при
тъжителя, а на втората той е бивш работодател, защото показанията им са
логични, последователни и се подкрепят от другите събрани по делото
доказателства, каквито са извлеченията от фейсбук-страницата на подсъдимия и не
на последно място по значение той изобщо не ги оспорва нито като авторство, нито като съдържание, видно и от
отговора му на тъжбата.
В случая е налице продължавано престъпление по см. на чл.
26, ал. 1 от НК, което се обосновава от обстоятелството, че
подсъдимият е извършил шест отделни деяния, които
осъществяват поотделно състава на престъплението обида,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Изпълнителното деяние на продължаваното престъпление,
извършено от подсъдимия Г. е казване на нещо унизително, което в случая е
извършено чрез публикации в интернет пространството и по този начин тъжителят го
е възприел лично и непосредствено. Няма спор, че използваните по-горе думи и
словосъчетания изразяват негативна морална оценка на личността на тъжителя от
страна на подсъдимия. Именно чрез
използването на тези унизителни от гледна точка на господстващия морал думи и
изрази от страна на подсъдимия е засегната самооценката на тъжителя. Думите, от
които тъжителят се е почувствал обиден, действително са унизителни за честта и
достойнството му по своя характер. При преценката за обидната форма на
използваните думи, съдът изхожда не от субективното възприятие на пострадалия,
а от обективното разбиране за необходимото уважително отношение към останалите
членове на обществото. В случая всяко от шестте изпълнителни деяния е довършено
с възприемане на обидните думи от страна частния тъжител посредством
запознаване с публикациите в интернет.
Престъплението е извършено при две квалифициращи
обстоятелства по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 и т.3 от НК, а именно обидата да е разпространена по друг начин –
чрез интернет пространството и по
отношение на длъжностно лице при
изпълнение на службата му.
Квалифициращият признак обида, разпространена по друг начин – чрез
интернет пространството е осъществен, тъй като разпространените обидни думи по
отношение на тъжителя, не само, че било възможно да бъдат възприети от
множество други хора, но и същите са били и реално възприети. Това се установява
от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Й., Т. Б. и П.М.. В
показанията си св.П.М. заявява: “Много често се е случвало колеги от частното
съдебно изпълнение да му звънят и да му препращат линкове с тези писания“,
„Тези неща са известни и сред колегите в кантората, коментират се, което е
много неприятно“, от л.88 от пр. за с.з. от 21.01.2021 г.
Налице
е и квалифициращият признак обидата да е извършена по отношение на длъжностно
лице, тъй като тъжителят е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК,
защото изрично е посочен в кръга на лицата притежаващи, подобно качество.
Очевидна е пряката връзка между извършеното престъпление обида от подсъдимия против
тъжителя, доколкото мотивацията му произтича от недоволството от
обстоятелството, че именно той в качеството си на ЧСИ е продал на публична
продан апартамента му. Подсъдимият Г. е
мотивиран да извърши престъплението именно от правомощията на тъжителя по гл.43
от ГПК, които е реализирал по отношение на негов имот.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че думите и изразите, които е
използвал по отношение на тъжителя, са унизителни за честта и достойнството му.
Също така е съзнавал, че многобройните му публикации в интернет, не само е било
възможно, но и реално ще бъдат възприети от неограничен кръг хора, което е било
и неговата цел. Интелектуалната му страна на умисъла е обхващала и представите,
че същият в качеството си ЧСИ е имал качеството на длъжностно лице, което
изпълнява службата си и по този начин и именно в това му качество е целял да го
дискредитира пред множество хора. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Подсъдимият
Р.Г. е осъществил и престъплението квалифицирана клевета по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода
24.11.2019 г. – 09.08.2020 г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление,
на 13 пъти, разгласил позорни
обстоятелства за И.И.Х. в качеството му на длъжностно лице – ЧСИ по повод
изпълнение на службата му и му приписал престъпления – че е измамник,
организатор на имотните измами чрез нагласени търгове, долен имотен измамник –
на два пъти, че И.Х., който бил издал смъртната присъда срещу Васил Левски, е
негов прадядо, че е осъден с Определение на Апелативен съд гр. Велико Търново,
но е платил с наследените си пари на подкупната съдийка П.Д., за да не уважи
този съдебен акт, че е внук на И.Х., че е известен с имотните си измами, че е
пазен от Русенската съдебна система и прокуратура, защото са се облажили от
неговите имотни измами, че родът му бил виновен за обесването на Васил Левски,
че го е осъдили с Определение на Апелативен съд гр. Велико Търново, но е платил
с наследените си пари от убийството на В.Л.на подкупната съдийка П.Д., че е
раздал имоти на всички служители на високи нива, че е дясната ръка на
трибуквена Варненска фирма и че ЧСИ и в частност тъжителя са единствените хора,
които не са дали стотинка за борбата с Ковид 19, защото пази мръсните си пари
за подкупната съдебна система и за жени със съмнителна репутация, като
клеветата е разгласена чрез интернет.
Всяка от използваните думи, изрази и словосъчетания от
подсъдимия съдържат позорящи обстоятелства и/или му приписват престъпления.
Същественото по отношение на това престъпление за разлика от престъплението обида
е, че законът императивно изключва наказуемостта на дееца в случай, че същият
докаже истинността на разгласените позорящи обстоятелства или на приписаните
престъпления по арг. чл.147 ал.2 от НК. По делото подс. Г. по никакъв начин не
доказа своите клеветнически твърдения, но дори и не направи опит за това, като в отговора си на тъжбата
извърши нови такива, вкл. и по чл.146 ал.1 от НК. На практика в отговора си по
реда на чл.252 ал.4 от НПК той ги повтори, разшири и разнообрази, като
единствено прилага Определение № 74/04.03.2010 г. на Апелативен съд гр. Велико
Търново и Решение № 237/12.07.2010 г. на
Русенския Окръжен съд с председател и докладчик П.Д.. Тези съдебни актове са
допуснати от съда по настоящото производство, като писмено доказателство.
Допуснато като писмено доказателство по искане на тъжителя е и Решение №
38/25.05.2011 г. по търг. дело № 1083 по описа за 2010 г. на Търговска колегия,
първо отделение на Върховния Касационен
съд. В тази връзка следва да се посочи, че подсъдимият Г. по никакъв начин не
коментира или споменава дори това решение на ВКС, което е образувано по негова
инициатива и с което се оставя без уважение подадената от него в качеството му
на заинтересована страна молба до ВКС за отмяна на влязлото в сила решение №
237/12.07.2010г. на Русенския Окръжен съд с председател и докладчик П.Д.. В
рамките на настоящото производство съдът няма право да извършва инцидентен съдебен
контрол по отношение на Решение № 237/12.07.2010 г. на Русенския Окръжен съд по
арг. на чл.17 от ГПК, като следва изрично да се посочи, че тези съдебни актове
са окончателни и не подлежат на обжалване пред по-горна съдебна инстанция,
както към момента на произнасяне, а така също и към настоящият момент, предвид
изричната разпоредба на чл.437 ал.4 изр.2 от ГПК. В рамките на единствения възможен
правен способ за ревизия на това решение – отмяна на влезли в сила съдебни
решения, гл.24 от ГПК – с посоченото решение на ВКС, че молбата за отмяна на
това влязло в сила съдебно решение е неоснователна, очевидно се налага изводът,
че докладчикът и председател на състава на Русенския Окръжен съд не е подкупна
съдийка, като освен всичко друго следва да се има предвид, че решението е
постановено от тричленен състав. Логиката на тъжителя, че щом има произнасяне
на съдебен състав, което не е в негова полза и следователно докладчикът по
делото не може да не е корумпиран, по никакъв начин не може да бъде споделена. От
всичко гореизложено се налага изводът, че тъжителят в качеството си на ЧСИ, не е
допуснал закононарушения при продажбата на публична продан на жилището на
подсъдимия, т.е. същата е напълно законосъобразна към действащата към момента
на проданта редакция на ГПК.
Подсъдимият е
използвал следните думи и изрази в рамките на единното продължавано
престъпление по отношение на тъжителя, всяка/о от които самостоятелно
осъществява признаците на престъплението клевета както следва :
-
че същият е измамник; очевидно тук се има предвид, че той
е автор на престъпление по чл.209 или чл.212 от НК, доказателства за което не
се събраха и не бяха представени, т.е. не се обори презумцията по чл.147 ал.2
от НК. Както бе посочено публичната продан по отношение на имота на подсъдимия
е била напълно законосъобразна.
- че е организатор
на имотните измами чрез нагласени търгове; очевидно тук се има предвид, че той
перманентно
(в условията на продължавано престъпление) извършва престъпления по чл.282
ал.1, респ. резултатното по ал.2 от НК. По делото нито се събраха такива
доказателства, нито се представиха подобни такива от подсъдимия, т.е. не се
обори презумцията по чл.147 ал.2 от НК.
- че е долен имотен измамник на два пъти и че е известен
с имотните си измами. Тук важи изцяло казаното по отношение на приписаното
престъпление, че тъжителят е измамник с нюанса ,че е добавена и думата долен;
уточнението „имотен“ идва да покаже, че подсъдимият има предвид, че тъжителят
върши измами с предмет недвижими имоти.
- че И.Х., който бил издал смъртната присъда срещу В.Л.бил
негов прадядо. В случая се касае за разгласяване на позорящо обстоятелство,
доколкото се твърди за пряка родствена връзка (произход по права линия) с лице, което е било в
качеството на съдия по углавното дело с подсъдим Васил Левски, което, както е
ноторно известно, е завършило с издаването на осъдителна присъда, с която е
наложено смъртно наказание, изпълнена
непосредствено след това. В тази връзка по делото е разпитана в качеството на
свидетел Т. Б., работила 35 г. в Регионален Исторически музей гр. Русе. Съдът
кредита изцяло показанията предвид безспорната и компетентност в областта на
историческата наука – същата е историк по образование със специалност
„османистика“ и доколкото целият и професионален стаж е преминал в отдел
„История на България през 15 -19 век“. От нейните показания се установява, че
частният тъжител няма абсолютно никаква родствена връзка с И.Х.; установява се
също, че родът на тъжителя е от гр. Тулча, Румъния, докато родът на И.Х.
произхожда от гр. Русчук. Отделно от това св. Б. изрично уточнява, че „Единственият син на И.Х. умира, той има една
дъщеря, която се грижи за него като възрастен и така се прекъсва родът им. В
Русе и всъщност никъде другаде няма
наследници на И.Х.“, показанията и на л.87 от пр. за с.з. от 21.01.2021г.
В случая съдът намира, че подсъдимият, предвид съставката
„хаджи“ във фамилните имена на частния тъжител и И.Х. счита, че между тях е
налице някаква родствена връзка, което се опровергава изцяло от събраните по
делото доказателства. Също така от показанията на св. Б. се установява, че за И.Х.
– дядо на тъжителя има издадена книга, която е посветена на неговото дело за
освобождението на Добруджа след края на Първата световна война. По делото не се
събраха никакви доказателства, че между тъжителя И.Х. и И.Х. има каквато и да е
родствена връзка – дори и най-далечна; не
се представиха подобни такива от подсъдимия; напротив, всички събрани водят
точно на противоположния извод, т.е. не се обори презумцията по чл.147 ал.2 от НК. По напълно идентичен начин стои въпросът и с другите две обвинения на
тъжителя по отношение на родствената му връзка с И.Х. – че е внук на И.Х. и че
родът му бил виновен за обесването на Васил Левски.
-
че е осъден с
Определение на Апелативен съд Велико Търново, но е платил с наследените си пари
на подкупната съдийка П.Д., за да не уважи този съдебен акт. С този израз на
тъжителя се приписва извършването на престъплението квалифициран активен подкуп
по чл.304а от НК, което в случая по мълчалив начин се преплита с разгласяваните обстоятелства за родствена
връзка с И.Х., т.е. подкупът е реализиран с пари, получени по наследство от
убиеца на Васил Левски. По съображенията, изложени по-горе относно
законосъобразността на Решение № 237/12.07.2010г. на Русенския Окръжен съд с
председател и докладчик П.Д. и липсата на всякакви доказателства за това съдът
намира, че няма никакво извършено престъпление както от тъжителя, така и от
който и да е друг член на съдебния състав. В този смисъл не се обори
презумпцията по чл.147 ал.2 от НК. Отделно от всичко друго, следва да се
посочи, че с Определение № 74/04.03.2010г. на Апелативен съд гр. Велико Търново
тъжителят не е осъждан по никакъв начин, най-малко поради липсата на осъдителен
диспозитив срещу него и доколкото същият не е бил страна по това дело. По
напълно идентичен начин стои въпросът с обвинението на тъжителя по отношение на
подсъдимия, че са го осъдили с Определение на Апелативен съд гр. Велико
Търново, но е платил с наследените си пари от убийството на В.Л.на подкупната
съдийка П.Д..
- че е пазен от Русенската съдебна система и прокуратура,
защото са се облажили от неговите измами. С този израз освен, че се налага
изводът, че тъжителят не е наясно със
структурата на съдебната система в България, доколкото двете понятия са
използвани, като видови, а не като род към вид, на практика се приписва освен
престъпления по чл.209 и/или 212 вр.чл.304а от НК, извършено от тъжителя и поне
неоснователно обогатяване на работещите на територията на Русенския съдебен
район съдии, прокурори и/или следователи, вкл. и на принципът на почтеност, залегнал
в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Доказателства за тези
твърдения на подсъдимия не се събраха и не бяха представени, т.е. не се обори
презумцията по чл.147 ал.2 от НК.
- че е раздал имоти на всички служители на високи
нива. Доколкото израз „служител на високо ниво“ не е законово,
очевидно следва да се има предвид лица, заемащи публични длъжности по см.
на чл.3
от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси,
съдии, прокурори, следователи и изобщо длъжностни лица, които заемат отговорно
служебно положение. В случая е налице също приписване на извършено престъпление
по чл.304 ал.1, евентуално чл.304а от НК от тъжителя, а от „служителите на
високи нива“, съответно чл.302 т.1 от НК, защото очевидно идеята е, че
тъжителят извършва тези престъпления с оглед на това да осъществява безнаказано
„измамната“ си дейност. Доказателства за тези твърдения на подсъдимия не се
събраха и не бяха представени, т.е. не се обори презумцията по чл.147 ал.2 от НК.
- че ЧСИ и в частност тъжителя, като такъв са единствените
хора, които не са дали и стотинка за борба с Ковид 19, защото пази мръсните си
пари за подкупната съдебна система и за жени със съмнителна репутация. Във
връзка с това обвинение следва да се посочи, че за делото е ирелевантен
въпросът дали всички, част или никой от ЧСИ е извършил или не, актове на
дарствено разпореждане във връзка с борбата с Ковид 19, тъй като извършването на всяко дарение е строго личен
акт, продиктуван от най-различна мотивация. Дори и да не е извършено такова, както
от всички ЧСИ, а също и от тъжителя И.Х. в качеството му да ЧСИ, само от това
не могат да се правят никакви изводи в тяхна вреда, а също и по отношение на
който и да е друг гражданин, вкл. и за
който априорно се счита, че има финансова възможност. Употребеният от
подсъдимия израз в случая има двуяк характер – от една страна му се приписва
престъплението квалифицирано изпиране на пари по чл.253 от НК, а от друга
разгласява позорящото обстоятелство, че има склонност да поддържа връзки с жени
със съмнителна репутация. Доказателства за тези твърдения на подсъдимия не се
събраха и не бяха представени, т.е. не се обори презумцията по чл.147 ал.2 от НК.
В случая е
налице продължавано престъпление по см. на чл.
26, ал. 1 от НК, което се обосновава от обстоятелството, че
подсъдимият е извършил тринадесет
отделни деяния, които
осъществяват поотделно състава на престъплението обида,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Престъплението е извършено при две квалифициращи
обстоятелства по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 и т.3 от НК, а именно клеветата да е разпространена по друг начин –
чрез интернет пространството и по
отношение на длъжностно лице при
изпълнение на службата му.
Квалифициращият признак клевета, разпространена по друг начин – чрез
интернет пространството, е осъществен, тъй като разпространените по отношение
на тъжителя позорящи обстоятелства и приписаните му престъпления не само, че
било възможно да бъдат възприети от множество други хора, но и същите са били и
реално възприети. Това се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели Е. Й., Т. Б. и П.М.. В показанията си св. П.М. заявява: “Много често
се е случвало колеги от частното съдебно изпълнение да му звънят и да му
препращат линкове с тези писания“, „Тези неща са известни и сред колегите в кантората,
коментират се, което е много неприятно“, от л.88 от пр. за с.з. от 21.01.2021 г.
Налице
е и квалифициращият признак клеветата да е извършена по отношение на длъжностно
лице, тъй като тъжителят е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК,
защото изрично е посочен в кръга на лицата притежаващи, подобно качество.
Очевидна е пряката връзка между извършеното престъпление обида от подсъдимия
против тъжителя, доколкото мотивацията му произтича от недоволството от
обстоятелството, че именно той в качеството си на ЧСИ е продал на публична
продан апартамента му. Подсъдимият Г. е
мотивиран да извърши престъплението именно от правомощията на тъжителя по гл.43
от ГПК, които е реализирал по отношение на негов имот.
Доказателства за горепосочените
клеветнически твърдения на подсъдимия се съдържат в многобройните му публикация
в интернет пространството, приложени по делото.
От субективна страна
подсъдимият е съзнавал позорния характер
на разгласяваните обстоятелства и на приписваните престъпления, защото
извършването на такива, винаги и безусловно е укоримо от гледна точка на морала
деяние. Отделно от това, той е съзнавал и неистинността на изложените от него
твърдения, а също и че клеветите и позорните обстоятелства се възприемат от множество
и неограничен кръг интернет-потребители. Престъплението е извършено с пряк
умисъл, защото интелектуалната страна на умисъла на подсъдимия е обхващала
представите, че тъжителят не е реализирал приписаните му престъпления и
съответно няма връзка с приписаните позорящи обстоятелства. Предположенията, че
частният тъжител Х. е извършил
множеството приписани му престъпления и по
отношение на него са налице позорящи обстоятелства и всички те са верни, на
първо място трябва да произтича от някакви обективни факти, а не на базата на
житейски умозаключения и предположения, че не е възможно да не са верни само по
причината, че той в кръга на службата си е продал жилището на тъжителя и то при
напълно законосъобразна процедура както бе посочено по-горе.
Не може да не бъде направен изводът само от броя
и интензивността, характера и обема на
интернет-публикациите на подсъдимия, че на практика подсъдимият е посветил
живота си на това да дискредитира и обругава тъжителя, воден от желанието да му
отмъсти за продажбата на ипотекираното му жилище.
По отношение на обвинението, че тъжителят е дясна ръка на
трибуквена Варненска фирма, съдът намира, че същото не съдържа нито приписване
на престъпление, нито представлява позорящо обстоятелство. Това е така, защото изразът дясна ръка поначало
означава в преносен смисъл силно доверено лице, в случая на правен субект
регистриран по Търговския закон. Доколкото не е назована фирмата (търговецът) или не е посочено с каква репутация се ползва тя в обществото, съдът
намира, че само по себе си това обстоятелство от обективна страна не съдържа признаците
на престъплението клевета. По тези причини подсъдимият Г. е признат за невинен
на основание чл.304 от НПК по обвинението за престъпление по чл.148 ал.2
вр.ал.1 вр.т.2 пр.2 и т.3 от НК в тази му част.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
подс.Г. следва да бъде признат за виновен в извършването на всяко от двете
престъпления в които е обвинен.
На първо място следва да бъде посочено, че в
случая институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба е
неприложим на основание чл.78а ал.7 от НК, тъй като се касае за
множество престъпления.
При индивидуализация на наказанието за престъплението
по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр. 146 ал.1 от НК съдът
отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства многобройността и
интензивността на публикациите в интернет пространството по отношение на
тъжителя - шест отделни деяния в рамките на продължаваното престъпление и то
без същият по никакъв начин да е допринесъл за това; както бе посочено,
извършената от него публична продан на имота на подсъдимия е напълно
законосъобразна, видно и от Решение № 38/25.05.2011г. по описа на ВКС, Търговска
колегия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се посочат и
новите обиди и клевети по отношения на тъжителя, както с отговора му на тъжбата
по реда на чл.252 ал.4 от НПК, а така също и новите интернет публикации, също
изобилстващи от обиди и клевети след образуване на настоящото производство.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се посочат чистото
съдебно минало на подсъдимия и преживения от него остър миокарден инфаркт през
2013 г. Въз основа на тези обстоятелства, съдът определи за Р.Г.
наказание на основание чл.148 ал.1 от НК (при
граници на наказанието глоба от 3 000лв. до 12 000 лв.), ориентирано към средата, при баланс на смекчаващи и
отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно ГЛОБА В РАЗМЕР НА 5 000 лв. и обществено порицание.
При индивидуализация на наказанието за престъплението
по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр. 146 ал.1 от НК съдът
отчита същите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, с изключение
на това, че престъплението клевета е извършено 13 пъти в рамките на единното продължавано
престъпление. Въз основа на тези обстоятелства, съдът определи за Р.Г.
наказание на основание чл.148 ал.2 от НК (при
граници на наказанието глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв.), ориентирано към средата при баланс на смекчаващи и
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно ГЛОБА В РАЗМЕР НА 8 000 лв.
и обществено порицание.
Така определените наказания “глоба” следва
да се групират на основание чл.23 ал.1 от НК, като се определи едно общо
наказание – по-тежкото измежду тях, а именно „глоба“ в размер на 8 000лв.
Така определеното общо наказание в максимална степен би постигнало целите по
чл.36 и чл.54 от НК и най-вече личната превенция. Към определеното общо
наказание следва да се присъедини на основание чл.23 ал.2 от НК и наказанието
„обществено порицание“.
По
отношение на предявените граждански искове :
Частният тъжител е предявил граждански иск
против подсъдимия в размер на 15 000
лв. за причинените му неимуществени вреди от престъплението по
чл.148 ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени
от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези
елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. С оглед
изложеното е налице противоправно деяние от страна на подс.Г.
- извършено престъпление квалифицирана обида и то виновно - при пряк
умисъл. Налице е и вреда - неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на доброто име на тъжителя, което се обуславя и
от множеството грамоти, приети като писмено доказателство по делото, видно от
които същият през годините е извършил множество предметни дарения на Регионален
исторически музей гр. Русе и значително парично дарение при строителството на
църквата „Всех Светих“ в гр. Русе. По делото безспорно се установи фактът
на извършеното престъпление от подсъдимия,
причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди. От разпита на свидетелите Е. Й.и П.М. се установява, че непрестанните
интернет публикации се отразяват негативно на емоционалното му състояние,
причиняват му емоционален дискомфорт, вкл. здравословни проблеми. Многобройните
публикации пречат на работата на тъжителя и на практика една част от времето си
той прекарва в проверка на фейсбук – пространството за търсене на публикации от
страна на подсъдимия. Съдът като взе предвид начина на извършване
на деянието, многобройността на
отделните деяния в рамките на продължаванато престъпление, обстоятелството,
че с него е накърнено доброто име тъжителя пред
неограничен кръг потребители на интернет, приема,
че сумата от 5 000 лева в необходимата степен би репарирала
претърпените вреди. Съобразно принципа по чл.52 от ЗЗД, съдът
при определяне на обезщетението, отчете степента на увреждане, като взе предвид
продължителността от около година, с оглед повдигнатото обвинение и
интензивността на психическия дискомфорт, както и негативното отражение на
доброто му име. Ето защо, съдът уважи частично предявения
граждански иск, като осъди подс. Г. да
заплати на тъжителя сумата от 5 000 лв., обезщетение,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска
до окончателното изплащане на сумата. Останалата част от
предявения иск до горницата от 15 000 лв. съдът намира за неоснователен и
недоказан и в този смисъл същият следва да се отхвърли до пълния размер от тази
сума.
Частният тъжител е предявил и граждански
иск против подсъдимия в размер на 15 000
лв. за причинените му неимуществени вреди от престъплението по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр.чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени
от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези
елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. С оглед
изложеното е налице противоправно деяние от страна на подс. Г. - извършено престъпление квалифицирана клевета и то виновно - при пряк
умисъл. Налице е и вреда - неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на доброто име на тъжителя, което се обуславя и
от множеството грамоти, приети като писмено доказателство по делото, видно от
които същият през годините е извършил множество предметни дарения на Регионален
исторически музей гр.Русе и значително парично дарение при строителството на
църквата „Всех Светих“ в гр.Русе. По делото безспорно се установи факта
на извършеното престъпление от подсъдимия,
причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди. От разпита на свидетелите Е. Й.и П.М. се установява, че непрестанните
интернет публикации се отразяват негативно на емоционалното му състояние,
причиняват му емоционален дискомфорт, вкл. здравословни проблеми. Многобройните
публикации пречат на работата на тъжителя и на практика една част от времето си
той прекарва в проверка на фейсбук – пространството за търсене на публикации от
страна на подсъдимия. Съдът
като взе предвид начина на извършване на деянието, многобройността на отделните деяния в рамките на продължаванато
престъпление, обстоятелството,
че с него е накърнено доброто име тъжителя пред
неограничен кръг потребители на интернет приема, че
сумата от 10 000 лева в необходимата степен би репарирала
претърпените вреди. Съобразно принципа по чл.52 от ЗЗД съдът
при определяне на обезщетението, отчете степента на увреждане, като взе предвид
продължителността от около година с оглед повдигнатото обвинение и
интензивността на психическия дискомфорт ,
както и негативното отражение на доброто му име. Обезщетението
за неимуществени вреди за това престъпление е двойно по-високо от това за
престъплението обида, защото при съпоставяне на двете се наблюдава много
по-голяма интензивност на клеветническите твърдения и то, и в двете им форми – приписване на престъпление и разгласяване на позорящи
обстоятелства. Показателно в това отношение е броя на отделните клеветнически
твърдения в рамките на продължаваното престъпление – 13, което е повече от два
пъти повече спрямо обидите, пак в рамките на продължаваното престъпление.
Отделно от това, очевидно степента на обществената опасност, вкл. и от гледна
точка на оценката на законодателя, на престъплението обида – и основна и
квалифицирана – е значително по-висока от тези на клеветата, дори само предвид
сравнението на размера на наказанията на двете престъпления. Ето
защо, съдът уважи частично предявения граждански иск, като осъди подс. Г.
да заплати на тъжителя сумата от 5 000 лв.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Останалата част от предявения иск до горницата от 15 000 лв. съдът намира
за неоснователен и недоказан и в този смисъл същият следва да се отхвърли до
пълния размер от тази сума.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :