№ 5296
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110127415 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
„фирма“ ООД е предявило иск по чл.327, ал.1 ТЗ срещу „фирма“ ЕООД за сумата от
1558,08 лева – непогасен остатък от продажна цена, както и възнаграждение за разтоварване
и позициониране на кашпа тип 1,650 кг. с размери 175/175/65 см. във връзка с оферта
386_ДП от 13.08.2020г., за което задължение е издадена фактура № **********/21.09.2020г.,
ведно със законната лихва от 13.05.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане.
Ответникът е подал молба от 23.12.2021г., в която твърди, че е извършил плащане на
претендираното задължение на 20.09.2021г. и представя доказателства.
Ищецът е признал твърдяното плащане.
Предвид извършеното плащане следва, че претендираното вземане е възникнало така,
както е предявено. Направеното в хода на процеса плащане следва да се вземе предвид от
съда на основание чл.235, ал.3 ГПК и искът следва да се отхвърли поради погасяване на
процесното вземания чрез плащане. Ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба на 13.05.2021г. до
извършване на плащането на 20.09.2021г.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. С поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, след като не е платил процесното
задължение на уговорения падеж. При това макар и признал иска, след като е дал повод за
завеждане на делото, ответникът не може да бъде освободен от отговорност за разноски –
арг. чл.78, ал.2 ГПК. Ищецът е поискал присъждане на разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, за извършването на които е представил доказателства.
Основателно е възражението за прекомерност на адв. възнаграждение в размер на 960 лева с
включен ДДС (800 лева без ДДС), като се вземе предвид минималният размер на
възнаграждението с включен ДДС - 406,88 лева съгласно чл.7, ал.2, т.2, вр. пар.2а НМРАВ, и
невисоката правна и фактическа сложност на делото. При тези обстоятелства адв.
1
възнаграждение в размер над 500 лева е прекомерно и затова разноските в тази част следва
да се намалят до 500 лева. Заедно с дължимите разноски за държавна такса на ищеца следва
да се присъдят разноски от 562,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.327, ал.1 ТЗ, предявен от „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление : *** * срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : адрес*** за сумата от 1558,08 лева – непогасен остатък от продажна цена,
както и възнаграждение за разтоварване и позициониране на кашпа тип 1,650 кг. с размери
175/175/65 см. във връзка с оферта 386_ДП от 13.08.2020г., за което задължение е издадена
фактура № **********/21.09.2020г., ведно със законната лихва от 13.05.2021г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** * да плати
на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : адрес*** законната лихва
върху главницата от 1558,08 лева за периода 13.05.2021г. – 20.09.2021г.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : адрес*** да
плати на „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** * на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 562,32 – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2