РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. ЛЕВСКИ, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410100637 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим
имот – *****, намиращ се в *****, в жилищна сграда блок *****, построена
върху държавна земя в стр. кв. 51, със застроена площ по документа за
собственост 84,66 кв.м., състоящ се от *****, ведно с прилежащото ***** с
полезна площ 5,15 кв.м., както и 1,300% идеални части от общите части на
сградата и общите помещения от 863 кв.м., като съгласно схема № 15-423239-
19.04.2022 г. на СГКК гр. П. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-58/24.09.2007 г. на ИД на АГКК имотът
е с идентификатор № *****, на адрес: ***** в сграда с идентификатор *****,
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ
88,87 кв.м., прилежащи части – не се чете, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: *****; под обекта: *****; над обекта: *****.
Твърди се, че имота е придобит с Договор от 11.09.1990 г. за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, въз
основа на заповед № 685 от 05.09.1990 г. на Председателя на ИК на ОНС
гр.Б., че още от 1986 г., т.е. преди да станат официално собственици на
1
горния апартамент, непрекъснато живеят в него и ползват прилежащото му
избено помещение, което за тях е с № 9 и е със съседи: както следва: *****
Твърди се, че въпреки, че доста обитатели на сградата вече били
настанени в нея от 1986 г. /когато било довършено строителството й, а през
1987 г. била официално пусната в експлоатация/, непосредствено след
сключването на горния договор били въведени и официално във въпросните
апартамент и маза от г-жа Л.К. – отговорник за жилищната политика в
строителното предприятие *****, която ги завела до апартамента и мазата
към него и им предоставила вторите ключове за тях, тъй като първите им
били предоставени при настаняването, преди сключване на договора. Твърди
се, че върху самите измени помещения в сградата няма и никога не е имало
номерация, че в жилищната сграда не съществува мазе със съседи, описани в
документите им за собственост, което води до извода, че при оформяне на
документите им за собственост е допусната грешка. Твърди се, че от
настаняването им в апартамента и до 2021 г. – повече от 30 години са
ползвали и ползват мазата, която им е показана от г-жа Л.К., че са я владели
повече от 30 години добросъвестно и необезпокоявано, и със съзнанието, че
са нейни собственици, че това е именнно маза № 9, още повече, че и
квадратурата на същата съответства на квадратурата на избеното помещение
по договора за продажба.
Твърди се, че през 2021 г. ответникът закупил съседния ***** в същата
жилищна сграда и започнал да предявява претенции към ищците относно
собствената им маза, която той счита, че е маза ***** и която според него
притежава по силата на собствената му сделка за покупко-продажба на *****.
Твърди се, че често Б. Л. отправя искане към ищеца М. Г. да освободят мазата
и да му предадат владението, но те категорично отказват да сторят това, тъй
като въпросната маза е тяхна собственост, в какъвто смисъл е бил всеки път
отговорът на ищеца към Б. Л., и че в сградата има незаети мази и ответникът
спокойно може да поиска да бъде настанен в съответна на параметрите на
мазата му по документи. Заявява се, че облигационните отношения на Л. с
неговите „праводатели“ нямат обвързващо действие спрямо ищците, които са
действителния собственик на мазата, както поради закупуването й още през
1990 г. и осъществения им въвод във владение тогава, така и поради
придобивна давност.
Молят съда да постанови решение, с което да бъде установено по
2
отношение на Б. Г. Л., че ищците са единствените собственици на избеното
помещение, намиращо се в жилищната сграда на адрес: ***** при
фактически съседи: *****
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния
си представител е представил отговор на исковата молба, изразил е
становище по предявения иск и е представил доказателства.
В отговора на исковата молба се твърди, че предявения иск е допустим,
но неоснователен и е направено искане същия да бъде отхвърлен като такъв.
Претендира направените деловодни разноски.
Твърди се, че ищците не са собственици на избено помещение ***** и
те не разполагат с документ, който да удостоверява правото на притежание
върху него, тъй като мазата представлява принадлежност към ***** в същата
жилищна сграда със статут на етажна собственост. Твърди се, че ответникът е
притежател на имота по силата на придобивна сделка, инкорпорирана в
нотариален акт, вписан в Службата по вписванията гр. Левски като акт №
****, дело № ***** г., който представя като доказателство. Твърди се, че
праводателят на ответника – Б.Н. е получил собствеността върху *****, ведно
с принадлежащата му маза ***** въз основа на сделка по нотариален акт №
122 том V дело № 740/2009 г. на СВ Левски, а предшестващата сделка е била
осъществена с нотариален акт № ***** г. на нотариус при РС Левски, по
повод на същия имот, от чието съдържание се твърди, че избеното
помещение ***** е идентифицирано като принадлежност към ***** в
жилищната сграда. Твърди се, че тези обстоятелства са известни на ищците и
видно от собствения им легитимиращ ги документ – договор от 11.09.1990 г.
за продажба на недвижим имот по НДИ и считат, че твърдението за някакви
механично пренесени грешки в поредица от документи за собственост са
нонсенс. Заявява се, че действително ищците ползват процесното избено
помещение, но това е ставало със съгласието на съответните във времето
собственици и в удовлетворяване на настоятелните молби на Г.и, че
създалото се фактическо положение е известно на всички съседи в
жилищната сграда, както и причините, които са го предизвикали, като Г.и
никога не са демонстрирали намерение за своене на избеното помещение, а и
това би било в конфликт с отправяните искания да го ползват, които са били
уважавани от бившите собственици на *****, към което то е принадлежност.
3
Заявява се, че за разлика от предишните собственици, ответника е имал
реална нужда от помещението и след покупката на жилището е отправил
претенции към ищците да го освободят, но добронамерените разговори не са
постигнали някакъв резултат, освен предявяването на настоящия иск. Твърди
се, че Г.и не са имали никога различен статут от този на държатели на мазата,
а ако са живели с някакво различно съзнание, то не е имало разбираема
външна проява за действителните собственици. Заявява се, че избените
помещения нямат статут на самостоятелен обект за правото на собственост,
поради което и не подлежат на отразяване в кадастралната карта и не им се
следва придаването на самостоятелен идентификатор, а в качеството им на
принадлежност те следват статута на обекта, комуто са принадлежност.
Заявяват, че в случая процесната маза дори не може да бъде предмет на
придобиване по давностно владение, ако се приеме, че Г.и са проявявали явно
намерение при упражняваната от тях фактическа власт, че за ответника това
избено помещение се явява единствена принадлежност към собствения му
самостоятелен обект /*****/, тъй като не разполага с друго складово
помещение или таван и обстоятелството, че в жилищната сграда имало
незаети мази и ответникът спокойно бил можел да поиска да бъде настанен в
друга, съответна на неговата по квадратура е великодушно, но абсурдно в
юридически смисъл предложение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /л.8 от делото/ е,
че на 11.09.1990 г. ищците М. С. Г. и Д. И. Г. въз основа на Заповед №
685/05.09.1990 г. на Председателя на ИК на Общ.НС гр.Б. са закупили
следния недвижим имот: *****, построен през 1987 г. , собственост на
държавата /ведомствен на *****/, находящ се в гр.Б., *****, представляващ
***** на 3 етаж в жилищна сграда блок № 4 вх. А, построен върху държавна
земя, стр. кв. 51, състоящ се от *****, със застроена площ 84,66 кв.м., с
принадлежащото *****, с полезна площ 5,15 кв.м., заедно с идеална част от
общите части на сградата и общите помещения и 863 кв.м. от правото на
строеж върху мястото, при съседи на жилището: *****
Към исковата молба е представено /л. 9 от делото/ заверено копие от
посочената в цитирания по-горе договор заповед № 685/05.04.1990 г.,
4
издадена на основание чл. 12 от Наредбата за държавните имоти, с която е
заповядано да се продаде Държавният недвижим имот, находящ се в гр.Б. на
***** ***** ***** и ***** на М. С. Г. и Д. И. Г. за сумата от 17530 лв.
Представени са и доказателства за платените суми за покупката на
имота от ищците /л. 10 от делото/ , както и сключения предварителен договор
за продажба от 04.07.1990 г. /приложен на л. 11 от делото/, сключен между
СУ ***** гр.Б. и М. С. Г. – началник строителен обект като купувач, с който
договор СУ ***** гр.Б. се е задължило в съответствие с разпоредбата на чл.
111 ал. 4 от Наредбата за държавните имоти да предложи на Стопанския
съвет при ИП ***** да продаде на купувача при условията и по реда на глава
петнадесета от посочената Наредба един апартамент, състоящ се от две
спални, хол, кухня, сервизни помещения и маза № 9, находящ се в блок 4/51,
ет. 3 *****, вх. А в гр.Б., а купувача се е задължил да работи в СУ ***** гр.Б.
или организация, участваща в изграждането на АЕЦ Б. най-малко още 10
години, считано от датата на сключване на окончателния договор за покупко-
продажба.
Представено е и удостоверение /л. 12/, издадено от община Б., от което
се установява, че ул. ***** в гр.Б. е преименувана в ул. ***** с решение №
31/01.06.1994 г. от Заседание на Общински Съвет – Б..
Към исковата молба е представено и заверено копие от нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 12, том II, дело № 456/96 г., на РС Левски,
от който се установява, че В. С. И. е продала на Л. С. Т. собствения си
недвижим имот, представляващ нейна идивидуална собственост, а именно:
един ***** на трети етаж, в жилищна сграда – блок № *****, състоящ се от
една стая, кухня, баня с тоалетна със застроена площ от 38,54 кв.м. при
подробно описани съседи, заедно с избено помещение ***** със застроена
площ от 5,10 кв.м. при граници: от изток – външен зид, от запад – *****, от
север – коридор, от юг – абонатна станция, заедно с идеални части от общите
части на сградата и 863 кв.м. от отстъпеното право на строеж, като
жилищната сграда е застроена чрез отстъпено право на строеж върху
държавна земя в квартал 51 по регулационния план на гр.Б..
Към отговора на исковата молба е представено заверено копие от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****. на
Нотариус ***** – Нотариус с район на действие РС Левски и регистрационен
№ ***** на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията гр.
5
Левски с дв. вх. рег. № ***** г., имотна партида 107 /приложен на л. 25 от
делото/ от който се установява, че ответника Б. Г. Л. е закупил правото на
собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда –
*****, който съгласно действащата кадастрална карта на гр.Б., одобрена със
Заповед № РД-18-58/24.09.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК и
съгласно последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от
26.11.2008 г. е означен с идентификатор № ***** с адрес на имота: гр.Б., общ.
Б., обл. П., ул. ***** *****по кадастър, апартамент 8, находящ се на трети
жилищен етаж по документ за собственост, но четвърти етаж от жилищната
сграда, която по кадастър е означена с идентификатор № ***** с
предназначение на сградата : жилищна сграда – многофамилна, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от
една стая, кухня и баня с тоалетна, брой нива на обекта : 1, с площ на
жилището от 38,54 кв.м., при посочени граници и съседи на жилището,
заедно с прилежащото избено помещение ***** с полезна площ от 5,10 кв.м.,
при граници и съседи на избеното помещение по документа за собственост:
от изток – външен зид, от запад – *****, от север – коридор, юг – абонатна
станция, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от
общите помещения, както и с припадащата се част от правото на строеж
върху терена, представляващ поземлен имот, който съгласно действащата
кадастрална карта на гр.Б. е означен с идентификатор № *****.
С отговора на исковата молба са представени и предходните
нотариални актове, с които е прехвърляна собствеността на *****.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза /изпратена по ел.
поща, подписана с КЕП /приложена на л. 62 от делото/ и получена на хартиен
носител /приложена на л. 64 от делото/, от която се установява, че към
момента на огледа площта на ползваната от ищците маза е ***** със съседи:
***** Вещото лице е посочило, че мазе със съседи: ***** не съществува.
Същото е инкорпорирало в заключението си скица на избените помещения и е
оцветило в синьо избеното помещение предмет на спора.
В съдебно заседание /л. 70 от делото/ вещото лице е обяснило, че
мазата, за която се твърди, че е номер 9 не съответства на мазата 9 по
документи, както и че когато е посетила мястото и е извършила оглед на
място не е имало номерация на мазите. Вещото лице е категорично, че маза №
9 – така както е описана в договора, с тези съседи не съществува на място и не
6
може да се ситуира в разпределението.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани В. С. Т. Й.
Т. П., В. Л. Г., Й. И. Й., Р. В. М., С.В. Т. и И.Ц.И. – всичките собственици на
апартаменти и избени помещения в сградата през различни периоди от време.
Видно от показанията на свидетелката В. Т. /била първият собственик
на апартамента закупен от ответника/ е, че тя е била една от първите, които са
настанени в апартаментите и преди нея не е живял друг в този апартамент, че
когато е закупила апартамента М. и Д. /ищците/ вече живеели в съседния
апартамент, както и че служителката, която им дава ключовете за
апартаментите, им дава и ключовете и за мазите и показва, коя е съответната
маза. Свидетелката обяснява, че нейната маза /т.е. мазата към *****, който е
бил на свидетелката, значително време, преди ответника да придобие
собствеността му/ е в дясно по коридора, след това в дъното стига до друг
коридор, където продължава по него и средната маза е тази, която е била
нейната. Свидетелката си спомня, че на нейната маза е имало поставен номер
8, който е съвпадал с номера на апартамента й. Посочва и мястото на което се
е намирала мазата на Д. и М., като обяснява, че същата е била на различно
място от нейната маза, в друг коридор и че докато е живяла в този блок, Д. и
М. са си я ползвали тяхната маза и не е имало никакъв проблем за мазите.
Свидетелката заявява, че не е имало идентичност между мазата, която Д. и М.
са ползвали и тази, която е била за нейния апартамент. Обяснява, че в
последствие е продала апартамента и не е обръщала внимание, какво е
конкретното описание на апартамента и мазата в нотариалния акт.
Свидетелката си спомня, че до нейната маза е била мазата на едно семейство,
което е било на последния етаж и не е съседен номер на апартамент, че мазите
не са били подредени по номерация последователно.
От показанията на свидетеля Й. П. се установява, че е живял в блока от
1988 г. до 2006 г., че М. и Д. са били там през цялото време и не знае
конкретно коя маза са ползвали, но същите не са си сменяли мазата и не знае
да е имало спорове за мази в блока. Свидетелят обяснява, че е закупил
апартамента от ЕСМ-то и служителката от ЕСМ-то му е показала, коя е
мазата към апартамента и той все нея си е ползвал, както и че не е виждал
номера на мазите.
Свидетелят В. Г. заявява, че познава страните по делото, че е от шест
години в блока, като Д. и М. са били там, когато е закупил апартамент.
7
Обяснява, че когато е ходил да оглежда Й. /продавача от който е закупил
апартамента си/ му е показал коя е неговата маза. Обяснява къде се намират
както неговата маза, така и мазите на М. и на Д.. Посочва къде се намира и
едната маза на Б. – тази за апартамент № 7, и заявява, че не знае другата къде
се намира. Обяснява, че на неговата маза има написан номер с молив и пише
№ 5, че едва когато е получил призовката за това дело е разбрал, че има
спорове за мазите.
Свидетелят Й. Й. обяснява, че има апартамент в блока, че за мазите
нищо не знае и заявява, че само е направил ремонт на апартамента, и не е
обикалял из мазите, че знае неговата си маза и че който му е продал
апартамента /някъде през 1997 г./ той му е показал коя е неговата маза.
Заявява, че спорове между съседи не е имало кой, коя маза да ползва и че
неговата маза не е имала номерация.
Свидетелят Р. М. заявява, че баща му е живял преди това в блока, като
той самия живее там от 1993 г., че М. и Д. ги е виждал там когато за пръв път
е отишъл през 1992 г. в Б.. Свидетелят не е забелязвал на вратите на мазите да
има номера, обяснява къде е собствената му маза и знае, че М. и Д. ползват
мазата срещу него, като винаги са ползвали все тая маза, като това го знае
откакто е отишъл там от 1992 г. Свидетелят заявява, че не знае коя е мазата
на Б., но че има разправии за мазата знае от миналата година лятото, когато
видял патрулката и питал комшиите какво е станало. Свидетелят не знае М. да
е сменял мазата през годините, знае, че все тази маза си е ползвал и той го е
виждал в тази маза. След предявяване на скицата на вещото лице
/инкорпорирана в заключението/, свидетелят М. заявява, че Г. все тази маза в
синьото си е ползвал, а мазата, която е преди нея, точно срещу собствената му
маза, е този на Р., който е на апартамент № 12. Обяснява, че едва преди
съдебното заседание – в коридора на съда е разбрал, че и тази маза не е била
на Р., но на кой е - не знае. Обяснява, че все така си ползват мазите от години
и не е имало спорове докато е видял патрулката миналото лято.
От показанията на св. С. Т. се установява, че също живее в този блок и
вход, като е собственик на апартамент № 3, че знае, че Б. има два апартамента
– 7 и 8, а ***** е на М. и Д.. След предявяване на скицата от заключението на
вещото лице, свидетелят Т. заявява, че мазата в синьото я ползват девети
апартамент - М. и Д., че по принцип мазите вървят от ляво първа, по ред на
номерата по часовниковата стрелка, като обяснява, че тази, която е в синьо
8
трябва да е на 8-ми апартамент, а тази до него, която я ползва апартамент 12,
трябва да е на 9-ти, ама нещо са ги разменили. Свидетелят заявява, че е в този
блок от 1986 г. и от тогава само там живее, че не знае синята маза от начало
кой я е ползвал, защото е бил по-малък, но последно М. и Д. я ползват и не
знае от кога са започнали да я ползват. Свидетелят знае, че за синята маза има
спорове, след като Б. е купил апартамент 8-ми.
Свидетелят И.И. – също е собственик на апартамент в този блок и вход,
като знае, че М. и Д. са собственици на *****, че Б. първо е купил апартамент
№ 7, а по-късно и *****. Свидетелят заявява, че след като Б. е видял в
нотариалния акт, че това е негова маза, тогава е възникнал проблема, като до
тогава Г. е ползвал тази маза, която Б. твърди, че е негова. Свидетелят И.
заявява, че още когато са се нанесли от 1987-1988 г., от тогава все тая маза е
ползвал г-н Г. и не е имало кой да претендира за нея, като проблемите между
двамата /Г. и Б./ са почнали, след като Б. купил *****. На свидетеля И. също е
предявена скицата инкорпорирана в заключението на вещото лице и той също
заявява категорично, че мазата, която е в синьо ползва г-н Г.. Свидетелят И.
си спомня, че първият обитател на ***** е била В. Т. която също е свидетел.
От изложените по-горе показания на разпитаните по делото свидетели
се установява, че към всеки един апартамент има избено помещение, че
всеки, когато е придобил собственост на апартамент е получавал ключ и за
избено помещение, което му е било показвано от бившия собственик.
Установява се, че през различни периоди на някои от вратите на избените
помещения е имало номерация, а на други не, като към настоящия момент не
на всички врати има номерация /факт който е установен и от вещото лице/.
Всеки един от посочените по-горе свидетели подробно обяснява кое е било
неговото избено помещение, като някои от свидетелите знаят и кое избено
помещение е владяно от ищците и посочват помещението обоено в синьо на
предявената им скица, представляваща част от заключението на вещото лице
/приложено на л. 64 на гърба/.
От показанията на всички посочени по-горе свидетели се установява, че
до закупуването от ответника на ***** в блока не е имало никакви спорове за
ползваните от собствениците избени помещения. Установява се, че за всеки
собственик на апартамент има избено помещение и всеки си е знаел неговата
маза и нея си е ползвал.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели. Показанията
9
им са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и касаещи различни периоди
от време. Свидетелите са без родство със страните по делото и същите не са
заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото. Същите
притежават собствени апартаменти в същия вход на сградата и излагат
личните си възприятия относно фактите.
Предвид всички събрани по делото гласни доказателства и от
заключението на вещото лице, съдът приема следното:
Ищците и ответника притежават недвижими имоти – апартаменти в
жилищната сграда на блок *****, построена върху държавна земя в
строителен квартал 51 по плана на гр.Б., като първоначално тази сграда е била
на ул. *****, която в последствие е преименована в ул. *****.
Установява се, че за всеки един от собствениците на апартаменти има и
избено помещение в същия вход на блока.
Установява се, че така както е описано избеното помещение с № 9 в
договора за продажба на ДНИ от 11.09.1990 г. на ищците Г.и, като мазе със
съседи: ***** – не съществува и не може да бъде ситуирано.
Установява се, че от придобиването на недвижимия имот през 1990 г. на
***** и ***** от ищците, същите са владели явно и необезпокоявано
показаното им при закупуването на имота избено помещение /обоено в синьо
в скицата – инкорпорирана в заключението на вещото лице/, което владение
продължава и към настоящия момент, но от закупуването на ***** от
ответника Б. Л. на 16.12.2020 г., същия е започнал да твърди, че владяното от
Г.и избено помещение е негово.
Установява се, че първоначалния собственик на ***** /свидетелката В.
Т./ е владяла друго избено помещение – подробно описано от свидетелката в
съдебно заседание, че владяното от нея избено помещение е различно от
това, което Г.и са владели и самата тя е получила ключ при закупуването на
апартамента и именно посоченото от нея на скицата на вещото лице друго
избено помещение й е показано от служителката на предприятието, от което е
закупен апартамента.
Предвид изложеното, съдът приема, че в сградата различни лица
притежават самостоятелни обекти и за всеки един от тях е предвидено и
налично складово помещение – избено помещение. Приема, че ищците от
закупуването на самостоятелен обект – апартамент в сградата - 11.09.1990 г.
в продължение на 30 години са осъществявали фактическата власт върху
10
процесното избено помещение като складово такова към техния
самостоятелен обект, че същите през целия период и до настоящия момент са
със съзнанието, че са собственици именно на това избено помещение, явно са
демонстрирали това свое знание, че именно те са собственици и
осъществяваното от тях владение е било явно, необезпокоявано и
непрекъснато. Тяхното владение върху процесното избено помещение не е
оспорвано от който и да било до 16.12.2020 г. - момента на закупуването от
ответника на ***** заедно с избено помещение ***** в сградата.
Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема, че
в същата сграда и вход, съществува друго избено помещение, което преди
това е било владяно и ползвано от предходен собственик на ***** и по
отношение на което също не е имало спор, да е принадлежност към *****.
Съгласно трайната съдебна практика /като съдът се позовава на решение
*****1/04.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5556/2013 г., I г.о., ГК и решение №
92/23.09.2022 г. на ВКС по гр.д. № 586/2022 г. I г.о. ГК/ избено помещение в
сграда в режим на етажна собственост може да бъде придобивано по давност
от собственик на самостоятелен обект в сградата, ако в сградата различни
лица притежават самостоятелни обекти, за които по закон е предвидено
наличие и на складово помещение, и такова помещение съществува като
принадлежност към всеки самостоятелен обект. Собственикът на всеки един
самостоятелен обект следва да има възможността да ползва складово
помещение и да притежава собственост върху него, като придобиването по
давност на складово помещение не следва да има за последица лишаване на
друг самостоятелен обект от такова.
Както бе посочено по-горе в сградата, в която ищците и ответника,
притежават самостоятелни жилища е в режим на етажна собственост. В
същата има избени помещения за всяко едно от самостоятелните жилища, но
реалното им ситуиране в сградата не е идентично с описанието им в
документите за собственост. От закупуването на апартамента в сградата до
настоящия момент ищците са владели и владеят едно и също избено
помещение, което така, както е описано в документа им за собственост не
може да бъде ситуирано, а първоначалния собственик на апартамента закупен
от ответника е владял друго избено помещение, различно от това което е
описано в документа, с който ответника е придобил собствеността върху
самостоятелния обект – *****. Очевидно е, че при изписване съседите на
11
прилежащите към апартаментите избени помещения са допуснати технически
грешки, като тази допусната в документа за собственост на ищците, на
практика би довела до неправомерното им лишаване от единственото за тях
складово избено помещение. Както бе посочено по-горе ищците са едни от
първите собственици на самостоятелен обект в сградата, на същите на място
им е показано избеното помещение и същите от момента на придобиване на
собствеността на апартамента са влезли във владение именно на това избено
помещение, което им е посочено от съответното длъжностно лице, което не
само им го е посочило, но и им е дало ключ за достъп до него. За допуснатата
техническа грешка в описанието ищците нямат вина и същите добросъвестно
са упражнявали фактическата власт, която както бе посочено по-горе им е
предоставена от длъжностното лице от съответното предприятие, продало
апартамента, заедно с избеното помещение.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищците са придобили
собствеността върху процесното избено помещение на основание давностно
владение още към 12.09.2000 година, когато е изтекла придобиваната 10
годишна давност, и предявеният иск се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен. След като избеното помещение е придобито по
давност значително време /20 години преди закупуване на ***** от
ответника/, няма как предходния собственик на ***** да продаде именно
това избено помещение на ответника, още повече, че бе посочено по-горе, че
избеното помещение към ***** предоставено още на първия собственик на
***** е ситуирано на различно място, от това на което се намира избеното
помещение владяно от ищците в продължение на повече от 30 години. С
признаване собствеността върху процесното избено помещение на ищците,
ответника не би бил лишен от складово помещение, предвид наличното друго
такова в същия блок и вход, но в друг коридор на избените помещения, което
е владяно в годините от предходен собственик на *****.
Предвид изложеното, следва да бъде признато за установено, че
собственик на процесното избено помещение са ищците, като същите са го
придобили на основание давностно владение.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищците направените от тях деловодни разноски, а именно сумата от 1183,02
лв. – съгласно представения списък на разноските.
На основание изложеното, съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Г., ЕГН
**********, от гр.Б., ул. ***** *****, Д. И. Г., ЕГН ********** , от гр.Б., ул.
***** ***** и Б. Г. Л., ЕГН ********** , от гр.Б., ул. ***** ***** на
основание чл. 124 ал.1 от ГПК, че М. С. Г., ЕГН ********** от гр.Б., ул.
***** ***** и Д. И. Г., ЕГН ********** от гр.Б., ул. ***** ***** са
собственици на избено помещение с площ от ***** със съседи: *****,
представляващо складово помещение, принадлежност към притежаваното от
тях жилище – *****, който е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-58/24.09.2007 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект от 11.09.2018 г., с адрес на имота: гр.Б., ул. *****, който самостоятелен
обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор *****, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ
88,87 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*****, под обекта *****, над обекта ***** – съгласно схема № 15-423239-
19.04.2022 г. на СГКК гр. П..
ОСЪЖДА Б. Г. Л., ЕГН ********** , от гр.Б., ул. ***** ***** ДА
ЗАПЛАТИ на М. С. Г., ЕГН ********** от гр.Б., ул. ***** ***** и Д. И. Г.,
ЕГН ********** от гр.Б., ул. ***** ***** направените деловодни разноски
в настоящото производство в размер на1183,02 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. П. в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
13