№ 8534
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20231110164317 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 336837/23.11.2023 г. на К. Б. Д., ЕГН
**********, гр. София, ул. Московска № 21Б, ет. 3, чрез адвокат Г. Й. Г., със съдебен адрес:
гр. София, ул. Московска № 21Б, ет. 3, срещу „.“ АД чрез Търговското си представителство
в България с БУЛСТАТ: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.ЛЪЧЕЗАР
СТАНЧЕВ 5, СОФАРМА БИЗНЕС ТАУЪРС, СГРАДА Б, ЕТ.5, представлявано от ., чрез
адвокат П. В. П., гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 38, ет. 1, ап. 2, Адвокатско дружество
„П.“, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 49, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз за изгубен багаж и по и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата
от 615,60 евро, представляваща главница за обезщетение за загубен багаж на основание чл.
22, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международен въздушен
превоз (Монреалска конвенция), във връзка със свързващ полет OS798 от София до Виена,
планиран по разписание на 11.09.2022 г., част от единна резервация JGPIAJ, ведно със
законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 544 евро,
представляваща неимуществени вреди, настъпили в резултат на негативни изживявания от
неизпълнението на ответника да достави багажа в срок, представляваща главница за
обезщетение за загубен багаж на основание чл. 22, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на
някои правила за международен въздушен превоз (Монреалска конвенция), във връзка със
свързващ полет OS798 от София до Виена, планиран по разписание на 11.09.2022 г., част от
единна резервация JGPIAJ, ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на пътник по сключен
договор за въздушен превоз с ответника с единна резервация JGPIAJ за полет OS798 по
направление София – Виена и за полет OS717 по направление от Виена до Будапеща за
датата 11.09.2022 г. При пристигане на летището в София, ищецът е регистрирал своя багаж,
представляващ пластмасов куфар марка „No fear”, като е получил багажен етикет с
№ LH066978. След пристигането на летището в Будапеща, ищецът не е получил куфара си,
1
поради което веднага уведомил летищните власти и попълнил доклад за нередност във
връзка с липсващия багаж. Впоследствие по имейл е изпратил жалба до авиопревозвача, в
която е описал съдържанието на куфара и е посочил, че до момента нито багажа е върнат,
нито е получил обезщетение. Твърди, че в куфара освен дрехи и тоалетни принадлежности
сред вещите са се намирали и два малки метални контейнера с хапчета, които ищецът
регулярно приемал, поради наличие на хронични заболявания. Определя общата стойност на
вещите в куфара в размер на 684 евро. Впоследствие е получил отговор от авиопревозвача, в
който било потвърдено, че багажът на ищеца е окончателно изгубен и е предложено
обезщетение от 68.40 евро, които са били изплатени. Ищецът твърди, че поради загубата на
куфара му е изпитал сериозен дискомфорт, неудобство, напрежение, притеснение и всичко
това е наложило реорганизация на плановете му и времето му, свързани с пътуването.
Прекъснал е приема на лекарствата в рамките на повече от три дни, докато успее да се
сдобие със същите на територията на Будапеща, което довело до сериозно влошаване на
състоянието му. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който ответникът
оспорва исковите претенции като неоснователни. Признава част от фактите, а именно, че
ищецът е имал закупени самолетни билети за полети от София до Виена и от Виена до
Будапеща. Оспорва твърдението, че ответникът носи отговорност за загубването на багажа
на ищеца. Оспорва твърдението, че ищецът е попълнил приложения доклад за нередност във
връзка с липсващ багаж веднага след като не е получил същия, както и че е подал писмена
жалба до ответника в законоустановения срок. Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в претендираните размери, както и че здравето му било сериозно
влошено. Твърди, че ищецът не е подписал констативен протокол, с който да бъде
установена липсата на багажа му, като счита, че приложения към исковата молба доклад за
нередност, не може да бъде приравнен на констативен протокол. Твърди също, че писмената
жалба била подадена до ответника извън законоустановените срокове, близо осем месеца
след твърдяното установяване на липсата на багажа. Счита, че са налице несъответствия в
декларираните обстоятелства в приложения доклад за нередност и декларираните
обстоятелства в писмената жалба до ответника, поради което липсвала идентичност на
обекта, който ищецът твърди, че е изгубил и на практика не би могло да се установи точно
какво е изгубил. Сочи, че липсват доказателства относно действителната стойност на
предметите, които са се намирали в куфара, както и за стойността на самия куфар и счита
същите за значително завишени спрямо пазарната им цена. Счита за недоказани твърденията
за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, тъй като не са представени никакви
доказателства за хронични заболявания на ищеца, както и че е имало лекарства в багажа,
които е следвало да приема. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди
разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 02.02.2024 г. за безспорно е отделено обстоятелството, че между
страните по делото е бил сключен договор за въздушен превоз с единна резервация JGPIAJ
за полет OS798 по направление София – Виена и за полет OS717 по направление Виена -
Будапеща за датата 11.09.2022 г., ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването му за доказано.
Между страните по делото не е спорно и обстоятелството, че багажът на ищеца е
загубен от авиопревозвача.
На основание чл. 75 от ЗГВ превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на
повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето,
когато багажът е бил под негов надзор. В чл. 76 ЗГВ е предвидено, че при превоз
на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на
28 май 1999 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.)
2
и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на
въздушните превозвачи в случай на произшествия. Посочените актове намират приложение
и по силата на препращащата норма на чл. 379 ТЗ, доколкото извършеният превод е
въздушен.
По въпроса за правното значение на рекламацията или жалбата за предявяването на
иск за обезщетение за вреди при загуба на товар е постановено по реда на чл. 290 от
ГПК Решение № 87/01.07.2011 г. по т. д. № 517/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. С него е
разяснено, че при загуба на товар отправянето на жалба е условие за ангажиране
отговорността на превозвача по договор за въздушен превоз. Предпоставка за реализиране
на отговорността на превозвача, съгласно чл. 31, т. 2 от Конвенцията, е незабавното
отправяне на жалба от страна на изпращача на стоката.
С цитираното решение е разяснено, че отправянето на рекламация (жалба), е
предпоставка за допустимостта на иск за обезщетение за вреди срещу превозвача в случаите,
когато товарът е бил получен от лицето, имащо право да го получи, но доставката е
извършена със закъснение или товарът е повреден. На още по-голямо основание такова
уведомяване е необходимо в хипотезата на изгубване на товара, каквато е и настоящата.
Този извод следва от тълкуването по аргумент за противното на разпоредбата на чл. 31, т. 1
от Конвенцията, според която, липсата на жалба означава не само, че товарът е получен, но
и че е доставен в добро състояние, така и от логическото тълкуване на чл. 31, т. 2 от същия
акт. Конкретно посочените в т. 2 срокове за рекламация при констатирани вреди на
получения товар и при закъснение на доставката, не отменят установеното в нея общо
задължение на лицето, което има право да получи доставката, да отправи жалба до
превозвача незабавно след откриване на вредите. И доколкото изгубването на товара
безспорно представлява вреда, то за него следва също да важи изискването за отправяне на
жалба до превозвача.
Тези разяснения, намират приложение и относно изгубен багаж, доколкото в чл. 31, т.
2 от посочената Монреалска конвенция е регламентирано, че в случай на вреди лицето,
което има право да получи доставката, трябва да отправи жалба до превозвача незабавно
след откриване на вредите, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на
регистриран багаж и 14 дни от датата на получаване на товара. В случай на закъснение
жалбата трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни, считано от датата, на
която багажът или товарът са били предоставени на негово или нейно разположение.
Ищецът поддържа, че е уведомил своевременно превозвача за липсващия багаж, като
представеното съобщение с вх. № BUD0S20822, съставлява индиция и доказателство, че е
депозирана жалба пред превозвача.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
своевременно изпълнение на регламентираното в чл. 31, т. 2 от
Монреалската конвенция задължение своевременно за уведоми превозвача за
изгубения багаж. Това обстоятелство е спорно в отношенията между страните, доколкото е
своевременно оспорено от ответника с постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор
на исковата молба.
От ангажираните от ищеца доказателства се установи, че е уведомил ответника на
26.04.2023 г., когато е депозирана претенцията му за изгубения багаж. Установеният в чл.
31, т. 2 от Монреалската конвенция срок за отправяне на рекламация (жалба) до превозвача е
до 21 дни, който започва да тече от датата на откриване на вредата, съгласно цитираното по–
горе решение на ВКС. В случая вредата е установена непосредствено след извършване на
полета на 11.09.2022 г. С оглед на това към момента на уведомяването на ответника за
изгубения багаж – на 26.04.2023 г., установеният срок за рекламация е бил изтекъл.
Разменената електронна кореспонденция между ищеца и авиопревозвача. относно
изгубения багаж не може да замести липсата на своевременно отправена рекламация, още
повече, че видно от представените електронни писма, същата е с дата 27.04.2023 г.
3
След като ищецът не е доказал своевременното уведомяване на ответника
за загубения багаж и доколкото това е предпоставка за реализиране отговорността на
превозвача, това се явява самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. Ето
защо, не следва да се обсъжда дали са доказани претендираните от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, както и ограничената отговорност на превозвача, съгласно чл. 22, ал.
2 от Монреалската конвенция.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват
единствено но ответника, но доколкото по делото не са представени доказателства за
действително сторени такива в настоящото или в заповедното производство, както и за
техния размер, разноски не следва да се присъждат. Искането на пълномощника на
ответника за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата е неоснователно, доколкото в сочения текст това може да бъде извършено от
адвокатския съвет. Съдът не е компетентен да определи такова възнаграждение по сочения
ред.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 от ГПК искове от К. Б. Д., ЕГН
**********, гр. София, ул. Московска № 21Б, ет. 3, чрез адвокат Г. Й. Г., със съдебен адрес:
гр. София, ул. Московска № 21Б, ет. 3, срещу „.“ АД чрез Търговското си представителство
в България с БУЛСТАТ: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.ЛЪЧЕЗАР
СТАНЧЕВ 5, СОФАРМА БИЗНЕС ТАУЪРС, СГРАДА Б, ЕТ.5, представлявано от ., чрез
адвокат П. В. П., гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 38, ет. 1, ап. 2, Адвокатско дружество
„П.“ иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
22 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз за
изгубен багаж и по и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 615,60 евро, представляваща главница за
обезщетение за загубен багаж на основание чл. 22, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на
някои правила за международен въздушен превоз (Монреалска конвенция), във връзка със
свързващ полет OS798 от София до Виена, планиран по разписание на 11.09.2022 г., част от
единна резервация JGPIAJ, ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 544 евро, представляваща неимуществени вреди, настъпили в
резултат на негативни изживявания от неизпълнението на ответника да достави багажа в
срок, представляваща главница за обезщетение за загубен багаж на основание чл. 22, ал. 2 от
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международен въздушен превоз
(Монреалска конвенция), във връзка със свързващ полет OS798 от София до Виена,
планиран по разписание на 11.09.2022 г., част от единна резервация JGPIAJ, ведно със
законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №26777/07.09.2023 г. по ч. гр. д. 42922/2023
г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4