Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

                     гр.София, 02.10.2019 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №8925 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на Г.Ф., подадена чрез юрисконсулт К.Я.- длъжник по изпълнително дело №20197870400092 по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление с изх.№00489/10.06.2019г., с което е оставено без уважение възражение вх.№00657/10.06.2019г. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 1170 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2774.28 лв. с ДДС. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В жалбата е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Б.Х.Х., чрез адв.Я.С., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.  

ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20197870400092 по описа на ЧСИ  М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 06.06.2019г. по молба на Б.Х.Х., чрез адв.Я.С., срещу длъжника - Г.Ф., въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2019г., издаден по гр.дело №570/2019г. по описа на САС, 14 състав. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно за адв.Я.С. за оказване на правна защита и съдействие по изпълнителното дело. Приложени са доказателства за регистрация по ЗДДС на адв.Я.С.. Претендира се възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

На длъжника - Г.Ф. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 1170 лв. с ДДС, разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 2774.28 лв. с ДДС, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - Г.Ф. е депозирал писмено възражение с вх.№00657/10.06.2019г., в което е направено възражение за прекомерност на определените разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1170 лв. с ДДС, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв.. В същото възражение са наведени доводи, че начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 2774.28 лв. с ДДС не е правилно изчислена.

С постановление с изх.№00489/10.06.2019г. ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение възражение с вх.№00657/10.06.2019г. на длъжника - Г.Ф. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 1170 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2774.28 лв. с ДДС. Изложени са мотиви, че приетите разноски на взискателя за адвокатски хонорар са определени в минимален размер, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението за прекомерност се явява неоснователно. Посочено е още, че размерът на пропорционалната такса е изчислен върху задължението по изпълнителен лист, като не са включени сумите, представляващи адвокатско възнаграждение и платени авансови такси, предвид на което изложеният от длъжника довод за неправилно изчисляване на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се явява неоснователен.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.Я.С. не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.    

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на сумата от 1170 лв. с ДДС за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2019г., издаден по гр.дело №570/2019г. по описа на САС, 14 състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 240.00 лв. с ДДС - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не следва да се възлагат в тежест на длъжника разноски по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението  на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и определеното адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв. без ДДС или 240.00 лв. с ДДС.

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1170 лв., следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 240.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление с изх.№00489/10.06.2019г., с което ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение възражение с вх.№00657/10.06.2019г. на длъжника - Г.Ф. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 1170 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. без ДДС на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1170 лв. с ДДС, следва да бъде намалено до размер на сумата от 240.00 лв. с ДДС.

По отношение на заявеното в жалбата, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена, настоящият състав счита за неоснователно. В случая съдебният изпълнител правилно и в съответствие със закона е изчислил дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ като за материален интерес е включено само задължението по изпълнителния лист, без да е включил сумите представляващи адвокатско възнаграждение и авансови такси. В тази част подадената жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

 По отношение на разноските по настоящето дело:

 Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично основателна. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление с изх.№00489/10.06.2019г. по изпълнително дело №20197870400092 по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№00657/10.06.2019г. на длъжника - Г.Ф., В ЧАСТТА за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 1170 лв. с ДДС до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. без ДДС на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК определеното по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв.Я.С., пълномощник на взискателя - Б.Х.Х., с ЕГН **********, по изпълнително дело №20197870400092 по описа на ЧСИ  М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, от 1170 лв. с ДДС до размер на сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ с ДДС. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Г.Ф., с ЕИК *******, подадена чрез юрисконсулт К.Я.- длъжник по изпълнително дело №20197870400092 по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№787 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление с изх.№00489/10.06.2019г., с което е оставено без уважение възражение вх.№00657/10.06.2019г. В ЧАСТТА за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2774.28 лв. с ДДС, като неоснователна.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                   

                                                                              

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                       2.