№ 174
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000196 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Въззивникът В.М. Р - гражданин на Руска Федерация обжалва решение
№ 508/21.12.2021 г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 1057/2020 г., изменено в
частта за разноските с определение №251/16.02.2022 г., с което е осъден да
заплати на "Коминвест" АД - гр.Варна сумата 74 973,48 лв., представляваща
1/6 от дълга, погасен от „Коминвест“ АД като солидарен длъжник по договор
за банков кредит от 23.10.2007 г. с "Уникредит Булбанк" АД - гр.София,
ведно със законната лихва за забава върху част от присъдената главница в
размер на 2000 лв от датата на предявяване на иска - 10.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание 127 ал.2 изр.1 ЗЗД и
чл. 86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 22847,91 лв, представляваща законна лихва
за забава върху сумата от 74973,48 лв за периода от 10.09.2017 г. - 10.09.2020
г. на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД. Счита постановеното решение за неправилно
и незаконосъобразно, поради което моли за отмяна в обжалваните му части и
за постановяване на ново решение, с което се отхвърлят исковите претенции.
Въззивникът моли с писмено становище чрез особения си представител за
уважаване на жалбата му.
Ответникът по жалбата – „Коминвест“ АД - гр.Варна моли с писмен
1
отговор, писмена молба и в с.з. чрез законния си представител за
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за
въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оплакването в жалбата, че не било установено качеството на ответника
на солидарен длъжник е неоснователно. Напротив, ответникът е солидарен
длъжник по договора за кредит от 23.10.2007 г., който е останал съзадължен
към кредитодателя и последващ цедент - „Уникредит Булбанк“ АД –
гр.София след прекратяване действието на договора за цесия от 28.10.2013 г.
поради неизпълнение на задължението за заплащане на цялата цена в срок от
цесионера – ищеца „Коминвест“ АД – гр.Варна. Доколкото последният е
заплатил лично и чрез „Надежда-55“ ООД – гр.Варна /също солидарен
длъжник и свързано лице/ вместо кредитополучателя - „Палма хотели“ ООД
– гр.Варна оставащото задължение от 230000 евро по договора за кредит, той
има право да получи от ответника припадащата му се при общо шест
съзадължени лица 1/6 част от платеното на кредитора задължение на
основание чл.127, ал.1 и 2 – ЗЗД. Касае се за оставащо задължение по
договора за кредит, а не за частично плащане по него. Защитата на ответника
не може да заявява евентуални чужди права – в случая на другия солидарен
длъжник – свързаното лице „Надежда-55“ ООД – гр.Варна, относно който се
установява, че е заплащал суми по договора за цесия от името и за сметка на
цесионера – ищец „Коминвест“ АД – гр.Варна. Тези плащания следва да се
приемат в крайна сметка за извършени от името на последния по договора за
кредит.
Неоснователно е оплакването за погасяване на вземането по давност.
Давността за регресното притезание на ищеца в случая тече не от момента на
извършване на плащанията по договора за цесия, а от момента на подписване
на споразумението от 20.01.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД –
гр.София и „Коминвест“ АД – гр.Варна за прекратяване на договора за цесия,
когато платената част от цената е отнесена като погашение на дълга на
2
„Палма хотели“ ООД – гр.Варна към банката по договора за кредит, като
спрямо тази дата искът не е погасен по давност.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният
съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание
чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат
направените съдебни разноски за въззивната инстанция – внесено
възнаграждение за особения представител на въззивника в размер на 1000
лева. Заплащане на адвокатски хонорар за защитата на ответника по жалбата
не е доказано, предвид което такъв не се присъжда.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №508 /21.12.2021 г. на Окръжен съд - ТО по
т.д.№1057/2020 г., изменено в частта за разноските с определение №251/
16.02.2022 г.
ОСЪЖДА В.М. Р, БУЛСТАТ № *********, с адрес: гр.Варна, жк
„Бриз“ , ул.106-та, сутерен №20, вх.1, ап.1, да заплати на „Коминвест“ АД –
гр.Варна, ЕИК *********, сумата 1000 лева – съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3