Р
Е Ш Е Н И Е
№ 136 06.10.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение
На четиринадесети
август година 2020
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Станимира Иванова
2. Красен Вълев
Секретар: Румяна
Анчева
Прокурор: Георги
Дуков
като разгледа
докладваното от съдия Иванова
ВНОХ дело № 786 по
описа за 2017 година
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Т.Д., в качеството му
на защитник на подсъдимия С.М.М., ЕГН **********, срещу Присъда 20/25.06.2020
г. по НОХД №313/2020 г. на Районен съд-Несебър.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият М. е бил признат за
виновен в това, че в периода от месец септември 2016 г. до месец ноември 2018 г.
включително, след като е осъден с Решение №27 от 10.02.2016 г., постановено по
гр. д. № 452/2016 г. по описа на Районен съд - Поморие, влязло в сила на
22.03.2016 г., да издържа свой низходящ –
Х. С.М., родена на *** г. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 27 /двадесет и
седем/ вноски в размер на 140 лева месечно, възлизащи общо в размер на 3780 лв.
/три хиляди седемстотин и осемдесет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1,
поради което и на основание чл. 54, ал.1, във вр. с чл.42а, ал.1 НК бил осъден
и му било наложено наказание „пробация”, при следните пробационни мерки: 1/
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, телефон- ******, с явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице, за срок от дванадесет месеца, с периодичност два пъти седмично;
2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от дванадесет
месеца и 3/ безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто часа за
срок от една календарна година.
Със същия съдебен акт подсъдимият М. бил признат за виновен и затова, че в
периода от месец септември 2016г. до месец ноември 2018 г. включително, след
като е осъден с Решение №27 от 10.02.2016 г., постановено по гр. д. № 452/2016 г.
по описа на Районен съд - Поморие, влязло в сила на 22.03.2016 г., да издържа
свой низходящ- А. С.М., родена на
*** г. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – 27 /двадесет и седем/ вноски в размер на 110 лева месечно,
възлизащи общо в размер на 2970 лв. /две хиляди деветстотин и седемдесет лева/
- престъпление по чл.183, ал.1, поради което и на основание чл. 54, ал.1, във
вр. с чл.42а, ал.1 НК бил осъден и му било наложено наказание „пробация”, при следните
пробационни мерки: 1/ задължителна регистрация по настоящ адрес ***, телефон-
0899 249 146, с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице, за срок от дванадесет месеца,
с периодичност два пъти седмично; 2/ задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от дванадесет месеца и 3/ безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на сто часа за срок от една календарна година.
Първостепенният съд определил, на основание чл. 23, ал.1 НК, на подсъдимия С.М.М.
с ЕГН **********, едно ОБЩО наказание в
размер на най-тежкото от така наложените му, а именно „пробация“, при следните пробационни мерки: 1/ задължителна
регистрация по настоящ адрес-***, телефон- *****, с явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице,
за срок от дванадесет месеца, с периодичност два пъти седмично; 2/ задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от дванадесет месеца и 3/
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто часа за срок от една
календарна година.
Районен съд-Несебър осъдил подсъдимият да заплати и направените от частния
обвинител разноски в негова полза.
В хода на първоинстанционното производство К.О.М. е конституирана като
частен обвинител в качеството й на майка и законен представител на пострадалата
А. С.М..
Във въззивната жалба, дала повод за образуване на настоящото производство,
се навеждат оплаквания, че наложеното наказание на М. е явно несправедливо,
поради което се моли за изменение на атакувания съдебен акт в насока намаляне
на размера му.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура-Бургас излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Сочи, че наложеното на подсъдимия М. наказание е справедливо. Моли за
потвърждение на първоинстанционния съдебен акт като правилен, обоснован и
законосъобразен.
Повереникът на частния обвинител също моли за потвърждение на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитникът, от своя страна, поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения и моли за изменение на атакувания първоинстанционен акт в насока
намаляне на размера на наказанието касателно срока на първите две пробационни
мерки и неприлагане на третата такава.
Подсъдимият се явява лично и моли да бъде намален размера на наложеното с
първостепенния акт наказание.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана
по същество – за частично основателна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства,
нужни за неговото правилно решаване. От съвкупната преценка на събраните
доказателствени материали, въззивният съд установи фактическа обстановка,
съответстваща с описаната в мотивите на първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимият С.М.М. е роден на *** *** и е с ЕГН: **********. Той е ************
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 НК и по делото
няма данни за осъществени от него противообществени прояви. Към настоящия
момент е започнал работа.
На 02.06.2002 година, подсъдимият М. и св.К. О. М. сключили граждански
брак, за което бил съставен акт за граждански брак № 0002/02.06.2002 г. в село
Белодол, общ.Поморие. По време на брака им се родили две деца – Х. С.М. с ЕГН: **********
и А. С.М. с ЕГН: **********.
Тъй като отношенията между подсъдимия и св.М. се влошили, гражданският брак
между тях бил прекратен с влязло в сила
на 22.03.2016 г. съдебно решение №27 от 10.02.2016 г. по гр.дело №454/015 г. по
описа на Районен съд-Поморие. С този съдебен акт упражняването на родителските
права било предоставено на св.М., а подсъдимият имал право да вижда децата си в
определени дни и часове. С посоченото решение подсъдимият бил осъден да заплаща
месечна издръжка чрез тяхната майка и законен представител – св.К.М., на детето
Х. С.М. в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева, а на детето А. С.М. в размер
на 110 /стои десет/ лева до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка неизплатена
вноска до окончателното й изплащане.
Първоначално подсъдимият изплаща издръжката, като от месец септември 2016
г. преустановил плащанията и за двете деца. Вследствие на това, в периода от
месец септември 2016 г. до месец ноември 2018 г. включително, след като бил
осъден с влязло в сила на 22.03.2016 г. решение
по гр. дело №452 от 2016 г. на Районен съд-Поморие да издържа свои низходящи Х.
С.М. с ЕГН: ********** и А. С.М. с ЕГН: **********, съзнателно не заплатил
дължимите месечни вноски за дъщерите си, както следва: за всяка една от тях по
27 вноски или по конкретно – за Х. М. издръжка в общ размер на 3780 лева, а за
А. М. издръжка в общ размер от 2970 лева.
Въпреки неплащане на дължимата месечна издръжка на време – за двете деца не
били настъпили никакви вредни последици.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия С.М. самопризнание, при проведеното при условията на чл. 371, т.
2 НПК съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция,
както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го
подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелката
К. О. М., и в писмените доказателства – справка за съдимост на подс. М., заверени
копия на решение № 27/10.02.2016 г. по гр. дело № 452/2016 г. по описа на
РС-Поморие, на споразумение, сключено между подсъдимия и св.М., ведно с бележки
за парични преводи, на писмо от Български пощи и на удостоверения за раждане
№070191/04.07.2007 г. и №0051310/30.07.2004 г.
В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК първоинстанционният съд
не е събирал доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а ги е приел за категорично установени на база направеното
самопризнание на подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства
са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК, като при
проведеното съкратено съдебно следствие първостепенният съд е спазил всички
изисквания на закона.
По делото е установено, че подсъдимият С.М.М. е баща на А. С.М., родена на ***
г. и Х. С.М., родена на *** г., поради което същият е длъжен да заплаща месечна
издръжка на своите низходящи чрез законния им представител и тяхна майка К. О. М.,
съобразно чл.
143, ал. 2 СК. Посоченото задължение е признато по съдебен ред и
обективирано в приложеното по делото Решение № 27/10.02.2016 г. на Районен съд
- гр. Поморие, постановено по гр. дело № 452/2015 г. по описа на същия съд,
влязло в сила от 22.03.2016 г. С този съдебен акт е определен размерът на
установеното в тежест на подсъдимия парично задължение, както и датата, от
която издръжката е била дължима. Тези обстоятелства са били известни на подс. М.,
както и самият той не отрича в дадените от него обяснения. Освен това,
подсъдимият е заплащал дължимата от него месечна издръжка за двете си дъщери до
процесния период, съобразявайки се с постановеното в съдебния акт. С оглед на
горното е категорично доказано по делото, че същият е знаел за вмененото му
задължение, за началния момент, от който то е станало дължимо, както и неговия
размер.
Безспорно
установен е и фактът, че в процесния период – от месец септември 2016 г. до
месец ноември 2018 г. включително, подсъдимият не е изплащал дължимата на двете
си дъщери издръжка.
При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил законосъобразен правен извод, че инкриминираното поведение на
подсъдимия М. изпълва от обективна и субективна страна признаците на
престъпление по чл.
183, ал. 1 НК. С липсата на законово изискуемо
поведение той не изпълнява задължението си да изплаща месечна издръжка
на свои низходящи – на дъщеря си – А. С.М., родена на *** г. и на дъщеря си Х. С.М., родена на *** г. в размер на повече от две месечни
вноски, за периода от месец септември 2016 г. до месец ноември 2018 г.
включително, а именно 27 (двадесет и седем) месечни вноски - за Х. М. в общ
размер от 3780 лева и за А. М. в общ размер от 2970 лева, платими в село Оризаре,
общ.Несебър, след като е бил длъжен да стори това по силата на Решение №27 от
10.02.2014 г., постановено по гр. д. № 452/2016 г. по описа на Районен съд -
Поморие, влязло в сила на 22.03.2016 г.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е насочено срещу обществените отношения
в семейната единица. Те защитават ежедневните нужди на лицата, които са в
неравноправно положение, защото са неработоспособни и не могат да се издържат
от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се
избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът
посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно. Престъпното поведение намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. В случая подсъдимият не е заплащал
дължимата на двете си дъщери издръжка през период, значително надхвърлящ
предвидения в закона минимум от два месеца, който обосновава възможността за
ангажиране наказателната отговорност на лицето. Установено е и второто
изискване за съставомерността на деянието, доколкото по делото е категорично
доказано наличието на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело, с което
подсъдимият е осъден да заплаща издръжка съобразно чл.
146, ал. 2 СК и за което е знаел.
От субективна страна е налице пряк умисъл в инкриминираното поведение на
подсъдимия М.. Умисълът е обективиран с обстоятелството, че подсъдимият е знаел
за наличието на съдебно решение, установяващо задължението му за заплащане на
издръжка на децата му А. и Х., и въпреки това е проявил престъпно бездействие,
като е отказал да изпълни периодичните плащания. Без значение е обстоятелството
дали подсъдимият е бил
безработен, тъй като това не го освобождава от задължението да издържа децата
си. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Подсъдимият е физически и психически
здрав, в трудоспособна възраст и поради това е бил в обективна възможност да
започне работа, респективно да поеме изплащане на издръжката. От друга страна,
той не е бил освободен от задължението да доставя издръжка на децата си и е
следвало да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд. Същият
умишлено не е изпълнил задълженията си по заплащане на издръжката на децата си,
които са в нетрудоспособна възраст и с. не могат да се издържат от имуществото
си. Финансовите затруднения не изключват съзнание относно обективните елементи
на състава на чл. 183, ал. 1 НК.
Настоящият
въззивен състав счита, че първата инстанция неправилно е приложила закона,
приемайки, че с неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от двете
деца в един и същи период от време подсъдимият е извършил две отделни престъпления,
всяко едно с правна квалификация по чл. 183, ал. 1 НК, извършени в условията на
съвкупност.
Действително, в
съдебната практика се наблюдават различни виждания относно това как следва да
се квалифицира неплащането на издръжка по отношение на повече от едно дете.
Някои състави приемат, че в такъв случай се касае само до едно единствено
деяние, респективно – до едно единствено престъпление, но с няколко пострадали
(в зависимост от броя на децата). Други състави също приемат, че се касае за
едно деяние, но застъпват, че същото осъществява в условията на идеална
еднородна съвкупност съставите на няколко отделни престъпления (отново в
зависимост от броя на децата). Според трети виждания – касае се за няколко
отделни деяния, всяко самостоятелно консумиращо отделен състав на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за които
приложение следва да намерят правилата на чл. 23 НК. Не на последно място, съществува
и схващането, че се касае за няколко деяния, които обаче се явяват извършени в
условията на продължавано престъпление, поради което и сме изправени пред едно
единно продължавано престъпление. Настоящият въззивен състав счита, че
най-правилно и законосъобразно е последното от изложените виждания.
За да достигне до този извод, съдът отчете, че престъпното поведение по чл. 183 НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Непосредствен обект на
посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, съответно на
наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в конкретния
случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо неговите
непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно
съзнателното неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни
вноски. Тези обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия
ги факт, но и със своите страни и предмет. Действително, за да се държи
наказателноотговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят
въвежда като задължителен елемент от обективна страна на състава, то да е
осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Последният е основание за възникване на
задължението в неговия конкретно присъден размер. Правоотношението обаче възниква,
развива се и съществува между съответните страни – задълженото лице и лицето,
носител на вземането – в случая подсъдимия и всеки от низходящите му.
Законодателят е отчел това обстоятелство, като е регламентирал престъпното
неизпълнение на посоченото задължение именно в Глава Четвърта „Престъпления
против брака, семейството и младежта“, Раздел I „Престъпления против брака и
семейството“. Оттук следва, че от съществено значение е неизпълнението на
самото семейно задължение. Предвид това, като критерий при определяне броя на
процесните деяния следва да се отчетат възникналите правоотношения между
подсъдимия и всяко от двете му деца, вместо източника на задължението –
съдебното решение. Тези отношения са двустранни и размерът на дължимата
издръжка и поведението на подсъдимия спрямо отделните задължения също могат да
бъдат различни, както е в случая – за едното дете се дължи издръжка в размер на
140 лева, за другото – 110 лева. В случая законодателят приема за укоримо
поведение не само по себе си несъобразяването с постановен съдебен акт, както е
в хипотезата по чл. 293а НК, а неизпълнението на задължение
към низходящ, с което отрицателно се засягат отношенията в семейството,
поставяйки като условие наличието на осъждане на дееца за неговото изплащане.
Предвид изложеното, настоящият състав на Окръжен съд-Бургас счита, че
процесното престъпление включва две отделни деяния по чл. 183, ал. 1 НК, спрямо които
са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият е
бездействал по отношение на дължимата издръжка спрямо двете си дъщери, с което
е осъществил две отделни деяния. Същевременно тези деяния са извършени през
сходни периоди от време, при една и съща обстановка – наличието на едно
осъдително решение, еднаква причина за неизпълнение и еднородност на вината.
Престъпленията против брака и семейството не са изключени с нормата на чл. 26, ал. 6 НК от тези, за
които е недопустимо приложението на „продължаваното престъпление“ (такива са
само престъпленията спрямо личността на различни лица). Нещо повече -
неплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено
лице представлява “еднородна проява“ по смисъла на чл. 26 НК, поради което,
когато продълженото престъпление по чл. 183, ал. 1 НК се осъществява
при задължение за плащане на издръжка на две и повече ползващи се лице, е
налице продължавано престъпление по чл. 26 НК. По тези
съображения е неправилно продълженото престъпление да се разкъсва за всяко едно
от децата, за които подсъдимият е неизправен в задължението си за издръжка в
посочения времеви период /идентичен за всеки един от низходящите/, заради
еднородността на деянията му, които не са изключени
Следователно, двете деяния, извършени от подсъдимия спрямо всяко от
неговите деца, представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК, а не множество
от две отделни престъпления. Затова цялостната престъпна дейност на М. следва
да се преквалифицира от съда като продължавано престъпление по чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Неоснователно е направеното искане във въззивната жалба, за явна
несправедливост на наложеното наказание, в която връзка се иска намаляне на размера на първите
две задължителни пробационни мерки, както и неприложение на третата такава.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия,
първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 НК
правилно е определил като най-подходящо второто алтернативно предвидено в
нормата на чл. 183, ал. 1 НК наказание, а именно „пробация“. При определяне на
вида и сроковете на пробационните мерки, включени в наказанието пробация,
първостепенният съд е отчел като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство – признанието на вината. Това признание на вината обаче е
направено едва в съдебна фаза, а не е по своето естество продължително
поведение на М. още от етапа на досъдебно производство, което да е улеснило
разкриване на обективната истина и с което той действително да е показал
разкайване на извършеното. Напротив, прави впечатление, че признавайки вината
си пред разглеждащия първоинстанционното дело състав на съда, подсъдимият е бил
мотивиран единствено от възможността да получи по-леко наказание. Единственото
смекчаващо обстоятелство, според настоящия съдебен състав, е чистото съдебно
минало на М.. Не следва да се пренебрегва обаче продължителният период от време,
през който М. не е изпълнявал своето задължение спрямо неговите две дъщери,
както и размерът на дължимото от него по отношение на двете му деца. Наложеното
наказание пробация, с ангажиране на първите две задължителни пробационни мерки
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок по дванадесет месеца за всяка от
двете мерки, както и на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК - безвъзмезден
труд в полза на обществото с продължителност от сто часа годишно за срок от
една година, въззивният съд намира за напълно справедливо и съобразено
с данните по делото за деянието и личността на дееца и отговаря на целите по чл. 36 НК
да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и
върху другите членове на обществото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 20 от 25.06.2020
г., постановена по НОХД № 313/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, като преквалифицира деянията на
подсъдимия С.М.М. с ЕГН **********, осъществени в периода от месец септември
2016 год. до месец ноември 2018 год. включително и изразяващи се в неизпълнение
на задължение да издържа свои низходящи – дъщерите си Х. С.М. с ЕГН **********
и А. С.М. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законна представителка К.
Осман М. с ЕГН **********, от престъпления по чл. 183 ал. 1 от НК, извършени
при условията на чл. 23 ал.1 от НК, в едно продължавано престъпление с правна
квалификация по чл. 183 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.