№ 9377
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110175209 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. К. К. и А. Й.
К., действащ като ЕТ „А. К. - А.“ срещу „П. Б. Б.“ ЕАД, с която са предявени
отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване на
установено, че не подлежат на принудително изпълнение следните вземания
на ответника: 22 346, 11 лева – главница по договор за кредит спринт № 231-
477102 от 11.07.2008 г., сумата от 2174,61 лева – наказателна лихва за периода
25.03.2010 г. – 06.06.2010 г.; сумата от 1205,43 лева – просрочена лихва за
периода 08.12.2009 г. – 06.06.2010 г., както и сумата от 514,53 лева – разноски,
за които е издаден изпълнителен лист от 09.06.2010 г. по ч.гр.д. № 5092/2010 г.
на РС гр. П.; както 7077,07 лева – просрочена главница по договор за кредит
спринт № 231-******/29.09.2008г.; сумата от 688,17 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 25.03.2010 г. – 05.06.2010 г., сумата от 383,35
лева – просрочена лихва за периода 28.12.2009 г. – 06.06.2010 г. и сумата
168,09- разноски по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5094/2010 г. на
РС гр. П..
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като възражение
за неподсъдност на делото може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба, а на свой ред съдът следи служебно за местната
подсъдност на делото до приключване на първото открито заседание по
делото – арг. чл. 119, ал. 3 ГПК.
1
В настоящия случай са предявени искове за недължимост на суми,
произтичащи от твърдяно облигационно правоотношение с предмет договор
за кредит, по който ищците – физическо лице и търговец, са солидарни
длъжници.
За да извърши преценка дали настоящото производство е местно подсъдно
на Софийския районен съд, съдът намира, че в случая са от значение
разрешаването на въпросите за вида на установената в чл. 113 ГПК
подсъдност и обхвата на правомощията на първоинстанционния съд по чл.
119, ал. 3 ГПК, в новата им редакция от ДВ, бр. 65 от 2018 г., съответно
относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови
молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков
кредит.
Съпоставката на посочените разпоредби с текста им преди измененията на
ГПК от 2018 г. не оставя съмнение, че в действащата редакция процесуалният
закон установява императивно местно компетентните съдилища по исковете
на и срещу потребители. Както е посочено в самите мотиви към
предложението на ВСС за приемане на посочените законодателни изменения,
„с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес/седалище
на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се гарантирало
ограничаване на разходите на икономически по-слабия субект в спорното
правоотношение“, както и „би довело до по-равномерно разпределение на
делата между съдилищата в страната“. Новата редакция на чл. 119, ал. 3 ГПК е
ясна и недвусмислено сочи, че възражение за неподсъдност на делото по чл.
113 може да бъде повдигнато и служебно от съда до приключване на първото
по делото заседание. Установеното правомощие кореспондира напълно и е
логично обосновано с оглед целта на извършените законодателни изменения.
При анализ на практиката на ВКС не се установява приложение на
посочените разпоредби в различен смисъл от посочения. Така например –
определение № 60386 от 1.11.2021 г. по ч. т. д. № 1997/2021 г., ІІ т. о. съгласно
което разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.)
установява задължение за съда да следи служебно за спазване на установената
местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да
повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото
заседание в първата инстанция. Възражение за неподсъдност на спора от
2
страна на ответника е необходимо единствено за останалите случаи, извън
предвидените в тази разпоредба. Съдът е длъжен да предостави възможност
на ищеца да направи избор само в хипотеза, в която законът предвижда
алтернативни възможности за подсъдност, като например в случая на чл. 115,
ал. 2 ГПК (определение № 248 от 1.06.2021 г. по ч. т. д. № 923/2021 г., ІІ т. о.).
Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен
характер – по настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес
– по постоянния (в този смисъл и определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д.
№ 2870/2019 г., І т. о. ).
Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по
искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за
банков кредит, също няма колебания в установена съдебна практика. В
определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о.
на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на
вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице.
Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК,
доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно
по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното
основание и което е предмет на изпълнителното производство.
Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е
възприета още в определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2819/2023 г., III г. о., ГК, определение № 39 от 9.02.2022 г. по гр. д. №
3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413 от 5.10.2022 г. по ч. т. д. №
2100/2022 г., І т. о., определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022
Г., І т. о. и др.
Съдебни актове на различни районни, окръжни и апелативни съдилища не
могат да обосноват друг извод, тъй като по въведените въпроси е налице
еднозначно и последователно произнасяне от съдебните състави на
касационната инстанция, вкл. такова по чл. 290 ГПК.
По въпроса дали физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит
или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя, е създадена
константна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290
ГПК решение № 38/23.06.2017г. по т. д. № 2754/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и
3
решение № 84/20.07.2017г. по т. д. № 1934/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение
№ 308/29.01.2019 г. по т. д. № 2931/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., съгласно
която физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя, ако действа за
цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. За да
установи качеството „потребител“ на съответното физическо лице, съдът е
длъжен да извърши конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото. Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме
като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/
връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото управление
или има мажоритарно участие в същото. В случая категорично не се
установява ищецът физическо лице Е. К. К. – съдлъжник по договора за
кредит, да е мислимо да има, каквито и да било професионални
/функционални/ връзки с ЕТ „А. К. - А.“.
С оглед на гореизложеното, съдът приема че ищецът Е. К. К. е потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което при определяне на
компетентния съд според правилата на местната подсъдност, който да разгледа
делото, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ,
бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), съгласно която исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес, а при липсата на настоящ адрес – по постоянния.
В случая, видно от служебно изготвената справка, към момента на
подаване на исковата молба – 06.11.2024 г., настоящият и постоянният адрес
на ищеца Е. К. К. е в гр. П..
С оглед изложеното и след като прецени, че делото не е подсъдно на СРС,
настоящият състав следва да препрати същото на надлежния съд – Районен
съд П.. В случая не е налице спор между СРС и СГС относно родовата
подсъдност на делото, поради което и не е приложима хипотезата на чл. 122
ГПК.
Така мотивиран, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 75209/2024 г. по описа на СРС,
119 състав, като ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на Районен съд П.
на основание чл. 118 вр. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис от определението да се изпрати на ищците чрез адв. И. Г..
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на
Районен съд П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5