Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11.10.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На тридесети септември 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Стойчев
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера Максимова
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 252 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 322 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1334/2018 г. по описа
на Шуменския районен съд, съдът е признал за установено на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните,
че Д.С.Д. с ЕГН **********, като кредитополучател и В.П.Д. с ЕГН **********,
като поръчител, и двамата с адрес гр.Шумен ххх дължат солидарно в полза на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул.“Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
заедно и поотделно от Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощника юрисконсулт И.С.С., сумата от 15 963.45 лв. (петнадесет хиляди
деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
частично претендирана главница по неплатените погасителни месечни вноски за
периода от 21.05.2017 г. до 21.01.2019 г. по Договор за потребителски кредит №
2355724 от 21.07.2016 г., сключен между ответниците и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, за които е обявена предсрочна изискуемост и вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017г. и Приложение № 1
към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 06.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 2 180.58 лв. (две хиляди сто и осемдесет лева
и петдесет и осем стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., както и сума в размер на 446.25 лв.
(четиристотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.05.2017
г. до 06.03.2018 г. за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 355 от 08.03.2018 г. по ч.гр.д. № 682/2018 г. на ШРС, като
отхвърля иска за обезщетение за забава за горницата над присъдената сума до
пълния му предявен размер от 1046.40 лв., като неоснователен. С решението си
съдът е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.Д. с ЕГН ********** и В.П.Д. с ЕГН **********
да заплатят на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* разноски,
съобразно уважената част от исковете, по заповедното производство в размер общо
на 420.24 лв. (четиристотин и двадесет лева и двадесет и четири стотинки) и по
исковото производство в размер общо на 670.21 (шестстотин и седемдесет лева и
двадесет и една стотинки) лева.
Постъпила е въззивна жалба от Д.С.Д. с ЕГН ********** и В.П.Д. с ЕГН **********,
в която се твърди, че в предоставените документи до настоящия момент липсват
тези, касаещи извършените погашения, което еднозначно би доказало, че кредитът
е погасен в законния му размер. Излагат се съображения против предявяване на
частична претенция от страна на ищеца, тъй като при цялостно заявена
претенция,същата би била подсъдна на окръжен съд.
Предвид изложените основни съображения въззивниците молят съда да отмени
атакуваното решение и да отхвърли предявените искови претенции.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалбаот „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителните
директори Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов чрез пълномощника: И.С.С.,
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в който се изразява
следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ГПК всеки съд сам решава дали
започнатото пред него дело му е подсъдно. Гр. д. № 1334/18 г. е образувано по
реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с 415, ал. 1 от ГПК, т.е. установителен иск
по вече издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Подаденият
иск е с цена на иска 19 190,43 лв. /деветнадесет хиляди сто и деветдесет лева и
четиридесет и три стотинки/ и е частично предявен за дължимите суми по Договор
за потребителски паричен кредит № 2355724, одобрен на 20.07.2016 г. и подписан
на 21.07.2016 г. от Д.С.Д., в качеството му на Кредитиполучател и В.П.Д., в
качеството й на Поръчител. Излагат се съображения, че в т. 2а от ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, върховните съдии са решили, че отговаря на изискванията на чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение за част
от вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв., като мотивите на съда са че в
исковия процес родовата подсъдност се определя от предявения размер на иска, а
не от размера на цялото вземане. Твърди се, че в настоящия казус, съдът
правилно, законосъобразно и в съответствие с трайната съдебна практика е приел,
че делото е подсъдно на районен съд, разгледал е същото и е постановил в
Решението, предмет на настоящата жалба, че по делото безспорно се доказа
валидна облигационна връзка по процесния договор, че Кредитора е предал на
Кредитополучателя договорения размер на кредита и че Кредитополучателят не е
върнал изцяло дължимия паричен заем, съгласно постигнатите договорки и в
уговорените срокове, което е потвърдено и от приетета и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Безспорно се доказва, според ищеца, и
сключването на Договор за цесия, с който са цедирани вземанията по процесния
Договор, както и че ищецът е законосъобрано упълномощен от предходния кредитор
да уведоми Кредитополучателя/ответник и Поръчителя/ответник за цедирането на
задължението. Доказва се и че на ответниците е изпратено Уведомление за цесия
по реда на чл. 99 от ЗЗД, като копия от същите са приложени и връчени и с
исковата молба на ответниците на посочения от тях съдебен адрес. Според
въззиваемата страна, липсата на представени доказателства за изплащането на
задължениято им, което е доказателствена тежест на ответниците, се потвърждава
от тях и в подадената въззивна жалба. Но затова пък по делото безспорно се
доказва, че ответниците са спрели да изплащат задължението си по процесния Договор
от 10 /десетата/ месечна погасителна вноска с падежна дата 21.05.2017 г.
Предвид изложеното, въззиваемата страна моли съда да остави без уважение
подадената въззивна жалба срещу Решение № 322/08.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 1334/18 г. на 10-ти гр. с-в на Районен съд — гр. Шумен, и да потвърди
последното като правилно и законосъобразно. Моли да им бъдат присъдени
направените съдебно деловодни разноски в настоящото производство, за което
представят списък по чл. 80 от ГПК. Моли, в случай, че представител на Агенция
за събиране на вземания не се яви на първото по делото заседание, същото да се
гледа в тяхно отсъствие.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Един от основните доводи на въззивника, който е навел както във
въззивната жалба, така и в хода на развитие на производството пред
първостепенния съд, е за родовата подсъдност на делото. Ответникът, който е
въззивник в настоящото производство, счита, че сумите, за които претендира
ищеца по договора за кредит, не могат да бъдат разделяни и че делото е подсъдна
като първа инстанция на Окръжен съд – умен, доколкото претендирата като цяло по
различни образувани дела сума е в размер над 25000 лева.
В тази връзка съдът съобрази постановките на ТР 4/2013 гр.София от 18.06.2014
год., постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии. Един от въпросите, на който е даден
отговор в това ТР, е в следната насока: „Отговаря ли на изискванията по чл.
410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване заповед за изпълнение на частично
вземане за парична сума, чийто общ размер е над 25 000 лв.?“ Отговорът на този
въпрос е посочен в т. 2а от тълкувателното решение и той гласи: „Отговаря на
изискванията на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение за част от вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв.“ В мотивите на
посочено ТР е споделено становището, че в исковия процес родовата подсъдност се
определя от предявения размер на иска, а не от размера на цялото вземане. Това
правило следва да намери приложение и в заповедното производство както по
аналогия, така и с оглед изричните разпоредби на чл. 410, ал.1 ГПК, които
обуславят компетентността на заповедния съд от подсъдността на съответния иск
за вземането или за заместимата вещ, а не от размера на вземането.
В конкретния случай заявителят в заповедното производство „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е поискал издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за част от дължими суми по договор за потребителски паричен кредит
№ 2355724 от 21.07.2016 година, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и Д.С.Д., като вземането по договора е прехвърлено от страна на
кредитодателя в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на
цесия. Нито една от претендираните със заявлението сума за главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава, не надхвърля 25000 лева. Именно тези суми са предмет на установяване в
настоящото производство, поради което делото подлежи на разглеждане като първа
инстанция на съответния районен съд.
Атакуваното в настоящото производство решение се явява допустимо.
По фактите:
На 06.03.2018 година ищецът като заявител в заповедното производство е
поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д.С.Д. и В.П.Д.. По повод на заявление състав на Шуменския районен
съд е издал Заповед № 355 от 08.03.2018 година по ч. гр. дело № 682/2018
година, с която е разпоредил длъжниците-ответници, в условията на солидарност,
да заплатят сума в размер на 15 963.45
лв., представляваща главница по частично претендирана сума по Договор за
потребителски паричен кредит № 2355724 от 21.07.2016 г., по 21 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.05.2017 г. до 21.01.2019 г. /поради техническа грешка годината е
посочена 2018/ , сумата от 2 180.58 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г. (датата на
прехвърляне на задължението), сумата от 1046.40
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2017 г. до
06.03.2018 г., както и законната лихва от 06.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземанията, както и сумата от 433.81
лв., от които 383.81 лв. за дължавна такса и 50 лв. юрисконсулско
възнаграждение. Видно от материалите по делото длъжниците са възразили в срок,
като на ищеца-заявител били дадени указания да предяви искове за вземанията си,
което било сторено в законоустановения едномесечен срок.
По повод на така предявения в настоящото производство иск е постъпил
писмен отговор от ответниците. Възраженията им са в следната насока: освен
издадената Заповед № 355 от 08.03.2018 година по ч. гр. дело № 682/2018 година
на ШРС, има издадена още една заповед срещу тях под № 354 от 07.03.2018 година
по ч. гр. дело № 683/2018 година по описа на ШРС. Ответниците твърдят, че
заявителят в заповедното производство е направил това умишлено, за да избегне
разглеждане на претенциите пред съответния окръжен съд, поради което се моли
делата да бъдат обединени и изпратени на окръжния съд. Отделно се излагат
съображения, че вземанията, претендирани от заявителя, касаят един и същ
договор, а именно: Договор за потребителски паричен кредит № 2355724 от
21.07.2016 г., сключен между тях и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по
който те са изправна страна и той е погасен изцяло, както и че не са уведомени
за извършената цесия, по силата на която ищецът придобива вземанията на
кредитодателя по посочения договор за кредит.
Посочените съображения, които се развиват и във въззивното производство,
касят както допустимостта, така и законосъобразността на атакуваното съдебно
решение. Относно допустимостта съдът е изложил аргументи по-горе, базирани на
ТР №4/2010 година на ОСГТК на ВКС като допълнително излага и следните
съображения: в настоящото производство предметът на спора е ясно очертан:
ищецът твърди, че ответниците не са заплатили 21 броя погасителни месечни
вноски за периода от 21.05.2017 г. до 21.01.2019 г. в размер на 15963.45 лв., възнаградителна лихва за периода от 21.03.2017
г. до 18.10.2017 г. в размер 2180.58 лв. и лихва за забава за периода от
21.05.2017 г. до 06.03.2018 г. в размер на 1046.40 лв., поради което основният
предмет на доказване включва именно тези обстоятелства – платени ли са или не
от ответниците посочените погасителни вноски; ако не е налице плащане – какъв е
размерът на неизпълнението; дължи ли се възнаградителна лихва и в какъв размер,
респ. и лихва за забава. Защита на ответниците по другата издадена срещу тях
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно –
Заповед № 354 от 07.03.2018 година, следва да се осъществи в друг процес, което
вероятно те са сторили.
Не е спорно по делото, че на 21.07.2016 година е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 2355724 от 21.07.2016 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитодател, и ответника Д.С.Д. като потребител,
при следните параметри: чиста стойност на кредита: 35021.31 лв., фиксиран годишен
лихвен процент - 9.99 %, годишен процент на разходите - 10.11%; обща сума, дължима от потребителя - 44
144.03 лв.; брой месечни вноски – 51
броя; всяка в размер на 993.99 лв.; падежна дата – 21 число на месеца, а дата
на първата вноска - 21.08.2016 г. Ответницата, която е съпруга на кредитополучателя,
е посочена и се е подписала като поръчител. Към договора е приложен погасителен
план /л. 14 и л. 15 от първоинстанционното дело/. Към Договора са подписани и
приложени Общи условия, в които в чл.13, ал.2, б.“а“ е посочено, че кредитодателят
има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с длъжника и да
обяви всички вземания по предоставения кредит, в това число непогасени вноски,
лихви за забава, такси и комисионни, ако потребителят допусне просрочие при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита.
На 20.12.2016 година е подписан рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземане между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, съгласно който цедентът се задължава ежемесечно чрез отделни
договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл свои
просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски,
парични и стокови кредити, сключени между него и физически лица, които не се
погасяват редовно, които са определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към
всеки отделен месечен договор за цесия. На 18.10.2017 г. е сключен индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), ведно с Приложение № 1
(стр. 28), в което под № 191 фигурира кредита на Д.С.Д. в с обща дължима сума
от 37 252.79 лв. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници от
името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за прехвърляне на вземането. Като
длъжник е уведомен както ответникът с писмо изх. № УПЦ-С-УКФ-2355724 от 07.02.2018 година,
връчено му по куриер „Лео експрес“ на 15.02.2018 година, така и ответницата
като поръчител. Със същото писмо ответниците са уведомени, че считат кредитът
за предсрочно изискуем в пълен размер.
За изясняване на факти по спора по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която изяснява, че с отпуснатата сума по кредита в размер на 35021.31
лв. ответникът е погасил свое старо задължение; ответникът е извършил плащания
на главницата в общ размер от 1914 лева в периода 31.08.2016-21.08.2017 година
като е превеждал на осем пъти, видно от Приложение № 1 към заключението на
вещото лице; в същия период е погасил 1878.25 лева възнаградителна лихва и
35.75 лева лихва за забава; след 21.08.2017 година постъпления по договора от
страна на ответинците няма.
С оглед така установените факти настоящият въззивен състав приема
следното от правна страна:
Договорът, който ответниците са сключили с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД на 21.07.2016 година за потребителски паричен кредит е валиден,
сключен в съответната писмена форма и не съдържа неравноправни клаузи, които
могат да имат значение по спора. Ответникът е неизправна страна по този
договор. Преустановил е плащане по него на 21.08.2017 година. Вземането на
кредитодателя по силата на извършената цесия е придобито от настоящия ищец.
Същият е имал право да обяви договора за предсрочно изцяло изискуем и е довел
своето решение за това до кредитополучателя с писмо изх. № УПЦ-С-УКФ-2355724 от
07.02.2018 година като със същото писмо по реда на чл. 99 от ЗЗД
кредитополучателят е уведомен за извършената цесия. Макар ответниците да
заявяват, че са погасили изцяло задълженията си по този кредит, в тяхна тежест
е да докажат това свое твърдение като представят документи, от които да е видно
кога и в какъв размер са извършвали плащания по договора. Такива документи от
тяхна страна не са представени. Видно от заключението на вещото лице размерът
на непогасената договорна главница общо е 27 781.79 лв., като в съдебно
заседание се уточнява, че размерът на непогасената частична договорна главница за
претендираните с исковата молба 21 броя неплатени месечни вноски до 21.01.2019
година е 15 963.45 лв. Договорната лихва към датата на подаване на заявлението
в съда е 3 318.63 лв., а наказателната лихва е 446.25 лв.
По отношение отговорността на ответницата като поръчител съдът съобрази
и това /въпреки липсата на направено в тази насока възражение/, че спрямо нея е
спазен срока по чл. 147 от ЗЗД – договорът е обявен за предсрочно изискуем ина
ответниците на 15.02.2018 година, а на 06.03.2018 година е постъпило заявление
от ищеца по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, поради което отговорността на ответницата, която е солидарна с тази
на длъжника, също следва да бъде ангажирана.
Относно размера на предявените искови претенции съдът, на база на
заключението на вещото лице, приема
следното:
Главният иск за частично претендираната договорна главница е основателен
и следва да бъде уважен в предявения размер от 15963.45 лв. за периода от 21.05.2017 г. до 21.01.2019 г.
Що се отнася до договорната (възнаградителна) лихва, същата се дължи наред с главното задължение и при
точно изпълнение на главния дълг. В случая нейния размер е определен писмено в договора
като вещото лице уточнява в съдебно заседание по делото при изслушване на
експертизата, че договорната лихва за периода от 21.03.2017 г. до 18.10.2017г.
е в размер на 2 206.78 лв., като след приспадане от 26.20 лв., то крайно
дължимата сума е 2 180.58 лв., поради
което тази искова претенция също следва да се уважи в пълния предявен от ищеца
размер.
Мораторната лихва се дължи наред с главното задължение, но само при
забава в изпълнението на главния дълг. Затова и по искът за мораторно
обезщетение ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и изпадане на
длъжника в забава. В случая тези факти са установени. От заключението на
експертизата се установява, че претенцията за лихви за забава вследствие на
забавеното плащане по процесния договор от 21.05.2017 г. до 06.03.2018 г.
(датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда) е 482 лв., като
след приспадане на платена лихва за забава от 35.75 лв., то дължимата и
неплатена лихва за претендиралия период в размер на 446.25 лв. Поради това този иск следва да се уважи в този размер.
Решението на Шуменския районен съд е правилно и законосъобразно в
осъдителната му част и следва да се потвърди.
По разноските: Шуменският районен съд правилно е определил дължимите от
ответниците разноски в заповедното производство съобразно уважената част на
исковете. Във въззивното производство въззиваемата страна има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 150 лева, доколкото
процесуален представител не се е явил в открито съдебно заседание по въззивното
дело.
Доколкото никоя от исковите претенции не надхвърля 20000 лева, с оглед
търговския характер на спора, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 322
от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1334/2018 г. по описа на Шуменския
районен съд, в частта му, в която съдът е признал за установено на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК в отношенията между
страните, че Д.С.Д. с ЕГН **********, като кредитополучател и В.П.Д. с ЕГН **********,
като поръчител, и двамата с адрес гр.Шумен ххх дължат солидарно в полза на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул.“Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
заедно и поотделно от Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощника юрисконсулт И.С.С., сумата от 15963.45
лв. (петнадесет хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща частично претендирана главница по неплатените
погасителни месечни вноски за периода от 21.05.2017 г. до 21.01.2019 г. по
Договор за потребителски кредит № 2355724 от 21.07.2016 г., сключен между
ответниците и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е обявена
предсрочна изискуемост и вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.10.2017г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда - 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2180.58 лв. (две хиляди сто и осемдесет
лева и петдесет и осем стотинки), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., както и сума в размер на 446.25 лв. (четиристотин четиридесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 21.05.2017 г. до 06.03.2018 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 355 от
08.03.2018 г. по ч.гр.д. № 682/2018 г. на ШРС, както и в частта, в която на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.Д. с
ЕГН ********** и В.П.Д. с ЕГН **********, са осъдени да заплатят на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* разноски, съобразно уважената част от
исковете, по заповедното производство в размер общо на 420.24 лв. (четиристотин
и двадесет лева и двадесет и четири стотинки) и по първоинстанционното
производство в размер общо на 670.21лв. (шестстотин и седемдесет лева и
двадесет и една стотинки), като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Д.С.Д. с ЕГН ********** и В.П.Д. с ЕГН **********,***, солидарно да заплатят
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул.“Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
заедно и поотделно от Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощника юрисконсулт И.С.С., направените във въззивното производство
разноски в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.