Р Е Ш Е Н И Е
№ 544
гр. Горна Оряховица, 03.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1576 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът С.К.К. твърди, че сключил с ответника Сдружение
„Общински футболен клуб Локомотив“ (по-долу ОФК „Локомотив“) трудов договор №
49/20.06.2016 г., по силата на който изпълнявал длъжността „футболист,
професионален спортист“ при месечно брутно трудово възнаграждение от 1 200 лв.
Със заповед № 49/27.06.2017 г. трудовото му правоотношение било прекратено
считано от 27.06.2017 г. Уволнението било признато за незаконно и отменено с
влязло в сила съдебно решение. Твърди, че след отмяната на уволнението останал
без работа за период от шест месеца – от 27.06.2017 г. до 27.12.2017 г. и счита,
че му се дължи обезщетение towa в размер на
7 200 лв. Претендира присъждането му, ведно със законната лихва върху
сумата от деня на предявяване на иска – 22.08.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата и сторените в производството разноски.
Ответникът Сдружение „Общински футболен клуб
Локомотив“ признава сключването на трудов договор № 49/20.06.2016 г. с
твърдяното от ищеца съдържание, както и че уволнението е признато за незаконно
и отменено по съдебен ред. Признава, че ищецът е получил брутно трудово
възнаграждение през месец май 2017 г. в размер 1 200 лв. Възразява, че
трудовият договор е бил прекратен съгласно клаузата на чл.9 от същия на
30.06.2017 г. – по силата на факта на преминаване на футболен клуб „Локомотив“
– Горна Оряховица от Първа професионална футболна група в „Б“ професионална
футболна група през състезателен сезон 2016/2017 г. Навежда още твърдения, че
след уволнението си ищецът е сключил трудов договор с Футболен клуб „Вихрен“ –
Сандански и счита, че обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение не му се дължи. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след
съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е бил сключен трудов
договор № 49/20.06.2016 г., по силата на който ищецът следвало да изпълнява
длъжността „футболист, професионален спортист“ при ответника за срок от
21.06.2016 г. до 31.05.2018 г. (чл.7 от договора) при брутно трудово
възнаграждение в размер 1 200 лв. месечно (чл.2 от договора). Съгласно
чл.9 от договора ако по време на срока на договора, ОФК „Локомотив“ премине от
Първа професионална футболна група в „Б“ професионална футболна група,
договорът се считал прекратен към момента на приключване на
спортно-състезателен сезон 2016/2017 г., но не по-рано от 01.06.2017 г.
Видно от справката от Български футболен съюз, през
спортно-състезателен сезон 2016/2017 г. е направена реформа, съгласно която „А“
професионална футболна група се наименува Първа професионална футболна лига, а
„Б“ професионална футболна група – Втора професионална футболна лига. През
същия спортно-състезателен сезон ОФК „Локомотив“ се състезава в Първа
професионална футболна лига и отпада за следващия сезон (2017/2018 г.) във
Втора професионална футболна лига, където се състезава и до момента. Съгласно
същата справка спортно-състезателен сезон 2016/2017 г. е приключил с изиграване
на последния мач на 04.06.2017 г.
Със заповед № 49/27.06.2017 г. на управителя на
Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ трудовото правоотношение било прекратено.
В заповедта било посочено правното основание за прекратяването – чл.325, ал.1,
т.1 КТ и фактическото – наличие на клауза за отпадане на отбора в „Б“
професионална футболна група и неявяване на ищеца на работа от 20.06.2017 г. С
решение № 39/18.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 801/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 18.3.2019 г., било отменено
Решение № 145/31.08.2018 г., постановено по гр.д. № 1556/2017 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, в частта, в която е отхвърлен иска за признаване
на незаконно на уволнението на ищеца и отмяната му, вместо което искът бил
уважен като уволнението на ищеца със заповед № 49/27.06.2017 г. на управителя
на Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“ било признато за незаконно и
отменено.
Видно от справка от ТД на НАП – Пловдив, единственият
регистриран трудов договор на ищеца през периода 01.06.2017 г. – 27.12.2017 г.,
е този с ответника, прекратен на 27.06.2017 г. От признанието на ищеца,
преценено по реда на чл.175 ГПК като подкрепено от писменото доказателство –
справка от Български футболен съюз, се установява, че в исковия период ищецът е
бил състезател на Футболен клуб „Вихрен“ – Сандански – картотекиран е на
11.08.2017 г. със статут на аматьор и се е състезавал за този клуб до края на
спортно-състезателен сезон 2017/2018 г.
Страните не спорят, а и представените писмени
доказателства – трудов договор и документите в личното трудово досие на ищеца
установяват, че по процесния договор е получавал брутно трудово възнаграждение
в размер 1 200 лв., в т.ч. и за месец май 2017 г.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконно уволнение за период не по-дълъг от 6 месеца.
Чрез този иск се реализира отговорността на работодателя за причинени на
работника или служителя имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на
доходи от труда, който би положил, ако не беше незаконно уволнен. Така основателността
на претенцията на работника или служителя е предпоставена от осъществяването на
следните материалноправни предпоставки: признаването на уволнението за
незаконно от работодателя или от съда; оставане без работа за исковия период
(до 6 месеца) и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа, т.е. оставането без работа да е именно поради признатото за незаконно
уволнение.
Уволнението на ищеца, извършено със заповед № 49/27.06.2017
г. на управителя на Сдружение „Общински футболен клуб Локомотив“, е признато за
незаконно и отменено с влязлото в сила решение № 39/18.01.2019 г., постановено
по в.гр.д. № 801/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което
първата от посочените предпоставки е осъществена. Тъй като спорът относно
законността на уволнението е решен със сила на пресъдено нещо, постановеното е
задължително за съда (арг. от чл.297 КТ), а страните не могат да търсят
пререшаване на спора нито с предявяване на нов иск, нито в рамките на
настоящото производство, в което решеният въпрос се явява преюдициален (чл.299,
ал.1 ГПК).
Втората от посочените материалноправни предпоставки –
оставането без работа през исковия период, подлежи на доказване от ищеца с
всички допустими доказателствени средства. В случай, че работодателят твърди,
че ищецът е работил по трудово правоотношение, нему е и тежестта да установи
този факт. Така в случая и двете страни носят доказателствена тежест за
установяване на обстоятелствата, които ги ползват – ищецът следва да установи
безработицата чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа
за доказателствени изводи относно отрицателния факт на оставане без работа, а
ищецът – положителният факт на получаване на доходи от труд по трудово
правоотношение, а ако доказателства за това не бъдат ангажирани, фактът на
безработицата следва да се счете за установен (така приетото в Тълкувателно
решение № 6/15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, както и в Решение
№ 92/29.05.2013 г. по гр.д. № 1033/2012 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 269/07.11.2014 г. по гр д. №
2938/2013 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 409/02.12.2014
г. по гр.д. № 2667/2013 г. на IV Г.О. на ВКС).
Установи се, че през исковия период ищецът е бил
състезател на Футболен клуб „Вихрен“ – Сандански със статут на аматьор.
Съгласно чл.2, ал.3, вр. ал.1 и 2 от Правилника за статута на футболистите
в системата на Българския футболен съюз, приет
от Български футболен съюз и утвърден със заповед № РД-09-242/04.07.2014 г. на
Министъра на младежта и спорта по силата на законовата делегация на чл.35, ал.3
ЗФВС /отм./, приложим за процесния период, футболист-аматьор е физическо лице,
участващо в организиран от БФС футбол, което няма писмен договор с футболен
клуб и за което упражняването на футболната игра не е основна професия. За
разлика от футболистите-професионалисти, които упражняват състезателните си
права въз основа на сключен договор с футболния клуб (чл.27, ал.1 от
Правилника), за футболистите-аматьори не е предвидено такова изискване.
Съгласно чл.10, ал.1 от Правилника, футболистът-аматьор може да бъде подпомаган
със средства за покриване на разходите по участие в тренировъчната и
състезателната дейност – пътуване, нощувки, екипировка, подготовка, здравна
застраховка и други.
Предвид характера на упражняваната дейност, не може да
се счете за основателно възражението на ответника, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ФК „Вихрен“ – Сандански. Трудовото правоотношение възниква въз
основа на писмен трудов договор (чл.62, ал.1 КТ) и е възмездно (чл.242 КТ). Щом
като за дейността, упражнявана от ищеца – участие в организирани от БФС
футболни мачове, няма поставени изисквания за уреждане на отношенията с писмен
договор и за възмездност, и при липса на други ангажирани от ответника
доказателства относно вида и характера на правоотношението му с ФК „Вихрен“,
няма основание да се счете, че то непременно е било трудово. Освен посоченото,
в НАП липсва регистрация на трудови правоотношения на ищеца през исковия период
– удостоверяване, въз основа на което може да се направи доказателствен извод,
че ищецът не е бил в трудово правоотношение (така изрично приетото в Тълкувателно
решение № 6/15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС). Въз основа на
съвкупната преценка на установените факти – упражняване на дейност, която не е
уредена като трудова и липса на регистрирани трудови правоотношения през
исковия период, съдът приема, че ищецът е останал без работа през исковия
период.
Правото на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ може да бъде
реализирано само ако в рамките на спорния период уволненият работник или
служител не е бил ангажиран по друго валидно трудово правоотношение, защото
само то му осигурява защита на правото му на труд, еквивалентна на тази, по
незаконосъобразно прекратеното трудово правоотношение (така Решение № 634/20.11.2009
г. по гр.д. № 2071/2008 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 161/30.07.2010 г. по
гр.д. № 86/2009 г. на IV Г.О. на ВКС). По тази причина е без значение, че
ищецът е упражнявал дейност по участие във футболни мачове, организирани от БФС
и е ирелевантно дали тази негова заетост е била източник на доход за него
(компенсации съгласно чл.10, ал.1 от Правилника за статута на футболистите или
някакъв вид възнаграждение), защото тя не може да изключи отговорността на
ищеца по чл.225, ал.1 КТ.
На следващо място, налице е причинна връзка между
незаконното уволнение на ищеца и оставането му без работа, защото ако не беше
уволнен, ищецът нямаше да бъде безработен през исковия период. Неоснователно
ответникът възразява, че трудовото му правоотношение щеше да се яви прекратено
на друго основание – клаузата на чл.9 от договора за прекратяване на договора
при отпадане от Първа професионална футболна група (Първа професионална
футболна лига). На първо място, това е едно от фактическите основания, на което
ответникът се е позовал в заповедта, уволнението с която е признато за
незаконно с влязло в сила решение, поради което ищецът основателно възразява,
че прекратяването на правоотношението въз основа на клаузата е била част от
предмета на спора, решен със сила на пресъдено нещо, отречено е от съда и този
въпрос не може да бъде пререшаван. На следващо място, единствено за пълнота
следва да бъде отбелязано, че основанията за прекратяване на правоотношението въз
основа на обективни факти (чл.325 КТ) и едностранно от работодателя (чл.327 КТ
и чл.330 КТ) са изрично изброени и сред тях не е сбъдването на прекратително
условие, каквото представлява отпадането на клуба от Първа професионална
футболна лига. Клаузата на чл.9 поставя именно условие, а не определяем срок,
както мотивира ответника, тъй като събитието не е сигурно към момента на
сключване на договора. Така ако не беше незаконно уволнен, ищецът би работил по
трудовия договор с ответника през периода от 27.06.2017 г. до 27.12.2017 г. и
би получил трудово възнаграждение, от което поради уволнението е бил лишен.
С оглед посоченото, на ищеца му се следва заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за посочения
шестмесечен период. Искът е доказан по своето основание и на разглеждане
подлежи въпроса за неговия размер. Съгласно чл.225, ал.1 КТ, вр. чл.228, ал.1 КТ, обезщетението се дължи в размер на полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, за времето, през което е
останал без работа, но не повече от 6 месеца. В случая не се спори, че
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е 1 200 лв.,
поради което дължимото обезщетение за исковия период е в размер 7 200 лв. По
изложените съображения искът се явява основателен в пълния претендиран размер и
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.242, ал.1, пр.3 ГПК следва да се
допусне предварително изпълнение на решението.
По
присъждане на направените разноски:
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за
разглеждане на предявения иск в размер на 288 лв., както и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист. Предвид крайния изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените
разноски. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства реално да са сторени разноски в размер на 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Неоснователно ответникът възразява за прекомерност
на заплатения хонорар. Същият е в по-нисък размер от установения минимален
размер съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и няма основание за неговото намаляване.
Ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер.
На основание чл.258, ал.1 ГПК и 315, ал.2 ГПК
решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от деня, който е съобщен на
страните, че то ще бъде обявено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ОБЩИНСКИ ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛОКОМОТИВ“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.”Васил
Априлов” № 26, представлявано от Председателя на Управителния съвет И.С.Д. да заплати на С.К.К., ЕГН **********,***,
сумата от 7 200 лв. /седем хиляди и двеста
лева/, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
27.06.2017 г. до 27.12.2017 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 22.08.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ОБЩИНСКИ ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛОКОМОТИВ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.”Васил Априлов” № 26,
представлявано от Председателя на Управителния съвет И.С.Д. да заплати по сметка на Районен съд –
Горна Оряховица държавна такса в размер
на 288 лв. /двеста осемдесет и осем
лева/, както и 5,00 лв. /пет лева/,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ОБЩИНСКИ ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛОКОМОТИВ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.”Васил Априлов” № 26,
представлявано от Председателя на Управителния съвет И.С.Д. да заплати на С.К.К., ЕГН **********,***
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от датата, на която е
съобщено на страните, че ще бъде обявено – 03.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: