Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11 381 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./
за сумата от 500 000 лв.
В исковата молба на А.К.А. и Т.К.А. се
твърди, че на 07.09.2010 г., около 16.10 ч., при управление на велосипед по
платното на столичния бул. „Витоша”, в района на образуваното кръстовище с ул.
„Гургулят”, М.Т.А. била бутната и прегазена от товарен автомобил. С оглед
пътното произшествие, М. А. получила тежка съчетана черепно-мозъчна травма,
гръбначно-мозъчна и гръдна травми, несъвместими с живота. Смъртта й настъпила
почти незабавно. Ищците са нейни родители. Заявени са твърдения, че ищците
изключително тежко понесли смъртта на дъщеря си и били напълно съкрушени.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на товарен
автомобил „Камаз“, да им заплати сумата от по 250 000 лв. за всеки един от
двамата – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на М.Т.А..
Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът „Д.З.” АД, редовно уведомен,
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е и допълнителна искова
молба в срока по чл. 372 ал.1 от ГПК, където ищецът е развил съображения,
досежно неоснователността на възраженията, релевирани от ответното дружество в
отговора му по делото.
Депозиран е и допълнителен писмен отговор.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП по
отношение на товарен автомобил «Камаз» е налице сключен договор за застраховка,
покриващ риска «гражданска отговорност» при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Спорният момент в производството е досежно субективният елемент от
фактическия състав – вината. При ангажираните от страните доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че е разрушена презумтивната сила на нормата
на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. По делото е представена присъда № 127/14.05.2014 г.,
постановена по нохд 4821/2014 г. по описа на СГС, НО, 32 състав, влязла в сила
на 15.08.2019 г., видно от стореното отбелязване и приложените писмени
доказателства /решение на САС и ВКС/. С присъдата, Я.П.Д.е признат за невинен в
това, че на 07.09.2010 г., в гр. София, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил «Камаз», модел «65115», с рег. № *******, да е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал.1 от ЗДвП, чл. 35 ал.2 от ЗДвП, чл. 37 ал.2 от ЗДвП и чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост да е
причинил смъртта на М.Т.А.. Присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия
граждански състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Законът
изключва свободата за преценка на доказателствата и задължава съда относно
фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила
присъда, да съобразява присъдата / в този
смисъл решение 3421/18.01.1980 г. по гр.д. дело 1366/79 г. на Първо ГО на ВС/
като обективните граници на силата и на пресъдено
налагат извод, че осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата
винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието,
което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд / в този смисъл решение 25/17.03.2010 г. по т.д. 211/2009
г. на Второ ТО на ВКС/. Тъждеството на деянието в наказателното производство и
настоящото такова е безспорна. Поради което, настоящият съдебен състав намира,
че не е установен субективният елемент на фактическия състав на разпоредбата на
чл. 45 ал.1 от ЗЗД, което като пряк краен резултат мотивира извод за
неоснователност на заявените в производството искове. По тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че е безпредметно да обсъжда останалите
предпоставки от фактическия състав на деликта, а заявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се
следват разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, а именно 5 лв. – ДТ за СУ
и сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Претендираната сума за
депозит за ВЛ доколкото по делото не е изслушвана експертиза подлежи на
възстановяване на ответното дружество и не следва да се възлага в тежест на
ищеца.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените на основание
чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ искове на А.К.А., ЕГН ********** и Т.К.А., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: *** – АД „К.И.и Я.Н.” срещу „Д.З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** за
заплащане на сума от по 250 000 лв. за всеки един от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 07.09.2010 г., с което е
причинена смъртта на М.Т.А. като неоснователни.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН ********** и Т.К.А., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – АД „К.И.и Я.Н.” да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Д.З.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 305 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: