Р Е Ш Е Н И Е № 353
гр. Хасково, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд…………..…..……………………. в открито заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
при секретаря Г.К.....................................…….и
в присъствието на прокурора ……………….……………..……….........………………………………..като
разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А ……........…в.гр.д. № 484 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– Р.Л.Р. е останал
недоволен от Решение № 125 от
05.06.2019 год., постановено по гр.д. № 198 / 2019 год. по описа на Районен съд
- Харманли, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо
него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” –
гр.София – оспорва
жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.
№ 198/ 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли е образувано по искова
молба, подадена от Гаранционен фонд – гр.София /Фонда/ против Р.Л.Р.,
с искане за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в
размер общо на 3 524.15 лева, представляващо възстановени от Фонда обезщетения по щета №
210162 от 04.08.2014 год. и по щета № 110406 / 2014 год., изплатени в полза на
лицата, пострадали при пътно – транспортно произшествие, станало на 07.05.2014
год. в гр.*** по вина на ответника,
който към момента на настъпване на увреждането не е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Изхождайки
от изложените в исковата молба фактически обстоятелства, правната квалификация
на предявения иск следва да бъде определена по чл.288, ал.12 чл.288, ал.1, т.2,
б. „а“ от Кодекса за застраховането
/отм./, при който в тежест на ищеца е докаже, че е настъпило ПТП на територията
на държава – членка на ЕС; ПТП е причинено от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България и виновния водач е управлявал лекия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите; щетите да са установени по размер и, фондът да е изплатил обезщетението.
Правото на фонда да встъпи в правата на
увреденото лице до размера на заплатеното обезщетение и разходите за определяне
и изплащане на същото, може да бъде надлежно упражнено само при наличието на
безспорни доказателства, установяващи възникването на деликтна отговорност на
ответника по отношение на увреденото лице, а именно – извършено е вредоносно
деяние от ответника, в резултат на което са настъпили вреди; вредоносното
деяние да е противоправно, т.е да нарушава предписани от нормативните актове
правила за поведение в страната, в която е осъществено.
От
доказателствата, представени от ищеца съдът намира за установени предпоставките от фактическия състав на
основанието, на което основава вземането си. От една страна представеният от
ищеца констативен протокол № 16 за ПТП с пострадали лица установява вида и характера на допуснато от
страна на ответника нарушение на правилата за движение, намиращо се в причинна
връзка с причинените на другите участници в движението имуществени и
неимуществени вреди. Посоченият протокол, приет като писмено доказателство не е
оспорен от ответника по предвидения в ГПК ред, поради което съдът приема за
установени отразените в него данни за това, че на 07.05.2014 год. в гр.***,
ответникът като водач на лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Галант“, с
рег. № ***, рама: JMBLREA5WXZ000596, поради неправилно движение по пътното платно
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещия се лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Федра“, с рег. № ***, управляван от С.Ю.Р.,
собственост на З.Й.М., при което са причинени щети по двата автомобила и
увреждания на С.Р. и Е.Х. Като безспорно съдът приема и това, че за допуснатото
от ответника нарушение на правилата за движение – чл.179, ал.2 от ЗДвП е
ангажирана административно наказателната му отговорност с Наказателно
постановление /НП/ № 14 – 0271 – 000301
от 27.05.2014 год., влязло в сила на 09.09.2014 год. В тази насока съдът цени
приетото като писмено доказателство писмо рег. № ЯХ – 27491 от 10.09.2014 год.
на РУП – Харманли, неоспорено от
ответника. Наличието на посочените по –горе доказателства обуславя извода за
доказаност на елементите от фактическия състав на деликта – ответникът е
нарушил чл.179, ал.2 от ЗДвП , в резултат на което са настъпили неблагоприятни
промени в правната сфера на собственика на автомобила, управляван от С.Р.,
налице е субективният елемент от състава на деликта – вината, която се
презюмира съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД и която презумпция ответникът не е
оборил. Обстоятелството, че първоинстанционният съд не се е произнесъл дали поведението на
ответника като водач на л.а. „Мицубиши“, който не е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност е елемент от конкретен състав
на престъпление по НК, се явява правно ирелевантно, доколкото в чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ няма изискване
деянието да е инкриминирано от закона. Констатациите са за извършени нарушения
на ЗДвП с оглед релевантността на факта дали действията са противоправни и дали
са извършени виновно от прекия извършител.
Досежно
обстоятелството, че управляваният от ответника лек автомобил към момента на
настъпване на ПТП не е било обект застрахователен договор „Гражданска
отговорност“, съдът цени приетата като писмено доказателство справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд, неоспорена
от ответника.
Като
доказани съдът намира както вида, така и размера на претърпените от
пострадалите лица имуществени и неимуществени вреди, и факта на тяхното
възстановяване от страна на ищеца, ценейки в тази насока представените доклад
по щета за имуществени вреди № 110406 от
04.08.2014 год., определени на 2 524.15 лева и изплатени в полза на З.М.
като собственик на увредения автомобил, съгласно преводно нареждане от
13.10.2014 год., така и преводни нареждания от същата дата за суми от по 500
лева – обезщетения за неимуществени вреди, изплатени в полза на С.Р. и Е.Х,
пострадали от ПТП, причинено по вина на ответника, вида на причинените на които
две лица увреждания са описани и в представените медицински експертизи.
Като
безспорно установен съдът приема и факта на изпратена от ищеца до ответника
регресна покана, връчена на последния на 04.11.2014 год., с искане за
възстановяване на изплатените в полза на пострадалите лица обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, доказателства за заплащането на които не са
представени от ответника.
Доколкото
основанието на предявения регресен иск възниква от фактически състав, включващ
изплащане на обезщетение в полза на правоимащите лица, началният момент на
погасителната давност съвпада с момента на изплащане на определените
обезщетения – 13.10.2014 год., считано от когато до предявяване на иска –
15.02.2019 год. не е изтекла общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Достигайки
до същите фактически и правни изводи за основателност на предявения регресен
иск и уважавайки същия, първоинстанционния съд е постановил правилно решение,
което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125 от 05.06.2019 год., постановено
по гр.д. № 198 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: