Р Е Ш Е Н И Е
№ 933 гр. Пловдив 05.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
Секретар: М.Г.
Прокурор: ЙОРДАНКА
ТИЛОВА
като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 653 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Жалбоподателят ДЦ „Д-Р С.“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.П.-С.,
съдебен адрес:***, офис 5-6, обжалва
Решение № 84 от 20.01.2020г., постановено по АНД № 7162/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, 16 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№430944-F466506/22.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на „Дентален център „Д-Р С.“ ООД, на основание
чл.185, ал.2 вр. с чл.185, ал.1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
В касационната жалба се излагат доводи
за незаконосъобразност на съдебното решение. Сочи се, че следва да се приложи
чл.28 ЗАНН. Иска се неговата отмяна, а с това и отмяна на наказателното постановление. Претендира
разноски.
Ответникът по касационна жалба - ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Атанасова, в писмено становище оспорва
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив, дава становище, че жалбата е неоснователна,а решението
на ПРС е правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата
касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна в съдебно производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с
жалба против Наказателно
постановление /НП/ №430944-F466506/22.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с
което на „Дентален център „Д-Р С.“ ООД, на основание
чл.185, ал.2 вр. с чл.185, ал.1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
От фактическа страна, въз основа
на доказателствата по административната преписка и събраните доказателствени
средства в хода на съдебното производство е установено, че при извършена проверка на обект-Дентален
център, находящ се в ***, ет.3, стопанисван от „Дентален център „Д-Р С.“ ООД е констатирано че разчетената
касова наличност от фискалното устройство е 554, 00лв., има служебно въведени
суми 0лв. и служебно изведени суми 0лв. Същевременно в касата на дружеството е
имало 370,98лв., в резултат на което е установена отрицателна разлика от 183,
02лв., които не са регистрирани, чрез операцията „служебно изведени суми“.
Съставен
е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F466506/15.01.2019г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Срещу
съставения АУАН е подадено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН с
приложени представени писмени доказателства за разходи на дружеството в размер
на 183,26лв. извършени в деня на проверката. Възражението е прието за
неоснователно от наказващият административен орган.
Последвало
е издаване на процесното НП №430944-F466506/22.04.2019г., с което на дружеството,
на основание чл.185, ал.2 вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да потвърди НП, въззивният
съд е приел, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на „Дентален център „Д-Р С.“ ООД административно
нарушение по чл. чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Според
мотивите на ПРС в АУАН и в атакуваното НП в достатъчна степен са
индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението
и самоличността на извършителя, въз основа на тях може по категоричен начин да
бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при
които е осъществено, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение
на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Посочено
е, че според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При
постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода
на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи нарушението, приел
е, че същото е осъществено от касатора, поради което
не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила.
Задължението
по чл. 33, ал. 1 от Наредбата е императивно и ясно. Безспорно неизпълнението му
представлява нарушение на нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС,
какъвто е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /§ 11 от ПЗР на
Наредбата/. Съобразно посочената материално-правна норма в случаите извън
продажбите, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във или извън касата/ на фискалното устройство да се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Неотразяването на всяка
промяна на касовата наличност по предвидения за това ред представлява нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая извършеното
нарушение е установено по безспорен начин и деянието правилно е квалифицирано
като нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Предявеното
в касационната инстанция възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН предвид
липсата на реално нанесена щета за фискалната система, незначителната по размер
разлика от 183,02 лв., установена при проверката и извършеното за пръв път
нарушение, не може да бъде възприето.
Институтът
на "маловажност" по чл. 93, т. 9 от НК е приложим във всички случаи в
производствата при осъществяване на административно-наказателната отговорност
на основание чл. 11 от ЗАНН, без значение, дали нарушенията са формални, както
в процесния случай, или резултатни. Нормата на чл. 53 от ЗАНН изрично задължава
наказващия орган, след като установи, че деянието е извършено, преди да
пристъпи към издаване на наказателното постановление, да извърши преценка за
наличие на основания за приложение на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Тълкувани във връзка,
посочените разпоредби налагат извод, че законодателят поставя постигането на
целите на специалната превенция в зависимост от преценката във всеки конкретен
случай на цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
деянието, която в зависимост от индивидуалните особености на нарушението, би
могла да бъде постигната и с прилагането на мерките по чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН.
Квалифицирането
на деянието в случая като маловажно следва да бъде преценявано с оглед, както
на значимостта на обществените интереси, които законът защитава, така и на
конкретно установената степен на обществената опасност на деянията.
Касационният
състав споделя изводите на районния съд за неприложимост в настоящия случай на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява процесното
неизпълнение да е с по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид.
Нещо
повече, в случая е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която
предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води
до неотразяване на приходи, т. е. това обстоятелство е съобразено от
законодателя при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид
и не следва да се отчита отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Категоричната
установеност на извършеното нарушение правилно е приета от районния съд като
основание за налагане на санкцията по чл. 185, ал. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, определена от съда в минималния предвиден от закона
размер.
При
служебната проверка на оспореното решение по отношение на неговата валидност,
допустимост и съответствие с приложимия материален закон, касационният състав
счита, че не са налице основания за неговата отмяна.
В
хода на касационното производство не са събрани доказателства, които да
променят установеното пред въззивния съд или да водят до изводи различни от вече
направените.
Ето
защо решението следва да се остави в сила.
За разноските:
С оглед разпоредбата на чл.63,ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 АПК, вр. с чл.143,ал.4 от АПК, в полза на ответния
административен орган се следва юрисконсултско възнаграждение.
Същото съдът определя в размер на 80лв. по
реда на чл.37 от ЗПрП и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 84 от 20.01.2020г., постановено по АНД № 7162/2019 г. по описа
на ПРС, XVІ н. с.
ОСЪЖДА
ДЦ
„Д-Р С.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от М.П.-С. да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80/осемдесет/
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: