№ 2712
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110114902 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът А. С. В. твърди, че съгласно заповед за изпълнение, издадена на
16.03.2011 г. по ч. гр. д. ******* по описа за 2011 г. на Районен съд – Варна със
З.В. са осъдени солидарно да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от
13 646.31 лева, представляваща сбор от неиздължена главница по договор за
кредит от 08.09.2008 г. в размер на 9 607.06 лв., лихва по кредита за периода от
15.04.2009 г. до 10.03.2011 г. в размер на 4 039.25 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2011 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 272.93 лв. –
държавна такса и 313.75 лв. – платен адвокатски хонорар. Сочи, че въз основа
на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 22.03.2011 г.
Излага, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело №
189 по описа за 2011 г. на ЧСИ М.П., по което ответникът „Макроадванс“ АД е
конституиран като взискател на 23.01.2013 г. въз основа на сключен с
„Уникредит Булбанк“ АД договор за цесия от 04.12.2012 г. Заявява, че със
заповед на министъра на правосъдието изпълнителното дело е прехвърлено на
ЧСИ Н.Д., при която е образувано под № *************
Ищецът поддържа, че в периода от 2012 г. до 16.02.2018 г. по делото са
извършвани плащания от З.В.. След този момент по изпълнителното дело не
са постъпвали суми и същото е прекратено по отношение на З.В. поради
перемпция. Поддържа, че след конституирането на ответника като взискател
по изпълнителното дело не са извършвани действия, годни да прекъснат
1
погасителната давност по отношение на А. В.. Счита, че извършените от
другия длъжник плащания прекъсват давността единствено по отношение на
него. Дори да се приеме, че прекъсването има действие и по отношение на
неизвършилия плащането длъжник, счита, че от датата на последното
плащане /16.02.2018 г./ е изтекъл период, надвишаващ 5 години, през който не
са предприети изпълнителни действия. Предвид изложеното счита, че към
07.12.2023 г., когато е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД,
вземанията вече са били погасени по давност.
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на
страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 23 942.23
лева, от която 9374.74 лева – главница по договор за кредит от 08.09.2008 г. и
14 567.49 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата за
периода от 11.03.2011 г. до 28.10.2024 г., предмет на принудително изпълнение
по изп. дело ******* по описа за 2015 г. на ЧСИ Н.Д., образувано въз основа
на изпълнителен лист от 22.03.2011 г. по ч. гр. д. ******* по описа за 2011 г. на
Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния
лист по давност.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
навежда доводи за неоснователност на предявения иск.
Потвърждава, че в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца за описаните в исковата молба вземания, въз
основа на който е образувано изпълнително дело.
Твърди, че в рамките на изпълнителното производство са поискани и
извършени следните действия:
- на 25.03.2011 г. е депозирана молба за образуване на изпълнителното
дело пред ЧСИ М.П., с която взискателят е овластил съдебния изпълнител с
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ;
- на 17.09.2011 г. е изпратено запорно съобщение до работодател на А.
В.;
- през месеците декември 2011 г., януари, февруари и май 2012 г. са
постъпвали суми от А. В.;
- на 16.01.2013 г. е депозирана молба от „Макроадванс“ АД за
конституирането му като взискател по делото;
- на 28.02.2013 г., както и в периодите 29.07-12.12.2014 г., м.07.2015 г.,
м.09.2015 г., 25.02-17.10.2016 г., м.01.2017 г. и м.02.2017 г. са постъпили суми
по делото;
- на 17.01.2018 г. е депозирана молба от взискателя за справка за
наличието на банкови сметки на длъжника и запор;
- на 31.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение до банка;
- на 19.02.2018 г. е постъпила сума от запор на банкова сметка на А. В.;
- на 23.04.2018 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор
на вземането на длъжника за трудово възнаграждение;
2
- на 18.03.2019 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор
на вземането на длъжника за трудово възнаграждение и опис на движими
вещи в дома му;
- на 08.10.2020 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор
на вземането на длъжника за трудово възнаграждение;
- на 26.05.2022 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор
на вземането на длъжника за трудово възнаграждение;
- на 24.11.2023 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор
на вземането на длъжника за трудово възнаграждение и извършване на
справка в БНБ за открити банкови сметки;
- на 07.12.2023 г. е изпратено запорно съобщение до банка.
Ответникът излага, че поканата за доброволно изпълнение е връчена
лично на ищеца, с което заповедта за изпълнение се е стабилизирала.
Поддържа, че в случая е приложим 5-годишният давностен срок по чл. 117, ал.
2 ЗЗД. Позовава се на ТР от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ВКС,
ОСГТК, като счита, че давност не е текла до 26.06.2015 г., а след този момент
давността е прекъсвана многократно с искането и извършването на
изпълнителни действия.
Оспорва твърденията на ищеца за настъпила перемпция по делото, като
черпи аргументи от т. 1 на TP от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 на ВКС.
Счита, че дори да е настъпила перемпция, това не се отразява на прекъсването
на давността съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС с
цитираното ТР.
Навежда доводи, че давността е спряна с депозиране на исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство, като цитира
практика на ВКС в този смисъл. Наред с това сочи, че следва да се отчете
спирането на давностните срокове по силата на закона в периода 13.03.2020 г. -
21.05.2020 г.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да
бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск има за предмет съществуването
на вземането, предмет на изпълнителното производство, като надлежни
страни по него са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на юридически
факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или
погасяване на спорното право.
3
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист от 22.03.2011 г. по ч. гр. д. ******* по описа за
2011 г. на Районен съд – Варна в полза на „Уникредит Булбанк“ АД за сумата
от 13 646.31 лева, представляваща сбор от неиздължена главница по договор
за кредит от 08.09.2008 г. в размер на 9 607.06 лв., лихва по кредита за периода
от 15.04.2009 г. до 10.03.2011 г. в размер на 4 039.25 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2011 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 272.93 лв. –
държавна такса и 313.75 лв. – платен адвокатски хонорар; че въз основа на
същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № 189 по описа за 2011 г. на
ЧСИ М.П., преобразувано в изп. дело № ************* на ЧСИ Н.Д.; че по
силата на сключен договор за цесия кредиторът е прехвърлил на ответното
дружество процесните вземания, като последното е конституирано като
взискател по изпълнителното дело.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства,
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени срещу А. В. и
З.В. в качеството им на солидарни длъжници.
Следователно между страните е безспорно наличието на образувано
изпълнително производство за принудително събиране на вземанията,
предмет на предявения иск. В случая спорът е съсредоточен относно
приложението на института на погасителната давност.
Както по-горе бе отбелязано, изпълнителното дело е образувано на
базата на изпълнителен лист, издаден в рамките на заповедното производство
по ч. гр. д. *******/2011 г. на ВРС. Изпълнителното дело е приобщено към
доказателствата по делото, като от съдържанието му става ясно, че същото е
образувано срещу солидарните длъжници на 01.04.2011 г. въз основа на
подадена молба от „Уникредит Булбанк“ АД от 25.03.2011 г. Видно от
разписката към изпратената до А. С. В. покана за доброволно изпълнение /л.
92 от изп. дело/, ПДИ, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение,
издадена по ч. гр. д. *******/2011 г. на ВРС, е връчена лично на ищеца на
28.09.2011 г. От служебно извършената справка в деловодната система на ВРС
става ясно, че не е подавано възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което същата е влязла в сила след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, считано от връчването й от съдебния изпълнител, т.е. на 13.10.2011 г.
Настоящият съдебен състав приема, че влязлата в сила заповед за
изпълнение следва да се приравни по правни последици на съдебно решение.
Аргументите за този извод са следните: влязлата в сила заповед за изпълнение,
освен изпълнителна сила, има и присъщите на съдебното решение последици
– установително действие, непререшаемост и стабилитет. След влизане в сила
на заповедта за изпълнение се преклудират всички възражения на длъжника,
че вземането не съществува, като те могат да бъдат релевирани единствено
посредством извънредните способи по чл. 424 ГПК, за разлика от исковете по
чл. 252, 254 и 255 от ГПК /отм./. В този смисъл разясненията, дадени в т. 14 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
4
ОСГТК, не намират приложение. Поради така изложените съображения по
отношение установеното с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане
следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следователно
давността по отношение на процесните вземания е прекъсната с подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, като от момента на влизане в сила на заповедта е
започнала да тече нова 5-годишна давност.
От събраните и коментирани по-горе писмени доказателства не се
установява по отношение на ищеца да са предприемани изпълнителни
действия в периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение до 2018 г.,
когато е наложен запор върху банковата му сметка. Липсват доказателства по
изпълнителното дело А. В. да е извършвал доброволни плащания, които да
прекъснат давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Действително с исковата
молба е признато извършването на плащания от другия длъжник по
изпълнителното производство, но по арг. от чл. 125, ал. 1 ЗЗД те са без правно
значение за течението на давността по отношение на ищеца.
Същевременно, следва да бъде съобразено задължителното тълкуване,
дадено с TP № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно
което „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС“, като съгласно мотивите на тълкувателния акт за тях давността
е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила
ППВС № 3/ 1980 г. Предвид момента на образуване на процесното
изпълнителното производство в периода, в който то е било висящо, давност не
е текла. В случая висящността на производството е поддържана посредством
предприемани изпълнителни действия. Въз основа на постановления от
17.09.2011 г. са наложени запори върху МПС на А. В., както и върху трудовото
възнаграждение на З.В. и възбрана върху недвижими имоти на последната,
вписана в СВ-Варна на 20.09.2011 г. /л. 71-74 и 82-83 от изп. дело/. На
28.09.2011 г. е връчено запорното съобщение на работодателя на З.В. /л. 97 от
изп. дело/. На 01.02.2012 г. взискателят е подал молба за извършване на
изпълнителни действия /л. 113 от изп. дело/. Въз основа на молба от
16.01.2013 г. /л. 115 от изп. дело/ ответникът „Макроадванс“ АД е
конституиран като взискател по изпълнителното дело с постановление на
съдебния изпълнител от 23.01.2013 г. С молба от 27.09.2013 г.
новоконститурианият взискател е отправил искане за налагане на запор върху
трудово възнаграждение на З.В. /л. 136 от изп. дело/, като на 03.10.2013 г. е
изпратено запорно съобщение /л. 143 от изп. дело/. На 16.03.2015 г. е
извършено доброволно плащане по делото от В.а /л. 157 от изп. дело/. Считано
от този момент до 27.10.2017 г. по изпълнителното дело не са искани, нито
предприемани други изпълнителни действия, поради което следва да се
приеме, че на 16.03.2017 г. същото е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Както в теорията, така и
5
в съдебната практика последователно се застъпва становището, че при т. нар.
„перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като не е
необходим изричен акт на съдебния изпълнител. В този случай издаденото от
последния постановление има само декларативен, а не конститутивен
характер.
Настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно TP № 2 от 04.07.2024
г. по т. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК „в случай на множество солидарни
длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа
на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от
тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са
предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията
трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
солидарните длъжници в производството.“ В този смисъл, обстоятелството, че
изпълнителни действия не са предприемани срещу ищеца в настоящото
производство не би могло да се приеме, че изпълнителното производство е
перемирано спрямо него. Прекратяването е настъпило по едно и също време
за двамата длъжници, а именно – през 2017 г.
Поради изложеното TP № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ВКС,
ОСГТК следва да намери приложение в случая. Ето защо давност за
процесните вземания не е текла до 26.06.2015 г.
След горепосочения момент на 27.10.2017 г. ответникът е поискал
налагане на запор върху трудово възнаграждение на З.В. /л. 164 от изп. дело/,
като на 04.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение /л. 176 от изп. дело/. По
молба на взискателя от 17.01.2018 г. /л. 178 от изп. дело/ на 30.01.2018 г.
съдебният изпълнител е постановил да бъде наложен запор върху банкови
сметки на двамата длъжници по изпълнителното дело /л. 180 от изп. дело/
след подадена молба от взискателя от 17.01.2018 г. /л. 178 от изп. дело/, като
на 30.01.2018 г. са изпратени запорни съобщения /л. 182 и сл. от изп. дело/.
Така предприетите действия следва да бъдат съобразени в светлината на
т. 3 от TP № 2 от 04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, с която се
приема, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Така, по
отношение на ищеца погасителната давност е прекъсната на 30.01.2018 г., след
който момент не са предприемани други изпълнителни действия спрямо него
до 07.12.2023 г.,когато е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД за
налагане запор върху банковите му сметки /л. 223 от изп. дело/. Към
посочения момент обаче 5-годишният давностен срок вече е бил изтекъл, в т.
ч. и като се съобрази спирането на давностния срок в периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. В периода от 30.01.2018
г. до 07.12.2023 г. единствено са извършвани справки за наличие на трудови
правоотношения на ищеца /въз основа на молби на взискателя от 16.04.2018 г.
6
– л. 196, 18.03.2018 г. – л. 204, 18.10.2020 г. – л. 207, 26.05.2022 г. – л. 213/,
като предвид липсата на такива не са налагани запори.
Поради изложените по-горе съображения съдът приема, че към
30.03.2023 г. процесните вземания са били погасени по давност, поради което
и наложеният през м.12.2023 г. запор е без правно значение. В този смисъл
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и с оглед отправеното от ищеца искане
ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати сторените
съдебно-деловодни разноски. Същите включват заплатената държавна такса за
производството в дължимия размер от 957.69 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева. Настоящият съдебен състав, като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и размера на
исковата претенция, намира за неоснователно възражението за прекомерност
на последното. Така, в тежест на ответника следва да бъде възложена сума в
общ размер от 3457.69 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът А. С. В., ЕГН **********, от ************* НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап. 14, сума в общ размер
от 23 942.23 лева /двадесет и три хиляди деветстотин четиридесет и два
лева и двадесет и три стотинки/, от която 9374.74 лева – главница по
договор за кредит от 08.09.2008 г. и 14 567.49 лева – обезщетение за забава,
начислено върху главницата за периода от 11.03.2011 г. до 28.10.2024 г.,
предмет на принудително изпълнение по изп. дело ******* по описа за 2015 г.
на ЧСИ Н.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.03.2011 г. по
ч. гр. д. ******* по описа за 2011 г. на Районен съд – Варна, поради
погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност, на основание
чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап. 14, ДА ЗАПЛАТИ на
А. С. В., ЕГН **********, от ************* СУМАТА ОТ 3457.69 лева /три
хиляди четиристотин петдесет и седем лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща извършени разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8