№ 2339
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100501058 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 16892/19.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2169/2023 г. на
Софийски районен съд, 172 състав, съдът е осъдил „Дженерали Застраховане“ АД по
предявените искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати на „М.Т.“
ЕООД сумата от 13 524,28 лева, представляващи застрахователно обезщетение по
образувана при „Дженерали Застраховане“ АД застрахователна преписка, назована
„щета № *********/10.08.2020 г.“, ведно със законната мораторна лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба – 24.11.2020 г., до окончателното изплащане, както
и сумата от 330,11 лева, представляващи мораторна лихва за периода 01.09.2020 г. –
24.11.2020 г.
Със същото решение съдът е отхвърлил иска за главница с правно основание чл.
405 КЗ за горницата над сумата от 13 524,28 лева до пълния претендиран размер от
14 226,00 поради намаление с втора, трета и четвърта застрахователна вноска,
извършено на основание чл. 368, ал. 2 КЗ, както и за разликата над 14 226,00 лева до
пълния претендиран размер от 17 405,40 лева поради неоснователност. Съдът е
отхвърлил и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за горницата над сумата
от 330,11 лева до пълния претендиран размер от 390,00 лева.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Дженерали Застраховане” АД
да заплати на ищеца „М.Т.“ ЕООД сумата от 2149,00 лева, представляващи разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Освен това съдът е осъдил ищеца
„М.Т.“ ЕООД да заплати на ответника „Дженерали Застраховане“ АД разноски за
юрисконсулт в размер на 22,00 лева.
На основание чл. 70 ГПК съдът е осъдил ответника „Дженерали Застраховане“
1
АД да заплати по сметка на СРС сумата от 237,00 лева, представляващи разноски за
изготвена САТЕ. На основание чл. 70 ГПК съдът е осъдил ищеца „М.Т.“ ЕООД да
заплати по сметка на СРС сумата от 63,00 лева, представляващи разноски за изготвена
САТЕ.
Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от ответника „Дженерали
Застраховане” АД. Въззивникът застраховател изрично посочва, че обжалва иска за
изплащане на застрахователно обезщетение само за горницата над сумата от 11 492,08
лева. Изцяло обжалва обаче присъдената мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД от 330,11 лева,
както и законната лихва върху уважената главница от 24.11.2020 г. до окончателното
събиране на вземането.
В жалбата на „Дженерали Застраховане“ АД са релевирани оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че съдът е ценил
едностранно доказателствата по делото и не е взел предвид възраженията на ответната
страна. Твърди се, че не са доказани всички предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя по доброволната имуществена застраховка „Каско“ в
уважените от съда размери. В тази връзка се поддържа, че от доказателствата пред
СРС е видно, че вредите по процесното МПС обуславят тотална щета, а според чл. 390,
ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение в този случай трябва да се представи
удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС.
Твърди се, че по делото няма ангажирани доказателства за това МПС да е
дерегистрирано поради настъпилата тотална щета. Твърди се, че според приложимите
общи условия при непредставяне на доказателства за дерегистрация застрахователят
дължи да заплати обезщетение в размер до 60 % от действителната стойност на МПС.
Твърди се, че дължимото обезщетение в случая възлиза на 12 193,80 лева, като от тази
сума следва да бъдат прихванати дължимите застрахователни премии от 701,72 лева.
Поддържа се, че в случая окончателно дължимото възнаграждение е в размер на
11 492,08 лева, като изплащането на обезщетение над тази сума е в разрез с
разпоредбата на чл. 386 КЗ. Излагат се съображения, че искът за мораторна лихва е
неоснователен, тъй като не са представени доказателства за дерегистрация на МПС.
Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
ищцовите претенции в атакуваните с въззивната жалба части. Претендират се разноски
по делото.
Въззиваемият „М.Т.” ЕООД оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че обезщетението е присъдено по
съдебен ред и следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не на специалния КЗ.
Поддържа, че режимът за „тотална щета“ е предвиден по икономически причини с цел
защита на потребителите на застрахователни услуги. Твърди, че автомобилът е бил
отремонтиран в границите на лимита по застраховката. Поддържа, че след като
автомобилът е вече продаден, то искането за представяне на свидетелство за
дерегистрация създава пречки за изпълнение. Предвид изложеното моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
2
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по
чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:
За уважаване на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ ищецът, претендиращ обезщетение по
застраховка „Каско”, следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/
съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото;
2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на
договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3/ причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4/ вид и размер на вредите.
По делото е безспорно, че страните са сключили договор за имуществена
застраховка „Каско” на лек автомобил „Мерцедес”, рег. № *******, рама №
WDD2210801A219688. Договорът е сключен при условията на клауза „Пълно каско”,
със срок на покритие от 20.05.2020 г. до 19.05.2021 г. Според представената по делото
застрахователна полица страните не са уговорили самоучастие на застрахования, като
са посочили, че застрахователното обезщетение може да се получи след експертна
оценка или чрез ремонт в доверен сервиз.
В застрахователната полица е посочено, че застрахователната сума по договора
възлиза на 20 800,00 лева.
Доколкото застрахователят „Дженерали Застраховане” АД признава изрично в
жалбата си, че в случая застрахователното обезщетение след приспадане на дължимите
от застрахования застрахователни премии следва да се определи на 11 492,08 лева, то
въззивният съд приема, че в случая е безспорно между страните, че процесният лек
автомобил „Мерцедес”, рег. № *******, е бил увреден на 10.08.2020 г., в срока на
застрахователното покритие по горепосочения договор за имуществена застраховка
„Каско”, като уврежданията са били причинени по начин, представляващ покрит
застрахователен риск по смисъла на договорената клауза „Пълно каско”.
В тази връзка следва да се приеме, че спорът пред въззивната инстанция следва
да се съсредоточи върху въпроса какъв е размерът на дължимото се застрахователно
обезщетение на застрахования „М.Т.“ ЕООД, респ. изпаднал ли е застрахователят
„Дженерали Застраховане” АД в забава и дължи ли мораторна лихва.
От приетата по делото без възражения от страните автотехническа експертиза и
от приложения опис-закюлечиение за вреди по щета № *********/10.08.2020 г. се
установява, че върху процесното МПС са настъпили вреди в областта на предната
броня, предния капак, ляв и десен фар, челната решетка на предния капак, дистроника,
гредата над радиаторите, въздушната възглавница във волана на водача и арматурното
табло на пасажера, облицовката на арматурното табло.
Вещото лице, инж. Й. е посочило, че стойността по средни пазарни цени,
необходима за възстановяване на описаните вреди, е в размер на 27 060,23 лева.
От друга страна, вещото лице е изчислило, че действителната стойност на
процесния лек автомобил „Мерцедес”, рег. № *******, към деня на настъпване на
застрахователното събитие се равнява на 20 323,00 лева.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е налице, ако стойността на ремонта на
3
причинените вреди надвишава 70 % от действителната стойност на застрахованата
вещ.
След като в настоящия казус стойността на ремонта на причинените вреди
надвишава изцяло действителната стойност на застрахования лек автомобил, то е
налице тотална щета.
Действително, както поддържа и въззивникът „Дженерали Застраховане” АД, в
чл. 390, ал. 1 КЗ е предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета, застрахователят изисква представянето на свидетелство за прекратяване
на регистрацията на МПС. Но според трайната практика на ВКС
„изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето
пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата
(застрахователно обезщетение).” – така Решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. №
775/2024 г. на I Т.О. на ВКС. В аналогичен смисъл са и разясненията на върховните
съдии, обективирани в Решение № 140/01.08.2018 г. по т.д. № 2278/2017 г. на I Т.О. на
ВКС, Решение № 59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на II Т.О. на ВКС,
Определение № 144/16.03.2020 г. по т.д. № 1681/2019 г. на II Т.О. на ВКС. Тоест
представянето на удостоверение от компетентните органи за прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС не е предпоставка за уважаване на иска за
присъждане на застрахователно обезщетение.
В конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил изчисленията на
вещото лице, според които след приспадане на стойността на запазените части
(6097,00 лева) от действителната стойност на процесното МПС (20 323,00 лева) се
получава сумата от 14 226,00 лева (20 323,00 – 6097,00 = 14 226,00), която би следвало
да се изплати като застрахователно обезщетение за процесното увредено МПС. От този
резултат първоинстанционният съд е прихванал стойността на дължимите към
„Дженерали Застраховане” АД застрахователни премии, за които нито се твърди, нито
се доказва от страна на „М.Т.” ЕООД да са били заплатени по-рано. Тоест следва да се
приеме, че СРС правилно е определил крайния размер на застрахователното
обезщетение, което „Дженерали Застраховане” АД следва да изплати на „М.Т.” ЕООД.
Решението на СРС е съобразено с практиката на върховните съдии за начина, по който
се изчислява дължимото застрахователно обезщетение при настъпила тотална щета –
така Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на II Т.О. на ВКС.
Въззивният съд не споделя доводите на въззивника „Дженерали Застраховане”
АД, че в случая с оглед уговорените общи условия застрахователното обезщетение
следва да се определи на 60 % от действителната стойност на застрахования
автомобил към датата на увреждането му.
Действително имуществената застраховка „Каско” е доброволна застраховка,
при която страните могат да уговорят ограничения в застрахователния лимит, както и
изключения, при които няма да бъде изплащано застрахователно обезщетение.
Уговорките между страните обаче трябва да са съобразени с императивните
разпоредби на закона.
В т. 68.1 от приложимите общи условия е предвидено, че при непредставяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, с отбелязване, че
дерегистрацията е поради настъпила тотална щета, застрахователят изплаща
обезщетение в размер до 60 % от действителната стойност на МПС към деня на
събитието. Тази клауза противоречи на императивната разпоредба на чл. 386 КЗ,
според която застрахователят изплаща обезщетение в размер на действително
претърпените вреди към деня на застрахователното събитие, като изплащаното
обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума по договора. В случая
4
клаузата на т. 68.1 е нищожна и не може да бъде приложена от съда. Застрахователят
не може по свое усмотрение да намалява или да отказва да изплаща обезщетение.
Видно от чл. 395, ал. 4 КЗ застрахователят може да намали обезщетението само ако
застрахованият не е взел мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,
ако не спазва предписания на застрахователя и компетентните органи за отстраняване
на източници на опасност и ако не допуска застрахователя да извършва проверки.
Непредставянето на свидетелство за дерегистрация на МПС при настъпила тотална
щета не е такова задължение, което съгласно чл. 395 КЗ да обуслови намаляването на
дължимото застрахователно обезщетение.
Следва да се подчертае, че дори и клаузата на т. 68.1 от общите условия да не
противоречеше на императивната норма на чл. 386 КЗ, то тази клауза отново не би
била приложима в настоящия случай, защото от представените по делото
доказателства не се установява застрахователят „Дженерали Застраховане” АД да е
уведомил застрахования „М.Т.” ЕООД, че определя застрахователно обезщетение за
процесното МПС при условията на настъпила тотална щета. А съдържанието на
клаузата на т. 68.1 от общите условия предполага именно това – застрахователят да е
взел решение да изплати обезщетение при условията на тотална щета и да е уведомил
за това ползващото се от застраховката лице. Въпреки уведомяването обаче
застрахованият трябва да не е изпълнил задължението си да представи свидетелство за
дерегистрация на увреденото МПС поради настъпилата тотална щета. Въззивният съд
намира, че това е единственото възможно тълкуване на клаузата на т. 68.1 от общите
условия, доколкото само в този случай застрахованият ще може да предприеме
действия по дерегистрация на автомобила. Няма как да се очаква от застрахования да
дерегистрира автомобила си, а да не получи съответно обезщетение. Този извод следва
и от разпоредбата на чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.), според която при прекратяване
на регистрацията по чл. 18, т. 1 /по писмено заявление на собственика на автомобила/
на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран
застраховател се получава по служебен път от информационните системи на
Гаранционния фонд.
С оглед на всичко изложено по-горе се налага изводът, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част, в която
„Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „М.Т.“ ЕООД застрахователно
обезщетение за горницата над сумата от 11 492,08 лева до присъдената от СРС сума от
13 524,28 лева.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
За уважаване на акцесорната претенция за мораторна лихва следва да бъде
установено пълно и главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение;
2/ изпадане на ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на
главното задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на
дължимото се обезщетение за забава.
Както се посочи по-горе, според трайната практика на ВКС непредставянето на
свидетелство за дерегистрация на МПС при настъпила тотална щета може да е от
значение само за преценката за това дали застрахователят дължи мораторна лихва
върху определеното застрахователно обезщетение.
Настоящият въззивен състав приема обаче, че не всякога при непредставяне на
свидетелство за дерегистрация застрахователят ще бъде освободен от това да заплаща
5
мораторна лихва. Няма да е налице изпадане в забава само ако след подадено от
застрахования уведомление за настъпила щета застрахователят е определил стойността
на разходите, необходими за ремонт, отправил е съгласно чл. 18а, ал. 7 от Наредба №
I-45 от 24 март 2000 г. уведомление до Гаранционния фонд за настъпила тотална щета
и е изискал от застрахования да представи удостоверение за дерегистрация на МПС
поради настъпила тотална щета на застрахования автомобил. Едва ако са дадени
такива указания, а застрахованият не ги е изпълнил, застрахователят няма да изпадне в
забава. Обратното, ако застрахователят е уведомен за настъпилите вреди, но не е
указал на застрахованото лице, че е определил обезщетение при условията на тотална
щета, непредставянето на свидетелството за дерегистрация на увреденото МПС е
ирелевантно за изпадането в забава на застрахователя, който не е изпълнил
задълженията си по КЗ – да определи и да изплати застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие.
В настоящия случай нито се твърди, нито се доказва от представените
доказателства, че застрахователят „Дженерали Застраховане“ АД е изпълнил
гореописаната процедура и е дал указания на застрахованото лице „М.Т.“ ЕООД да
представи свидетелство за дерегистрация на процесното увредено МПС поради
определено застрахователно обезщетение за настъпила тотална щета. Напротив, от
приложено по делото писмо от „Дженерали Застраховане” АД и от изявленията на
застрахователя в отговора на исковата молба /л. 57 от гр.д. № 15523/2020 г. на РС-
Пловдив/ е видно, че в случая застрахователят е отказал да изплати застрахователно
обезщетение, защото застрахованият не е представил увреденото МПС за
допълнителен оглед след първоначалния такъв, с който са констатирани щетите,
оценени от вещото лице в първоинстанционното производство като такива,
обуславящи настъпването на тотална щета. Следователно в настоящия случай отказът
на застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД да изплати застрахователно
обезщетение не е постановен поради това, че процесното МПС не е било
дерегистрирано. В този смисъл в процесния казус липсва причинна връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования да представи свидетелство за
дерегистрация на увреденото МПС и неизплащането на обезщетение от застрахователя
„Дженерали Застраховане” АД.
Задължението на застрахователя по имуществената застраховка „Каско” да
изплати обезщетение на застрахованото лице при настъпила вреда на застрахованото
имущество е задължение с определен ден за изпълнение –не по-късно от 15 работни
дни, считано от деня, в който застрахованият е уведомил насрещната страна за
настъпилото събитие и е представил всички доказателства по щетата, освен ако по
договора е уговорен по-кратък срок – арг. от чл. 405, ал. 1 КЗ. В настоящия случай не
се установява наличие на клауза, регламентираща различен срок за изпълнение на
задължението на застрахователя да плати обезщетение, поради което следва да се
приеме, че застрахователят е изпаднал в забава с изтичане на 15 работни дни от
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие.
От приложените по делото доказателства е видно, че ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие на 10.08.2020 г., когато е изготвен и опис-
заключение за настъпилите увреждания по процесното МПС. Следователно 15-
дневният срок за определяне и изплащане на обезщетението е изтекъл на 31.08.2020 г.
От следващия ден (01.09.2020 г.) застрахователят е изпаднал в забава съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД и е дължал заплащането на мораторна лихва, както правилно е заключил
първоинстанционният съд. По същата причина застрахователят дължи и законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Тоест първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и частта, в
6
която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати мораторна лихва за периода
01.09.2020 г. – 24.11.2020 г. в размер на 330,11 лева, както и законна лихва върху
присъдената главница от 13 524,28 лева, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени. Поради това
ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна
проверка за правилността на първоинстанционното решение. Това следва и от
разясненията, дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О.
на ВКС. При служебно извършена проверка съдът не констатира нарушение на
императивни материалноправни норми.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият „М.Т.” ЕООД. Същият е представил в проведеното на 31.03.2025 г.
открито съдебно заседание списък с разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна
помощ от 23.01.2024 г. От последния се установява, че за осъществяване на
процесуално представителство по в.гр.д. № 1058/2024 г. на СГС въззиваемият „М.Т.”
ЕООД е заплатил на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение от 2000,00 лева. Видно от
договора възнаграждението е заплатено в брой. Съгласно Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна
помощ има характер на разписка. Тоест по делото е доказано реалното извършване на
претендираните от „М.Т.“ ЕООД разноски и същите следва да бъдат присъдени в
цялост поради пълната неоснователност на въззивната жалба на „Дженерали
Застраховане” АД.
В хода на въззивното производство „Дженерали Застраховане” АД не е
отправяло възражение за прекомерност на търсения адвокатски хонорар от
въззиваемия „М.Т.” ЕООД.
Предвид цената на всеки от двата обективно кумулативно съединени иска по чл.
405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване. Делото е търговско – страни са
търговски дружества и се претендират права, произтичащи от абсолютна търговска
сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. В този смисъл са Определение №
1014/22.04.2024 г. по ч.т.д. № 522/2024 г. на I Т.О. на ВКС и Определение №
1105/22.11.2023 г. по т.д. № 1767/2023 г. на I Т.О. на ВКС.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16892/19.10.2023 г., постановено по гр.д. №
2169/2023 г. на Софийски районен съд, 172 състав, В ЧАСТТА, в която „Дженерали
Застраховане“ АД е осъдено по предявените искове с правно основание чл. 405 КЗ и
чл. 86 ЗЗД да заплати на „М.Т.“ ЕООД горницата над сумата от 11 492,08 лева до
присъдената сума от 13 524,28 лева, представляващи застрахователно обезщетение по
образувана при „Дженерали Застраховане“ АД застрахователна преписка, назована
„щета № *********/10.082020 г.“, ведно със законната лихва върху главницата от
13 524,28 лева, считано от подаване на исковата молба – 24.11.2020 г., до
окончателното изплащане, както и да заплати на „М.Т.” ЕООД сумата от 330,11 лева,
представляващи мораторна лихва за периода 01.09.2020 г. – 24.11.2020 г.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
7
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков”
№ 68, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „М.Т.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район „Южен”, ул.
„Гоце Делчев” № 6а, сумата от 2000,00 лева, представляващи разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8