№ 4066
гр. ., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в пу.лично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. .ОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. .ОРИСОВ Гражданско дело №
20211110133842 по описа за 2021 година
О.разувано е по искова мол.а на Н. И. П. и М. И. М. срещу И. М. М..
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, с които се иска да .ъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са титуляри на правото на со.ственост върху недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор 46721.3877.121, целият с площ от
2881 кв. м, по кадастралната карта и регистри, одо.рени със Заповед РД-18-
15/17.03.2010 г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в с. ., район „.“,
о.щина Столична, о.ласт . – град, при съседи - 46721.3877.55, 46721.3877.122,
46721.3877.120, 46721.3877.252, 46721.3877.119, 46721.3877.253,
46721.3877.254, трайно предназначение на територията – Земеделска, при
равни квоти по 1/2 за всеки един от двамата ищци. Твърдяното основание за
придо.иване на правото на со.ственост е изтекла придо.ивна давност за
периода от 1988 г. до 14.06.2021 г.
В исковата мол.а са налице твърдения, че процесният поземлен имот .ил
владян от майката на ищците - ., ЕГН **********, която упражнявала
фактическа власт върху същия явно, непрекъснато и нео.езпокоявано от други
лица от 1988г., до смъртта си - 15.07.2018г. От тази дата 15.07.2018г., като
нейни наследници ищците владеят имота, като същият е ограден с лека
ограда, в същия са насадени овощни дръвчета, грижат се за същия,
1
поддържат го, тревата се коси, съ.ират се плодовете, а имота се ползва и като
прилежаща площ към къщата на ищцата Н., за игра на децата и други
дейности, тъй като къщата е находяща се в съседния имот с идентификатор -
120. Първоначалният со.ственик на същия имот е ., който е дядо на Н. и М., а
имота се е владял повече от 30 години от майка им, ., ЕГН **********, негова
дъщеря - явно, непрекъснато и нео.езпокоявано от трети лица.
Ответникът по настоящото делото - И. М. М., ЕГН **********, .аща и
.ивш съпруг на ., с която се е развел в 2001г., започнал да свои имота, след
нейната смърт, а по - точно от 11 май 2021г., което и наложило и завеждането
на настоящия иск. Действията, с които да създава пречки за ползването му от
страна на М. и Н. са следните: опити за премахване на леката ограда, опити да
се постави ограда от него, по -масивна, като се опитва той да контролира
достъпа до имота, препятства достъпа в някои от случаите в чисто физически
план, при.ира плодовете на овощните дръвчета, пречи на о.ра.отката на имота,
и всячески се опитва да упражнява фактическа власт върху процесния имот,
като ограничава възможността за държане на имота от страна на ищците. Той
твърди, че има право върху имота, тъй като, докато е .ил в .рак с . , до 2001г.,
той е владял имота заедно с нея, както и че е извършвал действия по неговата
о.ра.отка и ползване. Тези действия ответникът започнал да извършва от
около преди две седмици, а по - точно от 11 май 2021г. С оглед на
гореизложеното ищците твърдят, че за тях възникнал правен интерес от
завеждането на настоящият положителен установителен иск.
Ответникът И. М. М. не взема становище по исковете в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК. В открито съде.но заседание също не взема становище по
исковете.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните
и прецени съ.раните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По делото като писмено доказателство е представено копие от
Нотариален акт за со.ственост на имот, придо.ит по чл. 36 от Закона за
трудовата поземлена со.ственост № ., дело № 4418/1975 г. на нотариус ., с
който наследодателя . е признат за со.ственик на следния недвижим имот:
неурегулирано дворно място с площ от 2000 кв. м., находящо се в с. ., м.
Друмо при съседи – път, .лок на ТКЗС и река, ведно с построените в него
2
масивна жилищна сграда на един етаж с площ 55 кв.м. и втора жилищна
сграда на един етаж с площ 30 кв.м. Видно от приетата като писмено
доказателство скица па поземлен имот № 15-450381-26.04.2021 г., издадена от
СГКК, е налице идентичност с процесния недвижим имот, представляващ ПИ
с идентификатор 46721.3877.121, целият с площ от 2881 кв. м, по
кадастралната карта и регистри, одо.рени със Заповед РД-18-15/17.03.2010 г.
на Изп. директор на АГКК, находящ се в с. ., район „.“, о.щина Столична,
о.ласт . – град, при съседи - 46721.3877.55, 46721.3877.122, 46721.3877.120,
46721.3877.252, 46721.3877.119, 46721.3877.253, 46721.3877.254, трайно
предназначение на територията – Земеделска.
Видно от представеното удостоверение за наследници № КМ.21-УФ01-4
от 05.02.2021 г., издадено от Кмета на с. ., о.щ. ., . е починал на 16.01.1988 г. и
сред законните му наследници е и дъщеря му .. Последната е починала на
15.07.2018 г., видно от удостоверение за наследници № КМ.21-УФ01-3 от
05.02.2021 г., издадено от Кмета на с. ., о.щ. . и е оставила законни
наследници, нейните деца и ищци по делото Н. И. П. и М. И. М..
По делото е допуснато съ.ирането на гласни доказателства. Свидетелят
Стефанов твърди, че знае къде се намира процесния имот, тъй като често е
ходил там и е помагал на ищците, негови .ратовчеди, при о.ра.отката на
мястото. Имотът е ограден и за него се грижат ищците, а преди смъртта си –
тяхната майка. В имота има засадени овощни дръвчета и се намира в .лизост
до къщата на Н.. Свидетелят заявява, че е .ил свидетел на случка, състояла се
през лятото на 2021 г., при която ответникът отишъл до процесното място и
попитал ищците защо са в него, тъй като то е негова со.ственост и искал да ги
изгони оттам.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Изложените от ищците фактически о.стоятелства, от които произтича
претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
По допустимостта на иска:
Доколкото съдът следи служе.но за допустимостта на иска във всеки
момент на делото, на първо място следва да се установи допустимостта на
иска с оглед формата на търсената защита. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013
3
г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката
на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска
като а.солютна процесуална предпоставка за разглеждането му, като
наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
о.основани твърдения, наведени в исковата мол.а. Съдът намира, че с оглед
твърденията в исковата мол.а за право на со.ственост, принадлежащо в
патримониума на ищците, както и с оглед твърденията им, че ответникът
оспорва това тяхно право, съдът намира исковете за допустими.
По основателността на иска:
По иска с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи правопораждащ за правото на со.ственост върху описания недвижим
имот факт. Придо.ивната давност, като спосо. за придо.иване на право на
со.ственост, включва два елемента – фактическо упражняване на това право
върху имота (владение) и изтичане на определен период от време. Владението
като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието
на вещно право, в случая това на со.ственост, през определен период от време
/5 или 10 години/, което състояние включва о.ективен елемент (corpus) –
фактическа власт и су.ективен (animus) – намерение за своене на о.екта.
Су.ективният елемент се презюмира от закона, поради което при липсата на
проведено о.ратно доказване от страна на ответника, презумпцията е
нео.орена и приложима. Освен факта на придо.иване на процесното място и
петгодишно давностно владение от о.щата наследодателка, доколкото се
твърди до.росъвестно владение, с присъединяване на владението на
наследодателката, което е недо.росъвестно, с оглед това, че е сънаследник на
наследодателя ., ищците следва да установят с положителност, че са
наследници, като последното им придава активна процесуална легитимация
за предявяване на со.ственически иск /в тази насока т. 3 от Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. дело № 4 по описа за 2012 г. на ОСГК,
ВКС/. Това несъмнено се доказва от прио.щените по делото като писмени
доказателства - удостоверения за наследници на . и ..
В конкретният случай съдът намира, че ищците са со.ственици на
процесния недвижим имот - с идентификатор 46721.3877.121, притежаващи
всеки по ½ идеална част от него, по съо.ражения. Ищците основават
4
со.ствеността си на оригинерно придо.ивно основание, а именно изтекла
придо.ивна давност в полза на о.щата им наследодателка, вследствие на
упражнена непрекъсната и нео.езпокоявана фактическа власт върху
процесните имоти в периода от 16.01.1988 г., а именно смъртта на .,
съответно на майка им . на 15.07.2018 г. Според т. 3 от Тълкувателно решение
№ 4 от 17.12.2012 г. по т.д. дело № 4 по описа за 2012 г. на ОСГК, ВКС
правото на позоваване на придо.ивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на
личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в
наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към
наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически
състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 от
ЗС времеви период, но е починало преди да се позове на последиците от
придо.ивната давност, то в наследството се включва владението върху имота,
а също така и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придо.ивна давност щом са продължили владението. Тъй
като действието на придо.ивното основание се зачита от момента на изтичане
на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се
счита, че придо.ивното основание е осъществено от наследодателя. На
плоскостта на производството, с оглед изложената по-горе задължителна
практика на върховната съде.на инстанция, следва, че . и . са притежавали
процесните имоти като со.ствени към момента, предхождащ тяхната смърт,
респективно, че ищците са наследили последните, като за тях на основание
чл. 5, ал. 1 ЗН са се получили квоти от по 1/2 идеална част за всеки.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя. За да има законно владение, е нео.ходимо у
владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така също това
намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на лицето
(лично или чрез другиго) върху вещта. Владението тря.ва да .ъде постоянно
(фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е
непрекъснато (да не е .ило прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от
ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно. О.ективният признак на
владението е упражняването на фактическа власт върху вещта (corpus).
Нео.ходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който
позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта.
5
Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно
вещно право (в случая – на правото на со.ственост). Вторият признак на
владението е намерението да се държи вещта като своя (animus), тоест да се
държи от владелеца, като че ли той е со.ственик. В тази насока, законодателят
е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В настоящият случай .яха ангажирани както писмени доказателства -
Нотариален акт за со.ственост на имот, придо.ит по чл. 36 от Закона за
трудовата поземлена со.ственост № ., дело № 4418/1975 г. на нотариус .,
удостоверение за наследници на . и ., както и гласни доказателства, а именно
показанията на свидетеля Стефанов, от които се установи, че о.щите
наследодатели на ищците до момента на смъртта им са упражнявали
владението си нео.езпокоявани от никого.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ищците установиха правото
си на со.ственост върху процесния недвижим имот, както и че ответника
оспорва со.ствеността им, видно от свидетелските показания на свидетеля
Стефанов, поради което исковете са основателни и следва да .ъдат уважени.
Независимо от изхода на настоящия спор доколкото от страна на
ищците не .еше направено искане за присъждане на разноски, съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. И. П., ЕГН ********** и М. И.
М., ЕГН **********, и двамата чрез пълномощника си адвокат П. Г. В., САК,
с адрес гр.., .ул.’’. ”, № 45 , офис - партер, са со.ственици при равни квоти, а
именно по ½ ид.ч., спрямо И. М. М. с ЕГН **********, адрес гр. ., ж.к. ., .л. .,
вх. ., ет. 2, ап. 6, на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
46721.3877.121, целият с площ от 2881 кв. м, по кадастралната карта и
регистри, одо.рени със Заповед РД-18-15/17.03.2010 г. на Изп. директор на
АГКК, находящ се в с. ., район „.“, о.щина Столична, о.ласт . – град, при
съседи - 46721.3877.55, 46721.3877.122, 46721.3877.120, 46721.3877.252,
6
46721.3877.119, 46721.3877.253, 46721.3877.254, трайно предназначение на
територията – Земеделска, на основание изтекла придо.ивна давност.
Решението подлежи на о.жалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7