Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 09 април,
2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на 06.04.2021 г.
/шести април, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 65 по описа за 2021 година на Ломския районен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е
образувано по искова молба на Е.Й.Т., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
си адв. М.С., съдебен адрес: ***, сграда на АПК, ет. 2 срещу ”АЕЦ Козлодуй”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Козлодуй,
представлявано от изпълнителния си директор Н.М., с която са предявени
обективно съединени искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника вземанията от 3 820.87 лева /три
хиляди осемстотин и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ от които
главница в размер на 3 106.71 лева, лихва в размер на 714.13 лв. от месец
01.2009г. до месец 09.2012г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 26.11.2012г. до изплащане на вземането и направените разноски в
процеса за образуване на делото в размер на 76.42 лв. /седемдесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 369.00 лв.
/триста шестдесет и девет лева/, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 25.01.2013г. по ч.гр.дело № 1450/2012г. на РС - Козлодуй и е образувано
изпълнително дело № 32/2020г. по описа на ДСИ при Районен съд – Лом, като
погасени по давност.
Искът е с
правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е
допустим, тъй като е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, а наред
с това той основава иска си на новонастъпили факти – изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание
ищецът не се явява и не се представлява. Постъпило е становище по делото, с
което пълномощникът адвокат М.С. *** поддържа иска и излага подробни
съображения досежно неговата основателност.
Ответникът в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт Б.Б., който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
В хода на съдебното
дирене са събрани писмени доказателства, като е приложено и изпълнително дело №
32/2020г. по описа на ДСИ при РС- Лом.
Съдът приема за установени от
фактическа страна следните обстоятелства:
На 25.01.2013г. РС- Козлодуй е издал в
полза на ответното дружество – „АЕЦ Козлодуй” ЕАД изпълнителен лист въз основа на разпореждане по ч.гр.дело №
1450/2012г. на РС – Козлодуй срещу Е.Й.Т. за сумата от 3 820.87 лева /три
хиляди осемстотин и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, от които
главница в размер на 3 106.71 лева, лихва в размер на 714.13 лв. от месец
01.2009г. до месец 09.2012г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 26.11.2012г. до изплащане на вземането и направените разноски в
процеса за образуване на делото в размер на 76.42 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 369.00 лв. По молба на ”АЕЦ Козлодуй” ЕАД и въз основа на изпълнителния лист на 14.03.2013г. е
образувано изпълнително дело № 130 по описа за 2013г. на ДСИ при РС – Козлодуй
срещу длъжника Е.Й.Т., видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист. С
постановление от 03.10.2017г. ДСИ при КРС е констатирал настъпилата перемпция и
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратил производството по изпълнително дело
№ 130 по описа за 2013г., видно от направено отбелязване върху изпълнителния
лист. Постановлението е влязло в законна сила на 12.10.2017г. След прекратяване на изпълнителното
производство ответникът ”АЕЦ Козлодуй” ЕАД е подал
нова молба за образуване на изп.дело въз основа на същия изпълнителен лист. Въз основа на молбата от
03.01.2018г. е образувано изп.дело № 1 по описа за 2018г. на СИС при РС
– Козлодуй. С молбата са направени искания за извършване на справки, като не са
посочени принудителни действия. ПДИ е връчена на длъжника на 18.01.2018г.
Съдебният изпълнител е поискал информация от различни държавни органи касателно
имущественото състояние на длъжника.
На 15.01.2020г. е
подадена молба за налагане запор на вземанията по банковите сметки в „Първа инвестиционна
банка” АД и „Банка ДСК” ЕАД и опис на движими вещи на длъжника. Съдебният
изпълнител е наложил поисканите запори, като е изпратил запорни съобщения до
посочените банки. С постановление от 05.02.2020г. съдебният изпълнител поради
искането за опис на движими вещи в дома на длъжника в с. Ковачица, общ. Вълчедръм
и в изпълнение на разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК е прекратил
производството по изпълнително дело № 1/2018г. по описа на СИС при РС –
Козлодуй и го е изпратил по компетентност на ДСИ при РС – Лом. С разпореждане
от 17.02.2020г. на Държавен съдебен
изпълнител при РС- Лом е образувано изпълнително дело № 32/2020г. по описа на
СИС при РС – Лом. На 22.10.2020г. взискателят е подал молба, с която е заявил,
че иска да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника. Описът е насрочен от
съдебния изпълнител за 02.12.2020г., като с протокол от 02.12.2020г.
изпълнителното действие е обявено за несъстояло се. Подадена е от взискателя
нова молба за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, като
описът е насрочен за 04.03.2021г. с разпореждане от 15.12.2020г. На
22.01.2021г. изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1,
т. 1 от ГПК вследствие на допуснато от РС- Лом по настоящото гражданско дело
обезпечение.
Страните не спорят, че
ищецът е бил потребител на доставяна от ответното дружество ”АЕЦ Козлодуй” ЕАД топлинна
енергия. Това твърдение на ищеца е заявено в исковата молба, като ответникът не
оспорва този факт. Ищецът не оспорва нито количество доставена топлоенергия,
нито нейната стойност, т.е. не оспорва съществуването на вземанията, посочени в
изпълнителния лист от 25.01.2013г., издаден по
ч.гр.дело № 1450/2012г. на РС – Козлодуй. Спорът се свежда до
твърденията на ищеца, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като са
погасени по давност. В този смисъл в исковата молба са изложени съображения и е цитирана съдебна практика.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва иска като излага твърдения, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан. Изложените твърдения и доводи в исковата молба
не кореспондират с приложените документи по ИД № 32/2020 г. по описа на ДСИ при
PC-Лом и не отразяват правилно фактическата обстановка по изпълнителното
производство. От приложеното към гр. дело № 65/2021 г. по описа на PC-Лом ИД №
32/2020 г., изискано от ДСИ при PC-Лом /преобразувано от изпратеното по
подсъдност ИД № 1/2018 г. по описа на ДСИ при PC-Козлодуй/, по безспорен начин
е установено, че предявеният за изпълнение изпълнителен лист, издаден на 25.01.2013 г. по ч. гр. дело № 1450/2012 г.
по описа на КРС, не губи характера си на изпълнително основание. Материалното
право на взискателя продължава да съществува, тъй като е изправен пред
фактическата невъзможност да удовлетвори напълно вземането си с имущество на
длъжника, най-малкото поради обстоятелството, че предприетите изпълнителни
действия след посочване от страна на взискателя на изпълнителни способи и към
настоящия момент са саботирани от страна на длъжника - длъжникът в продължение на
години не оказва съдействие на ДСИ при PC-Козлодуй по отношение редовното му
призоваване по делото, както по ИД № 1/2018 г., така и по първоначално
образуваното срещу него ИД №130/2013 г., по което изпълнително дело ДСИ при
PC-Козлодуй е бил изправен пред невъзможността да връчи на длъжника ПДИ на
известните по делото негови адреси. Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителното производство при поискани изпълнителни действия от страна на
взискателя, поради което направените в
исковата молба “изчисления на давностни срокове при висящ изпълнителен процес”
не лежат на законова основа, а цитираната съдебна практика, макар и да касае
подобни съдебни казуси, е в пълно противоречие с практиката на Врачански ОС по
идентични на 100 % съдебни казуси досежно “началния момент на изчисляване на
погасителна давност” при висящо изпълнително производство. В този смисъл е и ТР
№ 2/ 26.06.2015 г. на ВКС, чиято т. 10 разпорежда, че в случай като процесния
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В случая от
датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. дело №
1450/ 2012 г. г. по описа на PC-Козлодуй, започва да тече нова погасителна
давност за вземанията по представения за изпълнение изпълнителен лист, която от
своя страна е прекъсната от датата на първоначалното изпращане на ПДИ до
длъжника по ИД № 130/ 2013 г. по описа на ДСИ при PC - Козлодуй, от когато
започва да тече погасителна давност, която в последствие е прекъсната
нееднократно и след последващото образуване на ИД № 1/ 2018 г. от датата на
получаване на ПДИ от длъжника, постфактум давността е прекъсната за пореден път
от датата на първото по реда си изпълнително действие, респ. започва да тече
нова 3-годишна погасителна давност, която погасителна давност на свой ред е
прекъсвана нееднократно с поискваните от взискателя изпълнителни действия,
както по ИД № 1/ 2018 г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, така и по
новообразуваното ИД № 32/ 2020 г. по описа на ДСИ при PC-Лом, за неизвършването
на които изпълнителни действия взискателя в случая не носи вина, поради
неоказване на съдействие от страна на длъжника и по ИД № 23/ 2020 г. по описа
на ДСИ при PC-Лом по отношение редовността на призоваването му на известния по
делото адрес в с. Ковачица,общ. Вълчедръм, ул. „Осма” № 11 - едва от ИМ по гр.
дело № 65/ 2021 г. по описа на PC-Лом се установява настоящ адрес ***. Тези последващи опити на
Взискателя да удовлетвори вземането си отново прекъсват погасителната давност,
като от всяко поредно такова прекъсване на погасителната давност започва да
тече нов 3-годишен давностен срок в рамките на изпълнителното производство по
ИД № 23/ 2020 г. При направеното изложение в исковата молба са визирани
обстоятелствата, че по ИД № 1/2018 г. след получаване на ПДИ от длъжника от
страна на взискателя са поискани изпълнителни действия: налагане на запор в/у
банковите сметки на длъжника и насрочване на дата за опис на движими
вещи-собственост на длъжника, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 427, ал.
1, т. 5 от ГПК с Постановление от 05.02.2020 г. ДСИ при PC-Козлодуй е уважил
искането за опис на движими вещи на длъжника в дома му в с. Ковачица, ул. „Осма”
№ 11 /единствения известен по делото адрес дотогава/, като е прекратил
производството по ИД № 1/ 2018 г. и е изпратил делото по компетентност на ДСИ
при PC-Лом, който от своя страна с Разпореждане от 17.02.2020 г. е образувал ИД
№ 32/ 2020 г., по което ИД взискателят с Молба от 22.10.2020 г. е поискал
насрочването на опис на движими вещи на длъжника, опис е насрочен първоначално
за дата 02.12.2020 г., впоследствие за дата 04.03.2021 г., като с Разпореждане
от 22.01.2021 г. по ИД № 32/ 2020 г. ДСИ при PC-Лом на основание чл. 432, ал.
1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК спира производството по
делото. Поисканите от взискателя действия върху движими вещи и вземания,
собственост на длъжника, са напълно законосъобразни и правилни, тъй като са в
срока по поредната нова 3-годишна давност и са в резултат от неплащане от
страна на длъжника, въпреки поетите факта на нееднократното му нередовно
призоваване по делото, което обстоятелство още веднъж оборва твърденията в ИМ и на второ място: за всяко
действие на ДСИ по ИД № 32/ 2020 г. длъжникът своевременно е бил уведомяван от
ДСИ, респ. получавал е съобщенията и уведомленията, но не е обжалвал по
установения ред нито едно действие в
тази връзка. Моли се за отхвърляне на иска с правно основание чл. 439 от ГПК
вр. чл.124 от ГПК като неоснователен и
недоказан.
Съдът приема от правна страна
следното:
Според съда обективно
съединените отрицателните установителни искове по чл. 439, ал.1 вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на
чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като за конкретния казус падежът на всяко от задълженията за плащане
на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния
период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ
отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се
начисляват лихви. Задължението е срочно и за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора, а от изпадането в забава започва да тече
давност за погасяване възможността за принудително събиране на вземането.
Вземането по изпълнителния лист е за
консумирана топлинна енергия, по който
факт не се спори от страните. По отношение на посоченото вземане е изтекла
кратката погасителна давност, която е тригодишна, тъй като същото е
периодично. По силата на ТР
№3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и
за тях се прилага тригодишна давност. Поставя се въпросът откога е започнала да
тече погасителната давност по отношение на вземанията за главница, лихви и
разноски, обективирани в изпълнителния лист. В Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС е дадено подробно
тълкуване по поставения въпрос, по който са съществували противоречия в
съдебната практика. По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
чл.242 ГПК /отм./ не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.
„в“ от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното
решение е посочено , че: „ не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за
изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава
молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността“. „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.“
Съгласно разясненията
по т.10 на цитираното тълкувателно решение прекъсването на давността с
предявяването на иск и други действия по чл.116, б. „б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемане на
действия по принудително изпълнение по
чл.116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова
давност не започва да тече, докато трае производството, а ако съществуването на
вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането
бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния
акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае
производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в
началото и ищецът не може да извърши
никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
По отношение на
вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск, започналата да тече
от падежа на вземането погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 26.11.2012г. Когато и да е настъпила крайната
дата на периода на консумация на топлинна енергия от ищеца - длъжник по
изпълнителното производство, падежът на задължението по последната фактура е
преди подаване на заявлението – 26.11.2012г. /от изпълнителния лист е видна
тази дата/ . Изпълнителният лист е издаден на
25.01.2013г. в полза на ответното дружество – „АЕЦ Козлодуй” ЕАД по ч.гр.дело №
1450/2012г. на РС – Козлодуй и следователно и периода на консумация, и самите
падежи на всяка една издадена фактура са настъпили преди тази дата -
25.01.2013г., както и преди подаване на заявлението. Следователно, ако се приеме датата на
издаване на изпълнителния лист за релевантна, най-късно до 25.01.2016г.
кратката погасителна давност по отношение на вземането е изтекла.
Ответникът е поискал
образуване на изпълнително дело и такова производство е било образувано под №
130 от 2013г. по описа на ДСИ при РС- Козлодуй. С постановление от 03.10.2017г.
ДСИ при КРС е констатирал настъпила перемция и на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
прекратил производството по изпълнително дело №
130 по описа за 2013г. Постановлението е влязло в законна сила на
12.10.2017г., видно от направеното
отбелязване на гърба на изпълнителния лист. Както се посочи обаче, най-късно до
25.01.2016г. кратката погасителна давност по отношение на вземането е изтекла.
До тази дата - 25.01.2016г. взискателят не доказа да са били извършване
изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на погасителната давност,
като доказателствената тежест за спиране и прекъсване на погасителната давност
носи ответникът. Ако до цитираната дата 25.01.2016г. по образуваното
изпълнително производство срещу длъжника бяха извършвани някои от изброените
изпълнителни действия в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013г. на ВКС, започналата да
тече от падежа на вземането погасителна давност би била прекъсната.
Взискателят с молбата за образуване на
изпълнителното дело, отправена до ДСИ при КРС, от 03.01.2018г., не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Впоследствие е поискал извършване на
опис от ДСИ при РС- Лом. С Разпореждане от 22.01.2021г. на съдебния изпълнител
изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т.1 от ГПК на
основание издадена обезпечителна заповед по настоящото гражданско дело.
Следователно няма нито едно извършено действие на принудително изпълнение,
което не се оспорва като факт и от ответното дружество, а в отговора по чл.131 ГПК се посочва, че е поискано извършване на опис на движими вещи в изпълнителното
производство, но такъв не е насрочван и по същото не са упражнявани реално
никакви принудителни действия.
Тъй като към посочената
дата не се доказа да са извършвани
действия на принудително изпълнение, давността не е била прекъсната. Ето защо
давността не е спирана и прекъсвана, тъй като не са извършвани в изпълнителното
производство някои от изброените в тълкувателното решение изпълнителни действия, явяващи се действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, което бе в доказателствена тежест на ответника. В
случая началният момент на давностния срок е преди подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но крайният момент на изтичането на
3-годишната давност за погасяване на вземането за главница е станало на 25.01.2016
г., както се обоснова по-горе, т.е. след влизането в сила на заповедта за
изпълнение и издаването на изпълнителния лист, но преди образуването на
изпълнителното производство с №1/2018г. по описа на ДСИ при КРС. Поради това
погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439 ГПК,
който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.
Съгласно т.14 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
не издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск
не е предявен, какъвто е и настоящият случай, давността не се счита прекъсната
със заявлението. След като давността не е прекъсната, то не е налице основание
за изключването от давностния срок на периода от време, изтекъл между
настъпването на изискуемостта на вземането и влизането в сила на заповедта за
изпълнение. В този смисъл е и постановеното Решение №297/19.10.2018г.по ВГД
№430/2018г. на ОС-Враца.
Давността не е била прекъсната и с изпълнителни
действия по перемптираното първо образувано изпълнително дело с № 130/2013г. по описа на
ДСИ при РС- Козлодуй, тъй като не се доказа от ответника, в чиято тежест бе
вменено, по същото да са извършвани изпълнителни действия, а и дори да са
извършвани такива – то те биха били осъществявани в рамките на едно загубило
сила, перемптирано изпълнително производство.
С погасяване на
главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви по
силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в заповедните
производства.
И тъй като процесният
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради погасяването
му по давност е предявен на 11.12.2020г., то съдът намира, че същият е
основателен и доказан. Това е така, тъй като въведеното с исковата молба
правопогасяващо възражение за давност е основателно, което обуславя и
основателността и на предявения отрицателен установителен иск. С погасяване на
главницата на задължението, безспорно се погасяват и акцесорните задължения за
лихви, както и за разноски.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото
и това, че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83,
ал. 2 ГПК и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на РС- Лом държавна такса в
размер на 224,26 лева, изчислена като 4%
от стойността на всеки отделен уважен иск - за главница, за лихва и за
разноски, но не по-малко от 50,00 лв. за иск.
Чрез процесуалния си
представител ищецът е поискал присъждане на разноски, като по правилото на
чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца на адв. С.. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лв. На ответника не се следват
разноски при този изход на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Е.Й.Т., ЕГН ********** *** НЕ
ДЪЛЖИ на ”АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.Козлодуй, представлявано от Изпълнителния
директор Н.М., вземанията от общо 3 820.87
лева /три хиляди осемстотин и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, от
които главница в размер на 3 106.71 лв. /три хиляди сто и шест лева и
седемдесет и една стотинки/, лихва в размер на 714.13 лв. /седемстотин и
четиринадесет лева и тринадесет стотинки/ от месец 01.2009г. до месец
09.2012г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.11.2012г.
до изплащане на вземането ведно с направените разноски в процеса за образуване
на делото в размер на 76.42 лв. /седемдесет и шест лева и четиридесет и две
стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 369.00 лв. /триста шестдесет
и девет лева/, за които вземания е издаден изпълнителен лист от
25.01.2013г. по ч.гр.дело № 1450/2012г. на РС - Козлодуй и е образувано
изпълнително дело № 32/2020г. по описа на ДСИ при Районен съд – Лом, като
погасени по давност съгласно чл.111, б.
„в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ”АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.Козлодуй, представлявано от Изпълнителния
директор Н.М., ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.Т., ЕГН ********** *** направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900, 00 лева
/деветстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ”АЕЦ Козлодуй” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Козлодуй,
представлявано от Изпълнителния директор
Н.М., да заплати в полза на Районен съд
- Лом държавна такса в размер на
224,26 лева /двеста двадесет и четири
лева и двадесет и шест стотинки/.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен
лист, издаден на 25.01.2013 г. по ч.гр.д. № 1450/2012 г. на Районен съд –
Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при РС- Лом след влизане на
решението в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: