Р Е Ш Е Н И Е
№…………
14.03.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: КОНА ДОЧЕВА
Прокурор: …………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 59 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 205/09.11.2018 г., Районен
съд – гр. Л. по гр. дело № 279/2018 г. по описа на същия съд е отменил, като незаконосъобразна
Заповед № 364/ 29.03.2018г. на Началника на Затвора – Б., с която на М.Ц.Г.,
ЕГН**********,*** е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.
Постъпила е въззивна жалба от Началника
на Затвора – гр. Б. чрез юрк. Н.У., в която се изразява становище, че със
заповедта, с която се назначава предварителна проверка относно постъпили данни
за извършено нарушение, за дисциплинарно-наказващия орган не съществува
приетото от съда задължение да посочи точно нарушенията, за които се искат
предварителни обяснения от служителя, срещу който се назначена проверката, тъй
като на дисциплинарно-наказващия орган все още не са известни точно
нарушенията, за които се искат предварително неговите обяснения, а и това би
обезсмислило проверката. Съдебната практика е константна и непротиворечива, че
няма изискване за форма и съдържание на поканата за даване на писмени обяснения
или за изслушването. Въззивникът счита, че е неправилно заключението на съда,
че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, тъй като в
нея не са посочени кои точно разпореждания на работодателя не са изпълнени.
Моли Окръжния съд, да отмени решението на Районен съд – гр. Л. и да постанови
съдебен акт, с който да потвърди Заповед № 364/29.03.2018 г. на Началника на
Затвора – гр. Б., като правилна и законосъобразна.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от въззиваемата М.Ц.Г..
В съдебно заседание, въззиваемата
М.Ц.Г. се е явила лично, като моли съда, да бъде потвърдено решението на
Районен съд – гр. Л..
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно въз основа на събраните
по делото доказателства Рс-Л. е възприел и изложил фактическата обстановка по
делото, която накратко е следната:
Безспорно между страните е, че по
силата на трудово правоотношение ищцата работи в Затвора – Б. на длъжност
„технически изпълнител”.
Също така не се спори, че със
заповед №364/29.03.2018 г. началникът на Затвора – Б. е наложил дисциплинарно
наказание „Забележка“ на въззиваемата за това, че на 11.07.2017 г. в рамките на
установеното работно време е провела личен разговор по мобилен телефон със
служител на МВР, като се е ангажирала със събиране и предаване на служебна
информация, извън рамките на нейната компетентност, като за тези свои действия
не е уведомила нито прекия си ръководител, нито изпълняващия задълженията на
началник на затвора за деня гл. инсп. Н. К., като по този начин била нарушила
чл. 9, ал.1 от Етичния кодекс на служителите в Министерството на правосъдието,
утвърден със заповед №ЛС-04-200/13.03.2007 г. на министъра на правосъдието, с
който била запозната на 12.11.2012 г.
Спорен е въпросът законосъобразна
ли е издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание?
При отговора на този въпрос
първостепенния съд е приел, че при осъществяване на дисциплинарната отговорност
на служителя са спазени процедурните правила, но е налице липса на мотивировка
на заповедта относно посоченото
основание за налагане на дисциплинарното наказание и приетите фактически
положения в обстоятелствената част. Съдът е приел, че дори и да е допуснато
дисциплинарно нарушение от страна на въззиваемата, същото не може да се
квалифицира, като неизпълнение на разпореждане на работодателя.
Тези изводи на първата инстанция се
споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.
Несъмнено при реализиране на
дисциплинарната отговорност работодателят е спазил изискванията на чл.193 от КТ, като с писмо –
искане от 26.01.2018 г. до въззиваемата са изискани нейните обяснения, във
връзка с доклад от 31.07.2017 г. на ст. инсп. А., за извършено нарушение,
изразяващо се в некоректно поведение, несъвместимо със задълженията по
длъжностна характеристика и злоупотреба със служебно положение, превишавайки
пълномощията си, да представи в срок от 3 работни дни от получаването му
писмените си обяснения по повод описаното нарушение.
Със заповед №938/08.08.2017г. на
Началника на Затвора е назначена проверка за извършено на 11.07.2017г.
нарушение, посочено, като злоупотреба със служебното си положение, превишаване
на правомощията. В последствие срокът на проверката е удължаван с други
заповеди до 07.02.2018г.
За назначената проверка е
съобщено на 02.02.2018г., а на 30.01.2018г. са постъпили обяснения от
въззиваемата пред комисията. В резултат на проверката е изготвена писмена
справка, в която са отразени резултатите, като Г. е запозната с нея на
26.03.2018г. На същата дата е поканена от Началника на Затвора, като
представляващ работодателя – орган на дисциплинарна власт да даде обяснения, които
са депозирани на 28.03.2018г.
От тези данни е видно, че
работодателят е спазил и сроковете по чл.194 ал.1 от КТ.
Единственото противоречие със
закона на атакуваната заповед е посоченото в нея нарушение – по чл.187 ал.1 т.7
от КТ и описаното нарушение. Това разминаване обаче не е достатъчно за нейната
отмяна, съгласно константната съдебна практика п чл.290 от ГПК - Решение № 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова; решение № 476 от
04.04.2012 г. по
гр. д. № 1413/2010 г. на ВКС, IV ГО, и решение № 346 от
23.07.2010 г. по
гр. д. № 468/2009 г. на ВКС, IV ГО., в които е
прието, че "в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна
квалификация, дори несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не
опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от
страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната
правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото;
същевременно, задължение на съда е да определи действителното основание за
уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след
това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата
правна норма".
Описаните в заповедта действия,
като нарушение допуснато от страна на въззиваемата не съответстват на
дисциплинарния състав на нито едно нарушение. В заповедта е казано, че
нарушението е „на 11.07.2017г. в рамките на установеното работно време М.Г. е
провела личен разговор по мобилен телефон със служител на МВР, като се е
ангажирала за събиране и предаване на служебна информация, извън рамките на
нейната компетентност, като за тези си действия не е уведомила прекия си
ръководител, нито изпълняващия длъжността Началник на Затвора.“
Несъмнено е, че за да са налице
предпоставките по чл.187 ал. 1 т.7 от КТ следва работодателят да е издал
конкретно разпореждане на работника по отношение на изпълнение на служебните му
задължения. Това нареждане следва да е законно, т.е. да не се отнася за
очевидно противоправни дейности. Посоченото в заповедта „разпореждане“ - чл.9
ал.1 от Етичния кодекс на служителите в Министерството на правосъдието,
утвърден със заповед №ЛС-04-200/13.03.2007 г. на министъра на правосъдието не
представлява конкретно законно разпореждане на работодателя, а представлява
нормативно регламентиране на начин на поведение на служителите. Нарушението на
етичния кодекс може и да бъде основание за дисциплинарна отговорност, но не попада
в хипотезата на чл.187 ал.1 т.7 от КТ.
От друга страна, макар и да
наподобява признаците по чл.187 ал.1 т.8 от КТ - „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения“ – описаните факти не попадат
точно в нито една от хипотезите. Провеждането на личен телефонен разговор в
работно време може и да е нарушение на трудовата дисциплина, но не може да
представлява злоупотреба с доверието на работодателя. Освен това от него няма
как да се урони доброто му име. Нещо повече в длъжностната характеристика
т.VІІІ.2 на въззиваемата е предвидено, че същата осъществява контакти и
представителни функции с други ведомства, вкл. поделения на МВР, а разговорът е
бил проведен именно със служител на МВР, което се установява и от свидетелските
показания. Ангажимента за събиране и предаване на служебна информация, който не
се установява да е изпълнен също може да представлява укоримо поведение, но не
може да се тълкува, като разпространение на поверителни сведения за
работодателя, тъй като първо те не са разпространени /както става ясно от
самата заповед/ и второ не е установено да са поверителни. Уведомяването на
представител на работодателя в случая е ирелевантно, тъй като съществено е дали
има извършено действие, което да осъществява признака на дисциплинарно
нарушение, а не дали е съобщено на работодателя.
Също така не може да се приеме,
че това поведение попада в хипотезата на чл.187 т.10 от КТ, поради факта, че задължението
по чл.9 ал.1 от
Етичния кодекс на служителите в Министерството на правосъдието, утвърден със
заповед №ЛС-04-200/13.03.2007 г. на министъра на правосъдието, не е „предвидено
в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определено при
възникването на трудовото правоотношение“. По делото не е представен Етичен кодекс, за да може
съдът да прецени съдържанието на чл.9 от него. В същото време, в сайта на
Министерство на правосъдието е публикувана Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на
Министъра на правосъдието, с която е утвърден Етичен кодекс за поведението на
държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на
правосъдието. В чл.9 на този етичен кодекс не се съдържа никакво конкретно
изискване за поведението на служителите, в частност на въззиваемата. С
цитираната заповед е отменена заповед №ЛС-04-755/17.08.2006г. Очевидно в случая
е налице разминаване на между заповедите, с които се твърди, че е утвърден
предходния етичен кодекс. В заповедта за дисциплинарно наказание е посочено, че
това е заповед
№ЛС-04-200/13.03.2007 г. на министъра на правосъдието, а в самата Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на
Министъра на правосъдието се сочи заповед №ЛС-04-755/17.08.2006г.
Независимо от това, дори и да се
приеме, че има погрешно изписване, видно от т.V и т.ІХ от длъжностната
характеристика на заеманата от въззиваемата длъжност не се включва познаването
на правилата на Етичния кодекс, а още по-малко тяхното спазване. Липсват данни
работодателят да е уведомил по друг начин въззиваемата за тези нови изисквания,
поради това и няма как да основава дисциплинарната си отговорност спрямо нея
върху тях.
Останалите основания по чл.187
ал.1 са изцяло неотносими към описаните в заповедта факти.
С оглед на всичко гореизложено,
съдът счита, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ и като
такава се явява незаконосъобразна, поради което наложеното с нея дисциплинарно
наказание „Забележка“ следва да бъде отменено.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 205/09.11.2018г., постановено по гр. дело № 279/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Л., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: