№ 7371
гр. С, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110165355
по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от К. ЯВ. Л., с ЕГН ********** против „ф-ма” АД, с
ЕИК ****** отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищцата не
дължи на банката сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 51529/2012 г. по описа
на СРС, 64 състав, а именно 11350,96лв. главница, ведно със законната лихва, считано от
30.10.2012г. до изплащане на сумата, 16,04лв. неолихвяеми вземания и 2197лв. такси и
разноски. В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че въз основа на
изпълнителния лист, по молба на ответника на 18.01.2013г. било образувано изп. дело №
20137910400006 по описа на частен съдебен изпълнител Т В-Н, рег. № 791 на КЧСИ, с
район на действие СГС. Посочва се, че за периода от 03.06.2014г. до 16.09.2016г. не били
искани и предприемани изп.действия, поради което производството по изп.дело било
прекратено по силата на закона на 03.06.2016г. Смятат, че по отношение на вземанията е
изтекъл срока на погасителната давност и сумите не се дължат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма” АД е депозирал отговор, с който излага
подробни съображения за липса на изтичане на срок на погасителна давност. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Изискано и прието по делото е заверено копие от изп.дело №20137910400006 по описа на
частен съдебен изпълнител Т В-Н, рег. № 791 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Изпълнителното дело е образувано на 18.01.2013г. по молба на взискателя от същата дата,
въз основа на изпълнителен лист от 07.11.2012г., издаден по ч.гр.д. № 51529/2012 г. по
1
описа на СРС, 64 състав. Видно от изпълнителния лист, същия е издаден въз основа на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като е осъдена К. ЯВ. Л. да заплати на „ф-ма” АД,
с наименование към момента на издаване на изп.лист „ф-ма и ф-ма” АД, 11350,96лв.
неплатена главница по Договор за кредит от 18.01.2008г., ведно със законната лихва за
периода от 30.10.2012г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 979,51лв. за
периода от 18.2.2008г. до 18.10.2012г., наказателна лихва в размер на 59,35лв. за периода от
18.5.2012г. до 18.10.2012г. и 745,60лв. разноски. С разпореждане за образуване на изп.дело
от 18.01.2013г. ЧСИ е наложила запори върху банкови сметки на длъжника в банки,
посочени в молбата за образуване. Извършени са справки за налично имущество на
длъжника. С писмо от 07.02.2013г. „ф-ма“ АД е уведомила ЧСИ за налагане на запор и
блокиране на сума по банковата сметка. На 23.05.2014г. е изпратено запорно съобщение до
„ф-ма“ ЕООД, работодател на длъжника. Запорът е признат от дружеството, но ЧСИ е
уведомена, че К. ЯВ. Л. получава възнаграждение под минималното и дружеството няма да
прави удръжки от него за изпращане по изп.дело. На 03.06.2014г. е връчена покана за
доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта и изпълнителния лист. С молба от
06.11.2015г. „ф-ма” АД е поискала запор върху трудово възнаграждение, който вече е
наложен.
С разпореждане от 16.03.2016г. като взискател по делото е конституиран „ф-ма“
ЕООД, като в молбата за конституиране дружеството е посочила актуален размер на дължа
от 13816,76лв. От „ф-ма“ ЕООД е подадена молба с посочване на изп.действия на
20.05.2016г. Изпратено е напомнително запорно съобщение до работодател. От последния
на 20.06.2016г. е постъпила сума по удръжка в размер на 42,29лв. Суми, в различни
размери, са постъпвали всеки месец в периода от 18.07.2016г. до 07.03.2019г. С молба от
03.11.2020г. „ф-ма“ ЕООД е поискал извършване на изп.действия. На 05.11.2020г. е наложен
запор на трудово възнаграждение, получавано от „ф-ма“ ЕООД, но запора не е изпълнен с
оглед размер на трудовото възнаграждение под минималния размер. Видно от
Удостоверение за размер на дълга от 05.10.2021г., изготвено от ЧСИ по молба на К. ЯВ. Л.
задълженията по изп.дело са в размер на 11350,96лв. главница, 5363,06лв. законна лихва за
периода от 30.10.2012г. до 05.10.2021г. и 1606,62лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът не оспорва съществуването на задължение към момента на влизане в сила на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51529/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, с оглед на
което следва да се разгледат възраженията му за липса на възможност за принудително
събиране на сумите, като погасени по давност.
Отричаните суми са установени за дължими в полза на „ф-ма” АД с влязла в сила
заповед за изпълнение. От изп.дело №20137910400006 по описа на частен съдебен
изпълнител Т В-Н, рег. № 791 на КЧСИ, с район на действие СГС се установява, че ПДИ до
К. ЯВ. Л., ведно с препис от заповедта за изпълнение е връчена на 03.06.2014г., като от
длъжника в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение. Поради това следва да се
2
приеме, че с изтичане на предоставения срок за възражения срещу дължимостта на сумите,
се е стабилизирало качеството на заповедта за незабавно изпълнение на годен изпълнителен
титул, въз основа на който може да са допусне принудително удовлетворяване на
предявеното притезание. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години (а не три години, както счита ищеца). Доколкото и вземанията за лихви са
установени с акт, приравнен като последици на съдебно решение, за тях също се прилага 5
годишната погасителна давност.
В процесния случай давностният срок е започнал да тече от деня на издаване на
заповедта за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 116,
б. "б" от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане
за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено
за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по
време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116,
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
3
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно течащата
давност от датата на издаване на заповедта за изпълнение е прекъсната с първото същинско
изпълнително действие – запор на банкови сметки, направен още при образуване на
изп.дело №20137910400006 по описа на частен съдебен изпълнител Т В-Н, рег. № 791 на
КЧСИ, с район на действие СГС- на 18.01.2013г. Независимо, че запорът е наложен по
сметка с недостатъчен авоар или с несеквестируем такъв, същия е същинско изп.действие,
което прекъсва давността. Давността е прекъсната отново с налагане на запор върху трудово
възнаграждение със съобщение от 23.05.2014г. Обстоятелството, че запорът е неефективен
поради това, че длъжника получава възнаграждение под секвестируемия доход, не променя
характера на запора на същинско изп.действие.
Съгласно чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение
на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши
ново изпълнително действие. В случая последно изп.действие е налагането на запор на
трудово възнаграждение, а не както твърди ищеца получаването на ПДИ на 03.06.2014г.
Видно от изп.дело взискателят е подал молба за извършване на изп.действие на 06.11.2015г.,
т.е. по-малко от две години след послено изп.действие. Действително „ф-ма” АД отново е
поискала запор върху трудово възнаграждение, който вече е бил наложен, но това не
променя характера на молбата на действие на взискателя по поддържане на висящността на
изпълнителното производство. Съгласно ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на
ОСГТК взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Това е така поради това, че определено
изпълнително действие, което не е довело до принудително реализиране на вземането или
част от него към момента на налагането му, може да има съвсем различен резултат в друг
период от развитието на производството.
Следваща молба с посочване на изп.действия е подадена отново по-малко от две
години след предходната - на 20.05.2016г. А в следствие на направеното искане за периода
от 20.06.2016г. до 07.03.2019г. по делото са постъпвали суми по запор, т.е. всеки месец през
който е постъпвала сума е израз на същинско изп.действие и при действащ изп. способ за
взискателя не съществува задължение за искане извършването на изп.действия. С молба от
03.11.2020г., т.е. по-малко от две години след последно изп.действие, „ф-ма“ ЕООД е
поискал извършване на изп.действия.
Видно от реда на извършваните изпълнителни действия и на подаваните молби за
посочване на такива, по изпълнителното дело няма период от пълни две години в който да
не е искано извършване на изп.действия и такива да не са предприемани, поради което
производството по изп.дело № 20137910400006 по описа на частен съдебен изпълнител Т В-
Н, рег. № 791 на КЧСИ, с район на действие СГС не е перемирано по право и всички
извършвани по него изп.действия прекъсват течащата погасителна давност, като към
момента на образуване на настоящето дело не е изтекла не само пет годишната давност, а и
4
три годишната кратка такава.
Следователно предявените искове се явяват неоснователни.
На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.439 ГПК вр. чл.124, ал. 1 ГПК, предявени
от К. ЯВ. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл., вх. „Е“, ет. 6, ап.107 за
признаване за установено спрямо „ф-ма” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: град С, бул. „**“ №, че К. ЯВ. Л. не дължи на банката сумите по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 51529/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, а именно 11350,96лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2012г. до изплащане на сумата,
16,04лв. неолихвяеми вземания и 2197лв. такси и разноски.
ОСЪЖДА К. ЯВ. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл., вх. „Е“, ет. 6,
ап.107 да заплати на „ф-ма” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град
С, бул. „**“ №, на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5