Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………/……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, XXXIV състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2771/2018 г.,за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65 от Закона за общинската собственост, вр.чл.145
и сл. АПК.
Образувано е по подадена жалба от „ИЛИКО-РН 75 КОМЕРСИАЛ“ ЕООД ЕИК *********, чрез представляващата Г.Д.И. срещу Заповед № 418/21.09.2018г. на Кмета на
район „Приморски“ Община Варна, с която
е наредено изземването от „ИЛИКО РН 75 КОМЕРСИАЛ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Г.Д.И., на част от общински имот, владян и държан без правно основание, представляващ
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2553.607 по КК на
гр.Варна /ул. Х., 25 микрорайон, гр. Варна/, предназначен „за друг обществен
обект, комплекс", с площ 2 852 /две хиляди осемстотин петдесет и два/
кв.м. В разпоредителната част на заповедта е описано още, че в североизточната
част на имота, дружеството „експлоатира без правно основание“ временен обект -
Павилион „Магазин за ВиК части и ел. материали" с обща площ от ~ 54 кв.м., съставен/обособен
от 2 /два/ броя обекти,
разположени на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната
заповед. Твърди се нищожност, поради липса на компетентност на кмета на район
„Приморски“-Община Варна; неправилно приложение на материалния закон-
посочената разпоредба на §17 от ПР на ЗУТ предполага изземване по реда на
чл.195 от с.з. , а не по реда на чл.65 от ЗОС; неправилно се изземва имот,
върху който има непремахната сграда; оспорва предпоставките, посочени в чл.65
ал.1 от ЗОС; Заповедта неправилно е адресирана до ЕТ, а не до ЕООД; фактите,
посочени в заповедта не кореспондират с разпоредителната част; търговецът бил
собственик не на преместваем обект , а на изграден като строеж магазин;
изземването представлявало административно своеволие, което като собственик на
павилионите, засяга защитени от Конституцията права; павилионите не попадат в
трасето на новоизграждащия се бул.“В.Левски“, поради което и не се констатират
посочените в заповедта мотиви за изземване; неправилно в заповедта площта,
подлежаща на изземване е посочена като „приблизителна“. По същество въвежда
искане за отмяна на акта. В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез представителя си Г.И., поддържа
оспорването и моли съда да уважи жалбата.
Ответната страна по жалбата- кметът
на район „Приморски“, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата. В
писмен отговор и по същество твърди, че дружеството без правно основание владее
част от имот №607, върху която са разположени павилиони №22 и 23, като след
изтичане на срока за поставяне по Разрешение за поставяне №58/07.03.2012г., за
тях не е заплащано дължимото обезщетение. Твърдението за неплатени суми се
потвърждавало от представения изпълнителен лист в полза на общината. На следващо място, въпреки, че павилионите не
били разположени пряко върху трасето на новоизграждащият се бул. “В.Левски“,
поради това, че са в непосредствена близост- на ръба на изкопа, те затрудняват извършващите
се строителни мероприятия. На гореизложените мотиви, подробно изложени и в
писмен отговор, моли да бъде отменена заповедта и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните
отношения, приема за установено от
фактическа и правна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от юридическото лице с констатиран правен интерес- адресат на обжалвания
акт, пред родово и местно компетентен съд.
Предмет на проверка за
законосъобразност е Заповед
№ 418/21.09.2018г. на Кмета на район „Приморски“ Община Варна, с която е наредено изземването от
„ИЛИКО РН 75 КОМЕРСИАЛ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Г.Д.И., на част от общински имот, владян и държан без правно основание, представляващ
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2553.607 по КК на
гр.Варна /ул. Х., 25 микрорайон, гр. Варна/, предназначен „за друг обществен
обект, комплекс", с площ 2 852 /две хиляди осемстотин петдесет и два/
кв.м. В разпоредителната част на заповедта е описано още, че в североизточната
част на имота, дружеството „експлоатира без правно основание“ временен обект -
Павилион „Магазин за ВиК части и ел. материали" с обща площ от ~ 54 кв.м., съставен/обособен
от 2 /два/ броя обекти,
разположени на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./.
В подкрепа на твърдението си за липса на предпоставките, регламентирани в
разпоредбата на чл.65 ал.1 от ЗОС и във връзка с оспорване на твърдението на
ответника за наличието им, търговеца представя Разрешение
за строеж №328/09.10.1997г./ л.100/, с което е разрешено на ЕТ“ Елит-Н.“ с представляващ П. Н.
да извърши предвидените в одобрен проект СМР от 26.09.1997г. група от 26
павилиона, намиращи се между ул. Х., „ Ян Палах“ и дерето. Представени са и
Разрешителни за строеж на водопроводно отклонение, където отново се констатира правото на ЕТ“ Елит-Н.“ да ги изгради/ л.35 и
36/. Ангажирани към доказателствата от жалбоподателя са и Разрешение за
ползване № 54/27.02.1998г. / л.37/, от което се установява, че на същия
търговец е предоставено и правото на ползване върху 26 бр. павилиони; фактури
от 1998г., сочещи на извършено плащане от ЕТ„Илико РА-75-Г.И.“/ л.38-40/, като
в тях не е посочено основание за плащането; Отчет за приходи и разходи на „
ИЛИКО РН 75 КОМЕРСИАЛ“ ЕООД; Счетоводен Баланс на дружеството с отбелязване „
към 31.12.2017г.“, от който се установява, че като дълготрайни материални
активи са заприходени „ земи и сгради с балансова стойност 72000лв., от които
земя на балансова стойност 1000лв. и сгради с балансова стойност 71000лв.
/л.44/; Решение №7420/18.10.2006г. на ВОС по т.д.№8728|/1992г. /л.47/, с което
в регистъра към съда е вписано прехвърляне на търговското предприятие от ЕТ „Илико РН 75-Г.И.“ на „Илико РН 75
Комерсиал“ ЕООД, както и изготвена експертна оценка за определяне пазарната
стойност на магазина / л.48/, където е описан един обект от 34,45кв.м., като „
шестоъгълен модул с обособен санитарен възел“. Отбелязано в оценката е, че носещата и покриван конструкции са
метални, покривното покритие е с LT ламарина, подовата настилка е теракот,
изпълнен е окачен таван, а витрините са обезопасени с метални решетки.
В подкрепа на фактическите си основания, ответникът
представи АОС №7844/16.07.2014г. за имот, представляващ ПИ с идентификатор
10135.2553.607 с площ от 2852кв.м.; Писмо рег.№ ОСИСД17004314ПР/03.10.2017г. ,
от което се установява, че на Г.И. е предоставен срок за доброволно демонтиране
на павилиони 22 и 23 до 10.10.2017г., Разрешение за поставяне №58/07.03.2012г./
л.95/, с което на ЕТ „Илико РН75-Г.И.“ е предоставено „право на разполагане върху общинска земя на обект с временен
устройствен статут“, както и Договор за наем №162/27.11.1998г. /л.96/, от
който се установява, че кмета на район Приморски е отдал под наем на ЕТ „Илико РН75-Г.И.“ срещу заплащане при временен
режим, общинска земя в размер от 34,44кв.м. и павилиони 22 и 23, представляващи
временни постройки-склад. Срокът на договора за наем е уговорен до
31.12.2006г., като е предвидено в Раздел четвърти, чл.4 - при промяна на
действащият ЗРП, в петдневен срок наемателят да демонтира за своя сметка
изградената постройка, а при неплащане на
две наемни вноски, договорът се прекратява автоматично. В представения Констативен протокол
№304/21.11.2017г. /л.107/, представители на общинската администрация са
констатирали, че павилиони 21,22 и 23 се експлоатират от дружество, в което
едноличен собственик е Г.И.. След извършена проверка на място е съставен Констативен акт № 4/19.01.2018г., в който
служители при ответника са извели следните констатации: павилионът, стопанисван
от дружеството-жалбоподател представлява два, функционално свързани павилиони с
номера 22 и 23, разположени върху част от имот с идентификатор 10135.2553.607
по КК на гр.Варна, като след извършена електронна справка в АГКК, предмет на
проверката представлява приблизително 2/3 от обекта с идентификатор
10135.2553.607.3 с площ 57 кв.м. Съобразено е, че сборът на площта на обекта по
Разрешение за поставяне №58/07.03.2012г. е 34,4 кв.м., а съгласно Приемо-предавателен
протокол от 25.02.1998г. към Разрешение за ползване №54/27.02.1998г. е
37,68кв.м. За имот №607 няма данни да е
получен траен градоустройствен статут за учредено право на строеж при условията
на ЗОС, съгл.§17 ал.2 от ПР на ЗУТ. Във връзка с неплатените задължения е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ, с което е наложена възбрана върху
недвижим имот, собственост на дружеството.
В хода на съдебното производство по искане на ответника са събрани
обясненията на свидетеля П.В.С.- главен инженер на „Хидрострой“АД, дружеството-изпълнител
на проекта по изграждането на бул.“В.Левски“. Същият твърди, че в района, в който е разположен процесния
павилион се налагат изкопни мероприятия, които ще го подкопаят. Това ще доведе
до опасност за живота и здравето на всички, които работят в него или го
посещават. Павилиона пречел на строителните работи, а изкопа трябвало да се
разшири.
Ангажирано към доказателствата по делото е заключение по СТЕ, в което
експертът заявява, че павилиони №22 и №23 не попадат в трасето на
бул.“В.Левски“, нито в трасето на корекцията на Франга дере, но е възможно да
бъдат засегнати от земекопните работи и биха създали проблем на машините,
извършващи дейностите по строителството.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Обжалваната заповед е постановена от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. По арг. на чл.65 ал.2 от ЗОС, в градовете с районно деление
заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и
по ред, установени от общинския съвет. Съобразно чл.21а от НРПУРОИ, изземването на общински
имоти, които се владеят или държат без основание, не се използват по
предназначение, или необходимостта, от които е отпаднала, се извършва със
заповед на кмета на района, на чиято територия се намира имота. Заповедта по
ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, в който са посочени данни за
собствеността, лицето, което владее или държи имота, основанието за това,
писмото за доброволно освобождаване на имота и неизпълнението му.
Съобразно изложената
регламентация, съдът приема, че е спазен и установеният административно
производствен ред за постановяването й. Видно от приетия по делото
Констативен протокол №304/21.11.2017г. /л.107/, представители на общинската
администрация са констатирали, че павилиони 21,22 и 23 се експлоатират от
дружество, в което едноличен собственик е Г.И.. След извършена проверка на
място е съставен и Констативен акт №
4/19.01.2018г., в който служители при ответника са извели следните относими към
релевантните факти констатации: павилионът, стопанисван от
дружеството-жалбоподател представлява два, функционално свързани павилиони с
номера 22 и 23, разположени върху част от имот с идентификатор 10135.2553.607
по КК на гр.Варна, като след извършена електронна справка в АГКК, е установено,
че предмет на проверката представлява приблизително 2/3 от обекта с
идентификатор 10135.2553.607.3 с площ 57 кв.м. В протокола са отразени и
останалите регламентирани предпоставки-отпадналото правно основание за държане
на имота, а именно изтеклия срок на разрешението за ползване, както и са
отразени констатации за неизплатените дължими вноски и образуваното изпълнително
производство в тази връзка.
При издаване на
атакувания индивидуален административен акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна е
пристъпила към неговото постановяване след като е изяснила всички факти и
обстоятелства от значение за случая и след събиране на относимите
доказателства. Обжалваната заповед съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59 от АПК, включително фактически и правни
основания за издаването й и преследва законосъобразна цел.
При осъществяване на съдебния
контрол по основанията, визирани в чл.
146 от АПК съдът счита, че обжалваната заповед е съобразена с материалноправните
разпоредби.
Правното основание за издаване
на оспорената заповед е чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Тази норма гласи, че общински имот,
който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината като в Столичната община и градовете с районно деление заповедите
по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред,
установени от общинския съвет.
Като фактическо основание за
постановяване на този административен акт ответникът е посочил, че част от
общинския имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2553.607 с площ от
2852кв.м. се владее без правно основание. Този довод е мотивиран с анализа на
клаузите в Разрешение за поставяне №58/07.03.2012г./ л.95/, с което на ЕТ
„Илико РН75-Г.И.“ е предоставено „право
на разполагане върху общинска земя на обект с временен устройствен статут“,
както и Договор за наем №162/27.11.1998г. /л.96/, от който се установява, че
кмета на район Приморски е отдал под наем
на ЕТ „Илико РН75-Г.И.“ срещу заплащане при временен режим, общинска земя в
размер от 34,44кв.м. и павилиони 22 и 23, представляващи временни
постройки-склад. Срокът на договора за наем е уговорен до 31.12.2006г.,
като е предвидено в Раздел четвърти, чл.4 - при промяна на действащият ЗРП, в
петдневен срок наемателят да демонтира за своя сметка изградената постройка, а при неплащане на две наемни вноски,
договорът се прекратява автоматично.
С оглед предоставената
от съда възможност, търговецът представя Разрешение за строеж
№828/09.10.1997г., с което не на него, а на трето лице - ЕТ“ Елит-Н.“ с
представляващ П. Н. е разрешено да извърши предвидените в одобрен проект СМР от
26.09.1997г. група от 26 павилиона, намиращи се между ул.Х., „ Ян Палах“ и
дерето. Представени са и Разрешителни за строеж на водопроводно отклонение,
отново издадени за ЕТ“ Елит-Н.“. Ангажирано към доказателствата от
жалбоподателя е и Разрешение за ползване № 54/27.02.1998г., от което се
установява, че пак на ЕТ“ Елит-Н.“ е предоставено и правото на ползване върху
26 бр. павилиони.
В конкретния случай и на първо място
въпреки разпределената в закона тежест на доказване, дружеството-жалбоподател
не ангажира доказателства и доказателствени искания във връзка с твърдението
си, че не е ползвател, а е собственик на павилионите. В подкрепа на това свое
твърдение представя фактури за изплатени суми на търговеца, изградил пазара,
които обаче по своята правна същност не осъществяват транслация на правото на
собственост. Фактурите са първични счетоводни документи, които единствено сочат
на осъществена стопанска операция, те не обективират прехвърляне на правото
на собственост.
От
Представеното Разрешение за строеж № 828/09.10.1997г. безспорно се установява,
че изграждането на павилионите се извършва на осн.чл.120 от ППЗТСУ/отм./,
съобразно който текст, временни постройки могат да се правят само за нужди,
свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на
органите, с които проектите се съгласуват. Временните постройки се премахват
при завършване на строителството. Ако инвеститорът не направи това, обектът не
се приема, а техническата служба на общината премахва постройките за сметка на
инвеститора. Установи се, че както разрешението за строеж, така и разрешенията за
строеж на водопроводно съоръжение са издадени за строителя ЕТ „Елит-П. Н.“,
който е ползвал имота до 2006г., видно от Разрешение за ползване
№54/27.02.1998г.
В обобщение- няма данни след тази дата,
павилионите да са придобити от ЕТ“ИЛИКО РН 75 Г.И.“. Действително това
търговско предприятие е продадено по реда на чл.15 от ТЗ, но още преди
осъществяване на тази продажба, павилионите са придобити от общината.
Извън това, дружеството-търговец не
въвежда твърдение, че е заплатило дължимия, съобразно подписания договор наем.
Напротив, поради неплащане, Г.И. е натрупала задължения към общината, поради
което и по искане на общинската администрация е образувано изпълнително производство.
При извършени служебни проверки са съставени Констативни протоколи №3 и |№4 от
19.01.2018г., в които се обективира констатацията за неизпълнено задължение за
заплащане на наем, което бездействие също обуславя основателност на твърдението на ответника, че
имота се ползва от дружеството без основание.
Разпоредбата
на чл.65 от ЗОС ясно регламентира
предпоставките, при които се подхожда към изземване на имота-общински имот, който се владее или държи без основание,
не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.
В конкретния случай се установява безспорно първата от визираните хипотези,
представен е АОС, който декларира собствеността на общината и в който са
разположени процесните обекти. Същевременно, жалбоподателят не представя актове
за собственост, съставени за търговското предприятие на ЕТ ““ИЛИКО РН 75
Г.И.“, / преди прехвърлянето му на ЕТ ““ИЛИКО РН 75 Комерсиал“, както и съставени след това, нито представя
доказателства, че заплаща наем за държането на имота. Нещо повече, както се
установи, в договора за наем, сключен с кмета на район Приморски изрично е
отбелязано, че при промяна на ЗРП, павилионите ще бъдат демонтирани в петдневен
срок. Действително, предприемането на действия по
изграждане на обществено значимо мероприятие, каквото е изграждането на трасето
на бул.“В.Левски“ не се припознава по смисъл сред предпоставките, упоменати в
разпоредбата на чл.65 от ЗОС, сочещи на основание за изземване на имота. Но е
относимо, както към разпоредбата на чл.4
в Раздел четвърти на договора за наем, където страните са се споразумели за
доброволно премахване, ако настъпи изменение на ЗРП, така и към преценката за
надделяващ обществен интерес, която може да извърши само административния
орган, като съобразява целесъобразността на акта.
С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е
предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост,
чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание.
Затрудненото материално положение, до колкото за търговско дружество е възможно да се
извеждат подобни доводи, не предполагат незаконосъобразност на издадената
заповед и са ирелевантни обстоятелства за този административен процес, тъй като
не са определени като законови изисквания, които следва да бъдат съобразени при
постановяването на изземване на общински имот.
Поради гореизложените мотиви, подадената жалба следва
да се остави без уважение, поради нейната неоснователност. Търговецът-жалбоподател
не е освободил доброволно общинския имот в посочения срок. По делото не е
спорно, че визираният в процесната заповед част от недвижим имот е общинска
собственост. От съвкупния анализ на приложените по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя държи имота без правно основание, което обуславя
законосъобразността на обжалваната заповед.
За пълнота и по повод както изричното позоваване в
заповедта, така и оспорването на търговеца, съдът ще отбележи, че изграждането
на инфраструктурното мероприятие- бул. „В.Левски“, няма отношение към
законоустановените предпоставки по изземване на имота. Но това позоваване не
обективира неправилността на обжалвания акт. Дали павилиона, който ползва
търговеца попада или не в трасето на новоизграждащият се булевард не обуславя в
допълнителна степен предпоставките на чл.65 от ЗОС, нито обратното- не сочи на
пречки по изземването на частта от имота, която се държи без основание. Именно
поради тези доводи, съдът ще тълкува събраното заключение по СТЕ като
неотносимо към предмета на спора. В допълнение ще бъде отбелязано и че
независимо, че павилионът е разположен върху нереална част от имота-общинска
собственост, няма друг способ общината да върне владението върху собствеността
си, освен реда, регламентиран в разпоредбата на чл.65 от ЗОС, когато, както е и
в конкретния случай, констатира всички предпоставки от тази разпоредба. По
повод твърдението, че в заповедта са цитирани правни основания, които не
кореспондират с фактите, съдът ще отбележи, че некоректно използваните правни
основания не мотивират незаконосъобразност на акта, ако жалбоподателят е
предприел адекватна защита срещу фактите, именно както стори в това
производство търговецът. Няма как в конкретния случай да се подходи към
премахване на строежа по реда на § 17 от ПР на ЗУТ,вр.чл.195 от с.з., тъй като
тази разпоредба засяга права и е относима към задължения, възникващи в своята
съвкупност за собственици на строежи, какъвто дружеството-жалбоподател не
доказа да е. Заповедта за изземване, постановена по реда на чл.65 от ЗОС се
насочва винаги срещу лицето, което владее или държи имота без правно основание,
а не срещу лицето, което вероятно е придобило имота или има строеж в него.
В обобщение: По делото се
констатират всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, а именно: частта
от имота, която се изземва е общинска собственост, държи се от трето лице, без
основание. По делото е предявено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в
полза на Кмета на район „Приморски“ при община Варна следва да се присъди
сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл.
144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 на ВАС.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „ИЛИКО-РН 75 КОМЕРСИАЛ“ ЕООД ЕИК ********* , чрез представляващата Г.Д.И. срещу Заповед № 418/21.09.2018г. на Кмета на
район „Приморски“ при Община Варна.
ОСЪЖДА „ИЛИКО-РН 75
КОМЕРСИАЛ“ ЕООД ЕИК ********* ,
чрез представляващата Г.Д.И. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на
200.00лв. / двеста лева/.
Съдебното решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: