Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Н., 09.01.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №374 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с правно основание по чл.109 от ЗС от страна на ищеца Б.О.Х. *** против ответника К.И.Т. от гр. Ш., в качеството му на земеделски производител.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. П., обл. Ш., а именно: нива с площ от 2028 кв.м., четвърта категория, в местността „Пунарджика“, представляваща имот №024001 по плана за земеразделяне, при граници: №000248, №000058, имот №024002 и имот №024004. Собствеността върху имота ищецът придобил по наследство от баща си – О. Х. А. и в резултат на възстановено право на собственост с решение №481/18.08.1998 г. на ОСЗГ – гр. Н..
Ищецът извършил справка по регистъра за ползването на земеделски имоти в ОСЗ – гр. Н. и установил, че за стопанската 2015/2016 г. ответникът е заявил право на ползване на имота като арендатор. Ищецът заявява, че не е сключвал договор за предоставяне ползването на имота под наем, под аренда, или за съвместна обработка с когото и да е. Също така не бил упълномощавал трети лица да сключват договор за предоставяне ползването на имота от негово име. При проверка на място в имота ищецът установил, че ответникът извършил предсеитбена подготовка и сеитба на селскостопанска култура. С тези си действия ответникът пречил на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост спрямо имота.
Предвид горните обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да прекрати действията, пречещи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху процесния имот и конкретно да преустанови селскостопанската обработка на посочения по-горе имот. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е постъпил, чрез процесуалния представител на ответника адв. С. Т. от АК – Ш.. В отговора се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че на 14.07.2015 г. ищецът и ответникът са сключили писмен договор за наем на посочения имот и по силата на този договор ответникът обработвал земята. Този договор бил представен в ОСЗ – Н. и ищецът бил наясно, че има договорни отношения с ответника. При подаване на декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ, срокът за което бил до 31-ви юли на съответната година, в случай, че ищецът имал намерение да подаде такава, то на същия би следвало да е известно, че ответникът е заявил земята за обработка. Предвид тези обстоятелства и твърдейки, че обработва имота на правно основание, ответникът счита, че по никакъв начин не е възпрепятствал ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Затова моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото в заверени копия Решение №481 от 18.08.1998 г. на ОСЗГ – Н. и удостоверение за наследници №*** г., изд. от Кметство – с. П., обл. Ш. се установява, че ищецът Б.О.Х. е собственик по реституция и наследство на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. П., обл. Ш., а именно: нива с площ от 2, 028 дка, четвърта категория, в местността „Пунарджика“, представляваща имот №024001 по плана за земеразделяне, при граници: №000248, №000058, имот №024002 и имот №024004. Въпросът за собствеността върху имота, а именно, че същият е собственост на ищеца, не е спорен между страните по делото, както и не е спорно твърдяното от ищеца обстоятелство, че имотът се обработва от ответника и в него той извършва селскостопанска дейност.
Спорно по делото е твърдението на ищеца, че имотът се обработва от ответника без правно основание. Ответникът заявява, че има с ищеца наемно правоотношение по повод този имот и в подкрепа на твърдението си по делото е представил договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен на 14.07.2015 г. между ответника, в качеството му на наемател и ищеца, в качеството му на наемодател, с предмет на договора именно посочения по-горе имот. Ищецът е оспорил така представения документ, твърдейки, че подписът, положен в договора от негово име не е изпълнен от него и той не е сключвал подобен договор с ответника. По повод направеното оспорване съдът, на основание чл.193 от ГПК, е открил производство по проверка истинността на документа, в хода на което е назначена графологична експертиза. Заключението по експертизата, прието от съда, сочи, че почеркът, с който е положен подписът срещу „наемодател“ в договора за отдаване под наем на земеделска земя, не принадлежи на ищеца. Следователно ищецът не е подписал въпросния договор, не е страна по него и няма задълженията по него. От своя страна ответникът няма правата по този договор спрямо ищеца и следва да се приеме, че той /ответникът/ не разполага с правно основание да обработва имота.
От страна на ответника по делото са налице твърдения, че договорът е вероятно да е подписан от дъщерята на ищеца, но това обстоятелство дори и да е факт, е без значение в случая и не може да установи наличие на правно основание за ползването на имота в отношенията между ищеца и ответника, освен ако ищецът е упълномощил дъщеря си да действа от негово име, каквито факти по делото нито се твърдят, нито се установяват. Също така няма и доказателства посоченият договор за наем да е бил изпълняван между страните, напр. ищецът да е получавал наем.
Предвид така установените обстоятелства, следва да се направи изводът, че предявеният иск е основателен и доказан, а именно ответникът обработва имота на ищеца, без да е налице за това правно основание, с което без съмнение му пречи да упражнява правото си в пълен обем. Ето защо искът следва да се уважи, като ответника бъде задължен да преустанови селскостопанската обработка на посочения по-горе имот.
Доколкото в производството по чл.193 от ГПК бе установено, че подписът в представения договор за наем на земеделска земя не принадлежи на ищеца, то н тази му част документът е неистински и на основание чл.194, ал.2 от ГПК той следва да бъде признат за такъв, да бъде изключен от доказателствата по делото и да бъде изпратен на прокурора.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 472, 90 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.И.Т. с ЕГН ********** ***, в качеството му на земеделски производител ДА ПРЕУСТАНОВИ селскостопанската обработка на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. П., обл. Ш., а именно: нива с площ от 2, 028 дка, четвърта категория, в местността „Пунарджика“, представляваща имот №024001 по плана за земеразделяне, при граници: №000248, №000058, имот №024002 и имот №024004, собственост на ищеца Б.О.Х. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА К.И.Т. с ЕГН ********** ***, в качеството му на земеделски производител да заплати на Б.О.Х. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 472, 90 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ представения по делото договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен на 14.07.2015 г. между ЗП „***“ и Б.О.Х., а именно за отдаване под наем на нива с площ от 2, 028 дка , имот №024001, в местността „Пунарджика“ в землището на с. П., в частта на документа, подписан от името на Б.О.Х. с ЕГН ********** ***, и изключва документа от доказателствата по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Представения по делото договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен на 14.07.2015 г., ведно с препис от решението, след влизането му в законна сила, да се изпрати на Районна прокуратура – Н..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: