Р Е Ш Е Н И Е № 260182
28.02.2022 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5426/2020 г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на К.И.Д., ЕГН ********,
депозиран против „Мъни плюс мениджмънт„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4
ет. 6Б , и с искане да се прогласи нищожност на договор за потребителски кредит
между страните или отделни клаузи от същия, в частност – клаузата, предвиждаща
неустойка при непредставено обезпечение на договора, на основанията по чл. 143 от Закона за защита на потребителите
и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Според фактите, на дата
27.02.2017г, между страните бил сключен
договор за кредит, по силата на който
ищецът получил назаем сума от 200 лева, която следвало да върне на петнадесет
броя равни седмични вноски от по 14.19 лева, тоест, с кредиторово
възнаграждение от 12.85 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 41.01 % и
годишен процент на разходите от 44.12 % Договорено било също така ищецът за
предостави обезпечение на кредита , като при липса на такова, ищецът се задължил
да плати неустойка в размер от общо 85.65 лева , разсрочена като част от
месечните вноски, по още 9.53 лева.
Срокът на договора
изтекъл с падежа на последната вноска.
Изложени са обаче доводи,
че договора е недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, а договорката за заплащане на неустойка при
непредставено обезпечение е неравноправна, поради което – нищожна. Тази клауза
била нищожна и поради противоречие със закона, тъй като противоречала на
нормата на чл. 19 ал. 3 от Закона за потребителския кредит. Затова се иска от
съда да прогласи договора или евентуално отделни клаузи от него за нищожни или
недействителни, и присъждане на разноските по спора, а на процесуалния
представител на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество
оспорва иска като неоснователен, моли да
се отхвърли и да му се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на
договора или своята престация – плащането на 200 лева в полза на Д., но отрича
пороци на договора или отделните му клаузи.
След собствени изчисления
вещото лице по проведената счетоводна експретиза е дало заключение, че в
договора за кредит е посочен действителния размер на годишния процент на
разходите, но ако в същия се включи и
дължимата при непредставено обезпечение неустойка, то ГПР ще стане 145.46 %
годишно.
Искове с правно основание
в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 143 от Закона за защита на
потребителите и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид изложеното от
страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:
Сключването на договора между страните не е спорно,
представено и е копие от същия на л. 13
от делото. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за
потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп. бр. 59 от 29.07.2016 г., договорът е сключен на дата 27.02.2017г.
Съобразно
чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г., според единствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх
от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т.
11 от ЗПК, погасителен план, като са
посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се
намериха основания за недействителност
на целия договор според специалния закон,
чл. 22 от ЗПК.
Клаузата ,
предвиждаща неустойка при непредставяне
на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора ( чл. 12 ал. 4 от договора ) обаче е нищожна, тъй като е неравноправна;
липсва насрещно задължение на търговеца – кредитор. Макар липсата на
представени обезпечения да е безспорен факт, с оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка
не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за
вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на
задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина,
неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може
да обоснове законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането на сумата по
тази неустойка е самоцелно, при което тази клауза противоречи на добрите нрави.
На следващо
място, всяка договорка в договор за потребителски кредит, предвиждаща плащания
на суми извън съществените му елементи ( главница и възнаградителна лихва) или
разумно по размер обезщетение за забава, всъщност прикрива допълнително
възнаграждение на кредитора по договора,
доколкото плащанията се дължат и при точно изпълнение на длъжника на главното
задължение. Затова всички подобни плащания следва да бъдат включени в годишния
процент на разходите, дори в хипотезата, когато плащането им е договорено под (трудно изпълнимо) услови0е.
Тъй като неустойката не е включена в ГПР, което е и изрично отбелязано в самия
договор, при евентуалното й включване , процента на общите разходи по кредита
ще надхвърли 50 % на годишна база , което на практика означава, че договорката
за неустойка при непредставено обезпечение заобикаля императивната норма на чл.
19 ал. 4 от ЗПК, респ,. нищожни е на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от
същия закон.По отношение на размера на годишния процент на разходите, съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Няма данни
и тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Двата иска
са основателни.
Разноските
по иска се присъждат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се присъжда
минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (
не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не
може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено, по иска на К.И.Д., ЕГН **********, че в отношенията й с ответника „Мъни
плюс мениджмънт„ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в
София , ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4 ет. 6Б, е нищожна клаузата на чл. 12 ал. 4 от договор
помежду им от дата 28.09.2017г, която предвижда неустойка в при непредставено
обезпечение на вземанията на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Мъни плюс
мениджмънт„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4
ет. 6Б , да заплати на К.И.Д. , ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, сумата от 200 лева разноски по делото.
Осъжда „Мъни плюс мениджмънт„ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в
София , ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4 ет. 6Б да заплати на а. Е.Г.И.,
личен номер …, адрес на дейност …., сума
от 300 лева хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП