Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1036/20.09.2022 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 878 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от Старт 3-2017
ЕООД,
ЕИК: *********, представлявано от Д.А.Д., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Брацигово № 16а, против заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-109-0470717/05.05.2022 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. С
оспорената заповед, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на
търговски обект – щанд, находящ се в гр. Кърджали, ул. Здравец № 13 (в
хипермаркет Кауфланд), стопанисван от дружеството жалбоподател и е забранен за
достъпът до
обекта
за срок от 14 дни“.
Жалбоподателят намира, че
издадената заповед е незаконосъобразен административен акт. Изложени са
съображения за незаконосъобразност поради несъобразяване на срока, за който се
налага ПАМ с тежестта на нарушението и степента на неговата обществена
опасност. Твърдението е, че срокът за запечатване на обекта от 14 дни е
несъразмерен на извършеното нарушение. Затварянето на обекта щяло да доведе до
финансови загуби за дружеството в особено големи размери, които ще затруднят
дейността му. Като следващо основание за незаконосъобразност на ЗПАМ се
посочва, че заповедта е постановена преди издаване на наказателно
постановление, като по този начин търговецът бил лишен от възможността да
заплати наложената имуществена санкция. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят не се представлява. С писмена молба не възразява по
хода на делото, не сочи доказателства, поддържа жалбата и искането за отмяна на
заповедта. Претендира разноски.
Ответникът – началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт Динева,
която оспорва жалбата. Не ангажира допълнителни доказателства. Представя
писмено становище по същество, в което излага съображения за неоснователност на
жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На
26.04.2022 г. в 10 ч. органи по приходите извършили проверка на търговски обект
– щанд, находящ се в гр. Кърджали, ул. Здравец № 13 (в хипермаркет Кауфланд),
стопанисван от дружеството жалбоподател. Била извършена контролна покупка на 1
бр. парфюм на стойност 20 лв., за която не бил издаден фискален касов бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство Perfect S01, с рег.№
4133620, с ИН на ФУ № DY470684 и ИН на ФП № 36628720 или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Според издателя на заповедта, извършеното нарушение се доказвало и от
установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 20 лв. между
наличните парични средства в касата – 62 лв., съгласно приложен опис на
паричните средства в касата към протокола за извършена проверка cep. АА №
0470717/26.04.2022 г. и разчетената касова наличност – 42 лв.
При
тези обстоятелства административният орган издал процесната заповед. Същата
била връчена срещу подпис на лице – продавач консултант
в обекта на 18.05.2022 г. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство е
депозирана в деловодството на съда на 30.05.2022 г.
На първо място следва да се отбележи, че в
конкретния случай, специалният ЗДДС не предвижда задължителна поредност за
оспорване на този вид заповеди, а именно – задължителна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното оспорване да е, актът да е бил оспорен
първо по административен ред. С разпоредбата на чл.186, ал.4 от ЗДДС е указано,
че тези заповеди могат да бъдат оспорени по реда на АПК. От своя страна
разпоредбата на чл.148 от АПК
установява изборност на оспорване, като указва, че административният акт може да се оспори
пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен
ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. АПК и
специалният ЗДДС не предвиждат друго за оспорването на заповедите по чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, поради което съдът приема, че на волята на
жалбоподателя е поставена възможността за избор – дали да оспори акта по
административен или по съдебен ред, както и дали първо да изчерпи реда за
административно оспорване и едва тогава да депозира жалба до съда.
На следващо място с
оглед датата на връчване на заповедта – 18.05.2022 г. и предвид разпоредбата на
чл.149, ал.1 от АПК съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес – адресат.
Разгледана по същество е
основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за
това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, който е оправомощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на
НАП. Видно от представената заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, началниците на отдели са оправомощени да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта е в
предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за
издаване.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на обжалвания акт.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата
разпоредба
условията, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е
посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Алинея 6 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При
продажби по чл.3, ал.8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния
дисплей на ФУВАС.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва,
че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на
посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба – 1 бр. парфюм на стойност 20 лв.
Тук следва изрично да
се отбележи, че самият жалбоподател е потвърдил извършеното нарушение като в
жалбата е заявил, че касов бон бил издаден, но 19 мин. след началото на
проверката. Представя копие на същия (л.11).
Предвид изложеното,
съдът приема, че нарушението е
безспорно установено от представените по делото доказателства. В случай на
неиздаване на съответния документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни.
Неоснователно
е възражението, според което евентуалното неправомерно поведение на дружеството
би изложило на риск договорът за наем с наемодателя, в чиято сграда се помещава
процесният щанд, както и всички останали обекти на жалбоподателя в търговската
верига на наемодателя. Това възражение касае наемни правоотношения, които не
могат да дерогират задължението за изпълнение на императивите изисквания на
ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ относно отчитането на извършените
продажби. Недопустимо е жалбоподателят да обосновава свое неправомерно
поведение, като твърди, че прилагане на предвидената в закон ПАМ ще се отрази
негативно на правоотношенията му с друг субект на правото.
Недоказани
са и твърденията, че с прилагането на процесната ПАМ дружеството ще понесе финансови
загуби в особено големи размери, а това от своя страна ще затрудни дейността му
или ще доведе до нейното преустановяване, освобождаване на множество служители
и неизпълнение на договорни задължения. В тази връзка не са представени никакви
доказателства.
При определяне на
срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност, като на съдебен контрол подлежи
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност, която е част от задължителната преценка за издаването на
административния акт при правилно приложение на материалния закон.
В тази връзка
настоящият състав съобрази следното:
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл.186, ал.1 б „а“
от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Излагането на мотиви в заповедта по чл.186, ал.1 от ЗДДС
във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е
задължително, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с
целта на закона в изпълнение изискването на чл.146, т.5 от АПК. Нарушаването на
принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение
представлява именно такова несъответствие с целта на закона. В случая определеният
срок за налагане на ПАМ е 14 дни, който е в рамките на законоустановения
максимален срок. В заповедта е посочено, че при определяне продължителността на
мярката са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него – препятства
възможността за извършване на данъчна проверка и води до укриване на приходи и
намаляване размера на внесените данъци. Посочен е видът на търговския обект –
щанд, на който се продават парфюми на стойност от 4 до 50 лв., което, с оглед
комуникативното местоположение и интензивния човекопоток било предпоставка за
реализиране на значителни обороти. Отчетено е работното време на обекта от 8 до
21 ч. и разликата в касовата наличност към 10 ч. – моментът на контролната
покупка – налични средства 62 лв. / разчетена касова наличност 42 лв., от които
10 лв. служебно въведени по данни от ФУ. Изтъкнато е още, че с нарушението се
засяга данъчната дисциплина, според която следва да е налице пълна отчетност на
извършваните продажби, тяхната регистрация и възможността за проследяване на
реализираните обороти. Описани са изискванията на ЗДДС във връзка с издаването
на фискални касови бележки. Посочена е целта на ПАМ – да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи. Според
органа, ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят трудно поправими вреди. Срокът на ПАМ
бил съобразен с принципа за съразмерност и с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца.
Настоящият състав
намира, че определеният 14-дневен срок на принудителната мярка не е мотивиран в
съответствие с чл.186, ал.3 от ЗДДС. Налице е
формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с
конкретни факти, което е равнозначно на липса на мотиви, независимо от изложения
обем. Дори да се приеме, че в заповедта са изложени твърдения за някакви
обстоятелства, същите представляват само предположения. Не е посочен нито един
конкретен факт или конкретно обстоятелство, които да са относими към преценката
за срока на ПАМ. Общото посочване, че 14-дневния срок е необходим за
преустановяване на незаконосъобразните практики и за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца също не изпълва изискването
на чл.186, ал.3 от ЗДДС. Въз основа на описанието на обекта, цените на които се
продават стоките, както и неговото местонахождение административният орган е
направил предположение за реализиране на значителни обороти, но отново не е
изложил никаква конкретика, а се е задоволил да обоснове срока на ПАМ с
предположения. Изложените мотиви не съдържат ясни правила и точен и справедлив
критерий за определяне срока на принудителната административна мярка. Необоснован
и противоречащ на доказателствата по делото се явява изводът, че 14-дневният
срок, определен в заповедта е съобразен с обществената опасност на деянието,
неиздаване на фискален бон за продажба на един брой парфюм на стойност 20 лв.
Неясно е как конкретният избор на срок на мерките постига целите на превенцията
в обхвата на възможното ограничение до 30 дни. Не е посочена очакваната промяна
в начина на организиране на дейността в обекта, за която промяна да е необходим
именно този срок на административна принуда. Сред материалите по преписката не
са налични данни за лоши практики в дейността на дружеството. В съдебно
заседание, процесуалният представител на ответника посочи, че според справка в
регистъра за административнонаказателни преписки в системата на НАП било
установено, че са налице 26 бр. АУАН, което сочело, че нарушението не е
случайно, а е тенденция при жалбоподателя. Това твърдение не беше подкрепено с
доказателства и въз основа на него не може да бъде направен извод за
идентичност на нарушенията установявани от контролните орани и отново не
обосновава конкретно определения срок на ПАМ.
Установената разлика в
наличността е в размер точно на стойността на процесната продажба и не е налице
дори индиция, че в обекта са извършвани и други продажби, за които не е издаван
касов бон. По тези съображения съдът намира, че в случая прилагането на ПАМ в
определения срок не е съобразена с целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН и с
принципа за съразмерност, прогласен с чл.6, ал.2 от АПК. В този смисъл е и
практиката на ВАС, обективирана в Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 8169/2020 г.; Решение № 15498 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
9177/2020 г., Решение № 4337 от 09.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 7967/2021
г., Решение № 2649 от 22.03.2022 г. по адм. дело № 7048/2021 г. и др.
С оглед изложеното,
обжалваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Съобразно изхода на
спора разноски се дължат на жалбоподателя, които са в доказан размер на 10 лв.
за държавна такса.
Предвид изложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-109-0470717/05.05.2022 г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати
на Старт 3-2017 ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Брацигово № 16а сума в размер на 10 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред ВАС.
Съдия: