Р Е Ш
Е Н И
Е №……
гр.
София, 21.08.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Галина Ташева
Мл. съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 12317/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 392956 от 23.04.2018 г., по гр. д. №
46718/2015 г. на СРС, 52 с - в, ответниците „С.“ ЕООД
и „С.- И.“ АД са осъдени да заплатят солидарно
на ищеца Б.А.Н., на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82, вр. с чл. 265, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД, сумата от 15 655, 80 лв., представляваща обезщетение за
направени разходи за отстраняване на недостатъци на обект - Институт за
етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, бл. А от сградата на бл.
№ 5, находящ се в гр. София, район Слатина - 4 - ти км, ул. „Акад. Георги
Бончев“, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.08.2015 г. (подаване
на исковата молба) до окончателното ѝ плащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 16 140 лв., като неоснователен. Със
същото решение ответниците са осъдени да заплатя на ищеца съдебни разноски в 1 930,
11 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК БАН е осъдена да заплати на „С.“ ЕООД
сумата от 30 лв. и на „С.- И.“ АД - 51, 50 лв.
Срещу първоинстанционното решение в частта, в която „С.-
И.“ АД е осъден да заплати на ищеца сумата от 15 655, 80 лв., е подадена
въззивна жалба от ответника „С.- И.“ АД с доводи за неговата неправилност и
постановяване в противоречие с материалния закон, при допуснати процесуални
нарушения. Излага се, че в нарушение на чл. 194, ал. 2 от ГПК съдът не е изключил от доказателствата и
не е изпратил на прокуратурата представените с исковата молба три броя декларации
за съответствие и изрична декларация от строителя от 02.10.2012 г., тъй като в
хода на съдебното дирене съдебно - почеркова
експертиза е установила, че тези декларации са неавтентични и са подправени,
чрез пренасяне на подпис. По този начин въззивникът е
лишен от правото на защита в процеса да докаже твърдението си, че чрез
поведението на строителя „С.“ ЕООД е бил поставен в заблуждение, че монтираните
на строежа врати са с нужната огнеустойчивост. Изложени
са и аргументи за допуснато процесуално нарушение на чл. 17, ал. 2 от ГПК, понеже
съдът не се е произнесъл инцидентно по валидността и законосъобразност на
административния акт, представляващ Заповед № 7/13.12.2014 г. на инж. М.А.,
инспектор пожарна безопасност, служител на МВР. Счита, че тази заповед е с решаващо
доказателствено значение, тъй като е послужила за установяване твърденията на
ищеца за претърпени от него „щети“ по смисъла на 168, ал. 7 от ЗУТ и единствено
въз основа на нея БАН е предприела подмяна на вратите. Излага, че съдът е
допуснал нарушение на чл. 176, вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като
недопустимо е разпитал като свидетел управителя на „С.- И.“ АД. Сочи, по делото
липсвали доказателства дали процесните врати са с изискуемата противопожарна
устойчивост и в този смисъл не било установено, че тези врати задължително са
подлежали на замяна. Твърди, че с едностранно предприетата от ищеца подмяна на
вратите, без да уведоми ответниците, ги е лишил от възможността да докажат пожароустойчивостта им. Излагат се и аргументи за
неправилно приложение на материалния закон, поради погрешно дадена от СРС
правна квалификация. Твърди се, че отговорността на лицето, упражняващо
строителен надзор не е договорна, а специална деликтна
и солидарна, заедно с тази на строителя. Счита, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че изпълнението на строителните и
монтажни работи е в отклонение от инвестиционния проект и в нарушение на
строителните правила и норми, като в пряка причинна връзка с това е възникнала
щета или пропусната полза в патримониума на ищеца. Не била доказана вреда, понеже
същата се основава единствено на Заповед № 7/13.12.2014 г., чиято валидност и
законосъобразност е оспорена от настоящия въззивник,
а и тя не била задължителна за ищеца. Щета липсвало и защото нямало причинено
забавяне на въвеждането в експлоатация на обекта заради подмяната на вратите. Липсвало
противоправно и виновно поведение на ответника,
осъществяващ строителен надзор на обекта, доколкото той е бил въведен в
заблуждение от строителя, чрез представените четири броя подправени декларации,
на които се е доверил. Оспорва наличието на причинна връзка между щетата и
противоправното поведение на строителния надзор. Заплащането цената за повторно
поставените врати не е причинено пряко от строителния надзор, а е действие по
свободната преценка и инициатива на ищеца. Моли решението да бъде отменено в
оспорената част, като искът бъде отхвърлен. Не претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна ищец Б.А.Н., в писмен
отговор по чл. 263 ГПК оспорва жалбата по подробни съображения. Сочи, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че монтираните
12 бр. врати от „С.“ ЕООД не отговарят на изискуемите от закона условия за пожароустойчивост, а „С.- И.“ АД не е осъществил необходимия
надзор на дейността на строителя, поради което отговаря солидарно с него за
вредите от неизпълнението. По делото не се доказва, че строежът е изпълнен
съобразно техническите изисквания. Неоснователни са възраженията на въззивника – ответник за лишаването му от право на защита и
въвеждането му в заблуждение от строителя, че монтираните врати са с нужната огнеустойчивост. В отговора на исковата молба ответникът - въззивник не се е позовал на обективни обстоятелства, които
да изключват или намаляват отговорността му. Излага още, че по делото не са
представени изискуемите по чл. 54 от Наредба за съществените изисквания към
строежите и оценяване съответствието на строителните продукти становища от ГД
ПБЗН - МВР, както и че строителният надзор не е изискал подобни документи при
приемане на строежа. Поради това се твърди, че въззивникът
не е положил дори обикновена добросъвестност при изпълнение на задълженията си
по надзор на строителството. Възразява се срещу доводите за нарушения на чл. 194 ГПК от СРС тъй като, в отговора на исковата
молба, ответникът не е оспорвал по реда на чл. 193 ГПК 3-те броя декларации за
съответствие. Неоснователни са твърденията на въззивника,
че по делото не е установено да са претърпени вреди от БАН вследствие
неспазване на техническите правила и норми и не са налице основания за
ангажиране на договорната му отговорност. В чл. 4, ал. 4 от договора за
строителен надзор с въззивника от 03.07.2012 г.
изрично е уговорено, че той отговаря солидарно със строителя за щети от
неспазване на технологичните правила и одобрените проекти. Поддържа се, че въззивникът е допуснал виновно неизпълнение на задълженията
си, уговорени с договора с ищеца, поради което основателно е
ангажирана отговорността му за причинените на ищеца вреди от неизпълнението,
както правилно е приел и СРС. Моли решението да бъда
потвърдено. Претендира разноски, съгласно списък.
Ответникът „С.“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не е взел становище по нея.
Третото лице „З.А.“
АД, помагач на страната на „С.- И.“ АД, е взело становище за
основателност на изложените във въззивната жалба
доводи. Според третото лица не е налице неизпълнение на задълженията за
осъществяване на строителен надзор от „Сиконко - Билдинг“ АД. Поддържа, че ответника, осъществяващ надзор на
строителството, е подведен от строителя - ответника „С.“ ЕООД, че представените
документи за съответствие вратите са истински и автентични. Подкрепя се
становището на жалбоподателя за допуснати от СРС процесуални нарушения на чл.
194, ал. 2 ГПК и чл. 176 вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК, както и за липсата на произнасяне на СРС относно валидността на Заповед №
7/13.12.2014 г. Пред СРС категорично е останал недоказан факта, че
демонтираните от ищеца врати не са били с необходимата противопожарна устойчивост.
Моли първоинстанционното решение в обжалваната му
част да бъде отменено като неправилно.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - само в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на въззивната проверка решението е валидно
постановено. СРС е обсъдил подробно установената по делото фактическа
обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря
изцяло, а ще обсъди само фактите, относими към
възраженията на ответника във въззивното
производство.
Срещу първоинстанционното решение не
е подадена жалба от ответника „С.“ ЕООД, в частта с която е осъден да заплати
солидарно със „С.- И.“ АД сумата от 15 655, 80 лв. - обезщетение за направени от
ищеца разходи за отстраняване на недостатъци в строителството. В
отхвърлителната част, с която ищцовата претенция е била отхвърлена - за
разликата над 15 655, 80 лв. до пълния предявен размер от 16 140 лв.,
решението на СРС също не е обжалвано от ищеца, поради което и в тази част то е
влязло в сила.
Предявената пред СРС искова претенция се основава на
твърдения за вреди, настъпили за ищеца от неточно изпълнение на строителни
дейности, извършени от „С.“ ЕООД, който не монтирал, съобразно договореното, на
обект Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, бл. А
от сградата на бл. № 5, находящ се в гр. София, район Слатина - 4 - ти км., ул.
„Акад. Георги Бончев“, 12 броя врати с необходимата степен на пожароустойчивост.
Солидарната отговорност между строителя „С.“ ЕООД и втория ответник „С.- И."
АД е обоснована с твърдения, че с настоящия въззивник е бил сключен договор от
03.07.2012 г. за упражняване на строителен надзор, който „С." АД виновно
не е изпълнил, допускайки строителят да монтира 12 бр. врати, неотговарящи на
необходимата степен на пожароустойчивост.
Правната квалификация на иска се определя от заявеното
в обстоятелствената част на исковата молба и от формулирания от ищеца петитум.
В случая правилно СРС е определил правното основание на предявения иск спрямо
ответника „С.- И.“ АД по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82, вр. с чл. 265, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД, предвид твърденията, че между него и ищеца е сключен договор за
упражняване строителен надзор. Разпоредбата на чл. 168, ал. 7 ЗУТ, на която се
позовава въззивникът в жалбата, предвижда, че лицата,
които упражняват строителен надзор, носят отговорност за щети, които са нанесли
на възложителя и на другите участници в строителството, и солидарна отговорност
със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и
нормативи и одобрените проекти. Следователно, отговорността на надзора е
възможно да възникне, към възложителя на строежа, в който случай ще има
договорен характер, тъй като в чл. 166, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че техните
отношения се уреждат с писмен договор. От друга страна, лицето, упражняващо
надзор, може да отговоря и към останалите участници в строежа, визирани в чл.
160, ал. 1 ЗУТ, или към трети лица, с който да няма договорно отношение и в
този смисъл отговорността му ще има деликтен характер - по изрично разпореждане
на закона. Предвид изложеното и при твърдения на ищеца за наличие на договорни
отношения с ответника - въззивник, настоящият състав,
че дадената от СРС правна квалификация е дадена в съответствие с твърденията на
ищеца и материалния закон.
От фактическа страна не е било спорно и от представен
Договор за услуга по чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОП от 03.07.2012 г. се установява,
че Б.А.Н. (БАН) е възложила на втория ответник по делото - „С.И.“ АД да
упражнява строителен надзор при извършване на строително - ремонтни работи за
секциите на фондохранилището и обслужващия ги коридор, разположени на третия
етаж в блок А от сградата на блок № 5, район Слатина, 4-ти км, гр. София,
съгласно одобрен проект за нуждите на Института за етнология и фолклористика с
етнографски музей при Българската академия на науките, без извършване на
работите за отопление, вентилация и климатизация. В чл. 7, ал. 1 от договора е
предвидено, че същия се сключва за срок до приключване на договора за
строителство на обекта, посочен в чл. 1, с акт образец 10, който срок е до 110
календарни дни от датата на предаване с протокол на строителната площадка от
възложителя на строителя.
От Констативен акт за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството, образец № 10 от 25.02.2013 г., надлежно
подписан от страните по делото, е видно, че работата е приета и одобрена от
възложителя, без възражения. Актът е подписан от представители и на двамата
ответници.
Безспорно е и че с писмена Заповед № 7/13.12.2014 г.
на инж. М.А., е предписана подмяна на врати, монтирани от строителя „С.“ ЕООД,
с врати, притежаващи огнеустойчивост EI 60, които да се удостоверят с документи
(сертификати, документи за съответствие), съгл. чл. 113 от НСТПНОБП, със срок -
до въвеждане обекта в експлоатация. Всички страни подписали Констативен акт
образец № 10 са били запознати с това изискване, доколкото то е описано в него,
а техни представителя са го подписали.
Според Декларация от 02.10.2012 г. на управителя на „С.“
ЕООД, за 14 броя врати, с граница на пожароустойчивост 90 минути, са
представени изискуемите декларации за съответствие и същите са монтирани на
строежа. Представени са и 3 броя декларации за съответствие от „Баущоф и Метал Марсил“.
Автентичността на декларациите е оспорена пред СРС,
без да е откривано изрично производство по оспорване по чл. 193 ГПК. От
заключението на приетата без възражения съдебно - почеркова експертиза се установява, че подписът в
декларацията от 02.10.2012 г. за съответствие не е положен от управителя на „С.“
ЕООД Е.Т., а за останалите три броя декларации не може да се установи дали са
подписани собственоръчно от представителя на „Баущоф
и Метал Марсил“.
Съгласно писмо от 04.02.2015 г. от „АРП“ ООД, ищецът е
уведомен, че монтираните на процесния имот врати не са нейно производство и не
е продавал врати на фирма „Баущоф и Метал Марсил“ ООД, както и на фирма „С." ЕООД. Според молба
от 01.07.2016 г. и молба от 11.07.2016 г. (л. 179 и 186) от управителя на „Баущоф и Метал Марсил“ ООД (понастоящем
„Баущоф + Метал" ООД), дружеството не е имало
търговски взаимоотношения със „С.“ ЕООД, както и е заявено, че трите декларации
за съответствие, представени от строителя, не изхождат от „Баущоф+Метал“.
Предвид доводите във въззивната
жалба, представените пред СРС писмени доказателства и неоспореното заключение
на приетата пред СРС съдебно - счетоводна експертиза, не е спорно че БАН
е превел на „ФайерТех И.“ ЕООД с преводно нареждане
от 21.03.2015 г. сума в размер на 15 655. 80 лв., представляваща авансово
плащане по договор за доставка и монтаж в процесния строителен
обект на 12 броя врати с граница на пожароустойчивост 60 минути. Доказателство
за извършената от ищеца подмяна на вратите е приетия пред СРС протокол от
11.03.2015 г. , както и показанията на свидетеля А.Т..
Във връзка с доводите по въззивната
жалба на „С.И.“ АД срещу решението на СРС, въззивният съд намира следното :
За да бъде ангажирана договорната отговорност на въззивника в качеството му на лице, упражняващо строителен
надзор (която е солидарна, наред с тази на строителя), ищецът следва да докаже
наличието на щети, причинени от „С.- И.“ АД поради неосъществен контрол върху
строителя за точно спазване на техническите правила, нормативи и одобрените
проекти при извършване на процесните строително - ремонтни работи на секциите
на фондохранилището и обслужващия ги коридор,
разположени на третия етаж в блок А от сградата на блок № 5, район Слатина,
4-ти км, гр. София, съгласно одобрен проект за нуждите на Института за
етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН.
Съгласно чл. 4, т. 10 от сключения между БАН и „С."
АД договор за строителен надзор, въззивникът е бил задължен да следи за
качеството на строителните продукти, влагани в строежа, каквото задължение е
законово закрепено и в чл. 6, ал. 1 от Наредба за съществените изисквания към
строежите и оценяване съответствието на строителните продукти. Според чл. 4, т.
2 от договора въззивникът е следвало да упражнява непрекъсна строителен надзор
и контрол по изпълнените СМР чрез специалистите по съответните части, като
задължително е следвало да има и лице, притежаващо познания в областта на
пожарна и аварийна безопасност или други приравнени специалности в областта на
пожарната
безопасност,
придобити в акредитирани висши учебни заведения в страната или в чужбина –
аргумент от чл. 6, ал. 2, т. 10 от Наредба за условията и реда за издаване на
лицензи на консултанти за оценяване на съответствието на инвестиционните
проекти и/или упражняване на строителен надзор.
В случая спорът касае необходимостта от демонтаж и
респективно монтаж на 12 бр. нови врати
(от общо 16 бр. по акт № 10), за които се установява, че не отговарят на
техническите спецификации за пожароустойчивост, като не са били придружени и от
необходимите сертификати и документи, които да я установяват.
От съдържанието на Акт за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството, образец № 10 от 25.02.2013 г. се
установява и не е спорно, че на обекта е следвало да бъдат монтирани общо 16
бр. пожароустойчиви врати. Както се посочи и по – горе, в самия акт е описано,
че съгласно Заповед № 7/13.12.2014 г. на инж. М.А., инспектор пожарна
безопасност и служител на МВР, 12 бр. от вратите (2 бр. единични и 10 бр.
двойни) не отговарят на проектната пожароустойчивост.
Ищецът е твърдял, че фирмата, производител на първоначално монтираните врати, фактически
не ги е продала на лицето, издало декларациите за съответствие - „Баущоф и
Метал Марсил“ ООД.
В тази връзка е прието заключението на съдебно - почерковата експертиза. От него, както и от депозираните по
делото молби на представляващия „Баущоф и Метал Марсил“ ООД, е установено безпротиворечиво,
че това дружество не е издавало на строителя декларациите за съответствие,
представени по делото. В първоинстанционното
производството и двамата ответници са се позовали на издадените декларации за
съответствие, поради което в тяхна доказателствена тежест (а не на ищеца) е
било да установят благоприятния за тях факт, че въпреки неавтентичността на
декларациите за съответствие, първоначално монтираните врати са били със
съответната степен на пожароустойчивост, съгласно
техническите изисквания за процесния обект. Двамата
ответници са проявили процесуално бездействие за установяване на посочените
факти, поради което, при липсата на други доказателства, установената неавтентичност
на трите броя декларации за съответствие е достатъчен аргумент, за да се
направи извод, че монтираните 12 бр. врати не притежават необходимата пожароустойчивост за процесния
обект. По смисъла на чл. 168, ал. 7 ЗУТ, строителят не е спазил техническите
правила и нормативи и одобрените проекти. Настоящият състав намира, че
визираните договорни и подзаконови разпоредби вменяват на ответника, като лице
упражняващо строителен надзор, да осъществява пълен, непрекъснат и цялостен
контрол над извършваните от строителя строително - ремонтни дейности,
включително да следи за съответствие на влаганите материали с одобрените
проекти и съответствието им на техническите правила и норми, като се съобрази
със спецификата на СМР в процесния обект. Ето защо и
надзорът не следва да се изчерпва единствено до формален преглед на
предоставени от строителя документи (в случая декларации), а да включва
извършването на проверка за съответствие на вече вложените материали с
декларираното от строителя.
Следва да се отбележи, че според свидетеля М.Н.А.-
инспектор 5-та степен към 05 PC ПБЗН-СДВР,
която е издала Заповед № 7/13.12.2014 г. за подмяна на вратите, чиито
показания съдът кредитира като обективни и непосредствени, при извършена
комплексна проверка за противопожарна безопасност не е установена съответната
маркировка (щампа) и съответните характеристики по вратите. Свидетелят А.Т.
също сочи, че при проверката, извършена от представителите на пожарната, е било
възможно дори визуално да се установи, че вратите не са с необходимите
характеристики (пред СРС свидетелят е заявил, че „пожарникарят започна да
подритва вратите и да казва „това не става““). От показанията може да се
направи извод, че несъответствието е било видимо, особено за лица с необходимите
технически познания, каквито би следвало да притежават служителите на „С.-И."
АД, осъществяващи техническия надзор. Предвид изложеното настоящият състав
намира, че несъответствието на подмените впоследствие врати не е констатирано своевременно
от строителния надзор поради неупражняване на достатъчен контрол и точно и
добросъвестно изпълнение на задълженията му по договора за надзор, а не поради
представянето на неверни декларации и въвеждането му в заблуждение от страна на
строителя, както твърди въззивника.
Ненавременният контрол е довел до неточно изпълнение,
което от своя страна е довело до необходимост ищецът да направи повторни
разходи за поръчка и монтаж на врати с изискуемата пожароустойчивост.
При това въззивният съд също приема, че е доказана причинната връзка между
поведението на ответника и възникналите имуществени вреди за ищеца.
Неоснователно е позоваването в жалбата на неизпълнение
на задължението на съда по чл. 194, ал. 2 ГПК – да изключи оспорените
декларации от доказателствата по делото. Както се посочи и по – горе, по делото
не е откривано производство по оспорване на декларациите по реда на чл. 193 ГПК, за да намерят приложение последиците на чл. 194, ал. 2 ГПК. Освен това, прилагането
на чл. 194, ал. 2 ГПК не влияе на извода, че подменените от ищеца врати не са
били придружени с необходимите сертификати и маркировка за пожароустойчивост,
за които строителният надзор е задължен да следи.
Въззивният съд намира за неоснователни и възраженията
на ответника в жалбата, че СРС не се е произнесъл изрично относно валидността и
законосъобразността на Заповед № 7/13.12.2014 г. на инспектор 05 РС на ПБЗН -
СДВР. По принцип, съгласно нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът може да
осъществява инцидентно контрол относно валидността на административни актове,
независимо дали подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Съдът може да се
произнесе по законосъобразността на акт, само ако акта е противопоставен на
страна, която не е участвала в административното производство. В случая заповедта
е издадена в необходимата писмена форма. Съдържащите се в нея предписания, са дадени в съответствие с предвиденото
в чл. 125, ал. 1 т. 4 от ЗМВР, от страна
на надлежно легитимирано лице (по смисъла на
чл. 125, ал. 1 т. 1 от този закон
и чл. 14, ал. 2 т. 4 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014
г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол) и са отговаряли на установените
от закона изисквания във връзка с тяхното съдържание и форма. Действително разпореждането не е
дадено на бланка, но съдържа конкретно установените в рамките на проверката резултати и дадените предписания във връзка с привеждане
на строежа в съответствие с изискванията
на нормите за пожарна безопасност.
Освен това,
разпорежданията дадени с посочената заповед, за вписани в заповедната книга на
строежа и са доведени до знанието както на строителя, така и на строителния
контрол, видно от изричното отбелязване в Констативен акт образец № 10 от
16.12.2014 г., който е подписан от представител и на двамата ответници без
възражения.
Освен това, съдът намира, че валидността на заповедта не
би оказала значение за ангажиране отговорността на ответника осъществяващ
строителен надзор за неизпълнение на задълженията му по договора, които се
установяват в производството. Извод, че монтираните първоначално врати не са
имали необходимата степен на пожароустойчивост следва
от липсата на надлежна документация, удостоверяваща съответствие с изискуемите
технически изисквания, въз основа на което е издадена и заповедта.
Настоящият състав намира, че валидността на заповедта,
с която е констатирано несъответствие с правилата за пожарна безопасност, не
влияе на факта, че ответникът не е изпълнил добросъвестно договорните си
задължения за осъществяване на технически надзор на обекта, в резултат от което
ищецът е претърпял вреди, състоящи се в направени допълнително разходи за
подмяна на процесните врати. От значение в случая е факта, че се касае до извършване
на СМР за обект, представляващ фондохранилище, към
които има специални технически
изисквания. Точното изпълнение на задълженията, както на строителя, така
и на осъществяващото надзор лице предполага в СМР да бъдат вложени материали с необходимата
пожароустойчивост.
Доводите за допуснато процесуално нарушение на чл. 176 ГПК при постановяване на решението, въззивният състав също намира за
неоснователни. Представляващият „С.- И.“ АД е разпитан пред СРС не в качеството
на свидетел, а като страна по делото, в качеството се на законен представител
на юридическото лице - ответник съобразно предвиденото в чл. 177, т. 2 ГПК.
Неприлагането на разпоредбата на чл. 176, ал. 2 ГПК не съставлява процесуално
нарушение, тъй като предварителното съобщаване на въпросите, на които трябва да
отговори задължената да се яви в съдебно заседание страна, не са предпоставка за
валидността на дадените от нея обяснения, само дават възможност съдът да приеме
за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила
(аргумент от чл. 176, ал. 3, предл. 1 ГПК).
Оплакването във въззивната жалба, че с едностранно предприетата
подмяна на вратите от ищеца, ответниците са лишени от възможността да упражнят
правото си по чл. 79, ал. 2 ЗЗД, съдът приема за неотносимо
към възникване солидарната отговорност на строителя и надзора, тъй като това е
само една възможност за длъжника и не препятства правото на кредитора да иска
обезщетение. Както се посочи вече, в констативния акт от 16.12.2014 г. за
установяване годността за приемане на строежа, подписан от „С.-И." АД, е
посочено, че до въвеждане на строежа в експлоатация е следвало да се изпълни
предписанието по
Заповед №
7/13.12.2014 г. за подмяна на процесните врати, поради което въззивникът е известен още към този момент за допуснатото неточно изпълнение от страна на
строителя. Това обстоятелство, съобразено с последващото му процесуално
поведение по оспорване на ищцовата претенция, отричайки неизпълнението на
негово задължение по договора за строителен надзор показва, че не е имал
намерение да отстрани доброволно и за своя сметка допуснато несъответствие при
монтажа на процесните врати.
По изложените съображения, следва че въззивникът е допуснал договорно неизпълнение на
задължението за упражняване на надзор върху извършваните от строителя СМР,
поради което следва да носи солидарна отговорност за вредите, произтичащи от
неточното изпълнение. Решението, в частта, в която „С.- И.“ АД е осъден да
заплати на БАН сумата от 15 655, 80 лв., представляваща причинени на ищеца
вреди от допълнително заплатени разходи по монтажа на врати с необходимата
степен на пожароустойчивост, е законосъобразно
постановено.
Доколкото решаващите
изводи на СГС съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в
оспорената част, включително и в частта с присъдените в полза на ищеца разноски
спрямо този ответник.
По разноските пред СГС :
При този изход
на спора въззиваемата страна - ищецът БАН има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП и НПП,
което съдът определя в размер на 100 лв., предвид липсата на фактическа и
правна сложността на делото пред настоящата инстанция.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 392956 от 23.04.2018 г.,
по гр. д. № 46718/2015 г. на СРС, 52 с - в, в частта, в която „С." АД с
ЕИК ******* е осъден да заплати (солидарно със „С.“ ЕООД) на Б.А.Н. с
ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82, вр. с чл. 265, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД, сумата от 15 655,80 лв., представляваща обезщетение за направени
разходи за отстраняване на недостатъци на обект - Институт за етнология и
фолклористика с Етнографски музей при БАН, бл. А от сградата на бл. № 5,
находящ се в гр. София, район Слатина – 4 - ти км, ул. „Акад. Георги Бончев“,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.08.2015 г. (подаване на
исковата молба) до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в необжалваните части.
ОСЪЖДА „С."
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес *** – Б, чрез адв.
В. да заплати на Б.А.Н., ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*****, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач на „С." АД - ЗАД „А.“, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.