Р Е Ш Е Н И Е
№……………… ………………03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ирена Обретенова
с участие на секретаря Румела М. като разгледа докладваното от съдията Обретенова адм.д. N 1919 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е след отмяна на Решение № 549/30.03.2017г. по адм. дело № 1964/2016г. по описа на Административен съд Варна с Решение № 6883/28.05.2018г. по адм.д.№ 9153/2017г. по описа на Върховния административен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Разглежда се по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е по жалба на „Варна мениджмънт и консултинг”АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, летище Варна, сграда „Кетъринг”, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.Л.С. против Заповед № 18-3977 от 19.05.2016г. на началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение на КРНИ на поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК. Жалбоподателят твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като правото му на собственост е противопоставимо на правата на заинтересованите страни и е налице основанието по чл.53, ал.2 от ЗКИР за вписване на дружеството в кадастралния регистър наред с досега вписаните лица. Излага, че актът не е съобразен с изменението на цитираната разпоредба, а решението по адм.д.№ 2810/2010г. по описа на Административен съд Варна е постановено при действието на старата редакция на ЗКИР и не съставлява пречка за вписване на жалбоподателя в КР като собственик на имота. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът - началникът на СГКК-Варна в писмено становище, представено по делото при предходното му разглеждане оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Заинтересованата страна М.П.М. счита жалбата за недопустима. Моли съда да прекрати производството на основание чл. 299, ал.2 от ГПК, тъй като промяната в чл.53, ал.2 ЗКИР не е основание за пререшаване на спора, по който е налице влязло в сила решение по адм.д.№ 2810/2010г. на АС-Варна. В условие на евентуалност счита жалбата за неоснователна, с оглед на това, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот предвид решението по гр.д. № 4630/2003г. на ВРС.
Заинтересованата страна „Деже”ЕООД – в ликвидация чрез ликвидатора Г. П. Г. счита оспорената заповед за законосъобразна.
Заинтересованата страна М.М.Х. в писмена молба до съда оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят е обвързан от постановеното и влязло в сила решение по адм.д.№2810/2010г. по описа на АС-Варна, с което е отменена предходна Заповед № КД-14-03-761/24.06.2010г. на началника на СГКК-Варна, с която по негово искане е одобрено изменение КРНИ, представляващо вписването му като собственик на процесния имот. Излага, че и предходното и настоящото административно производство са образувани въз основа на едни и същи документи за собственост, които дружеството е представило на административния орган – липсва промяна в обстоятелствата, въз основа на които заявителят е поискал изменение на КРНИ, за да бъде уважено искането му. Посочва, че след приключване на производството по адм.д.№ 2810/2010г. жалбоподателят не е предявил иск за собственост срещу лицата, вписани като собственици на имота в КР за установяване на свои права върху ПИ 10135.2568.87, които да са противопоставими на правата на вписаните вече собственици. Позовава се на мотивите на съдебното решение по цитираното дело на АС-Варна и на потвърждаващото го решение на ВАС, според които представените нотариални актове не са основание за промяна в КК и КР след като няма влязло в сила съдебно решение между заинтересованите страни, решаващо спора за материално право. Посочва, че така постановените решения формират сила на присъдено нещо между страните по спора по отношение наличието на правно основание за вписване на дружеството-жалбоподател като собственик. Излага, че наличието на идентичност между страните в административното производство и предмета на исканията на жалбоподателя по заявлението му от 18.01.2010г., по което е издадена отменената заповед и по заявлението му от 05.10.2015г. обуславя извод за законосъобразност на обжалваната заповед, тъй като административният орган е длъжен да съобрази формалната законна сила на постановените решения – чл.177 АПК, с оглед на което същият правилно е отказал да уважи искането за изменение на КР. Отделно от това, посочва, че чл.53, ал.2 от ЗКИР се отнася до изменение на КР при наличие на противопоставими права на повече от едно лице за един и същи имот в границите и обема му, а в случая е налице евентуално частично съвпадение на имот с идентификатор 10135.2568.87 и имота на жалбоподателя, придобит с представените от него нотариални актове. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Административният съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК /л. 1 от преписката/ е одобрена КК и КР на административен район „Приморски”-гр.Варна /без територията на к.к.”Златни пясъци”, приморски парк „Салтанат” и морска градина „Горчивата чешма”/, община Варна, област Варна /включващ и процесния имот, видно от представената скица – л.103 от преписката/. Заповедта е съобщена в Д.В. бр.100/21.11.2008г. /л.2 от преписката/, при отсъствие на данни в частта на процесния имот да е била обжалвана.
С оглед представената скица № 15-334175 от 11.07.2016г. на началника на СГКК-Варна /л.103 от преписката/ - извадка от КК и КР, поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87 е с площ 6522 кв.м. и е отразен към този момент със собственици М.П.М., съгласно нотариален акт № 161, том 12, дело № 7779/26.07.1995г. на ВРС и „Деже”ЕООД, съгласно нотариален акт № 43/14.06.2005г. на СВ-Варна – за ½ ид.ч.
Видно от приобщеното към доказателствата адм.д.№ 2810/2010г. по описа на Административен съд Варна, била е издадена по искане на „Варна мениджмънт и консултинг”АД Заповед № КД-14-03-761/24.06.2010г. на началника на СГКК-Варна /л.15 от а.д.№2810/2010г./, с която е одобрено изменение в КККР, одобрена със Заповед №РД-18-92/2008г. на ИД на АГКК, представляващо вписване в КР за ПИ 10135.2568.87 на собствеността на заявителя /„Варна мениджмънт и консултинг”АД/ с документи за собственост н.а. №156/01.04.2003г. и н.а. №101/26.07.2002г. и заличаване на М.П.М. и „Деже”ЕООД. Заповедта е била оспорена от последните две лица /заличени като собственици в резултат на изменението/ и е била отменена с постановеното по делото решение №1597/29.06.2011г. При касационното му обжалване, същото е оставено в сила с решение от 06.12.2011г. по адм.д.№ 11278/2011г. на ВАС. Съдът е приел, че е налице спор за собственост между вписаното и заличените със заповедта лица като собственици на имота и наличието на такъв спор е пречка за издаване на заповед за отстраняване на непълноти и грешки по чл.53, ал.2 ЗКИР. В постановените съдебни актове е посочено, че е необходимо този спор да бъде разрешен с влязло в сила решение на гражданския съд, след което да се извърши исканото вписване.
Производството по издаване на оспорената Заповед №18-3977/19.05.2016г. на началника на СГКК-Варна е започнало по заявление с вх.№ 01-290789 от 05.10.2015г. /л.5-8/, с което „Варна мениджмънт и консултниг”АД на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР е поискало да се извърши изменение на кадастралния регистър на ПИ 10135.2568.87, представляващо вписването му като собственик на този имот наред с досега вписаните лица – М.П.М. и „Деже”ЕООД. Към заявлението са представени нотариални актове № 35/26.07.2002г. на нотариус М.Т., акт № 101/26.07.2002г. на СВ-Варна и № 9/28.03.2003г. на нотариус Т. М., акт № 156/01.04.2003г. на СВ-Варна /л. 11-15 от преписката/. С първия акт, заявителят е закупил 3000 идеални части от ПИ 87 в кв.70 по КП на вилна зона „Абатко”- Варна с площ целия по нотариален акт 7 590 кв.м., а по скица – 6310 кв.м., а с втория – 4 590 кв.м. идеални части от същия имот със същите площи по нотариален акт и по скица, т.е. по силата на посочените актове, жалбоподателят се легитимира като собственик на целия имот /3000 кв.м. + 4590 кв.м.=7 590кв.м., колкото е и площта му по н.а./.
Срещу поисканото изменение на КР от „Варна мениджмънт и консултинг”АД е подадено възражение с вх.№ 02-3583/22.10.2015г. от М.П.М., към което същият е представил нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство № 161/1995г. на ВРС /л.54 от преписката/, с който той е признат за собственик на вилно място в местността „Св.Константин и Елена” с площ 7300 кв.м., представляващо имот пл.№ 102, кв.70 по „съответния” КП, отговарящ на имот пл.№ 1174 по КП от 1956г. /л.54, 55 от преписката/.
Възражение с вх.№02-3759/12.11.2015г. е депозирано и от „Деже”ЕООД – собственик на ½ ид.част от ПИ 87, съгласно нотариален акт № 78/14.06.2005г. на нотариус А.А., акт № 43/2005г. на СВ-Варна /л.20 от преписката/.
За да издаде оспорената заповед, началникът на СГКК-Варна е приел, че при наличието на влязъл в сила съдебен акт по адм.д.№ 2810/2010г. на АС-Варна и липсата на нови факти и обстоятелства, които да обуславят основателност на повторно искане на заявителя за вписване в КРНИ за ПИ 10135.2568.87, същото следва да бъде оставено без уважение. Посочил е, че съществуващият между заинтересованите лица спор за материално право следва да бъде разрешен по съдебен ред, за да е налице основание за отстраняване на установени непълноти и грешки в КККР съобразно чл.53, ал.2 ЗКИР. С тези мотиви, административният орган е отказал да извърши изменението.
В съдебното производство е била изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните и приета като обективно и компетентно дадена /л. 61-63 от адм.д.№ 1964/2016г./. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, върху която е нанесло границите на процесния ПИ 10135.2568.87 по КК на гр.Варна от 2008г. /с черен цвят/, границите на ПИ 87 по КП на Вилна зона от 2000г. /с розов цвят/ и границите на имот пл.№1174 по КП „Крайбрежието” от 1956г. /със зелен цвят/. Видно от скицата, границите на трите имота се припокриват с малки отклонения.
По делото не са представени доказателства за разрешаване на спора за собственост между жалбоподателя и вписаните като собственици на имота към момента на издаване на заповедта заинтересовани лица – М.П.М. и „Деже”ЕООД. Представено е Решение № 751/26.04.2018г. по гр.д.№ 1008/2016г. по описа на ВОС /л. 37-41/, в сила от 21.06.2018г. /съгласно отразяването върху преписа/, с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 15.02.2008г., по силата на който „Деже”ЕООД – в ликвидация се е задължило да прехвърли на Г. Х. Х., а след цедиране на правата и заместване в процеса на М.М.Х. собствеността върху ½ идеална част от ПИ 10135.2568.87 по КККР на гр.Варна. Въз основа на решението Х. се е снабдила в изпълнителен лист, с който „Деже”ЕООД е осъден да й предаде владението върху посочения имот. Същата е вписана в КР като негов собственик, съгласно представена скица № 15-579310/15.08.2018г. на СГКК-Варна /л.45/. Именно коментираните документи, легитимиращи Х. като собственик на идеална част от процесния имот към настоящия момент са послужили за основание за конституирането й като заинт.страна с протоколно определение от 24.10.2018г. по съображения, посочени в него.
В настоящото производство по искане на заинт.страна М.П.М. са събрани доказателства във връзка с водено съдебно производство между жалбоподателя и лицето М. С. М. и Й. М. Н.. Така с Решение от 11.10.2004г. по гр.д.№ 4630/2003г. на ВРС /л.90-92/ е прието за установено, че „Варна мениджмънт и консултинг” АД не притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се във вилна зона „Св.св.Константин и Елена” с площ 7590 кв.м., съставляващо поземлен имот № 87, кв.70 по плана на Вилна зона. Посоченият съдебен акт е оспорен от „Варна мениджмънт и консултинг”АД, като подадената жалба е била приета от ВОС за нередовна и независимо че е постъпила молба от ищците по спора за отказ от предявените искове срещу ответниците /в т.ч. и отв.”Варна мениджмънт и консултинг”АД/, производството по образуваното в.гр.д. № 314/2004г. на ВОС по отношение на същото дружество /жалбоподател в настоящото производство/ е прекратено с Решение от 11.05.2005г. по същото дело. Решението в тази му част с характер на определение е обжалвано /частната жалба е представена на л.132, 133/ и ВКС със свое Решение № 1552/07 от 06.12.2007г. по гр.д.№ 464/2007г. /л.134-135/ го е отменил и е върнал делото на ВОС за произнасяне по молбата на ищците /Й. М. Н. и М. С. М./ по чл.119, ал.2 от ГПК спрямо „Варна мениджмънт и консултинг”АД. По този повод е постановено Определение № 34/04.01.2007г. по гр.д. № 2615/2007г. на ВОС – л.138, 139 /в което е преобразувано гр.д.№ 314/2005г. според справка от деловодната система на ВОС – л.127/, с което е обезсилено решение от 11.10.2004г. по гр.д.№ 4630/2003г. на ВРС в частта, с която е уважен отрицателен установителен иск срещу „Варна мениджмънт и консултинг”АД за недвижим имот, находящ се във Вилна зона „Св.св.Константин и Елена”, гр.Варна, част от ПИ 86, кв.70 и е прекратено производството по делото. В случая, съдът приема, че е допусната очевидна фактическа грешка в изписването на номера и площта на имота – вместо имот № 87, е посочен имот № 86, тъй като описаният имот в обезсиленото решение на ВРС по гр.д.№4630/2003г. в частта му, с която е уважен спрямо „Варна мениджмънт и консултинг”АД иск е имот № 87, а не имот № 86 /който касае другия ответник – Федерация за приятелство на народите на Русия и ОНД - видно от диспозитива на решението на л.92/. Определението на ВОС по гр.д.№2615/007г. е влязло в сила 25.06.2008г. /според удостоверяването на представения препис на л.139/.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи
Жалбата е подадена в срок /уведомлението за издадената заповед е съобщено на жалбоподателя чрез пълномощника му М.А. на 31.05.2016г., съгласно удостоверяване на л. 99 от преписката, а жалбата е изпратена по пощата на 10.06.2016г. – плик на л. 9 от адм.д.№ 1964/2016г./, от легитимирано лице – адресат на акта, който е неблагоприятен за него. С оглед изложеното жалбата е ДОПУСТИМА. Съдът намира за неоснователно възражението на заинт.страна М. П. М. за недопустимост на оспорването, предвид наличието на влязло в сила решение по адм.д.№ 2810/2010г. на АС-Варна и необходимостта от прилагане на чл.299, ал.2 от ГПК – служебно прекратяване на повторно заведеното дело, в случай, че спорът е разрешен с влязло в сила решение. В случая с решението по цитираното дело е отменена Заповед № КД-14-03-761/24.06.2010г. на началника на СГКК-Варна, която е различна от оспорената в настоящото производство. Хипотезата на чл.299, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК щеше да е налице, ако настоящото дело беше образувано по жалба срещу отменената вече Заповед № КД -14-03-761/24.06.2010г. - спорът, свързан с нейната незаконосъобразност е разрешен с влязло в сила решение, поради което не може да бъде пререшаван. По конкретното производство обаче съдът е сезиран за първи път с оспорване на Заповед № 18-3977/19.05.2016г. на началника на СГКК-Варна и този спор все още не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, поради което липсват условия за прекратяване на производството на основание чл.299, ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С изменението на чл.53, ал.2 от ЗКИР, в сила от 17.06.2014г., при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Именно тази е редакцията на посочената разпоредба към датата на издаване на оспорената заповед – 19.05.2016г. и с нея е отменена предходната, съгласно която когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
В конкретния случай към датата на издаване на заповедта като собственици на процесния ПИ с идентификатор 10135.2568.87 /с оглед и на приетата СТЕ/ се легитимират три лица:
- заинт.страна М.П.М., съгласно нотариален акт №161 от 1995г. на ВРС /л.54 от преписката – за целия имот,
- заинт.страна „Деже”ЕООД, съгласно нотариален акт № 78/2005г. на нотариус Ал.А., акт № 43/14.06.2005г. на СВ-Варна /л.20 от преписката/ - за ½ идеална от имота и
- жалбоподателя „Варна мениджмънт и консултинг”АД, съгласно нотариален акт №35/2002г. на нотариус М.Т., акт № 101/26.07.2002г. и нотариален акт №9/2003г. на нотариус Т. М., акт № 156/01.04.2003г. на СВ-Варна /л.11-15 от преписката/ - за целия имот.
Коментираните титули за собственост сочат безспорно за наличието на противопоставими права на собственост на повече от едно лице по отношение на процесния поземлен имот. Това е налагало административният орган в съответствие с чл.53, ал.2 от ЗКИР в относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на заповедта да впише заявителят „Варна мениджмънт и консултинг”АД като собственик на имота в КР с документите, които го легитимират като такъв, наред с останалите лица, които разполагат с титули за такива права. Началникът на СГКК-Варна по силата на посочената разпоредба не е овластен да решава кой от легитимираните собственици да впише или заличи, нито да преценява дали да вписва или заличава представените от тези собственици документи. Следва да се има предвид, че с подаденото заявление жалбоподателят, позовавайки се на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР е поискал вписване на дружеството в кадастралния регистър наред с досега вписаните лица – М.П.М. и „Деже”ЕООД. Същият не е поискал тяхното заличаване от регистъра, както необосновано е прието в оспорената заповед.
Постановеният отказ за вписване на жалбоподателя с кадастралния регистър на недвижимите имоти за ПИ 10135.2568.87 наред със заинтересованите лица М.П.М. и „Деже”ЕООД е незаконосъобразен - постановен в противоречие с приложимата материално-правна регламентация.
При
така заявените конкуриращи се права на собственост върху имотите, спорът следва
да се разреши по общия исков ред, но за целите на сега разглежданото
административно производство, административният орган незаконосъобразно е отказал
исканото изменение в КРНИ чрез вписване на жалбоподателя. В настоящия случай,
СГКК-Варна действа единствено и само като регистриращ орган, относно
подлежащите на вписване обстоятелства. Същият няма правомощия нито да изследва
валидността на представените документи, нито да извършва правен анализ на
доказателствата, а единствено и само да ги отрази. Вписването в кадастралния
регистър няма конститутивно действие - с него не възникват и не се погасяват
вещни права по отношение на вписаните лица, а има само декларативно действие по
отношение на трети лица.
С вписването на тези данни се осигурява публичност и
противопоставимост на заявените права на собственост или други вещни права
върху имота. Оповестяването на противопоставимите вещни права улеснява защитата
срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с
документите, които ги удостоверяват и при наличие на правен интерес да ги
атакуват пред съда.
Извън горепосоченото следва да се отбележи, че спорове за
собственост се решават от компетентните граждански съдилища, като въз основа на
постановения съдебен акт, административният орган, в случая, извършва служебно
изменение на КККР. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в
пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от изменението в КР
лица и спорът да бъде решен със сила на присъдено нещо. Такъв спор пред СГКК не
може да бъде заявен, нито пък този административен орган има право да откаже
изменение под предлог, че е налице спор за материално право. До постановяването
на такъв акт, влязъл в законна сила и с оглед сигурността на гражданския оборот
и сделките с недвижими имоти, административният орган е оторизиран от закона
съгласно чл. 53, ал.2 единствено и само да измени кадастралния регистър на
недвижимите имоти чрез вписване на противопоставими права на всички собственици
и техните документи, касаещи един и същи имот по КК.
Съдът намира, че административният орган незаконосъобразно е
обосновал издадения отказ с наличието на влязло в сила решение по адм.д.№
2810/2010г. на АС-Варна, с което е отменена предходна негова Заповед
№КД-14-03-761/24.06.2010г. Действително с посочената заповед е било одобрено
изменение на КР, представляващо вписване на жалбоподателя като собственик на
имота въз основа на притежаваните документи, коментирани по-горе. Не се спори и
по факта, че липсва последващо установяване на правата между жалбоподателя и
вписаните лица в КР по съдебен ред. Независимо от това, следва да се съобрази,
че двете заповеди – отменената с № КД-14-03-761/24.06.2010г. и оспорената в
настоящото производство с № 18-3977/19.05.2016г. са издадени при различна
материално-правна уредба, на която всяка от тях следва да се подчинява.
Според редакцията на чл.53, ал.2 от ЗКИР, действаща към
датата на издаване на първата заповед от 2010г., разрешаването на спора за
собственост е било предпоставка за изменението на кадастралния регистър. Именно
в съответствие с тази регламентация е била отменена първата заповед с влязлото
в сила решение на съда. Към момента на издаване на втората заповед от
19.05.2016г. е в сила нова правна уредба, която задължава административният
орган да вписва всички собственици и техните документи, когато са налице
противопоставими права на повече от едно лице за един и същи имот. С оглед
чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на неговото издаване, т.е. за да е материално
законосъобразен, административният акт следва да съответства на материалния закон, който действа към
момента на неговото издаване. В случай,
че не съответства на този закон, актът не може да се определи като
законосъобразен. Тук изключения не са предвидени, поради което и наличието на
влязло в сила решение по спор, свързан с предходен административен акт, издаден
при различна нормативна уредба не променя този извод, т.е. не представлява
пречка за издаване на административен акт със съдържанието, което материалния
закон изисква за него към момента на издаването му.
Чл.177, ал.2 от АПК, на който се позовава допълнително
конституираната заинт.страна М.Х. няма приложение в случая и ако беше издаден
позитивен за жалбоподателя акт, същият нямаше да е в противоречие с влязлото в
сила решение по адм.д.№ 2810/2010г. на Административен съд Варна. Посочената
разпоредба касае случаите, в които при наличие на идентична правна уредба бъде
издаден акт със съдържание, каквото е имал отменен такъв с влязло в сила
решение на съда. Настоящата хипотеза е различна с оглед настъпилата промяна в
материалния закон и при установяване на противопоставими права на собственост
на повече от едно лице за един и същи имот, за административният орган възниква
правомощието /правото и задължението/ да регистрира /впише/ тези данни /на
собственика и документите, които го легитимират/ без да се ръководи от
предходни актове, издадени при отменена правна регламентация.
Неоснователно е и възражение за заинт.страна Х., свързано с
липсата на пълна идентичност в границите на поземления имот, закупен от
жалбоподателя и ПИ 10135.2568.87. В конкретния случай, видно от комбинираната
скица на вещото лице, границите на имот №87, кв. 70 по плана на вилна зона „Абатко”
- Варна от 2000г., за който жалбоподателя представя нотариални актове се
припоквиват почти напълно с границите на процесния имот /налице е незначително
отклонение единствено в източната му част/ и безспорно на ПИ 87 по предходния
КП за територията от 2000г. съответства на ПИ 10135.2568.87 по сега действащата
КК. Впрочем нотариалният акт, с който заинт.страна „Деже”ЕООД - в ликвидация се
легитимира като собственик е също за ПИ 87 в кв.70 по плана на Вилна зова Варна
/Абатко/ и именно въз основа на него тя е отразена като собственик на ПИ
10135.2568.87 по КК. Липсва пълна идентичност и по отношение на границите на ПИ 1174, кв.70 по КП от 1956г., описан в
нотариалния акт на заинт.страна М. П. М. с тези на ПИ 10135.2568.87, въпреки
което посоченото лице също е отразено в КР за негов собственост. Обичайно е
когато за определена територия има различни планове, одобрявани в продължение
на не кратки периоди от време, границите на имотите по всеки от тях да не
съвпадат напълно. Това обаче не би могло да бъде пречка за прилагане на чл.53, ал.2 от ЗКИР по
отношение на тези имоти при установено съответствие между тях по различните
планове, както е в настоящия случай.
Неоснователно е и твърдението на заинт.страна М.П.М., че
жлбоподателят не е собственик на процесния имот, поради което не следва да бъде
отразяван като такъв в КР. Следва да се
отбележи, че поначало решение от 11.10.2004г. по гр.д. № 4630/2003г. на ВРС, с което е уважен иск на Й.
М. Н. и М. С. М. и по отношение на тях е прието, че „Варна мениджмънт и
консултинг”АД не притежава право на
собственост върху имот № 87, кв.70 по вилна зона – Варна е постановено между
жалбоподателя и лица, различни от вписаните като собственици на имота в КР,
респективно конституирани като заинт.страни М.П.М. и „Деже”ЕООД, поради което
не може им се противопостави. Отделно от това, коментираното решение е обезсилено с влязъл в сила съдебен акт и е
правно ирелевантно за настоящия правен спор.
В заключение - производството по издаване на оспорваната в
настоящото дело заповед е инициирано по заявление на жалбоподателя
вх.№01-290789/05.10.2015г. при действието на редакцията на чл.53, ал.2 от ЗКИР/ДВ.бр.49/13.06.2014г., която задължава административния орган при наличие
на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на
повече от едно лице за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите
имоти да запише данните за всички лица и документи. Като не е съобразил
приложимата към момента на издаване на заповедта материално-правна разпоредба
на ЗКИР, Началника на СГКК-Варна е постановил незаконосъобразен отказ, който
следва да бъде отменен.
Преписката следва да бъде върната на административния орган
за постановяване на административен акт по заявление вх.№01-290789/05.10.2015г. на „Варна
мениджмънт и консултинг“ АД за вписване в кадастралния регистър на недвижимите
имоти на собствеността, съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР и при
съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Варна мениджмънт и консултинг”АД с адрес на управление гр.Варна, летище Варна, сграда „Кетъринг”, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.Л.С. Заповед № 18-3977/19.05.2016г. на началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение на КРНИ за ПИ с идентификатор 10135.2568.87 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК.
ВРЪЩА
преписката на началника на СГКК-Варна за постановяване на административен акт
по заявление с вх.№01-290789/05.10.2015г. на „Варна мениджмънт и консултинг“ АД
в 14-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:…………………..