№ 882
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20225330201515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш К № 5318238, издаден против М. Г. П. с
ЕГН ********** с който му е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50/петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2
вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, изпраща представител
адв.Т..В жалбата излага доводи по същество, чрез адв.Т. и моли за разноски.В
съдебно заседание защитника поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител юрисконсулт П. оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалвания
електронен фиш. Претендира разноски и намаляване на възнаграждението за
защитника ако е над предвидения в наредбата минимум.
Съдът намира жалбата за допустима и разгледана по същество е
основателна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
1
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че в извършил нарушение
по чл. 21, ал. 2 ЗДвП като на 19.09.2021г. в 10:11 часа на Път II-64 км35+500 в
посока Граф Игнатиево, при максимално разрешена скорост въведена със
знак 60 км/ч и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч и
установена с техническо средство TFR1-M 511 се е движел със скорост от 80
км/ч, като превишената стойност на скоростта е 20 км/ч.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява,
че процесното техническо средство тип е от одобрен тип и е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се установяват
посочените в него обстоятелства.
От справка за собственост на МПС се установява, че същото е
собственост на жалбоподателя.
С оглед гореописаната фактическа обстановка съдът е на мнение, че
гореописания автомобил се е движел с превишена скорост.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че обжалваният електронен
фиш е издаден и в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който
гласи, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2
от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото
тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и
единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска
контролните органи да осъществяват административно-наказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби
в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо
правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез
налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е изяснено в
2
практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се
намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП.
Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е регламентирано
задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално
разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение
неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните
наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално
качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера
на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на
чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще
бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на
него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл.
186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при
нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова
административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.
182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
3
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото.При така сключения договор за правна помощ възнаграждението е
договорено в размер на 300лв и същото е платено в брой.Според наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения именно 300лв. е
минимума предвид размера на глобата.Ето защо с оглед изхода на делото ще
следва ОД на МВР-Пловдив да бъде осъдено да заплати адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя П. в размер на 300лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш К № 5318238, издаден против М. Г. П. с ЕГН
********** с който му е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘
в размер от 50/петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с
4
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив с БУЛСТАТ 129 009 870 да заплати на
М. Г. П. с ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на
300/триста/лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5