Р Е Ш
Е Н И Е
№327
град Горна Оряховица, 06.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и десета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря М.К., като разгледа докладваното от
съдия Колева гр.дело № 878 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази
следното:
Предявена е искова молба от К.К.К., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник – адвокат Н.Й.Б., срещу К.С.И., ЕГН ********** ***. Ищецът
твърди, че ответникът е издател на запис на заповед от 17.06.2006г., по който
се е задължил да му заплати при настъпване на падежа – 01.09.2006г., сума в
размер на 6 500 евро. Сочи, че на посочения падеж ответникът не изпълнил
задължението си, а към датата на предявяване на исковата молба давностния срок
за вземането по нея е изтекъл на основание чл.531 ал.1 от ТЗ. Твърди, че по
този начин е бил лишен от възможността да претендира вземането си по ценната
книга като по извънсъдебно изпълнително основание, поради което за него се е
породила възможността да претендира от издателя й сумата, с която той се е обогатил
вследствие отпадане задължението му да плати поради изтичане на давността. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 12 675 лева, представляваща равностойността на 6 500 евро,
представляваща неоснователно обогатяване поради погасяване по давност на
неплатен запис на заповед, издаден без протест в гр.София на 17.06.2006г. от
ответника в негова полза, ведно със законната лихва върху същата сума от
момента на предявяване на исковата молба до момента на окончателното изплащане
на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който искът се оспорва изцяло. Твърди, че представеният от ищеца
запис на заповед о 17.06.2006г. е бил издаден за обезпечаване изпълнението на
задълженията му, поети по договор за консултантски услуги за получаване на
субсидия от предприсъединителни фондове към Държавен фонд „Земеделие”, сключен
на същата дата между него и М.А.Д. от една страна и ищеца, от друга страна. Сочи,
че посочената в този договор сума от 13 000 евро е заплатена от ищеца на Д.
и изразходвана за изпълнение на задълженията по него. И. твърди, че е изпълнил
поетите по цитирания договор задължения, поради което моли искът да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът К.С.И. се явява лично и поддържа
твърденията си, изложени в подадения до съда писмен отговор. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца
фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.534 ал.1 от ТЗ.
От представените по делото доказателства, съдът
установи следната фактическа обстановка:
Представен е заверен на основание чл.32 от ЗА препис
на запис на заповед с дата на издаване 17.06.2006г. и място на издаване -
гр.София, напълно идентичен със сверения от съда и представен от пълномощника
на ищеца оригинал, от който е видно, че
ответникът е издал същия в полза на ищеца за сумата от 6 500 евро,
задължавайки се да му заплати на падежа – 01.09.2006г. посочената сума. На тази
падежна дата сумата по записа на заповед не била платена от ответника. Не се
спори между страните, че ответникът изобщо не сторил това.
По делото е представен и заверен препис на Договор от
17.06.2006г., сключен между ищеца от една страна като възложител и ответника и М.А.Д.,
от друга страна като изпълнители, по силата на който последните са се задължили
да изготвят пакет от документи за кандидатстване с оглед получаване от страна
на първия на безвъзмездни средства от предприсъединителните фондове на
Европейския съюз. Ищецът се задължил в момента на сключване на договора да
заплати на изпълнителите по него сумата от 13 000 евро, представляваща
цената на приетите консултантски услуги. Уговорено било в случай, че
изпълнителите не изпълнят своите задължения или допуснат пропуски в тях, както
и в случай, че на възложителя бъдат отказани безвъзмездни средства, да върнат
цитираната сума на последния.
След преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Искът по чл.534 ал.1 от ТЗ е процесуално допустим,
поради наличието на следните предпоставки за неговата допустимост –
действителен от формална страна менителничен ефект – запис на заповед, държане
на тази ценна книга и прескрибирано право по нея. Видно е от представения по
делото запис на заповед от 17.06.2006г., а и не се спори между страните, че
същия съдържа всички изискуеми от закона реквизити – чл.535 т.1-т.3 и т.5-т.7
от ТЗ, поради което е действителен. Записът на заповед не съдържа единствено
място на плащането – чл.535 т.4 от ТЗ, но съобразно чл.536 ал.3 от с.з. в такъв
случай мястото на издаването /град София/ се смята за място на плащането.
Безспорно е между страните и, че до датата на предявяване на иска сумата,
посочена в записа, не е платена от ответника на ищеца. Не налице и надлежно
отбелязване върху същата за издаден изпълнителен лист в полза на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.537 вр. чл.531 ал.1 от ТЗ искът срещу издателя на
записа на заповед се погасява с 3-годишна давност от падежа – в случая
01.09.2006г., като давностният срок е изтекъл на 01.09.2009г. След като ищецът
като приносител на процесния заповед е изгубил възможността да предяви иск
срещу платеца в посочения по-горе срок, то за него е останала правната възможност
да предяви специалния иск по чл.534 ал.1 от ТЗ в 3 - годишен срок, считано от
изтичане на давностния такъв. Към датата на подаване на исковата молба срокът
по чл.534 ал.1 от ТЗ не е изтекъл.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск за менителнично неоснователно
обогатяване е основателен и доказан. От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че са налице всички предвидени от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.534 ал.1 от ТЗ – наличие
на действителен менителничен ефект, обедняване на приносителя и обогатяване на
платеца, както и причинна връзка между тях. Както беше посочено по-горе записът
на заповед е действителен, тъй като съдържа всички задължителни елементи, за да
породи правно действие. В него е бил определен падеж – 01.09.2006г., на който
издателят му не е заплатил сумата по него в полза на ищеца. С изтичане на срока
по чл.537 вр. чл.531 ал.1 от ТЗ, приносителят му е изгубил правата си по него и
е загубил възможността да претендира вземането си. Предвид невъзможността да
реализира менителничните си права, ищецът е претърпял вреда в размер на
6 500 евро. Обедняването му се изразява във факта, че имуществото му не
може да се увеличи със сумата по процесния запис на заповед. Вредата съдът
приема за доказана именно поради това, че ищецът като приносител на ценната
книга и носител на паричното вземане по нея, не може поради прескрибирането
й да получи дължимата сума. Налице е и
обогатяване на ответника, който е издател на записа на заповед, със същата
сума. Това обогатяване се изразява в спестяването на парични средства за
погасяване на задължението му по ценната книга за тази сума. В този смисъл
неоснователно е възражението на ответника, че не бил получавал процесната сума
от ищеца, тъй като е ирелевантно за установяване основателността на иска по
чл.534 ал.1 от ТЗ имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум
в другия и това следва от специфичността на менителничните правоотношения.
Досежно твърдението на ответника, че процесният запис
на заповед и бил издаден за обезпечаване изпълнението на задълженията му, поети
по договор за консултантски услуги за получаване на субсидия от
предприсъединителни фондове към Държавен фонд „Земеделие”, сключен на същата
дата между него и М.А.Д. от една страна и ищеца, от друга страна, съдът намира
следното:
Не са налице пречки записът на заповед, въпреки, че е
абстрактна сделка, да бъде издаден във връзка с възникнали между същите страни
правоотношения по каузална сделка, но тя не е предпоставка за неговото правно
действие. За наличието на такава сделка твърди ответника и представя по делото
договор от същата дата, на която е издаден и процесния запис. Видно от
приложения към отговора на ответника договор, в същия липсва уговореност между
страните, че за обезпечение изпълнението на задълженията по него от страна на
изпълнителите, е издаден запис на заповед от 17.06.2006г. Съдът не би могъл да
кредитира и показанията на разпитания по делото в тази насока свидетел, поради
забраната на чл.164 ал.1 т.5 от ГПК за установяване със свидетелски показания
на наличието на уговорки, невписани в писмен договор, респ. тяхното изменение
или отмяна.
По съображения от изложеното настоящия състав счита,
че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.534
ал.1 от ТЗ и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата по
представения запис. Върху тази сума ответникът следва да заплати и законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2010г., до
окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска, съобразно разпоредбата
на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от последния разноски по производството – в размер на 507 лева,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 2112 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.С.И., ЕГН ********** *** да заплати на К.К.К.,
ЕГН ********** ***, сумата от 12 675 лева /дванадесет хиляди шестотин
седемдесет и пет лева/, представляваща равностойността на 6 500 евро,
дължима в резултат на настъпило неоснователно обогатяване по издаден от него
запис на заповед без протест в гр.София на 17.06.2006г., ведно със законната
лихва върху същата сума от датата на предявяване на исковата молба -
12.04.2010г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.С.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на К.К.К., ЕГН ********** ***, сумата от 507
/петстотин и седем/ лева, представляваща
заплатена държавна такса за производството по делото и сумата от 2112 /две
хиляди сто и дванадесет/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: