Определение по дело №207/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 37 от 27.06.2014 г., постановено по Г.д. № 298/2014 г., К.районен съд е признал за установено по отношение на „Б-Р” Е. Г., че дължи на кредитора „Н. – 94” О. Г. заплащане на сумата 2 721.93 лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по заявки от 13.12.2010 г., 22.12.2010 г. и 27.12.2010 г., на обща стойност 2 721.93 лева и получени изработени стъклопакети и единични стъкла на 22.12.2010 г. и 29.12.2010 г., на обща стойност 2 721.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски от 54.43 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 90 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена по ч.Г.д.№ 183/2014 г. по описа на КРС заповед № 92/20.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С решението съдът е осъдил „Б-Р” Е. Г. К. да заплати на „Н. – 94” О. Г. направените в исковото производство разноски от 54.43 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Б-Р” Е. Г., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок, като неправилно – постановено в противоречие със закона и необосновано. Твърди, че не е поръчвал на ищцовото дружество изработка и доставка на стъклопакети и нарязано единично стъкло на обща стойност 2 721.93 лева, както и че не е получавал от ищцовото дружество на 22.12.2010 г. и на 29.12.2010 г. стъклопакети и нарязано единично стъкло на претендираната стойност. За посочените доставки не били съставяни фактури и не му били предоставени такива. В жалбата се излагат съображения, че съобразно принципите на чл.4, ал.1, т.5 от Закона за счетоводството за всяка стопанска операция следва да бъде издадена фактура. Фактурата по принцип установявала наличието на съответен договор, в случая доставка, който е консенсуален и прехвърлянето на собствеността върху вещите преминава от момента на сключването му, т.е. от подписването на фактурата, а в случая нямало съставена и подписна фактура. Счита ,че от събраните по делото доказателства се установява, че предявените искове били неоснователни и недоказани. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установявало ищецът да е предал на въззивника процесните стоки в описаните количества и на посочените дати. Моли съда да отмени обжалваното решение ида отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба.

В представен по делото, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор, въззиваемото дружество „Н. – 94” О. Г. счита обжалваното решение на К. районен съд за правилно – законосъобразно и обосновано. Правилно съдът, като обсъдил събраните по делото писчени и гласни доказателства, приел за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума. Моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, излага съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Решението на К. районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Б-Р” Е. Г., че дължи на „Н.” О. Г. заплащане на сумата 2 721.93 лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по заявки от 13.12.2010 г., 22.12.2010 г. и 27.12.2010 г., на обща стойност 2 721.93 лева и получени изработени стъклопакети и единични стъкла на 22.12.2010 г. и 29.12.2010 г., на обща стойност 2 721.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 92/20.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 183/2014 г. по описа на КРС.

Искът е подаден в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК след възражение от ответното дружество, в срока по чл. 414 ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 92/20.02.2014 г. по ч.Г.д. № 183/2014 г. по описа на К. районен съд, издадена за сумата, предмет на установяване.

По делото са приети като доказателства 3 броя заявки за доставка на материали, консумативи и услуги за стъклопакети – № 218/13.12.2010 г., № 202/22.12.2010 г. и № 204/27.12.2010 г., от които се установява, че ответното дружество „Б-Р” Е. Г. (въззивник пред настоящата инстанция) е направил заявка за изработка на стъклопакети и нарязано единично стъкло на обща стойност 2 721.94 лева, както следва: на 13.12.2010 г. – заявка за изработка на стъклопакети и нарязано единично стъкло 455 х 1615 – 88 бр., общо 65.12 кв.м. на стойност 1 614.98 лева, на 22.12.2010 г. – заявка за стъклопакети и нарязано единично стъкло общо 20.65 кв.м. на стойност 660.80 лева и на 27.12.2010 г. – заявка за стъклопакети и нарязано единично стъкло общо 17.99 кв.м. на стойност 446.16 лева.

По делото са разпитани като свидетели Б. Б., работещ като шофьор – снабдител в ищцовото дружество, и Ц.Т., работеща като технически секретар в ищцовото дружество, които установяват, че са имали търговски отношения с ответното дружество от много време. Свидетелят Б.установява, че през месец декември 2010 г. дошли представители на ответното дружество „Б-Р” Е. Г. и взели наведнъж 88 стъклопакета, а след няколко дни взели и следващата поръчка. Свидетелят установява, че представителите на ответното дружество дошли с поръчка (заявка), пусната по факт, на която било отразено колко стъклопакета трябва да вземат, каквато поръчка имали и те (ищцовото дружество) и взели това, което е било по поръчката. Сочи, че предал стъклопакетите по указание на колежката му Ц. (свидетелката Ц.Т.).

Разпитаната по делото свидетелка Ц.Т.установява,че между страните е имало изградени търговски отношения и установена практика, съгласно която ответното дружество поръчвало чрез заявка по факс стъклопакети, като след изработката им от ищцовото дружество, идвали представители на ответника да получат заявените и изработени стъклопакети със същата заявка (изпратена по факс), като преди това минавали през свидетелката да заплатят съответната сума и след това си получавали стоката. Установява, че в дадения случай, през месец декември 2010 г., като дошли представителите на ответното дружество казали, че не носят пари и свидетелката отказала да им предаде стъклопакетите без заплащане. Тогава те се обадили на техния шеф, който се обадил на шефа на свидетелката и й разпоредил да им даде стъклопакетите без заплащане, тъй като щели да платят след един – два дена и тогава да им се издаде фактура. Свидетелката казала на св.Б.Б. да даде стъклопакетите. Установява също така, че съгласно установената практика, представителите на ответното дружество дошли със заявката, която е изпратена по факс и в която са описани стъклопакетите, които трябва да се получат. В дадения случай фактура не била изготвена, тъй като стоката не била платена.

От гореизложеното се установява, че между страните е имало изградени търговски отношения и установена практика, съгласно която ответното дружество поръчвало чрез заявка по факс стъклопакети, които ищецът изработвал, след което служители на ответника идвали при ищеца да получат изготвената поръчка със собствен превоз, като преди получаването й са се разплащали. Установи се също така, че през месец декември 2010 г. – на 13.12.2010 г., 22.12.2010 г. и 27.12.2010 г., ответникът „Б-Р” Е. Г. е направил общо 3 броя заявки за стъклопакети и нарязано единично стъкло на обща стойност 2 721.94 лева, както следва: на 13.12.2010 г. – заявка за изработка на стъклопакети и нарязано единично стъкло 455 х 1615 – 88 бр., общо 65.12 кв.м. на стойност 1 614.98 лева, на 22.12.2010 г. – заявка за стъклопакети и нарязано единично стъкло общо 20.65 кв.м. на стойност 660.80 лева и на 27.12.2010 г. – заявка за стъклопакети и нарязано единично стъкло общо 17.99 кв.м. на стойност 446.16 лева. В тази връзка следва да се посочи, че оспорването от страна на въззивника на заявяването (поръчването) на процесните стъклопакети и нарязано единично стъкло на обща стойност 2 721.94 лева се опровергава по един несъмнен начин от представените по делото и обсъдени по – горе 3 броя заявки.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи също така, че заявеното количество стъклопакети и нарязано единично стъкло е било предадено от ищеца и получено от ответника през месец декември 2010 г. По делото липсват доказателства, установяващи плащане на доставеното количество стъклопакети и нарязано единично стъкло от ответника, който оспорва както заявяването, така и получаването на стоката.

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че между страните е бил сключен договор за доставка от ищеца на ответника на стъклопакети и нарязано единично стъкло на обща стойност 2 721.94 лева, както и че през месец декември 2010 г. ищецът е предал, а ответникът е получил заявените количества стъклопакети и нарязано единично стъкло. В тази връзка, несъстоятелен е доводът във въззивната жалба, че собствеността върху вещите преминава от подписването на фактурата, която установява наличието на съответен договор. В случая се касае до устен, неформален договор, при който не се изисква специална форма като условие за неговата действителност. Тук следва да се посочи, че фактурата действително може да установява наличието на сключен между страните договор, но несъставянето на фактура не означава, че страните не са сключили договор. В случая ответникът е заявил и получил от ищеца заявеното количество стъклопакети и нарязано единично стъкло, което обстоятелство установява по един несъмнен начин сключения между страните договор. Както се сочи и във въззивната жалба, касае се за консенсуален договор, който се счита сключен с приемане на предложението и пристигане на приемането у предложителя. При така установените по делото обстоятелства – сключен между страните договор за доставка на заявено количество стъклопакети и нарязано единично стъкло и получаването им от ответника, несъставянето на фактура от ищеца e ирелевантно за задължението на ответника да заплати получената стока.

Ето защо, ответното дружество – въззивник, дължи на ищеца сумата от 2 721.93 лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение за получени стъклопакети и единични стъкла, по заявки от 13.12.2010 г., 22.12.2010 г. и 27.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи К.районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото разноски в полза на въззиваемото дружество не следва да бъдат присъдени, тъй като макар и поискани, такива за тази инстанция не са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 27.06.2014 г., постановено по Г.д. № 298/2014г. по описа на К. районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1.

2.