Р
Е Ш Е Н И Е №63
гр.Силистра, 14.07.2023
година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,с участието на прокурор……….……,като
разгледа докладваното от с-я М. Славова адм.дело
№74 по описа на съда за 2023г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Т.Н.П.
***,подадена чрез представител по пълномощие адв.В.В.
*** против Заповед №РД-05-01-18/03.04.2023г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“(ОДЗ) гр.Силистра,с която на
основание чл. 107 ал.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено
служебното ѝ правоотношение (СлПО),от
длъжността „главен директор на Главна дирекция “Аграрно развитие“ при
ОД“Земеделие“ гр.Силистра, с придобит ранг II старши. В акта е посочено,че прекратяването е без
предизвестие поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението
на длъжността - оценка 5 „неприемливо изпълнение“.
С жалбата се твърди, че органът по
назначаването е издал процесния акт в противоречие с чл.76 ал.7 ЗДСл, упражнявайки
превратно своите правомощия, защото атестационната процедура била съществено
нарушена,а оспорената оценка не отразявала безпристрастно и компетентно, въз
основа на обективно установими факти и обстоятелства,
изпълнението на длъжността през 2022 година. Процесното
оценяване било извършено и в несъответствие с нормативната цел,изведена от чл.1
ал.2 от Наредбата за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Обн.ДВ,бр.49/12г.,посл.изм.ДВ,бр.29/21г.)-НУРОИСДА.Освен
това се твърди, че жалбоподателката била изпълнявала служебните си задължения
от- говорно и съвестно,както от самото начало на постъпване на държавна служба
в системата на ОДЗ-Силистра през 2003г. (преди това е работила по трудово
правоотношение от 12.03.1993г.),така и през конфликтната 2022 година.Годишните
ѝ оценки за изпълнение на длъжността през 2016 и 2017 години са
„Изпълнението надвишава изискванията“,а за 2018, 2019, 2020 и 2021години
-„Изключително изпълнение“ и не е установяван някакъв срив в работата ѝ
през атестираната година.
Доминират оплакванията за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,вкл. с връчване
на уволнителната заповед в края на работния ден - 03.04.2023г., с което
оспорващата била лишена от правата, свързани с положения от нея труд през същия
ден- зачитането му като осигурителен стаж; възнаграждение и др.На терена на
оплакването за опорочена процедура по оценяването, се поддържа, че
задължителната междинна среща от чл.12 НУРОИСДА, за 2022г. не е провеждана,
поради което и липсва междинна оценка.Заключителната среща,регламентирана с
чл.13 НУРОИСДА, от своя страна, била проведена без каквото и да е обсъждане
(чл.13 ал.3) на изпълнението на индивидуалния работен план, респ. степента, в
която са постигнати целите от същия и нивото, на което оценяваната служителка е
показала компетентностите, необходими за
ефективно изпълнение на заеманата длъжност.Нещо повече,с жалбата се
твърди, че длъжността на оценяващия ръководител, който съвпада с контролиращия
- директор на ОДЗ-Силистра,през атестационната 2022г., е изпълнявана от
различни лица:от 01.01.2022г. до 04.02.2022г. от г-жа
Г. К.; след това до 03.11.2022г. от г-н Р.С., а от 04.11.2022г. до 03.04.23г.
отново от г-жа Г. К.. Ето защо същата обективно не е могла да има впечатления
от изпълнението на службата от жалбоподателката, което би опорочило оспорената
заповед.В съдебно заседание адв.В., на плоскостта на централните доводи от
жалбата - за неспазена процедура при атестирането на оспорващата, поддържа и
оплакване за нарушение на чл.16 т.5 б.“а“ и б.“б“ НУРОИСДА,защото нито в
оспорената годишна оценка, нито в корекционната
такава (представена след разпореждане на съда по делото, която била постановена
извън сроковете от чл.24 с.н.), било посочено кои цели от индивидуалния работен
план (ИРП) не са били изпълнени и представляват ли те преобладаващата част при
поставени 7 такива (съобразно ограничението от чл.9 ал.4 НУРОИСДА), както и да
са показани в преобладаващата им част знания, умения и поведение,неотговарящи
на изискванията от Приложение №1 „Рамки на компетентностите“;т.2
„Служители,заемащи ръководни длъжности“ и Приложение №1а „Рамка на дигиталната
компетентност“.Твърди,че оспорената заповед била издадена преждевременно, преди
стабилизиране на материално-правното основание за нея,защото съгласно
регламентацията от чл.24 НУРОИСДА, атестираният служител има право да оспори
поставената му годишна оценка, от където произтича задължение за контролиращия
ръководител в 7-дневен срок от получаването му да се произнесе по същото, като
разполага с нормативното правомощие да потвърди или промени с една оценка поставената,чак
след което и в срока от чл.24 ал.3 НУРОИС ДА, съставомерната
по чл.107 ал.2 ЗДСл годишна оценка се стабилизирала окончателно и ставала годно
основание за процесното уволнение.Допълва оплакванията за допуснати съществени
нарушения на процедурата по атестиране на жалбоподателката за 2022г. с липсата
изобщо на проведена междинна среща съгласно регулацията от чл.12 НУРОИСДА, позовавайки
се на базовата поетапност и задължителност на процеса
по оценяване на държавните служители от чл.8 ал.1 НУРОИСДА.Това било довело до
пълно игнориране на цял етап от оценяването по чл.76 ал.1 ЗДСл. Ето защо
поддържа, че не било осъществено материалноправното
основание за уволнението по чл.107 ал.2 ЗДСл,поради отсъствие и на двете
кумулативни предпоставки от нормата: 1.получената най-ниска годишна оценка за
изпълнението на длъжността била определена в грубо противоречие с чл.76 ал.7
ЗДСл и 2. в рамките на незаконосъобразно проведена процедура по оценяването.Поради
всичко това настоява за отмяна на оспорената заповед и присъждане на съдебни
разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, определено при
условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), защото процесуалното
представителство и защита от адв.В.В. било
осъществено безплатно, поради изложени в съдебно заседание причини, сочещи на
предпоставките от чл.38 ал.1 т.2 ЗА,във връзка с чл.5 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм. ДВ,бр.88/22г.).
Ответникът - Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра,чрез
упълномощен представител адв.И.Р. ***,в писмено становище (л.601-л.602) и в
съдебно заседание, поддържа неоснователност на оспорването.Твърди, че релевираната
годишна оценка, обосновала оспореното уволнение, била определена съгласно
нормативните изисквания от чл.76 ЗДСл и издадената по законовата делегация от
неговата алинея 11, Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация.Настоява за отстраняване на всички
въведени в процеса емоционални и други неюридически аргументи,което е направено
с Разпореждане №209/11.05.23г. по делото, както и за оставяне на жалбата без
уважение.Междинна среща,съгласно регламентацията от чл.8 ал.1 т.2 и чл.12 НУРОИ
СДА, не била проведена в периода 15.06.-31.07.22г. (арг.чл.12
ал.1 с.н.), за което настоящият директор на ОДЗ-Силистра не можел да бъде
упрекван, тъй като изобщо е назначен на длъжността на 04.11.22г. (изрично
посочено и в жалбата и, следователно безспорно обстоятелство), когато обаче
оценяваната служителка вече е била в условията на ползване на разрешен ѝ
отпуск поради временна неработоспособност (приложени болнични листи от л.32 до
л.40). В нормативно определения период за провеждане на междинна срещу между
оценяващия ръководител (в ОДЗ-Силистра длъжността „главен секретар“ е вакантна
и предвид високата ръководна позиция на жалбоподателката, при хипотезата на
чл.5 ал.3 НУРОИСДА, оценяващият ръководител изпълнява функциите и на
контролиращ такъв) и оценяваната служителка, е установено по делото, че и
двамата са били неизменно, всеки ден на работа, тъй като периодът съвпада и с
обявяването, приемането на документите за участие и провеждането на
конфликтните тръжни сесии за отдаване под наем/аренда на земеделски земи от ДПФ
за стопанската 2022/2023г., въпреки което,вкл. при липса на инициатива от
страна на оценяваната служителка,срещата по чл.12 НУРОИСДА не е
проведена.Такава, обективно не е могло да се проведе до края на 2022 година с
участието на директора на ОДЗ-Силистра, в персоналния му субстрат след
04.11.2022г., защото от 01.11.2022г. до 03.04.2023г. жалбоподателката е била в
продължителен болничен, което ирелевира приложението на хипотезата от чл.12
ал.1 изр.2 от с.н.Твърди, че при стриктно спазване на регламентираните правила
от наредбата (с изключение на обсъденото по-горе, което стояло извън волята на
сега изпълняващия длъжността директор на ОДЗ-Силистра и не можело да засегне
крайния резултат от атестирането) и установените фактически основания за
поставяне на възможно най-ниската оценка за изпълнение на длъжността от
жалбоподателката, оспорената заповед била съответна на закона и на фактите по
делото.Ето защо настоява същата да бъде оставена в сила и за присъждане на
съдебни разноски, в удостоверения по делото размер.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с чл.124 от Закона за държавния
служител. Съдът,като обсъди
изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след преценка на
доказателствата по делото,прие за установено следно-то: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице - адресат на оспорения акт; при спазване на срока по чл.149 ал.1 АПК,приложим от препращането на чл.124 ЗДСл (жалбата е постъпила при органа на 18.04.2023г.-първият
присъствен ден след почивните дни за Великден, при удостоверено връчване на
заповедта на 03.04.2023г. в 16:36ч.-л.29),а оспорването е насочено срещу подлежащ
на съдебен контрол административен акт, съгласно чл.124 ал.1 ЗДСл. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №РД-05-01-18/03.04.2023г.,издадена
от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с която на основание
чл. 107 ал.2 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Т.Н.П.
от длъжността „главен директор на Главна дирекция “Аграрно развитие“ при ОДЗ
гр. Силистра,с придобит ранг II старши,
поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността
- оценка 5 „неприемливо изпълнение“.
С
жалбата се оспорва истинността на положения подпис на оценяващия ръководител за
„главен секретар“ (л.618-л.619), какъвто нямало назначен в ответната администрация.
Последното не е спорно както и това, че подписите положени и за оценяващ, и за
контролиращ ръководител, са на директора на ОДЗ-Силистра, съгласно чл.5 ал.3
НУРОИСДА. Последният е представил Поименно разписание на длъжностите на
ОДЗ-Силистра, свидетелстващо за същия факт, като в съдебно заседание
оспорването не се поддържа.Поддържа се обаче, довод за използван Формуляр за оценка на изпълнението на
длъжността (за служители заемащи ръководни длъжности), представляващ Приложение
№1.2 към чл.24 ал.1 т.3 (според посоченото в десния му горен ъгъл), което сочело
на използване на стари формуляри по отменената Наредба за условията и реда за
атестиране на служителите в държавната администрация-отм.ДВ, бр.49/29.06.12г.,в
сила от 1.07.12г.При съпоставката им не се установяват съдържателни
различия,както основателно счита ответникът,че не формулярът прави
атестирането, което ирелевира възражението с оглед предмета на настоящия спор.
От служебното досие на жалбоподателката се установява, че
първоначалното ѝ назначаване на държавна служба е станало със Заповед
№РД-44-2847/29.04.2003г. (л. 500) на длъжност „началник на Общинска служба по
земеделие и гори- гр.Силистра“, с ранг II младши в
ОДЗГ-Силистра.Дотогава, видно от Трудов договор №138/ 09.03. 1993г. (л.578-л.579)
е работила като „специалист“ в ОбПК гр.Силистра, впоследствие
секретар на Поземлена комисия Силистра, а след това трайно - Председател на
ПК-Силистра.Със Заповед №РД-11-72/30.06.2017г. (л.8;л.186) е преназначена на длъжност „главен директор на ГД“Аграрно
развитие“, с ранг III старши, при ОДЗ- Силистра.Повишавана е в ранг (л.121;л.236;л.300
и др.) През целия период на изпълняваната от нея държавна служба е била
регулярно атестирана и получавала високи оценки, видно от приложените Формуляри
(Приложение №2 към чл.19 ал.1 т.1 НУРОИСДА) за оценка изпълнението на
длъжността от висшите държавни служители, служителите заемащи ръководни
длъжности и експертни длъжности с аналитични или контролни функции, в която втора
хипотеза попада оспорващата (годишни оценки на л.239;л. 203;л.170;л.11;л.13;л.16;л.19;л.25
и др.), като за 4-те години, непосредствено предхождащи процесната 2022г.
оценката е „изключително изпълнение“.С Длъжностна характеристика (ДлХ) за длъжността „главен директор на ГДАР“ (л.181-л.185;
л.622-л.624),връчена на 22.08.2017г., са ѝ вменени задължения, както
следва: по т.5.5 и т.5.6 - контролира дейностите по поддържане на картата на
възстановената собственост (КВС), актуалната база данни на КВС и регистрите към
нея в цифров вид,които почти буквално са възпроизведени в цел 3 от
индивидуалния работен план за 2022г. (л.71 и л.621) - ИРП; т.5.20 и т.5.21 -
контролира дейностите по чл.17 ЗОЗЗ по промяна на предназначението на
земеделските земи и контролира включените в поименните списъци обекти по чл.8
ал.2 ЗОЗЗ, което съвпада с втората част на цел 6 от ИРП; т.5.22 - организира и
контролира провеждане на процедурите по чл.17 ал.8 ЗСПЗЗ, участие в комисии по
чл.37в ЗСПЗЗ, което се припокрива с цел 5 от ИРП; т.5.23 - контролира
подготовката на преписки по реда на чл.27 ал.6 ЗСПЗЗ и чл.24а ал.2 т.1 ЗСПЗЗ,
съвпадащо с първата част на цел 4 от ИРП. В следствие на горната съпоставка
(между ИРП и ДлХ) се налага извод,че в ИРП за
атестираната 2022г., са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и
измерими по обем, качество и срокове цели, което минира правилното прилагане на
показателите за оценка на изпълнението на длъжността по чл.14 ал.1
НУРОИСДА.Така например,съдържанието на цели 1 и 2 се свежда до:“Да създаде
условия за формиране на подходящ социално-психологически климат на служителите
в дирекцията, необходим за изпълнението на поставените задачи качествено и в
срок“ и „Да създаде необходимите условия за подобряване обслужването на
гражданите и постигане на основните цели, заложени в Хартата на клиента и
стандартите за административно обслужване в МЗм,предвид
общите правила,опреде-лени в Наредбата за административно обслужване.“Като
начини за доказване на изпълнението (критерии за изпълнението им,съгл.
формуляра от сега действащата наредба) няма посочено нищо, което е и напълно
обяснимо.Очевидна е липсата на връзка между целите (1 и 2),които са най-общо
формулирани и не са посочени механизми за постигането им, от една страна и, от
друга - изискванията/критериите за изпълнението им. Или, посочените цели от ИРП
на жалбоподателката са общите и специфични
цели на дирекцията, на която същата е главен директор и съвпадат с основните
цели на администрацията,определени от ръководните ѝ органи,вкл. с
издадения от министъра на МЗм - Устройствен правилник
на ОДЗ. Липсата на яснота на целите, както и че за всички тях няма
критерии,които да съдържат конкретни измерители на изпълнението, компрометира
обективното оценяване,което следва да отчита степента на постигане на същите тези
цели и показаните компетентности.В този смисъл, първият етап на процесното
оценяване,съгласно регламентацията от чл.8 ал.1 т.1 НУРОИСДА, е и първата
предпоставка, осуетяваща изпълнението на нормативното задължение на ответния
орган от чл.76 ал.7 ЗДСл -за безпристрастно и компетентно оценяване на
изпълнението на длъжността от оспорващата служителка въз основа на обективно установими факти и обстоятелства.
Общо формулираните цели в ИРП, който между впрочем е
съгласуван (арг.чл.9 ал.1 НУРОИСДА) от оценяващия
ръководител, сочат на нарушение на процесуалните правила от чл.76 ал.6 ЗДСл,
във връзка с чл.9 ал.3 НУРОИСДА, още в старта на релевираната атестационна
процедура за 2022 година касаеща жалбоподателката.Целите в индивидуалния
работен план не са конкретни и измерими по обем,качество и срокове. Те са общо
7 и всички са практически с постоянен срок за изпълнение, а както бе обсъдено
по-горе преобладаващата част от тях възпроизвеждат разпоредби от ДлХ. Следователно, така посочените общи задължения, които междувпрочем служителят следва да изпълнява постоянно по
силата на длъжностната му характеристика, а не конкретни, постижими и измерими
цели, е довело до нарушаване на показателите за оценка на изпълнението на
длъжността по чл.14 ал.1 НУРОИСДА.Сходството на заложеното в индивидуалния план
и посоченото в Длъжностната характеристика е в степен,изключваща обективното
оценяване при липсата на конкретно измерими задачи и показатели.Всичко това
представлява достатъчно основание да се приеме, че е допуснато съществено
нарушение в първия етап от атестирането на служителката,което неизбежно се е
отразило и върху крайната оценка.(Вж.Решение №11203/18.07.19г адм.д.№9814/18г.
на ВАС,VО). Неяснотата в поставените цели, граничеща с
абстрактност, е обективна и не би издържал аргумент срещу това от типа
„подписан е ИРП от държавния служител,следователно не са му били неясни целите
и средствата за изпълнението им“.
Особено съществено обаче, нарушение на нормираната с чл.8
НУРОИСДА процедура, е липсата на проведена междинна среща през 2022 година
между оценяващия ръководител и оценяваната служителка,по който въпрос страните
не спорят, а самият факт се установява от представената в цялост налична
атестационна преписка при ответния орган,след разпореждане на съда
(л.614-л.621).Същият (факт) страните интерпретират различно,с оглед защитаваните
интереси от всяка от тях в процеса. Ответникът поддържа, че не той (в лично
качество) е бил директор на ОДЗ-Силистра
и следователно - оценяващ ръководител в контекста на процесното правоотношение.
Последното обаче, не изключва задължението на компетентния орган, без значение
в кого е персонализиран през различните периоди от време, да спазва
нормативните правила. Само защото са извършени персонални промени в органа по
чл.19 ал.4 от Закона за администрацията, в протежение на 2022 година, да се
игнорира едни пълен етап от процедурата по атестиране на държавния служител, е
недопустимо.Следва да се държи сметка и за това, че оценяваната служителка е
по-слабо защитената страна в процесното служебно правоотношение по ЗДСл и е
неприемлива тезата на ответния орган,че тя е следвало да поеме инициативата за
изпълнение на този етап от атестирането ѝ. Неправилно се счита, че е
извън волята/отговорността на ответника това,че щом в нормативно предвидения
период от 15.юни до 31.юли на съответната година за провеждане на междинната
среща по чл.12 НУРОИСДА и оценяваната служителка, и оценяващият ръководител (д-р
Р.С.; л.608-л.610), са били неизменно на работа, а и този именно период съвпада
с конфликтното време на обявяване и провеждане на търга за земите от ДПФ,когато
е било и особено полезно реализиране-то на междинна среща с даване на указания
на оспорващата - какви конкретни действия да предприеме за подобряване на
изпълнението на ИРП, евентуално коригиране/актуализиране на някоя от заложените
в същия цели и други,съгласно регламентацията с чл.12 ал.3 НУРОИСДА, такава не
е проведена.Няма как този съществен пропуск да бъде възложен в тежест на
жалбоподателката,защото тя не разполага с никакви нормативни лостове да
предизвика подобно изпълнение на чл.12 НУРОИСДА от страна на оценяващия
ръководител,който в случая е и ръководител на ОДЗ-Силистра.
Оценяването на
изпълнението на длъжността включва три задължителни етапа,като спазването на
всеки от тях е гаранция за обективността на извършеното атестиране. В случая,
същото не е преминало през трите етапа,
а поставената най-ниска годишна оценка има връзка с неизпълнение на част от
една от целите от ИРП, цел 4: „Да
контролира дейностите по изпълнението на ангажиментите на ОДЗ свързани със: -
състоянието, собствеността и ползването на земеделските земи от ДПФ на
територията на областта“. Така формулирана не може да се разглежда като цел
от ИРП,тъй като не отговаря на изискванията на чл.76 ал.6 ЗДСл.Изискването е
свързано по-скоро, със спазване на служебната дисциплина и не отразява
предварително определени цели. Постъпилите жалби от участници в проваления
търг; възражения срещу констатации по чл.34 ЗСПЗЗ и др.(каквито има разписани
конкретни служебни задължения в т.5.22 и т.5.24 от ДлХ),вкл.
Доклад №93-5840/25.10.22г. на Инспектората на МЗм, с
които обстоятелства се обосновава поставената най-ниска оценка,биха могли да
бъдат основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, но
не и за прекратяване на СлПО по чл.107 ал.2 ЗДСл.(Вж.Решение
№9391/25.10.22г., по адм.д.№6293/22г.,състав на VО на ВАС).
От данните по делото може да се изведе извод
за нарушение и на изискванията при проведената заключителна среща на 03.04.2023г.
(когато се е върнала служителката на работа след продължителен болничен),тъй като
липсват доказателства за осъществено обсъждане на въпросите от чл.13 ал.3
НУРОИСДА.Нещо повече, без да се изчака срока от чл.23 ал.2 НУРОИСДА,при
изричното записване във формуляра за поставяне на годишната оценка, че оценяваната
служителка не е съгласна със същата и ще подаде възражение в 7-дневен
срок,което е и сторила,на датата на заключителната среща (03.04.2023г.) е
издадена и връчена ѝ уволняващата я заповед с посочено правно основание-
(невлязлата в сила) най-ниска възможна годишна оценка,както основателно
възразява жалбоподателката.
Мотивите
за определяне на най-ниската оценка на оценяващия ръководител се свеждат до
следното: Извън провалената тръжна сесия за отдаване под наем/аренда на
земеделски земи от ДПФ за стопанската 2022/2023г. и недовършената процедура по
чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ (отстраняване по административен ред на ползватели без правно
основание на земи от ДПФ),задължения от какъвто вид в ИРП на оспорващата няма
разписани, е обсъждано по точки изпълнението на задълженията ѝ по
длъжностна характеристика.Мотивите съдържат още:„Всички тези дисциплинарни нарушения от страна на служителката са в
следствие на неосъществен контрол,организация и отговорност при изпълнение на
задълженията ѝ по длъжностна характеристика.“ Последното ги
отдалечава чувствително от регламентацията с чл.76 ал.7 изр.2 ЗДСл и
НУРОИСДА,защото единствено целта от ИРП по т.7,е получила някаква оценка (негативна) с израза:„[…]и не актуализира знанията си“,което не покрива нормативно- то изискване от чл.16
т.5 б.“а“ НУРОИСДА - да не е изпълнена преобладаваща част от целите в ИРП на
нивото на изискванията/критериите,определени в него,като неизпълнението е
предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя.
Практически липсват съображения на
оценяващия ръководител по чл.16 т.5 б.“б“ НУРОИСДА- жалбоподателката да е
показала в преобладаващата част от компетентностите - знания, умения и
поведение, неотговарящи на изискванията в приложение №1 и №1а от същата
наредба.Последната с §1 т.2 от Допълнителна разпоредба е дефинирала „компетентност“
като съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за
постигане на резултати от изпълнението на дадена длъжност.А това не се свежда
единствено и само до търговете за отдаване под наем на държавните земеделски
имоти, в какъвто смисъл е т.5.12 от ДлХ. Провалът им
обаче, всъщност е напрегнал отношенията както вътре в дирекцията, така и тези
със земеделските стопани от Силистренска област и други граждани.Това именно
лежи в основата и на негативната годишна оценка на оспорващата, заемаща висока
ръководна длъжност в ответната администрация, с ранг II старши, поради което се е очаквало от нейна страна
по-активно и професионално отношение/намеса към зреещите, ескалирали и довели
до провал на всички тръжни сесии,проблеми.Подлежащите на оценка обаче, компетентности,
съгласно Приложение №1 към чл.15 ал.1 НУРОИСДА, т.2 „Служители, заемащи
ръководни длъжности“,са изчерпателно посочени:управленска компетентност; работа
в екип; комуникативна компетентност; ориентация към резултати; фокус към
клиента и професионална компетентност,както и дигиталната компетентност от
Приложение №1а към чл.15 ал.2 НУРОИСДА, не са оценявани, а още по-малко е
мотивиран извод за притежаваните от служителка такива, като несъответни на
изискванията от двете приложения и то в преобладаващата им част.Всъщност по
този въпрос (чл.16 т.5 б.“б“ НУРОИСДА) липсват мотиви,а същият е кумулативно
изискване на законодателя за поставяне на оценка „неприемливо изпълнение“,т.е.
едновременно следва да е установено и обосновано както неизпълнение на
преобладаващата част от целите по ИРТ,така и на преобладаващата част от
компетентностите на оценявания служител като неотговарящи на изискванията от
коментираните две приложения към чл.15 от НУРОИСДА. В този контекст основателно
е възражението на жалбоподателката за нарушение на изискванията от чл.16 т.5
НУРОИСДА.
В обобщение настоящият състав приема, че не се
установява неизпълнение на преобладаващата част от целите в индивидуалния
план,а относно втората кумулативна предпоставка - липсват конкретни оценки
относно компетентностите, знанията, уменията и поведението на държавния
служител,които да не отговарят на изискванията за длъжността, поради което е
налице липса на мотиви до степен на отсъствие на годишна оценка, щом
задължителна кумулативна предпоставка изобщо не е изследвана и оценявана.Налице
е съществено нарушение на реда за оценяване и неправилно приложение на
материалния закон.Междинна среща,когато в системата на земеделието в региона са
били генерирани множество проблеми, започнали с обявяването на търга за
отдаване под наем/аренда на земеделските земи от ДПЗ за стопанската 2022/ 2023г.;приемането
на документите на кандидатите и последвалото крайно незаконосъобразно
провеждане на тръжните сесии,вкл. с неизготвянето на протоколи за тях
непосредствено след приключването им, въпреки присъствието на работните им
места както на оценяващия ръководител (тогава д-р Р.С.), така и на оценяваната
служителка,не е проведена противно на нормативните изисквания и нормалната
логика.Тогава именно, ако е имало пропуски в работата на жалбоподателката,
оценяващият ръководител е следвало да предложи изменение на работния план, което
да доведе до подобрение на дейността по целите,по които е преценил,че
изпълнението не е пълно,с което не само не е постигната целта на този етап, а
същият е изцяло игнориран. Освен това липсата на обективно оценяване по
отношение на показаните компетентности е самостоятелно нарушение на
нормативната регламентация за оценка изпълнението на длъжността.Следователно,не
се установяват елементите от фактическия състав на чл.107 ал.2 ЗДСл и
издадената заповед е незаконосъобразна.
При така установените факти, съдът намира жалбата за
основателна.Оспорената уволнителна заповед е издадена от орган, чиято
компетентност е извън съмнение предвид разпоредбата на чл.3 ал.3 т.8 от
Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие“ (Обн.ДВ,бр.7/10г.,посл.изм.ДВ,бр.41/22г.). Спазена е, от външна страна,
писмената форма в съответните формуляри за оценка, съобразно регулацията от
чл.19 НУРОИСДА,но задължителен елемент от предписаната форма е-„се мотивира
писмено“,съгласно чл.76 ал.7 изр.2 ЗДСл, в който сегмент се установява
непълнота до степен на липса на мотиви относно изискването от чл.16 т.5 б.“б“
НУРОИСДА. Последното опорочава формата на оспорения акт съгласно чл.146 т.2 АПК. Особено съществено обаче,нарушение на процедурата за оценяване на
оспорващата служителка за 2022г., е липсата на междинна среща, което означава
прескачане на нормативно регламентиран етап и, което няма как да бъде
преодоляно или запълнено като пропуск от други действия или актове на ответния
орган. Макар и попълнен Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението
на длъжността,представляващ Приложение №5 към чл.24 ал.2 НУРОИСДА,след издаване
на оспорената заповед и в нарушение на изискванията от чл.24 от с.н. (няма
данни да е връчен на оспорващата), същият не е годен да промени така формирания
извод.
В
основните ѝ части, синтезираната нормативна регламентация на атестирането
на държавните служители в разпоредбите на чл.8-чл.24 НУРОИСДА, е опорочена.
Допуснатите нарушения, обсъдени по-горе, са съществени, което води до извод за
не-законосъобразност на процесната заповед.Действително, съдържанието на
оценката и обективността й,не са предмет на съдебен контрол,както правилно
възразява ответни-ят орган, но в правомощията на съда е да осъществява такъв
относно спазването на етапите и критериите при оценяването, съгласно чл.8 и чл.12-чл.18
НУРОИСДА. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните
служители,чието съблюдаване е гаранция за обективността,безпристрастността и
компетентността на извършваното оценяване.Обратът в оценките (през предходните
години неизменно жалбоподателката е получавала възможно най-високата оценка и е
повишавана в ранг регулярно, до достигнатия висок такъв - II старши),не е обоснован с обективно установими факти и обстоятелства,както изисква чл.18 ал.1
НУРОИСДА.
Видно от формуляра за годишната оценка е, че
нивото на изпълнение на служителката е оценявано през призмата на конкретни
дейности и последвалите от тях събития, увреждащи интересите както на
земеделските производители в региона, така и тези на държавата в процесния
сектор,представител на които е именно ОДЗ-Силистра.Последните обаче, не
присъстват в изготвения и одобрен от ответния орган по нормативно указания
начин (с подписа му от 27.01.22г., съгласно изискването от чл.10 ал.1
НУРОИСДА-л.71) ИРП на жалбоподателката.Приетото неприемливо изпълнение не е
подкрепено с обективни данни по някоя от целите и/или не кореспондира с целите
в работния план, измежду които липсват такива свързани с провеждане на търгове
за отдаване под наем/аренда на земеделски земи от ДПФ и др.,изрично обсъждани в
мотивите на годишната оценка. Последните сочат по-скоро на основание за ангажиране
на дисциплинарната отговорност на служителката, ако представляват пряко
неизпълнение на нейни служебни задължения, произтичащи от ДлХ,каквито
множество е посочил органът в мотивната част на
процесната годишна оценка.Съгласно чл.76 ал. 7 ЗДСл обаче, оценяващият ръководител
е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността въз основа на
обективно установими факти и обстоятелства,каквито не
са „неупражнен контрол…“, без посочване по отношение на кои служители; при
извършване на какви действия от тях; в коя фаза от провалените процедури и др.
Следователно,получената
от жалбоподателката обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон,
тъй като не е формирана като кумулативно единство от „степен на постигане на
целите от индивидуалния работен план” и „показаните компетентности”,е
незаконосъобразна и не може да обоснове прилагането на прекратителното
основание от чл.107 ал.2 ЗДСл от ответния орган по назначаването. (Вж.Решение
№4637/03.05.23г.,адм.д.№10864/22г.;Решение №1284/07.02.23г.,адм.д.№7721/ 22г.;Решение
№3222/05.04.22г., адм.д.№278/22г.;Решение №2757/23.03.22г.,адм.д.№ 1224/21г.;
Решение №1882/05.02.20г.,адм.д.№4501/19г. и др. на ВАС, VО)
Обобщавайки изложеното настоящият състав
приема,че процесната заповед,макар и издадена от компетентен
орган, е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон,поради което следва да бъде
отменена.Разноски своевременно са поискани и от двете страни, като с оглед
изхода на процеса,такива се дължат на жалбоподателката,определени в хипотезата
на чл.38 ал. 2 ЗА,вр.с чл.8 ал.3 от Наредба
№1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.88/22г.),в
размер от 1000 лева. Основателното искане, базирано на безплатно осъществената
правна по-мощ и процесуално представителство от адвокат В.В.,
не е свързано с установяване на условията от чл.38 ал.1 т.1-т.3 ЗА. Трайната
съдебна практика е приела, че посочването в Договора за правна защита и
съдействие (л.627) на условията - без-платна правна помощ на страната и
възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 ЗА, са необходимите и достатъчни
предпоставки за уважаване на искането.Ето защо,следва да бъде определено
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ЗА,
която е цитираната по-горе Наредба №1/04г., съгласно чийто чл. 8 ал.3 за
процесуално представителство,защита и съдействие по административни де-ла, без
определен материален интерес, възнаграждението е 1000 лева, в какъвто размер
следва да бъде присъдено на адв.В.В..Същото,съгласно
чл.143 ал.1 АПК,вр. с §1 т.6 ДР АПК, следва да бъде
възложено в тежест на бюджета на администрацията, която е способна да се
разпорежда и да отговаря по имуществени претенции,т.е. разпоредител с бюджет.Юридическото
лице, в структурата на което се намира ответният орган, съгласно чл.2 ал.2
УПОДЗ, е Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 от АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Н.П. ***, Заповед №РД-05-01-18/03.04.2023г. на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с която на основание чл.107 ал.2
от Закона за държавния служител, е прекратено служебното ѝ правоотношение
от длъжността „главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ при
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра,с ранг II старши.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с
ЕИК:********* и административен адрес: гр.Силистра, ул.****************************,
да заплати на адвокат В.И.В., с ЕИК:*********,
от Адвокатска колегия гр.Силистра и служебен адрес:гр.Силистра, ул.*************************,
сумата от 1000.00 (Хиляда) лева, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: