№ 147
гр. Бургас, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Търговско дело
№ 20232100900051 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод молбата на
„Катеринис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №18, представлявано от управителя И.К.К., за
обявяване на неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата
и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя.
В подкрепа на молбата са ангажирани писмени доказателства.
Молбата е с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ.
Бургаският окръжен съд, като обсъди твърденията на молителя и
събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
В молбата, по повод на която е образувано настоящето производство, се
твърди от молителя, че същият има публични задължения в размер около
4000 лева и не разполага с налични парични суми, поради което и считано от
03.10.2022 г. е с прекратена дейност. Твърди се и това, че дружеството има
задължения към „ПРМБ“ ЕООД, ЕИК ********* и към „ПРМ Корп“ ЕООД,
ЕИК *********, и двете дружества представлявани от Петър Руменов
Маджарски, който е и бивш управител на „Катеринис“ ЕООД /предходно
наименование „Американо Бъргърс енд Грил“ ЕООД/, но не разполага с
ликвидни средства, активи или имущество, от осребряването на които да е в
1
състояние да ги изплати, поради което и е в състояние на
неплатежоспособност.
Молбата е депозирана от длъжника чрез неговия управител в
съответствие с установеното в чл.625 от ТЗ правило, поради което съдът
намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно
приложимата разпоредба от ТЗ да поиска откриване на производство по
несъстоятелност.
За да се произнесе по основателността на молбата, съдът обсъди
наведените от молителя-длъжник доводи и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, при което прави следните фактически и
правни изводи:
За да постанови решение по чл.632, ал.1 от ТЗ съдът следва да установи
наличието на твърдените материалноправни предпоставки по чл.608, ал.1 от
ТЗ, като молителят-длъжник следва да докаже фактите и обстоятелствата, на
които основава исканията си. В настоящия случай производството се развива
като едностранно, тъй като е инициирано по молба на длъжника, поради
което и в негова тежест е да докаже своите твърдения.
Съгласно нормата на чл.607а, ал.1 от ТЗ, производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, т.е.
откриването на производство по несъстоятелност се предпоставя от
кумулативна наличност на търговско качество на субекта и фактическото му
състояние на неплатежоспособност.
В настоящия казус длъжникът е търговец по смисъла на чл.1, ал.2 от ТЗ
и е вписан в ТР.
Неплатежоспособността е легално дефинирана в чл.608 от ТЗ и
предполага търговецът да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане. Неплатежоспособността е обективно, трайно
икономическо състояние, а от значение за установяването му са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи към краткосрочните задължения на търговеца. Водещ е коефициентът
на обща ликвидност при действителна ликвидност на елементите от
краткотрайните активи, участващи при формирането им. Възприема се, че
2
липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретни
материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази
хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза,
незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат
реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на
неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи
търговецът не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения.
Коефициентите за финансова автономност/задлъжнялост са помощни и
лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на
състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за
евентуалното й настъпване в бъдеще. Неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията или не е заявил за обявяване в ТР
финансовите си отчети в последните три години.
Въз основа на представените от молителя писмени доказателства -
списък на кредиторите, ведно с подробни справки за задължения и плащания
към тях, счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за
паричните потоци - всичките към 31.12.2021 г., а така също и синтетична
оборотна ведомост, аналитични оборотни ведомости - за сметка 411 Клиенти
и за сметка 401 Доставчици – и двете за периода 01.05.2022 г. – 31.12.2022 г.,
и оборотна ведомост за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и други по опис с
молба вх.№7597/27.04.2023 г., сред които и покана за плащане от кредиторите
„ПРМБ“ ЕООД и „ПРМ Корп“ ЕООД – и двете представлявани от управителя
П.М., чрез пълномощник – адв.Станислав Славов, договори, сключени в
периода 04.05.2022 г. – 10.02.2023 г. и банкови извлечения, не може да се
направи обоснован и категоричен извод, че молителят е в състояние на
неплатежоспособност. Твърдението му, че след 03.10.2022 г. е спрял всички
свои плащания не кореспондира на събрания по делото доказателствен
материал. Така, от справката на НАП, за която няма данни да е изходяща от
издателя, тъй като не е подписана с електронен подпис, е видно, че към
16.02.2023 г. дружеството-длъжник има задължение за ДДС за месец
октомври 2022 г. в размер на 97.91 лева – главница, с падеж 14.11.2022 г., а от
представеното от молителя платежно нареждане от 01.12.2022 г. (л.26) е
видно, че същото е платено от дружеството, макар и със закъснение. Друго
задължение за ДДС за месец септември 2022 г. от 296.64 лева е платено на
3
08.11.2022 г. съгласно банково извлечение №104 на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД (л.161-162). По същия начин с горепосочената справка на
НАП не кореспондира и представеното от молителя платежно нареждане от
08.11.2022 г. (л. 23), видно от което задължението за данък общ доход за
месец септември е платено частично.
Изложеното поставя под съмнение твърдението на молителя, че считано
от 03.10.2022 г. е спрял всичките си плащания, а при липса на извършена
експертиза, за която молителят не е внесъл определения депозит, съдът не
може да направи и обоснован извод дали невъзможността му да покрива свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно и трайно
състояние, което стои извън волята му и е различно от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение. Тази невъзможност още повече се засилва и от твърдението на
самия управител на длъжника, че е получил счетоводни и търговски книги с
„нередовни/неверни счетоводни записвания“ въпреки уверенията на
предишния управител – П.М., неговия адвокат и счетоводител, че търговецът
няма задължения. Друг е въпросът, че от данните в търговския регистър и от
представените доказателства е видно, че дружеството-молител не само е
продължило да ползва услугите на същите лица – адвокат (за вписвания в ТР)
и счетоводител (за изготвяне на представения ГФО за 2021 г. – съставен на
18.06.2022 г.), но и е продължило търговските си отношения с „ПРМБ“ ЕООД
(за извършени доставки) и „ПРМ Корп“ ЕООД (за счетоводни услуги), чийто
управител е именно П.М.. Очевидно е налице свързаност между сочените
кредитори и дружеството-длъжник, което още повече разколебава
вероятността за наличие на състояние на неплатежоспобност.
Както бе посочено, неплатежоспособността е обективно състояние на
търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус - капиталовата и
имуществената структура на предприятието, вземанията и дълга,
ликвидността, доходността от основната дейност и т. н. Това обективно
състояние на длъжника по настоящото дело не беше установено по
категоричен начин, т.е. не бе установено какво е икономическото и
финансовото му състояние с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност и какво е съотношението им. Тези въпроси, които са
релевантни за изхода на делото останаха неизяснени поради липса на
извършена по делото счетоводна експертиза. Евентуалното наличие на
4
публичноправни задължения и задължения по търговски сделки не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице неплатежоспособност. Това е само
един от елементите, обуславящи основанието за откриване на производство
по несъстоятелност. Кумулативно свързан с него е въпросът за
икономическото състояние на длъжника, но тъй като съдът не притежава
специални знания, чрез които да изчисли коефициентите за обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност към датата на подаването на молбата и
съществува съмнение доколко представените от длъжника счетоводни
документи са редовно водени, то не може да се приеме с категоричност, че са
налице основания за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на търговеца.
Ето защо молбата на „Катеринис“ ЕООД следва да бъде отхвърлена с
решение по чл.631 от ТЗ.
Молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 250,00
лв., дължима на основание чл.24, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното и на основание чл.631 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Катеринис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №18, представлявано от
И.К.К. за откриване производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност.
ОСЪЖДА „Катеринис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №18, представлявано от И.К.К., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-
Бургас държавна такса в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в 7-
дневен срок от връчването му на молителя-длъжник.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5
6