Решение по дело №9758/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261297
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330109758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

    

 

 

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      № 261297

гр. Пловдив, 23.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 26.03.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 9758 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от М.С.Ч., ЕГН ********** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване за недействителен договор за кредит от *** поради това, че същият противоречи закона – чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на недействителността на клаузата по чл.3 от  договор за кредит, в която е предвидена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляща закона  - чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от ***, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1500 лева, при фиксиран лихвен процент от 39 % и ГПР 46.13 % със срок на погасяване 10 месеца, размер на погасителната вноска в размер на 268.67 лева. В чл.3 от договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер от 1629.68 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен доколкото в него не е посочен точния размер на възнаградителната лихва и ГПР, което е основание за недействителност, съгласно чл.22, вр. с  чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че уговорената в договора клауза за възнаградителна лихва е недействителна  и от там е недействителен целия договор. Наред с това, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете. Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главни  искове по чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, за признаване за прогласяване на недействителността на договора за кредит от ***,

В условията на евентуалност е предявен иск за признаване за недействителна клауза за неустойка по чл.3 от договора, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи е да докаже твърдението си за недействителност на договора и клаузата за неустойка, поради противоречи на добрите нрави. В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за паричен заем от ***, че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК, а по евентуалния иск, че вземането за неустойка е включено в ГПР, което е в общ размер на 46.13 %, като за последното ответникът не сочи доказателства.

С определение от 06.11.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за кредит от *** с посоченото от ищеца съдържание, включително за клаузата за неустойка и какво задължение обезпечава същата, в който в чл.3 е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът не оспорва, че размерът на неустойката не е в включен към посочения в договора ГПР от 48.39 %.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По исковете за недействителност на договора за заем

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото посочения лихвен процент не отговаря на действителния по договора,тъй като към него следвало да се включи и вземането за неустойка по чл.3, която представлявала скрита възнаградителна лихва. В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.

Видно от договор за паричен заем № *** /л.14/, в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 39 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива няма.

Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 363.03 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 1500 лева и общо дължима сума по договора съгласно погасителния план, без неустойка – 1863.03 лева, който размер е фиксиран за целия период на договора.

Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит неустойка представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за неустойка.

Предвид изложеното този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По иска за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

В раздел „Общ размер на кредита“ от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 3492.71 лева, включващ главница, възнаградителна лихва и неустойка. Посочен е и размер на ГПР 46.13 %. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора. Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Предвид изложеното и този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

С оглед изложеното и този иск е неоснователен и ще се отхвърли.

Предвид отхвърляне на главните искове, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск.

По евентуалния иск за недействителност на клаузата за неустойка:

На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави.

   Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.11.5 от ОУ/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1629.68 лв. – чл.3, графа „Неустойка по т.16.3 от Общите условия“. Ответникът не оспорва, че именно това е съдържанието на клаузата за неустойка, а и Общите условия са достъпни на сайта на ответника и съдът е запознат с тях служебно.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на  сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

   Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.3, графа „Неустойка по т.16.3 от Общите условия“ от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.3, графа „Неустойка по т.16.3 от Общите условия“ от договор за паричен заем № ***, поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.

            По отговорността за разноските:  

            Право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 50 лева.

По делото ищецът се е представлявал от адв. Е.И., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

               Представен договор за правна помощ и съдействие /л.23/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е.И.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е.И. в размер на 300 лева, определено въз основа на уважената претенция, което ще й се присъди.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, искове за прогласяване на недействителността на договор за паричен заем № ***, сключен между М.С.Ч., ЕГН ********** и „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.3, графа „Неустойка по т.16.3 от Общите условия“ в договор за паричен заем № ***, сключен между М.С.Ч., ЕГН ********** и „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ НА М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева – разноски в производството, съразмерно с уважената част от претенциите.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с личен № ***, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ