№ 234
гр. Велико Търново, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500310 по описа за 2023 година
С решение № 119/06.04.2023 г. по гр. д. № 296/2022 г., поправено с
решение № 196/31.05.2023 г. по същото дело, Русенският окръжен съд осъдил
на основание чл. 432 ал. 1 КЗ ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК ********* да
заплати на С. Н. С. с посочено ЕГН, в качеството му на родител и законен
представител на малолетното дете Н. С. С. с посочени ЕГН и адрес в гр. Русе
сумата от 30 000 лв. /частичен иск от иск за 50 000 лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди и сумата от
60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.07.2021 г. ПТП в гр.
Русе, причинено от М. Т. Ц. при управление на лек автомобил „Ситроен
Ксара Пикасо“ с рег. № СВ 33****, ведно със законната лихва върху сумата
на всяко от обезщетенията, считано от 17.05.2022 г. до окончателното му
изплащане.
Със същото решение Русенският окръжен съд е осъдил ЗД "Бул Инс"
АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на С. Н. С., в качеството му на
родител и законен представител на малолетното дете Н. С. С. сумата от 5 390
лв. за направени по делото разноски.
1
Недоволно от постановеното решение, в частта в която предявеният
частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата
над 25 000 лв. е останало въззивното ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК
*********, което чрез пълномощника си адвокат М. Г. от САК го обжалва в
законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
излагайки подробни доводи в тази насока. Според въззивника неправилно
Русенският ОС е определил както размера на обезщетението за причинените
на малолетното дете неимуществени вреди, така и процента на съпричиняване
на увреждането, които обстоятелства в съвкупност са допринесли за
неправилно уважаване на иска изцяло. Според въззивника съдът не е
съобразил, че от събраните по делото доказателства е доказано, че
пострадалото детето е било придружавано от своята майка, която управлявала
и детска количка с по-малко дете и заедно са изчаквали на тротоара
преустановяване на движението по пътното платно за да предприемат
пресичане, при което детето е предприело пресичане само на пътното платно
без да бъде контролирано от родителя си. Посочва се, че пресичането на
пътното платно на място, на което няма пешеходна пътека съставлява
нарушение на правилата за движение, като на мястото на пресичане няма
продължение на тротоар или светофарна уредба и се е доказало, че
пешеходната пътека се намира на 300 метра от мястото на пресичане.
Поддържа се, че както детето, така и майката с поведението си са станали
причина за осъществяване на ПТП, поставили са живота и здравето си в
опасност и са довели до съпричиняване на вредоносния резултат, като според
въззивника степента на съпричиняване е 50 %. Счита се, че неправилно
първоинстанционният съд е възприел механизма на осъщественото ПТП, тъй
като не е съобразил скоростта на движение на детето като пешеходец,
възприемайки единствено свидетелските показанията на майката на детето,
които се намират в противоречие със събраните в досъдебното производство
доказателства, заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/ и логиката като цяло. Според въззивника логичното поведение на
всеки пешеходец при приближаващ го лек автомобил е да забърза темпото си
на движение, поради което възможността на реакция на водача на лекия
автомобил е била ограничена и рискът за ПТП многократно увеличен. Счита,
че при преценка на съпричиняването следва се съобрази заключението на
САТЕ, което констатира два вида ход, реализирани от пешеходеца – бърз ход
2
и спокойно бягане. Въззивника счита също, че приетият от съда размер на
обезщетението е в пълно несъответствие с установените от съдебно -
медицинската експертиза /СМЕ/ увреждания на детето ищец – счупване на
диафизата на дясна раменна кост и гнойно възпаление на кожата на главата,
като определеното от съда обезщетение е прекомерно завишено,
неподкрепено от доказателствата по делото и постановено в противоречие с
материалния закон, застрахователната и съдебна практика. При тези доводи
се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло
решението на Русенския ОС в обжалваната част като приеме, че
обезщетението следва да бъде определено в размер на 25 000 лв. и да
отхвърли предявения иск за разликата над 25 000 лв., респ. присъди в полза
на въззивника направените по делото деловодни разноски за двете съдебни
инстанции съобразно уважената част от жалбата.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна С. Н. С., в качеството му на родител
и законен представител на малолетното дете Н. С. С. чрез пълномощника му
адвокат Г. Х. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната
жалба. Счита, че приносът на детето довел до съпричиняване на вредоносния
резултат е правилно определен в размер на 10 % поради това, че детето е
пресякло пътното платно на необозначено за това място. Възразява по делото
да са събрани доказателства детето да е пресякло платното с бърз ход, като се
позовава на заключението на приетата САТЕ, съгласно което водачът на
автомобила е имал възможност да предотврати ПТП независимо с какъв ход
се е движел пешеходеца, като подробно се обсъждат данните в експертизата
относно времето за изминаване на разстоянието от пешеходеца при двата
вида ход, опасната зона за спиране на автомобила и се прави извод, че и в
двата варианта водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Позовава се на обстоятелството, че ПТП е осъществено в светлата част на
денонощието, в населено място, в близост до хранителни магазини, на
оживено място, при липса на ограничения на видимостта и водачът на
автомобила е следвало да съобрази скоростта на движение на автомобила с
пътната обстановка, още повече, че детето се е движило с майка си и брат си,
който е бил в детска количка, като вкл. детската количка е била на пътното
платно. Възразява поведението на детето дори и противоправно да е
равнозначно като принос на поведението на водача на автомобила, който има
3
задължения по чл. 5 ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и особено
децата. По отношение на размера на обезщетението се възразява, че същото е
правилно определено предвид доказаните увреждания на детето – подкожна
колекция на кръв на главата, охлузвания по лицето, главата, гърба и дясно
коляно, кръвонасядания по гърба и левия лакът, счупване на диафизата на
дясната раменна кост, гнойно възпаление на кожата на главата, наложило
оперативни интервенции. Счита, че при детето са налице трайни последици
за здравословното му състояние, тъй като от заключението на СМЕ се
установява, че зарастването на дясната раменна кост е неправилно с
изкривяване към тялото около 20 градуса, като е останал и раневи белег на
главата с размери 4 см. на 1 см. и не се очаква белегът да се възстанови, при
което ще остане до края на живота на детето с възможност в областта му да
персистира нарушена чувствителност. Позовава се на установеното с ЕЕГ
изследване оплакване на детето от главоболие при физически натоварвания и
промяна на атмосферните условия, както и на доказаните според него със
свидетелските показания емоционални преживявания на детето, което трудно
преживяло това да стои затворено в къщи, невъзможността да играе свободно
с другите деца в училище, изпитваното чувство на срам от раната и
превръзката на главата и носенето на шапка за да ги прикрива,
необходимостта да посещава училищен педагог, страх да пресича само
улицата. В заключение се иска от въззивния съд да постанови решение, с
което да потвърди изцяло решението на Русенския ОС в обжалваната част
като му присъди направените по делото разноски.
В о.с.з. въззивното дружество не се представлява. В постъпилото от
пълномощника му адвокат Г. от САК писмено становище се установява, че
подържа въззивната жалба по изложените доводи в същата, които не следва
да бъдат преповтаряни. Представят се договор за правна помощ за въззивната
инстанция, удостоверение за регистрация по ДДС, издадено от НАП и списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.
В о.с.з. въззиваемата страна не се явява и не представлява. В
постъпилото от пълномощника му адвокат Х. от САК писмено становище се
поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Представят се договор за
правна помощ за въззивната инстанция, платежно нареждане и списък на
4
разноските по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивната страна.
Решението на Русенският ОС като необжалвано е влязло в законна сила
в частта, в която ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на ищеца сумата 25 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 60 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.07.2021
г. ПТП в гр. Русе, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията,
считано от 17.05.2022 г. до окончателното им изплащане.
Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните
пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена на 02.05.2023 г. в срока по чл. 259 ал. 1
ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази влязлата в сила част на решението, въззивният съд
приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и
правилността на решението на Русенският ОС в обжалваната част, като с
оглед оплакванията в жалбата при условията на чл. 269 от ГПК следва да
обсъди основателността на иска за неимуществени вреди за разликата над
25 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.05.2022 г. до окончателното й заплащане.
Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения:
С исковата молба /ИМ/ ищецът С. Н. С., в качеството на родител и
законен представител на малолетното дете Н. С. С., родено на 13.07.2012 г. е
предявил иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за осъждане на
ответника ЗД "Бул Инс" АД, гр. София да му заплати сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в
резултат на ПТП, осъществено на 23.07.2021 г. в гр. Русе, съставляващи
болки и страдания от мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма,
счупване на диафизата на дясната раменна кост /диафизарна фрактура в
средна трета на десен хумерус/, охлузвания по главата, тялото и и десния
долен крайник, кръвонасядания по гърба и левия лакът, абсцес на кожата и
5
карбункул с други локализации, което наложило оперативни интервенции,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване
на застрахователя - 09.09.2021 г. до окончателното й заплащане. Искът е
предявен като частичен от иск за сумата от 50 0000 лв..
С отговора на ИМ ответникът ЗД "Бул Инс" АД, гр. София е оспорил
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като е
изложил възражения за причиняване изцяло или съпричиняване на
вредоносният резултат от страна на детето, както и като цяло за размера на
обезщетението, определено при условията на чл. 52 от ЗЗД. Възразява, че
искът е недопустим и алтернативно неоснователен, както и че ответникът не е
станал причина за завеждане на делото, тъй като на ищеца е изпратено
уведомление за представяне на влязъл в сила акт относно определяне на
виновен за настъпилото ПТП и същият не е изпълнил това си задължение, с
което е поставил дружеството в невъзможност да се произнесе по искането за
заплащане на обезщетение в законоустановения 3 - месечен срок.
Алтернативно се възразява ответникът да дължи лихва за забава върху
обезщетението преди датата на подаване на ИМ като се позовава на
разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от КЗ. Твърди се, че детето пешеходец е
нарушило правилата за движение по пътищата, не е пресякло пътното платно
на пешеходна пътека, не е съобразило движението на приближаващия
автомобил и с поведението си е станало единствена причина за ПТП, като
ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка за водачката на
автомобила, който се е движил с разрешената за пътния участък скорост.
Възразява при условие на евентуалност, че е налице независимо
съпричиняване от страна на участниците в ПТП и са налице основания за
намаляване на обезщетението. Оспорва се вида, характера и обема на
претендираните неимуществени вреди.
За да уважи изцяло предявеният частичен иск за сумата от 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
ИМ до окончателното й заплащане, Русенският ОС е приел, че искът е
допустим и доказан по основание и размер. Съдът е приел, че е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и ответното
ЗД към момента на увреждането и ищецът е изпълнил процедурата по чл. 380
от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена застрахователна претенция на
6
09.09.2021 г., придружена със съответните писмени доказателства, но ЗД не е
изплатило обезщетение на пострадалото дете. Приел, че са доказани всички
елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД и е
налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние на
деликвента и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на
пострадалото дете, като е намерил за недоказани възраженията на ответника в
тази насока. При съобразяване на заключенията на вещите лица по приетите
СМЕ и САТЕ, съдът е приел, че механизма на настъпване на ПТП е ясен и е
налице причиняване на ПТП по вина на водачката на лекия автомобил, но е
налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето в
размер на 10 %, тъй като същото като пешеходец и участник в движението е
допуснало нарушение на чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и е пресякло пътното
платно на необозначено с маркировка или пътни знаци за пешеходна пътека
място. За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД размера на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. съдът е
съобразил възрастта на детето към момента на увреждането, както и
доказаните неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, изразяващи
се в сътресение на мозъка, подкожна колекция от кръв на главата, охлузвания
по лицето, главата, гърба и дясно коляно, кръвонасядания на гърба и левия
лакът, счупване на диaфизaтa на дясна раменна кост, наложило четиридневно
болнично лечение на детето след инцидента с извършване на множество
диагностични изследвания, наместване и имобилизация на счупването на
дясна мишница, а в последствие провеждане на седемдневен курс на
амбулаторна физиотерапия и лечебна физкултура, хирургична обработка на
уврежданията на кожата и медикаментозно лечение, двукратно болнично
лечение на детето през периодите 20-23.09.2021 г. и 18-20.11.2021 г.. Съдът е
приел, че детето е малолетно и не носи отговорност за своите действия, а
отговорност носи придружаващият го родител, който е следвало да упражни
нужния родителски контрол и с оглед доказаното съпричиняване е намалил
размера на определеното обезщетение на 45 000 лв., като е приел, че искът за
неимуществени вреди като цяло е доказан за тази сума, съответно
предявеният частичен иск за сумата от 30 000 лв. е изцяло основателен и
доказан.
Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и
правна страна следното:
7
Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане на
детето Н. С. С., издадено от Община Русе, че същото е родено на 13.07.2012 г.
и негови родители са Н. П. Ц. – С.а и С. Н. С..
Установява се от представените по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали № 541/165/23.07.2023 г. и протокол за оглед на ПТП от
същата дата, съставени от ст. разследващ полицай при ОДМВР – Русе, че на
23.07.2021 г. в 17,50 ч. в гр. Русе на ул. Чипровци е осъществено ПТП при
участието на лек автомобил м.м. "Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № СВ33****,
управляван от водача М. Т. Ц. и пешеходеца Н. С. С., на 9 г., като последният
е получил фрактури на дясна раменна кост и е настанен в отделение по
Неврохиругия на МБАЛ „Канев“ гр. Русе. Установява се, че към датата на
ПТП лекият автомобил е бил застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответника "ЗД "Бул Инс" АД, гр.
София.
Установява се, че по повод на ПТП е образувано ДП № 4588/2021 г. по
описа на РП – Русе, в хода на което се е извършвало разследване за
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, но до
приключване на производството пред Русенският ОС не са събрани данни по
същото да е привлечено към отговорност виновно лице.
Установява се, че показанията на свидетелката Н. П. Ц. – С.а /майка на
детето/ кореспондират с представените по делото писмени доказателства и не
са оборени от други събрани по делото доказателства, поради което при
условията на чл. 172 от ГПК се кредитират от съда въпреки евентуалната
заинтересованост на свидетелката. Свидетелката установява, че във вечерта
на ПТП заедно с детето Н. и с другото си дете, което возела в детска количка
се движели по левия тротоар на улицата в посока магазин „Лидъл“ и спрели
когато стигнали срещу магазина. Установява, че се огледала в двете посоки,
видяла, че от страната на зала „Дунав“ се движи лек автомобил към тях,
слезли заедно с децата на пътното платно за да се виждат и казала на детето
Н., че ще изчакат. Установява, че погледнала надясно дали идва друга кола и
след това установила, че детето й Н. е тръгнало да пресича само улицата по
посока на идващата кола. Установява, че се уплашила да повика детето за да
не спре по средата на пътя като детето вървяло с нормален ход, без да тича, но
колата не намалила и го блъснала, след което то се претърколило, отхвърчало
и паднало на асфалта. Установява, че детето е било с оранжеви дрехи и
8
червени изкрящи маратонки.
Установява от заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж.
Н.й Н. и прието от първоинстанционния съд, че механизмът на настъпилото
ПТП на базата на събраните писмени доказателства е следния: Лекият
автомобил, управляван от водача М. Ц. се е движил по ул. Чипровци в посока
към бул. „Липник“ със скорост около 40 км/час, а по същото време детето
пешеходец Н. С. е започнало да пресича пътното платно в посока към магазин
„Лидъл“ на място от пътното платно без обозначена пешеходна пътека.
Вещото лице установява, че преди навлизане на детето на пътното платно
лекият автомобил е бил на около 45/31 метра от детето, че детето е навлязло
от лявата част на пътното платно и до мястото на удара е изминало около 6,5
м., при време на видимост от 2.63 сек. до 3.89 сек., като непрекъснато е било
в полезрението на водача и не e имало други участници в движението, които
да ограничават видимостта към него, поради което водачът е имал
техническа възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта на
движение и пропускане на детето. Според вещото лице по време на пресичане
на пътното платно странично на автомобила детето е било в периферното
полезрение на водача на автомобила, но същият е насочил вниманието си
надясно към магазин „Лидъл“ и не е възприел детето, блъснал го е с предната
лява част на автомобила в дясната част на тялото и в резултат на удара детето
се е качило на предния капак на автомобила, достигайки горния му край и
след кратко носене и отхвърляне е паднало на пътната настилка и е получило
описаните в приложената по делото СМЕ, травматични увреждания. Вещото
лице заключава, че причина за настъпване на ПТП е късното възприемане на
детето от водача на лекия автомобил и забавената му реакция, но също така,
че детето е пресякло пътното платно на необозначено с пешеходна пътека
място без да спазва правилата за движение от пешеходците съгласно ЗДвП,
като е имало техническа възможност да предотврати ПТП чрез пресичане
улицата на място, където е изградена пешеходна пътека, каквато е имало на
около 300 м. преди мястото на ПТП. Вещото лице заключава, че водачът на
лекия автомобил е управлявал същия в рамките на разрешената за пътния
участък скорост на движение по дясната пътна лента, но тази скорост не е
била съобразена с конкретната пътна обстановка. Установява, че по делото
няма данни за внезапното навлизане на детето на пътното платно, но и при
бърз ход на движение и при спокойно бягане на детето водачът на автомобила
9
е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране и
пропускане на пешеходеца.
Установява се от представената по делото медицинска документация
относно здравословното състояние на детето Н. С. през периода от 23.07.2021
г. до 20.11.2021 г., че детето е провело болнично лечение през периодите 23 –
26.07.2021 г., 20 – 23.09.2021 г. и 18-20.11.2021 г. в УМБАЛ „Канев“ АД, гр.
Русе, по време на всяко от които лечения са му проведени редица прегледи,
изследвания и интервенции, описани надлежно в документите.
Установява се от показанията на разпитаната в първата инстанция
свидетелка Д. А. /баба на детето/, които кореспондират с представените по
делото писмени доказателства относно здравословното състояние на детето и
не са оборени от други събрани по делото доказателства, поради което при
условията на чл. 172 от ГПК се кредитират от съда въпреки евентуалната
заинтересованост на свидетелката, че детето Н. е изпитвало силни болки в
ръката непосредствено след ПТП, както и силно главоболие, като
оплакванията му продължили по време на болничното лечение, проведено
непосредствено след ПТП. Свидетелката установява, че цялата дясна
половина на детето е била обездвижена по време на престоя му в болницата и
то не е можело да се обслужва само, поради което тя го е придружавала за да
му помага за всичко, а майката се е грижела за другото си дете, което било
бебе. Установява, че детето не е можело да се обслужва само и по време на
продължилото по – късно няколко месеца домашно лечение, поради което е
продължила да му помага, оплакванията на детето от болки в ръката и главата
продължили, като последните му пречели да гледа телевизия и на практика
цялото лято детето прекарало в дома си затворено и единственото му
развлечение било близките му да му четат приказки. Установява, че раната
отзад на тила на детето загноила поради бактериална инфекция в резултат на
попадане на чуждо тяло в раната, което не е забелязано първоначално, по -
късно това чуждо тяло било премахнато, за което детето провело болнично
лечение, но нямало подобрение и това наложило второ болнично лечение
през м. ХІ 2021 г. по същия повод. Установява, че поради раната на главата
детето е ходило с шапка на училище, а поради проблемите с ръката не можело
да посещава часовете по физическо и като цяло всичко преживяно освен
физически болки му нанесло и психически и емоционални страдания, тъй
като детето трудно приемало ограниченията и невъзможността да излиза и да
10
играе с другите деца, състоянието си при болките в главата и от
невъзможносттта да ползва пълноценно ръката си, белега на главата си, които
е видим при по-късо постригана коса и има вероятност да остане завинаги.
Установява, че детето е посещавало училищен психолог във връзка със
състоянието си, както и че е провело физиотерапия и раздвижване, а по повод
на раната на главата са му правени многократно промивки и почиствания.
Установява, че ръката на детето не се е възстановила напълно и детето не
може да извършва кръгови движения с тази ръка, а болките в главата му не са
отминали и периодично същото се оплаква от тях, като до момента лекарите
не са намерили конкретната причина за тези болки. Установява, че след ПТП
детето се притеснява да пресича само улица и винаги се хваща за
придружаващия го възрастен.
Установява се от представените по делото писмени доказателства
относно здравословното състояние на детето Н. С. след ПТП и заключението
на приетата в първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице д-р П. Д.,
специалист по съдебна медицина, че след ПТП на детето е проведено
четиридневно болнично лечение с диагностични изследвания, наместване и
имобилизация на счупването на дясна мишница, хирургична обработка на
уврежданията на кожата и медикаментозно лечение. Установява се, че по–
късно през периода от 13.09.2021 г. до 21.09.2021 г. детето е провело
седемдневен курс по амбулаторна физиотерапия и лечебна физкултура, а в
резултат на възпалително усложнение на охлузването на главата детето е
провело две болнични лечения през периодите 20-23.09.2021 г. и 18-
20.11.2021 г., по време на които са му проведени лабораторни изследвания,
оперативно и медикаментозно лечение. Установява се, че получените при
детето травматични увреждания: сътресение на мозъка, без наличие на
обективна неврологична симптоматика, подкожна колекция от кръв на
главата, охлузвания по лицето, главата, гърба и дясно коляно, кръвонасядания
на гърба и левия лакет, счупване на диaфизaтa на дясна раменна кост, гнойно
възпаление на кожата на главата, наложило оперативни интервенции са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
при ПTП на 23.07.2021 г. , а установеното гнойно възпаление на кожата на
главата е пряко усложнение на охлузването на главата, получено при ПTП.
Вещото лице установява, че възстановителният период при счупването на
диaфизaтa на дясна раменна кост при децата е около 4-5 месеца, тъй като
11
обикновено настъпва в по-кратки срокове в сравнение с възрастните, а
болките са най-силни непосредствено след получаването им, продължават със
значителен интензитет в областта на счупването до имобилизация на
крайника и след сваляне на имобилизацията в процеса на раздвижване на
крайника, а след това постепенно намаляват и отшумяват, като е възможно
болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер в областта на
счупването да се усещат и за по-продължителен период от време в рамките на
месеци и години. Установява, че при охлузвания и кръвонасядания, ако не са
налице усложнения, възстановяването настъпва за 1-3 седмици, но в случая
има данни за настъпило усложнение – гнойно възпаление на кожата на
главата, което след двукратно оперативно лечение се е възстановявало не по-
малко от 4-5 месеца, след което е останал голям раневи белег. Установява, че
възникналото гнойно възпаление на кожата на главата е било свързано с
продължителна локална болезненост, която е продължила до пълното
излекуване на възпалението, след което е възможно зоната на оформения
раневи белег да остане с нарушена чувствителност. Вещото лице установява,
че главоболието е чест симптом при удари в областта на главата и обичайно
отшумява за няколко денонощия, но в конкретният случай детето е
продължило да се оплаква от главоболие, което е потвърдено от ЕЕГ-
изследване. Вещото лице установява, че към момента на извършване на
медицинския преглед на детето през м. І 2023 г. е налице неправилно
зарастване на дясната раменна кост, с изкривяване към тялото с около 20
градуса, както и наличие на раневи белег на главата с размери около 4х1 см..
Установява, че неправилното зарастване на дясна раменна кост не води до
функционален дефицит и се очаква с растежа чрез ремоделиране да се
възстанови правилната форма на костта. Установява, че по отношение на
раневия белег на главата не се очаква възстановяване и същият ще остане до
края на живота на детето като е възможно в областта му да има нарушена
чувствителност. Установява, че счупването на дясна раменна кост на детето е
довело до пълна невъзможност да си служи с крайника в периода на
обездвижване около 1 месец, след което се е наблюдавало възстановяващо се
затруднение при движенията на десния горен крайник за периода на
възстановителния процес – поне още 3-4 месеца, а при гнойното възпаление
на кожата на главата е имало като противопоказание да се извършва
обичайно къпане на главата.
12
Установява се от представените в първата инстанция писмени
доказателства, че на 09.09.2021 г. въззивното застрахователно дружество /ЗД/
е сезирано със заявление за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в полза на малолетното дете Н. С. в резултат на ПТП по
застрахователна полица № BG/02/121001164217 и въз основа на същото е
образувана щета № ********** при ЗД, както и че с писмо изх. № от
20.09.2021 г. ЗД е отказало да удовлетвори застрахователната претенция
поради липса на представени безспорни писмени доказателства относно
вината на водача на застрахования автомобил, като е изискало представяне
допълнително на влязъл в сила акт в тази насока, заключения на САТЕ и
СМЕ, протокол за ПТП и медицинска документация за установяване на
обстоятелствата по заявлението.
При така установенатата фактическа обстановка по спора, въззивната
инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
е приел, че са налице предпоставките на чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на въззивното ЗД, в качеството на застраховател по
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
осъщественото ПТП.
Въззивният съд приема за частично основателни с оглед
доказателствата по делото възраженията на въззивното ЗД за завишаване от
първоинстанционния съд на размера на обезщетението за причинените на
пострадалото дете неимуществени вреди, като приема, че определеният
размер от 50 000 лв. е завишен и не съответства на принципа за
справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Доказаните
травматични увреждания на детето при ПТП въз основа на писмените и
гласните доказателства и заключението на СМЕ съставляват сътресение на
мозъка, счупване на диaфизaтa на дясна раменна кост, охлузвания по лицето,
главата, гърба и дясно коляно, кръвонасядания по гърба и левия лакет и
гнойно възпаление на кожата на главата в тилната област, възстановителният
период по които в съвкупност с оглед конкретно установените усложнения и
медицински интервенции е продължил около 5-6 месеца, през които
интензитетът на физическите болки и страдания при детето е бил
първоначално по-висок, а след това постепенно е намалявал. Доказано по
делото е също, че към датата на приключване на съдебното дирене по делото
в първата инстанция последиците от травматичните увреждания не са
напълно отшумели и въпреки изминалият период от около година и девет
месеца след ПТП детето е продължило да се оплаква понякога от болки в
главата, каквито оплаквания не е имало преди ПТП, налице е неправилно
зарастване на дясната раменна кост, а раневият белег на главата на детето е
видим с размери около 4х1 см. и кожата около него е с по-голяма
чувствителност, от което може да се направи извод, че състоянието на детето
13
не е възстановено изцяло в степента, в която е било преди ПТП. Доказано по
делото е, че по време на оздравителния период от 5-6 месеца детето е
преживяло емоционален стрес поради случилото се, търпените болки,
страдания и ограниченията в начина му на живот, видимостта на белега върху
главата му, както и от невъзможността да се обслужва само в първите 1-2
месеца след ПТП, който стрес с оглед ранната му детска възраст и
недостатъчната зрялост към този момент не е успяло да овладее само и е
потърсило помощ от училищен психолог, а страхът на детето при пресичане
на пътното платно не е преодолян напълно въпреки изминалия период от
време след ПТП. Съобразявайки интензитета на физическите и психическите
болки и страдания на детето от момента на ПТП до подаване на ИМ и след
това до приключване на съдебното дирене, възрастта му към момента на
увреждането – 9 години, необходимостта да бъде обгрижвано от други лица
за период от 1-2 месеца, тежкото му състояние в първите дни,
обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания,
продължителността на лечебният и възстановителен процес, претърпените
имолизация и оперативни интервенции, съпътствани с интензивни болки и
страдания, обстоятелството, че преди увреждането детето е било в добро
здравословно състояние, а след увреждането за период от около пет-шест
месеца не можело пълноценно да почива и да посещава училище и да има
нормален за възрастта си живот, негативното отражение на случилото върху
психиката му, липсата на пълно възстановяване на състоянието на детето и
възможността на главата му да остане видим белег с посочените по-горе
размери до края на живота му, както и икономическите условия в страната
към момента на ПТП, съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД на детето
ищец следва да бъде определено обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и
страдания в размер на 40 000 лв.. Съдът приема, че по делото не се доказа,
тежестта за което е върху ищеца интензитетът на физическите и
психическите страдания при него да надхвърля в по-голяма степен нормално
присъщите болки и страдания свързани с конкретните увреждания и съобрази
заключението на вещото лице по СМЕ, съгласно което с възрастта е възможно
да се преодолеят последиците от неправилното зарастване на дясната раменна
кост на детето. С оглед тежестта на увреждането на детето съдът приема, че
обезщетението в посочения по-горе размер е съобразено и с размера на
присъжданите обезщетения за подобни увреждания на здравето от други
съдилища.
Въззивният съд намира за частично основателни и възраженията на
въззивното ЗД за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд
на степента на съпричиняване на ПТП от страна на детето ищец, като приема,
че същата е в по-голям размер от 10 %. Безспорно се установи по делото, че
детето, заедно със своята майка се е намирало на пътното платно на място, на
което не е разрешено преминаването му чрез обозначена пешеходна пътека,
че пешеходната пътека е била на около 300 м. от мястото на пресичане от
14
страна на майката и детето, както и че детето е предприело пресичането на
платното само, без своята майка и без да се съобрази с движещия се към него
лек автомобил. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че пострадалото дете е малолетно и не носи отговорност за своите
действия, а такава носи придружаващия го родител, който съгласно чл. 8 ал. 8
от ЗЗД е следвало да упражни необходимите грижи и родителски контрол и
заедно с детето да пресича пътното платно на обозначените за това места,
както и че детето като пешеходец и участник в движението е допуснало
нарушение на чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, с което е станало причина за ПТП.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че в равна на тази на
водача степен поведението на детето е станало причина за ПТП, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че майката и детето са били
на пътното платно в момент, в който водъчът на автомобила е имал
възможност да ги възприеме и да предприеме технически действия, с които
спре автомобила и да предотврати настъпването на ПТП. Безспорно
пресичането на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място е
забранено от закона, но също така законодателят с оглед разпоредбите на чл.
20, чл. 116 ал. 1 и чл. 117 от ЗДвП е задължил водачите на пътни превозни
средства да съобразяват скоростта им на движение с всички конкретни
условия на пътя с цел да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, особено
към децата, както и при приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца да намалят скоростта, а при необходимост да
спрат. По делото не са събрани гласни или писмени доказателства, тежестта
за което е върху въззивното ЗД, детето Н. С. да е излязло внезапно на пътното
платно, а от неопроверганите показания на свидетелката Нора С.а като
очевидец на ПТП се установява, че при приближаването на автомобила
детето е било заедно с нея на пътното платно, облечено с ярки дрехи и
обувки, а при движението по платното е ходело спокойно, т.е. същото е
можело да бъде възприето от водача на автомобила. От заключението на
приетата по делото САТЕ също не се установява ходът на детето да е
попречил на водача на автомобила да реагира своевременно на реализираната
опасност на пътя с оглед отстоянието, на което се е намирал автомобила към
момента на предприетото пресичане на детето и скоростта му на движение.
При тези доказателства по делото въззивният съд не може да приеме, че е
налице извършено нарушение и на чл. 114 т. 1 от ЗДвП от страна на детето
пешеходец, респ., че водачът на автомобила не носи в по-голяма степен от 50
% отговорност за увреждането. При отчитане механизма на ПТП и
съпоставката на поведението на участниците в движението, респ. нарушените
от всеки от тях задължения при участието в движението, въззивният съд
приема, че приносът на виновния водач на автомобила за ПТП е 75 %, а
приносът на пострадалото дете е 25 %, с колкото следва да се намали
дължимото обезщетение при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че определеното по-
15
горе застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв. следва да бъде намалено с 25% и в полза на пострадалото
дете следва да бъде присъдено обезщение за тези вреди в размер на сумата от
30 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, дължима на
основание чл. 429 ал. 2 изр. 2 от КЗ.
Въззивният съд приема, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв. е недоказан и
поради това неоснователен, но с оглед предявяването му като частичен само
за сумата от 30 000 лв. тази неоснователност на иска не се отразява на
правилността на обжалвания съдебен акт.
С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че обжалваното
решение в частта, с която предявеният частичен иск с правно основание чл.
432 от КЗ е уважен за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв. се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед отхвърлянето изцяло на въззивната жалба на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК въззивното ЗД следва да заплати на въззиваемия направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС
съгласно представените списък на разноските, договор за правна помощ и
платежно нареждане. Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на въззивника по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като при
съобразяване на обжалваемия интерес, който е 5 000 лв. и разпоредбата на чл.
7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, въззивният съд приема, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 800 лв., към което след
начисляване на ДДС в размер на 160 лв. се получава минимално
възнаграждение в платения по делото от въззиваемия размер.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/06.04.2023 г. по гр. д. № 296/2022 г.,
16
поправено с решение № 196/31.05.2023 г. по същото дело на Русенския
окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ЗД "Бул Инс" АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 87, ЕИК
********* да ЗАПЛАТИ на С. Н. С., ЕГН ********** от гр. Русе,
**********, в качеството на родител и законен представител на малолетното
дете Н. С. С., ЕГН ********** сумата от 960 лв. за направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение по делото съобразно отхвърлянето на
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17