Решение по дело №2413/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1010
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330202413
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1010
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330202413 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 564071-F583795 от
04.03.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „РОЯН - К. Р.“
ЕТ, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Поручик Величков“ № 6, представлявано от К. Г. Й. с ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Дружеството-жалбоподател, чрез представителя си Й. обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. З., която навежда доводи
за правилно и законосъобразно НП и моли съда да го потвърди. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
1
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 20.12.2020 г. от актосъставителя Е. С. К. - и. по приходите в ЦУ на
НАП – Пловдив бил съставен акт за установяване на административно
нарушение против на „РОЯН - К. Р.“ ЕТ за това, че при извършена проверка
на 15.12.2020г. в 11:20 часа на обект фризьорски салон, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Ген. Д. Николаев" №24, стопанисван от ЕТ „РОЯН - К. Р." с
ЕИК ********* проверяващите констатирали, че търговецът, в качеството си
на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите
е допуснал нарушение на разпоредбите на същата. А именно за извършена
контролна покупка на 1 брой изсушаване на стойност 12,00 лв., преди
легитимацията, платена в брой от Е. С. К. - проверяващ, е бил издаден
фискален касов бон № 0001452/15.12.2020г. на същата стойност от
фискалното устройство в обекта с индивидуален номер DT730445 и номер на
фискална памет 02730445, който не съдържал задължителните реквизити по
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно: наименование,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги. Цитираният фискален касов бон съдържал единствено реквизит
„други", обща стойност на заплатената сума - 12,00лв и количество.
Нарушението било прието за извършено на 15.12.2020 г., с което било
счетено, че е бил нарушен начинът за издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство, касаещ задължителните реквизити, които трябва да
съдържат същите.
Констатираното от проверяващия служител при ЦУ на НАП било
обективирано в Протокол серия АА № 0075414/15.12.2020 г.
Предвид така констатираното, на 20.12.2020 г., в присъствието на
собственика на дружеството - К. Г. Й. св. Е. С. К. съставила срещу ЕТ „РОЯН
- К. Р.", АУАН с бл. № F583795. Актът бил връчен на собственика, която се
запознала със съдържанието на съставения АУАН и го подписала лично без
възражения. Такива били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН, но били
приети за неоснователни.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, в
което било отразено, че нарушението е извършено за първи път и не води до
2
неотразяване на приходи.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен
състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени приложените по делото доказателства, тъй като всички
те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Към материалите по АНП е приложено заверено копие от Протокол
серия АА № 0075414/15.12.2020 г. ведно с приложените към него иззети
доказателства при извършената проверка в търговския обект. Същия
представлява доказателство по силата на ДОПК за действията и изявленията
извършени от и пред органите по приходите и установените в протокола
факти и обстоятелства, както и иззетите доказателства. Към тези
доказателства е и процесния фискален касов бон № 0001452/15.12.2020г.,
който е доказателството за извършеното нарушение. От същия е видно, че
действително той не съдържа наименованието на покупката, която е била
извършена, а вместо това във фискалния бон е изписано "други". Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните
реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието
трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са
с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със
съответната стойност. От иззетата при покупката фискална касова бележка се
установява, че същата не съдържа задължителните реквизити на фискална
касова бележка от ФУ - наименование, код на данъчна група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги. По този начин категорично се
установява допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, което не
се оспорва и от самия жалбоподател.
3
Съдът счита обаче, че независимо от това, че е извършено обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по
административнонаказателната преписка, по която проверяващите органи са
събрали безспорни доказателства в насока за извършено нарушение и са
съставили законосъобразен и обоснован АУАН, последващите действия на
наказващия орган, с които той е санкционирал търговеца и му е наложил
имуществена санкция, се явяват в нарушение на приложимия материален
закон.
Неправилно наказващият орган при произнасянето си по преписката е
приел, че се касае за извършено административно нарушение, за което
субектът на нарушението следва да бъде санкциониран с цялата строгост на
закона, предвидена и в размера на имуществената санкция. От приложените
по делото копия от касов бон се установява, че към момента на покупко -
продажбата касовият бон е отразявал точно стойността на закупената услуга.
В този смисъл, няма реално възникнала щета за фиска, както и препятстване
на правилната отчетност на дейността на дружеството. Действително, че
издаденият касов бон не съдържа всички лимитивно посочени от закона
реквизити, но доколкото, както беше коментирано по-горе, не е ощетен фиска
и не са засегнати други права на потребителите, съдът намира, че
констатираното нарушение са явява с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
ЗАНН не се съдържа легално дефиниране на понятието „маловажен
случай”, поради което приложимите критерии се извеждат съгласно
бланкетната норма на чл.11 от ЗАНН, която препраща към Наказателния
кодекс (НК). Легалното определение на понятието маловажност се съдържа в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК) , където е посочено, че „маловажен случай” е
този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Следователно преценката, съставлява ли едно
административно нарушение „маловажен случай” ще е налице тогава, когато
се установи наличие на сочените от законодателя признаци – липса на
последици или незначителни последици или на наличие на други смекчаващи
обстоятелства, които очертават деянието такова с по-ниска степен на
4
обществена опасност в сравнение с други такива от същия вид.
В разглеждания случай, липсват каквито и да било доказателства
дружеството да е санкционирано за други идентични нарушения, т.е от
изложеното в НП се обосновава заключение, че нарушението е първо по рода
си. Безспорно, че се касае за осъществено нарушение, което е явно с
незначителна и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което може да
се заключи, че налагането на имуществена санкция макар и в минимален
размер, би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно
и възпиращо въздействие, съобразявайки икономическата обстановка в
страната.
Изложените фактически обстоятелства относно процесното нарушение
мотивират съда да приеме, че в разглеждания случай не са засегнати
съществено и в такава дълбочина и степен регулираните обществени
отношения, поради което, инкриминираното нарушение покрива признаците
на „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП,
поради издаването му в противоречие със закона.
По изложените мотиви и съображения, съдът следва да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление като постановено в нарушение на
приложимия материален закон, при това, без да възниква задължение да
коментира размера на имуществената санкция.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното Съдът



5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 564071-F583795 от 04.03.2021г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „РОЯН - К. Р.“ ЕТ, БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Поручик
Величков“ № 6, представлявано от К. Г. Й. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от
ЗДДС.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6