Р Е Ш Е Н И Е
№
319 гр. Пазарджик 01.10. 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. № 546 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение № 183 от 5.06.2019 година ,
постановено по гр.д.№ 1431 по описа на РС В. за 2018 година е отхвърлен предявения от Р.Д.В., с ЕГН:**********,***,
против Т.Д.В. с ЕГН ********** и Г.И.В., ЕГН: **********, и двамата с постоянен
адрес ***, иск за делба на недвижими имоти, представляващи: масивна едноетажна
сграда - гараж, с идентификатор 10450.502.872.3, на застроена площ от 54кв.м.,
брой етажи- един, самостоятелен обект за търговска дейност, с идентификатор
10450.502.872.2.1, намиращ се на първи етаж в сграда № 2 /пълен идентификатор
10450.502.872.2/, брой нива на обекта-едно, застроена площ от 22.50кв.м. и самостоятелен
обект за търговска дейност, с
идентификатор 10450.502.872.2.2, намиращ се на първи етаж в сграда № 2 /пълен
идентификатор 10450.502.872.2/, брой нива на обекта-едно, застроена площ от
14кв.м., които обекти и сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор
10450.502.872 по кадастралния план одобрен със заповед № РД
18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК /номер по предходен план парцел XIV-4006, в
кв. 92/.
Осъден е Р.Д.В., с
ЕГН:**********,***, да заплати на Т.Д.В. с ЕГН ********** и Г.И.В., ЕГН: **********,
и двамата с постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5
лв., представляваща сторените от ответниците разноски в настоящото производство.
Осъден е Р.Д.В.,
с ЕГН:**********,***, да заплати на основание чл. 9 ТГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд В. сумата от 100
лв., представляваща държавна такса по предявения иск за делба.
В срок така
постановеното решение е обжалвано от Р.В. ,чрез процесуалния му представител.
В обжалваното решение съдът приел, че не се установявало ищецът да притежава дял в процесиите
имоти. Жалбоподателят намира тези изводи на съда за незаконосъобразни и
необосновани.
От
приетите по делото удостоверения за наследници, се установявало, че ищеца и
първия ответник са наследници на Д. Т. В., починал на 23.11.2003г. и К.С. В., починала
на 13.02.2011 г.- техни
родители.
Установено
било още, че сградите, чиято делба се иска са построени върху имот ,собственост на
наследодателите им.
След
смъртта на наследодателя Д.Т. В., К.С. В. прехвърлила с нотариален акт № 88, т. VII, per. № 1471 от 2005г. на PC В. на ищеца притежаваните от нея 4/6ид.части от процесиите
имоти. След извършване на това разпореждането
ищеца станал собственик общо на 5/6 ид.части от процесиите имоти, като 4/6 е
притежавал на основание разпореждането извършено в негова полза от майка му, а 1/6 е
притежавал в качеството му на наследник на Д.Т. В..
Това
съотношение в съсобствеността по-късно се променило, но само по
отношение придобитата от ищеца собственост въз основа на разпоредителната сделка,което не било отчетено от първоинстанционния
съд. Решенията,представени по
делото касаели само и единствено частта придобита от ищеца възмездно,
но не и частта придобита от него в качеството му на наследник на Д.Т. В..
От постановеното Решение № 404 от 13.10.2011г. по гр.д.№ 324/2011
г. на ОС Пазарджик се установявало, че ответника Т.В. притежава не
1/6 ид.част, а
1/3 ид.част от процесните сгради по
наследство от баща му Д.Т. В. и нотариалния акт, с който К.С. В. е прехвърлила на ищеца повече
права отколкото притежава в съсобствеността е отменен - за 1/3 ид.част от
прехвърленото имущество.
С Решение
№ 63 7 от 19.07.2010 г. по гр.д.№
161/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, в полза на държавата е отнета притежаваната от ищеца собственост придобита
следствие на прехвърлителната сделка осъществена с Нотариален акт № 88, т. VII, peг. №
1471 от 2005 г. на PC В.
- 4/6 ид.части от двете масивни
постройки, пригодени за ползване като магазини и 4/6 ид.части от масивната
едноетажна сграда - гараж, със застроена площ от 54.38кв.м.
И двете решения посочени по-горе
имат за предмет едно и също имущество придобито от жалбоподателя по възмезден начин .И в двете
решения ищецът бил
ответник-праводател, а ищците Т.В. и Държавата се явявали конкуриращи се приобретатели.
Приложима
била нормата на чл. 113 от ЗС, която разрешава конкуренцията,
в полза на първия вписал акта. Затова и
претенцията на ищеца била за притежание по наследство на 1/3, а не за 1/6 ид.част от
процесиите имоти,
защото първо по ред е вписано Решение № 404 от
13.10.2011г. по гр.д.№ 324/201 \ г. на ОС Пазарджик, с което се
преурежда съсобствеността между наследниците,а определената квота на претендиращия в производството ищец е относима не само за
него, а за всеки един от наследниците, защото обстоятелствата и основанието е едно-една
наследствена маса,
един
наследодател, призовани за наследяване лица, които спорят за наследствените
квоти.
С
обжалваното решение дори квотата по наследство в размер на 1/6, която никога не
е била обект на спорове съгласно представените по делото решения не се признавала
на ищеца. Изложеното в решението касаещо
вписването на исковите молби не било относимо, тъй като конфискацията е специфично
производство, уредено в специален закон, реализиращо се по специален ред и специални правила,
които изключват общите. Държавата може да отнеме и придобие нещо, което ищеца е
придобил възмездно по незаконен начин, но не може да отнеме придобитото от това лице
имущество по наследство, след като срещу наследодателят липсва образувано производство по отнемане. С
цитираното решение Държавата е отнела от ищеца имуществото, което е притежавал въз основа на
възмездната сделка
обективирана
в Нотариален акт № 88, т. VII, per.
№ 1471 от 2005г. на PC В., но до размера на 1/З ид.част,
тъй като в тази част нотариалния акт не е отменен.
Решение № 342 от 16.07.2011 г. постановено по гр.д.№ 409/2014г. по описа на ОС Пазарджик
със страни ищец- Т. В. и ответник
- Държавата, с
което
решение е прието за установено по
отношение на Държавата, че Т.В. е собственик на 1/2 ид.част от процесиите сгради, в качеството му на наследник на Д. и К.В. С влизане в сила на това решение, квотата на
държавата се променяла от 1/3 на 1/6, защото се приема, че ищеца е наследил
дял от К.В. в размер на 1/6 ид. част, като не е зачетено
прехеърлителното действие на Нотариален акт № 88, т. VII, per.
№ 1471 от 2005г. на PC В. в тази му част, която е отнета
от държавата преди образуване на производството, по което е постановено решението.
Счита, че
правата му по наследство не са спорни досежно 1/6ид.част. За другата 1/6ид.част
се позовава на първото по ред вписано Решение № 404 от 13.10.2011г. по гр.д.№
324/2011 г. на ОС Пазарджик, с което е
разрешен спора между наследниците за притежаваните от тях квоти в наследствената маса,
който спор не може да
се пререшава, тъй като основанието на настоящата претенция е идентично с това, по което е
постановено гореспоменатото решение.
По
отношение на собствеността на ищеца придобита от него възмездено, която
впоследствие е отнета от Държавата,
а след това е последвало разпореждане в полза на ответниците, е в сила
правилото, че приобрететеля не може да получи в
собственост
нещо, което прехвърлителят му не притежава. Отнемането на възмездно придобитото
от ищеца имущество не рефлектира върху притежаваните от ищеца части по наследство, които не
са обект на
отнемане
или на разпореждане, затова приетото от съда, че той не притежава права в делбените
имоти, считат за неправилно и незаконосъобразно, поради което молят за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което се допуснат до делба процесиите
имоти.
В действителност въззивната жалба
преповтаря доводите изложени в исковата молба.Същите доводи са изложени и в
писмените бележки пред въззивната инстанция.
Писмен отговор не постъпил.
Съдът ,като прецени валидността и
допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на
спора ,взе предвид следното:
Иска е с правно основание чл. 34 ЗС.
В
исковата си молба Р.Д.В., с ЕГН:**********,***
против Т.Д.В. с ЕГН
********** и Г.И.В., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес ***, молят
да бъдат допуснати до делба съсобствените между страните недвижими имоти,
представляващи: масивна едноетажна сграда - гараж, с идентификатор
10450.502.872.3, на застроена площ от 54кв.м., брой етажи- един, самостоятелен обект за търговска дейност,
с идентификатор 10450.502.872.2.1, намиращ се на първи етаж в сграда № 2 /пълен
идентификатор 10450.502.872.2/, брой нива на обекта-едно, застроена площ от
22.50кв.м. и самостоятелен обект за
търговска дейност с идентификатор 10450.502.872.2.2, намиращ се на първи
етаж в сграда № 2 /пълен идентификатор 10450.502.872.2/, брой нива на
обекта-едно, застроена площ от 14кв.м., които обекти и сгради са разположени в
поземлен имот с идентификатор 10450.502.872 по кадастралния план одобрен със
заповед № РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК /номер по предходен план парцел
XIV-4006, в кв. 92/, при
квоти 1/3 за Р.Д.В. по наследство, ½ ид.част за Т.Д.В. - по наследство и
1/6 за Т.Д.В. и Г.И.В. придобита в режим на СИО.
Р.В. твърди, че с ответника
Т.В. са съсобственици на процесните недвижими имоти, като
сградите са строени в различни периоди, върху имот собственост на Д.Т. В.,
починал на 23.11.2003 г. и съпругата му К.С. В., починала на 13.2.2011 г.,
техни родители.
Изяснява времето и начина на
строителството на сградите.
С
нотариален акт № 88, т.VII рег. №
1471/2005 г. на РС – В., след смъртта на техния баща Д. В., майка му - К.С. В.,
му прехвърлила притежаваните от нея 4/6 ид. части от процесните сгради.
Ответникът оспорил сделката и по – точно
правата на праводателката,образувано било гр.дело № 658/2008 г. и с решение №
404/13.10.2011 г. по гр.д. № 324/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд било
прието ,че правата на тримата наследници са равни и нот.акт № 88/2005 г. е
отменен за 1/3 ид.част.
През
2008г. Държавата предявила искове с правно основание чл. 27, ал.1 от ЗОПДИППД
за отнемане на придобитото от него имущество по възмезден начин, като то
включвало и придобитото с гореписания нотариален акт- 4/6 ид.части от
процесните имоти.
С
Решение № 637 от 19.07.2010 г. по гр.д№ 161/2010г. на Пловдивски апелативен
съд, влязло в законна сила на 06.07.2011г. били отнети в полза на държавата
прехвърлените му възмездено 4/6 ид.части от двете масивни постройки, пригодени
за ползване като магазини, с обща застроена площ от 37.16кв.м. и 4/6 ид.части
от масивната едноетажна сграда - гараж, със застроена площ от 54.38кв.м.
Първо по ред било вписано Решение № 404
от 13.10.2011г. постановено по гр.д.№ 324/2011 г. на ОС Пазарджик, с което се
отменя нотариален акт № 88 т. VII, per. № 1471/2005г. на СВ при PC В. в частта
за 1/3 ид.част от извършеното разпореждане и с оглед конкуренцията на
вписванията, то последващото вписване на Решение N° 637 от 19.07.2010г. по гр.д.№
161/2010г. на Пловдивски апелативен съд е относимо и противопоставимо не за 4/6
ид.части, а само за 1/3 ид.част от процесиите имоти, частта в която нотариалния
акт, с който е прехвърлена собствеността върху имотите не е отменен.
През 2012 г. ответникът В. предявил иск
с правно основание чл. 124 от ГПК, и с Решение № 154 от 07.05.2012г. по гр.д.№
1880 по описа за 2011 г. на PC В. съдът признал Т.В. за собственик на още 1/6
ид.част от сградите и отменил нотариален акт № 88 т. VII, per. № 1471/2005г. на
СВ при PC В. за тази част.
С решение на ОС Пазарджик, по дело със
страни ищец- Т. В. и ответник - Държавата, е прието за установено по отношение
на Държавата, че Т.В. е собственик на ½
ид.част от двете масивни постройки, пригодени за ползване като магазини,
с обща застроена площ от 37.16кв.м. и ½
ид.част от масивната едноетажна сграда - гараж, със застроена площ от
54.38кв.м., като собствеността е доказана с влезлите в сила решения посочени
по-горе.
Поддържа се , че собствеността върху
процесиите имоти към 2014г. е както следва: ½ ид.част за Т.Д.В., придобита по наследство,
2/6 ид.части за Р.Д.В., придобити по наследство от баща му Д.Т. В., починал на
23.11.2003г. и 1/6 ид.част за Държавата, която част се формира след отчитане
поредността на вписването на Решение № 637 от 19.07.2010г. по гр.д.№ 161/2010г.
на Пловдивски апелативен съд, с което независимо, че е постановено да се
отнемат придобитите с нотариален акт № 88 т. VII, per. № 1471/2005г. на СВ при
PC В. 4/6 ид.части от сградите, то същото има действие само за 2/6 ид.части от
тези имоти, тъй като с вписаното преди него Решение № 404 от 13.10.2011г.
постановено по гр.д.№ 324/2011г. на ОС Пазарджик е установено друго съотношение
в съсобствеността и е отменен нотариалния акт, отчитайки верните квоти, а с
постановеното Решение № 342 от 16.07.2014г. по гр.д.№ 409/2014г. по описа на ОС
Пазарджик, което е водено само между Т.В. и Държавата, квотата на държавата е
редуцирана до 1/6 ид.част.
С Постановления от 14.06.2018г.
Държавата, представлявана от Директора на НАП Пловдив се разпорежда в полза на Т.В.
със собствеността си в процесиите обекти, но с квота каквато не притежава, тъй
като продава на ответника ½ ид.част от процесиите сгради. Ответникът В.
притежавал ½ част по наследство,
видно от влезлите в сила съдебни решения - Решение № 404 от 13.10.2011г.
постановено по гр.д.№ 324/2011г. на ОС Пазарджик и Решение 154 от 07.05.2012г.
по гр.д.№ 1880 по описа за 2011г. на PC В., а ищецът притежава по наследство от
баща си 1/3 ид.част от горните сгради. С оглед възмездия характер на сделката
съсобственик в горните сгради става и съпругата на ответника-Г.В., поради което
същата следва да участва като страна в настоящето производство.
Всички посочени съдебни актове били
известни на страните ,тъй като те били представяни във водените производства.
Моли да бъде допуснат до съдебна делба
при квоти при квоти 1/3 за Р.Д.В. по наследство, 1/2ид.част за Т.Д.В.
- по наследство и 1/6 за Т.Д.В. и Г.И.В. придобита в режим на съпружеска
имуществена общност.
В срок по е постъпил писмен отговор.
Считат, че ищецът няма правен интерес от
предявения иск и молят по тази причина да бъде отхвърлен. Излагат доводи за
нередовност на исковата молба.
По същество считат предявения иск за
неоснователен.
В мотивите на цитираните решения ,било
прието ,че Р.В. не може да се легитимира като собственик на повече от ½
идеална част от описаните имоти,поради което и
Държавата не може да придобие повече права.Именно поради това и
държавата е предприела действия на разпореждане с 1/2.ид.част от имотите.
Съдът , като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните ,прие за установено следното:
Не е спорно ,че ищецът и ответникът Т.В.
са наследници на Д. В. , починал през 2003 година и К.В. ,починала през 2011
година.
След смъртта на бащата е извършена
сделка ,като с нотариален акт № 88, т.VII рег. №
1471/2005 г. на РС – В., К.С. В. е прехвърлила на Р.В. 4/6 ид. части от имотите,чиято
делба се иска.Очевидно действията са били предприети при предпоставка ,че върху
имотите е възникнала имуществена общност.
С решение на РС В. по гр.д.№ 658/2008 от
22.05.2009 година е прието за установено
по отношение на Р.В. и К.В. ,че Т.В. е собственик на ¼ идеална част от
имотите,чиято делба се претендира в настоящото производство и е отхвърлен
ревандикационния иск до размера на 1/3 идеална част за същите имоти е и отменен
нотариалния акт ,с който е извършена сделката.
С
влязло в сила на 18.11.2011 г. Решение № 404/13.10.2011 г. по гр.д. № 324/2011
г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено първоинстанционното решение в
отхвърлителната част относно тези имоти и като цяло са признати правата на
ищеца по спора – ответник по иска Т.В. върху 1/3 ид.част от имотите и съответно
до този размер е отменен и нотариалния акт , с който е изповядана сделката.С
това решение ,съдът е приел,че правата на ищеца Т.В. са в размер на 1/2 идеална
част,тъй като към този момент и другия наследодател – майката К.В. е била
починала,но прилагайки диспозитивното начало е уважил претенцията за 1/3
идеална част.С последващо решение на РС В. са приети за установени правата на
Т.В. и върху още 1/6 идеална част.
Решението на въззивната инстанция/с което
са признати права върху 1/3 идеална част/ е вписано на 28.11.2011 година ,като няма данни дали исковата молба е била
вписана и кога ,тоест не може да се направи извод дали за първи път е направено
вписване на решението или само отбелязване.
В същия период пред Окръжен съд Пазарджик
, респективно Апелативен съд Пловдив се е развивало производство по чл.27 ал. 1
от ЗОПДИППД,действащ към онзи момент ,за отнемане в полза на Държавата
имущество на Р.В. и „Вега“ ООД.
С решение от 9.10.2008 година
първоинстанционният съд е отхвърлил искането.
С решение на Апелативен съд Пловдив от 19.07.2010 година,по гр.д.№161 по описа
за 2010 година съдът е отнел в полза на
Държавата 4/6 идеални части от
имотите,чиято делба се иска сега.Решението е влязло в сила на 6.07.2011 година.Никой от останалите
съсобственици – Т. Влдимиров или К.В. не са упражнили правата си по действащия
към този момент чл.29 от ЗОПДИППД/отм./
Наличието на права на Р.В. върху тези
имоти ,съдът е преценил въз основа на представения по делото нотариален акт за
извършената сделка с неговата майка.Това решение е вписано на 26.03.2012 година,като отново няма
данни вписана ли е и кога исковата молба.
Проведено е и производство по иск на Т.В. против Държавата с искане за
установяване на права върху ½ идеална част от същия имот.Този иск е
уважен.
Въз основа на резултата от това
производство е проведена процедура и ответникът Т.В. е изкупил от Държавата
отнетата от брат му ½ идеална част от конкретните имоти.
При това развитие на отношенията между страните ,ищецът по иска за
делба Р.В. обосновава правата си на съсобственост върху имота като счита , че правата му по наследство
не са спорни досежно 1/6ид.части .За другата 1/6 ид.част се позовава на първото
по ред вписано Решение № 404 от
13.10.2011г. по гр.д.№ 324/2011 г. на ОС Пазарджик, с което е
разрешен спора между наследниците за притежаваните от тях квоти в наследствената маса,
който спор не може да
се пререшава, тъй като основанието на настоящата претенция е идентично с това, по което е
постановено гореспоменатото решение.
С вписването се цели да се даде
възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия
имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено изрично в
закона, вписването има и защитно действие. Съгласно чл. 113 ЗС
актовете, които подлежат на вписване до вписването им не могат да се
противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и
вписали вещни права върху недвижимия имот. Следователно това защитно действие
влиза в сила само при конкуренция на приобретатели, които черпят права от един
праводател за същия недвижим имот като последиците са, че вписването на първия
акт може да бъде противопоставено на последващите приобретатели, чиито актове
не са вписани.
Съобразявайки това ,съдът намира ,че
същественото в настоящия случай е не толкова отчитане поредността на
вписванията ,респективно отбелязванията на съдебните решение ,касаещи
разрешаване на спора между физическите лица за правата им в имота и тези – в
производството по ЗОПДИППД/отм/, а по скоро въпроса,какво е действието на
съдебното решение ,с което е отнето имуществото ,съответно на нормата на чл.29
от закона и може ли по този ред Държавата да придобие повече права отколкото
лицето по отношение на което е постановено отнемането притежава.
Разглеждайки
искането за отнемане на имущество ,придобито от престъпна дейност , съдът е
приел,че имуществото ,предмет на сделката на ищеца с неговата майка е в размер
на 4/6 ид.части е така и е постановил
отнемането му.Това е така , тъй като на отнемане подлежи именно такова
имущество.Към този момент ищецът е притежавал свои права по наследство върху
имота,които са в размер на 1/3 идеална част .
Ищецът
като страна в това производство не е противопоставил на искането за отнемане доводи ,касаещи размера на придобитите от него
права по сделката върху имота , въпреки ,че като страна и по другото дело е
знаел за развитието и предмета и на двете производства.
В
действителност към момента на отнемането той реално е притежавал права върху
имота в размер на 4/6 идеални части- правата си по наследство и правата по
сделката , редуцирани при съобразяване на постановеното съдебно решение по иска
на Т.В..Точно колкото е притежавал са отнети от Държавата по силата на
съдебното решение.Дали това решение е правилно по отношение на част от имота не
може да се коментира в това производство.Въпроса за конкуренцията на права с
оглед вписването би могъл да се постави и би имал значение в рамките на развитието на
производствата.Ищецът В. би могъл да се защитава като ответник
,противопоставяйки на искането за отнемане довода ,че правата му върху имота по
сделката са всъщност по-малки ,тъй като и праводателката му не е притежавала
толкова права.Това той не е сторил ,поради което и решението е влязло в сила,
като от него са отнети 4/6 идеални части от имота – толкова ,колкото той е
притежавал.От него не са отнети повече права от притежаваните в имота ,за да се
обсъжда поредността на вписването,а дали решението за отнемане е
законосъобразно – не е предмет на това производство и Р.В. с поведението си
всъщност е причинил този резултат.
Последващите
производства и решения ,касаещи отношенията между Т.В. и Държавата са
неотносими към този спор.
Като е
постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е постановил едно
правилно решение ,което следва да бъде потвърдено ,като при условията на чл.272
от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите му.
Съобразно изхода
на спора на ответниците се дължат сторените по делото разноски в размер на 1000
лева.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183 от 5.06.2019 година ,
постановено по гр.д.№ 1431 по описа на РС В. за 2018 година,с което е отхвърлен предявения от Р.Д.В., с ЕГН:**********,***, против Т.Д.В. с ЕГН **********
и Г.И.В., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес ***, иск за делба на недвижими
имоти, представляващи: масивна едноетажна сграда - гараж, с идентификатор
10450.502.872.3, на застроена площ от 54кв.м., брой етажи- един, самостоятелен
обект за търговска дейност, с идентификатор 10450.502.872.2.1, намиращ се на
първи етаж в сграда № 2 /пълен идентификатор 10450.502.872.2/, брой нива на
обекта-едно, застроена площ от 22.50кв.м. и самостоятелен обект за търговска
дейност, с идентификатор
10450.502.872.2.2, намиращ се на първи етаж в сграда № 2 /пълен идентификатор
10450.502.872.2/, брой нива на обекта-едно, застроена площ от 14кв.м., които
обекти и сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор 10450.502.872 по
кадастралния план одобрен със заповед № РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК
/номер по предходен план парцел XIV-4006, в кв. 92/ и присъдени разноски.
Осъжда Р.Д.В., с ЕГН:**********,***, да
заплати на Т.Д.В. с ЕГН ********** и Г.И.В.,
ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес *** сумата 1000 лева , разноски
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.