Р Е Ш Е Н И Е № 2658
27.07.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6453/ 2019 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Иск на Г.
И.П., ЕГН **********,***, против „Файненшънъл България “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джавахарлал
Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, да се осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сума, дадена при изначална липса на основание – недействителен
договор за потребителски кредит между страните.
Ищецът твърди, че на 02.04.2014 год. е
сключил с „Провидент Файненшъл България“ ЕООД договор за потребителски кредит
под № ***, по силата на който получил в заем (за потребление ) сума от 400
лева. П. поела следните насрещни задължения – да върне главницата на 45 равни
седмични вноски, заедно със възнагражение на кредитора, определено като еквивалент
на 55 % от главницата годишно - с
левово изражение 104.48лв., и годишен процент на разходите от 146% . Отделно,
ищецът се задължил да заплати 20 лв., представляваща такса „Оценка на досие“,
такса „Администриране на кредита“ от 55.76 лв. и такса за услуга „Домашно
посещение“ в размер на 149.40 лв. Така, общо дължимата сума за връщане по
кредита станала 729.64 лв., като
кредитора приел разсрочено плащане: 45 седмични вноски от по 16.22 лева всяка, и една последна вноска от 15.96 лв.
Изложени
са обаче твърдения, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на
императивните правила за потребителска защита, уредени в Закона за защита на
потребителите. Релевират се противоречия на императивната норма на чл.11 от ЗПК; тъй като договора бил недействителен по смисъла на чл. 22 от същия закон,
то престираното по него се явява дадено на отпаднало основание. Затова се моли
съът да постанови решение , с което да осъди „Файненшъл България“ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 150 лв. платени при изначална липса на основание. В
първото открито съдебно заседение , искът е изменен по размера си - претендира
се 119.73 лв., представляваща разликата между общата платена сума и чистата
стойност на заема (тоест, на главницата
), като за разликата до пълния предявен размер, искът е е оттеглен.
Ответното дружество оспорва иска в своевременен отговор. Твърди, че
договорът не страда от предвидените в ЗПК пороци. Моли се искът да бъде
отхвърлен и с друг мотив - за вземането на ищеца е изтекла погасителната давност.
Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по
делото разноски, каквито претендира и ответника.
Допустим като осъдителен иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните
от тях доказателства , съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите , следва ищеца да докаже имущественото разместване
между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване.
Сключването на договора между страните не е
спорно, представено и е копие от същия
на л. 20 от делото; не е спорно ( признато е като факт в отговора)
изпълнението на задължението на кредитодателя да предостави на П. сума от 400 лева назаем, и че П. е
изпълнила част от задълженията си.
По отношение на имущественото разместване,
представена е на л. 24 от делото справка за направени плащания по договор за
паричен заем № ***. Тази справка обаче носи номер на договор, различен от
процесният такъв, никъде в същата не фигурира препратка към договор № *** .
Независимо от това , съдът следва да се позове на нея, приемайки посочените
палащания за извършени. Това е така , тъй като страните не са спорили ,че
справката е всъщност дадена за плащанията по процесния договор ( както е
посочена като приложение към отговора ), а и
тя не е оспорена от насрещната страна , която също се е позовала на нея
, намаляйки размера на исковата си претенция съобразно записаното там. Справката удостоверява плащания по договора до
размер от 519.73 лева, тоест, липсва
пълно изпълнение от страна на П. – общото задължение по договора е 729.64 лева.
Липсва посочване от която и да било от
страните на това , какво точно е платено от П. – главница , лихви и такси по договора, но имуществено
разместване мужду страните има.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Предвид
датата на сключването , приложима е
редакцията на ЗПК , обн. ДВ бр. 91 от
20.11.2012г. Според тази редакция на закона, чл. 11, „Договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: ..........т.7.общия размер на кредита и условията за
усвояването му“. Това условие е изпълнено, има посочване на точния размер на
кредита; самото усвояване не е поставено под никакво условие. Според т . 8 на
същата разпоредба , , трябва да има посочване на стоката или услугата и нейната
цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга или при свързани договори за кредит. Кредитът е паричен, разпоредбата не
е приложима. Според т . 9 , трябва да има посочване на лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. Лихвения процент по кредита е фиксиран и точно
посочен; противоречие с т. 9 на чл. 11
от ЗПК не се установи .Според т. 10 , годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. И
двете величини са посочени в договора, непосочването на взетите предвид допускания не може да служи само по
себе си за аргумент договора да се
прогласи за недействителен. В приложимата редакция на закона все още отсъства
императивно ограничение на максималния размер на годишния процент на
разходите
Според т. 11, договора следва
да съдържа условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
погасителен план има и в него фигурира посочване на отделните компоненти на
вноската.Каза се , лихвения процент по договора е само един за целия му период,
тъй щото второто изискване на нормата е
неприложимо по отношение на процесния договор. Фигурира и ( в изпълнение на задължетинето по т.12 ) информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания. Има според т .20 информация в чл. 14 от
договора за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6. Отсъства
единствено имаформация за размера на лихвения процент
на ден, то същият се пресмята лесно; сама по себе си , тази липса не е достатъчна да релевира
недействителност на договора.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Макар
и служебно съдът да следи за такава , недействителност на отделни клаузи
от договора не може да бъде релевирана в осъдителен иск, без да има посочване
на необходимите факти ( какво точно е платено по договора от страна на ищеца ).
Искът затова е неоснователен.
Разноски по делото няма да се присъждат:
няма данни ответното дружество да е направило такива , няма договор за правна
защита и съдействие с осъществилия защита на ответника адвокат , няма
представен от ответното дружество списък с разноски, данни за платен хонорар или други направени
разноски.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Г. И.П., ЕГН **********,***, да се осъди „Файненшънъл България “ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София , бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, да
й заплати сумата от 119.73 лева като дадена при изначална липса на основание
по договор № *** , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 19.04.2019г до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ