Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./20.04.2021 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
април
две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при
участието на секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 8493 по описа
за 2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано е по предявен
от ***С. А. с адрес на управление ***, чрез ***С. А., клон ***, срещу А.И.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, иск за установяване в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 3422,54 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № PLUS – 11194054/11.03.2015 г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 01.06.2020
г., до окончателното заплащане на задължението, сумата от 1743,64 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.10.2017 г. до 05.04.2020 г. и сумата от 696,79 лева, представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата за периода от 05.10.2017 г. до 20.05.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2278/02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 5486/2020 г.
на РС Варна, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че към момента на подаване на
заявлението пред съда, предсрочната изискуемост по договора за кредит не е
настъпила се прави искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
описаните по – горе суми.
Твърди се, че на
11.03.2015 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS –
11194054/11.03.2015 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави
на кредитополучателя - ответник сумата от 4400 лева, а същият – да върне
заетата сума, ведно с лихви на 60 месечни вноски, всяка по 188,76 лева, считано
от 05.05.2015 г. до 03.04.2020 г. Посочва се, че
заетата сума е усвоена от ответника по банков път. Изложено е, че при усвояване
на кредита ответникът е заплатил сумата от 154 лева, представляваща „Такса
ангажимент“, като ищецът е удържал тази сума от общия размер на кредита, срещу
което договора за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент. Твърди се, че на
05.09.2017 г. ответникът е преустановил плащанията по кредита, като към тази
дата са погасени 28 месечни вноски. Посочено е, че съгласно чл. 5 от договора,
вземането на ищеца става предсрочно изискуемо при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежа на втората вноска, която в случая е
05.10.2017 г., за което на ответника е връчено уведомление и кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. Сочи се, че за неиздължената част от кредита на
01.06.2020 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение № 2278/02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 5486/2020 г.
на РС Варна за процесните суми.
Направено е искане за уважаване на предявения установителен иск, респективно - на предявения в условията
на евентуалност осъдителен иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения
срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си представител е подал
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се дължимостта на претендираните от ищеца вземания по основание. Поддържа се,
вземането за „Такса ангажимент“ не се дължи, тъй като същото противоречи на чл.
10а ал. 2 от ЗПК.
Направено е искане за
отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание
ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба от
02.04.2021 г., в която се поддържа, че еднократно начислената „Такса
ангажимент“ не е неравноправна, тъй като не е свързана с усвояването или
управлението на кредита. По същество е направено искане предявеният иск да бъде
уважен.
В съдебно заседание,
чрез особения си представител, ответникът поддържа подадения отговор на
исковата молба.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от
присъединеното ч. гр. д. № 5486/2020 г. на Районен съд - гр. Варна, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителните
искове. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК, а заявителят в предоставения му от съда срок е предявил иск по
чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени
доказателства Договор за потребителски кредит № PLUS – 11194054/11.03.2015 г.,
сключено между ***С. А. и кредитополучателя А.И.А.. С този договор страните са
договорили отпускането на паричен кредит в размер 4400 лева, който трябва да
бъде погасен на 60 месечни вноски, с падеж между трето и пето число и краен
падеж 03.04.2020 г., ГЛП 37,80 %, ГПР 45,82 %. При сключване на договора,
съгласно т. 2 от същия е уговорено, че кредитополучателя заплаща „Такса
ангажимент“ в размер от 154 лева, като кредитодателят
удържа сумата и фиксира лихвения процент за целия срок на кредита. Съгласно т.
5 от договора при забава на месечна вноска кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на законна лихва, а при допусната забава в плащанията на две
или повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска, целият
непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем. В договора за кредит е
инкорпориран план за погасяване на задълженията.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява усвояване по банков път на заемната сума от 4400 лева, от която
ищецът е удържал сумата от 154 лева, представляваща „Такса ангажимент.
Непогасената главница към момента на подаване на заявлението е в размер от 3274,70
лева, договорната лихва към този момент за периода от 05.10.2017 г. до
03.04.2020 г. - в размер от 1743,64 лева, а обезщетението за забава в размер на
законна лихва към същия момент, за периода от 05.10.2017 г. до 01.06.2020 г. е
в размер на 710,54 лева. Размерът на задълженията на ответника към момента на
подаване на заявлението, след отчитане на извършените от него плащания, но без
в задълженията да се включва „Такса ангажимент“ и застрахователни премии са,
както следва: главница – 2639,67 лева, възнаградителна
лихва – 1194,61 лева, а на мораторната лихва е в
размер от 375,93 лева.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл.
422 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило
възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена
заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посоченото в исковата молба споразумение, включващо твърдяните клаузи за дължимост на
главница, договорна и мораторна лихва, както и
предсрочна изискуемост, по силата на което сумата по заема е усвоена от
ответника и за него е възникнало задължение, включително поради осъществени
предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете,
в претендираните размери. В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните
суми, или направените правоизключващи възражения.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца Договор
за потребителски кредит № PLUS – 11194054/11.03.2015 г. се установява възникването
на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника именно с твърдените
от ищеца параметри. В тази връзка се установи от заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, че заетата на ответника сума в размер от 4400 лева е усвоена, като
при усвояването кредитополучателят е заплатил „Такса ангажимент“ в размер от
154 лева. „Такса ангажимент“ е такса, срещу която потребителят сключва договора
при фиксиран лихвен процент. Следоватлено е дейност,
която хронологически предхожда и в този смисъл е елемент от сключването на
договора за кредит, поради което не представлява предоставяне на допълнителна
услуга по договора за кредит, за която се дължи таксата по чл. 10а ал. 1 от ГПК. Следователно уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради
противоречие с чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Посоченото е основание да се приеме, че
това възнаграждение цели да набави допълнителни плащания по кредита, извън
законово допустимите. По тези съображения, съдът приема, че вземането за „Такса
ангажимент“, като нищожно, не се дължи от ответника.
От заключението и представеното извлечение по кредита е
видно, че отделно от главницата за заета сума е начислявана и главница за
застраховка на кредита, която не се претендира от ищеца, нито в със
заявлението, нито с исковата молба и следователно не е предмет на настоящото
производство.
Установява се от заключението на вещото лице, че считано
от 05.10.2017 г. потребителят е преустановил плащанията по кредита, от която
дата е изпаднал в забава за изпълнение на договорните си задължения съобразно
погасителния план по договора.
Към момента на подаване на заявлението крайният падеж на процесния договор за кредит е настъпил.
От заколючението по съдебно - счетоводната
експертиза се установява, че главницата, представляваща непогасен от ответника
остатък от заетата сума по процесния договор за
кредит (след частичните ѝ погасявания и приспадане на вземането за „Такса
ангажимент“) е в размер от 2639,67 лева, до който размер искът за главница е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до претендирания - 3422,54 лева, следва да бъде отхвърлен.
От заколючението по съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че дължимата от ответника възнаградителна лихва (след частичните ѝ погасявания
и приспадане на вземането за „Такса ангажимент“) за претендирания
период е в размер от 1194,61 лева, до който размер искът за възнаградителна
лихва е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до претендирания – 1743,64 лева, следва да бъде отхвърлен.
От заколючението
по съдебно - счетоводната експертиза се установява, че дължимата от ответника мораторна лихва (след приспадане на вземането за „Такса
ангажимент“) за претендирания период е в размер от 375,93
лева. От претендирания период следва да се приспадне
времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за което лихва за забава не следва
да се начислява, съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. Изчислен без посочения период, чрез софтуерния продукт
съдържащ се в www.calculator.bg, размерът на мораторната
лихва е 330,47 лева, до който размер искът за мораторна
лихва следва да бъде уважен, а за разликата над уважения размер, до претендирания – 696,79 лева, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и
представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер от 631,77 лева, от които сумата от 99,02 лева –
държавна такса, сумата от 248,62 лева – депозит за вещо лице, сумата от 213,10
лева – депозит за особен представител и сумата от 71,03 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
при уважаване на искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи
произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство, с
осъдителен диспозитив. Поради това и на заявителя се
дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 118,82 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.И.А., ЕГН ********** с адрес *** дължи на ***С.
А. с адрес на управление ***, чрез ***С. А., клон ***, сумата
от 2639,67 лева /две хиляди шестстотин тридесет и девет лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS – 11194054/11.03.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 01.06.2020 г., до окончателното заплащане на
задължението, сумата от 1194,61 лева /хиляда сто деведесет
и четири лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.04.2020 г. и сумата от 330,47 лева
/триста и тридесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата за периода от 05.10.2017 г. до 20.05.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2278/02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 5486/2020 г.
на РС Варна, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***С. А. с адрес на управление ***, чрез ***С. А., клон ***,
срещу А.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, иск по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка
с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД,
за разликата над уважената сума от 2639,67 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № PLUS – 11194054/11.03.2015 г. до предявената
в размер от 3422,54 лева, за разликата над уважената сума в размер от 1194,61
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.10.2017 г. до 05.04.2020 г. до претендираната в
размер от 1743,64 лева и за разликата над уважената сума от 330,47 лева,
представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата за периода от 05.10.2017 г. до 20.05.2020 г. до предявената в размер
от 696,79 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2278/02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 5486/2020 г. на РС Варна.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, А.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на ***С. А. с адрес на управление ***, чрез ***С. А., клон ***, сумата
от 631,77 лева /шестстотин тридесет и един лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в
производството съдебно - деловодни разноски, както и сумата от 118,82 лева /сто
и осемнадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски
по ч. гр. д. № 5486/2020 г. на РС Варна.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :