Присъда по дело №478/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 478 / 2021 г. по описа на ВОС, постановена на 14.06.2021 г.

На 10.05.2021 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла във ВОС обвинителен
акт ПД № 44 / 2021 г., въз основа на който е образувано производство пред първа
инстанция, като с него е и повдигнато обвинение срещу Я. С. А. - роден на 11.08.2000
г. в гр. Варна, български гражданин, българин, със средно образование, неженен, не
работи, осъждан, ЕГН ********** по
чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че за времето от
07.06.2020 г. до 12.06.2020 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, използвал данни от платежен инструмент - дебитна карта банкова карта
Visa Debit с № 483886******7988, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД,
без съгласието на титуляра А.Я. П.а, като извършил 15 /петнадесет/ плащания и
преводи на парични суми на обща стойност 460.00 лева /четиристотин и шестдесет/ и
31 неуспешни плащания и преводи на парични суми, и деянието не съставлява по-
тежко престъпление.
Представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от същия деяние се доказва по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
и от самопризнанието на подсъдимия направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Изразява становище за налагане на наказание лишаване от свобода с размер над
минималния предвиден в закона, доколкото приема, че е налице сравнителен баланс
между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият А. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с
протоколно определение от 14.06.2021 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза. В последна си дума изразява съжаление
за извършеното.
Защитникът на подсъдимия, адв. К., с оглед проведената процедура, се съгласява
с установената фактология по делото и извода на държавното обвинение, че А. е
извършил престъплението. Счита, обаче, че наказанието му следва да се определи в
минималния размер предвиден в закона. Горните доводи аргументира със занижената
степен на обществена опасност на деянието, както и налични смекчаващи вината
обстоятелства.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Я.А., св. О. П. и св. К.П.К. се познавали отдавна. Св. О. П. не желаел да
контактува често с подс. Я.А. и не желаел последният да посещава и жилището му,
защото знаел, че подс. А. често извършва кражби, дори на вещи на свои приятели.
Въпреки това, на неустановена дата за периода 01.06.2020 г. -06.06.2020 г. подс.
Я.А. и св. О. П. се срещнали по желание на подс. А. в с. Приселци, Варненска област.
Разхождали се, говорили си, като се придвижвали с автомобил, управляван от св. О. П..
У себе си св. О. П. имал неустановена по размер парична сума и дебитна
банкова карта Visa Debit с № 483886******7988, издадена от „Централна кооперативна
банка“ АД на името на неговата майка - св. А.Я. П.а. Св. П.а дала дебитната си банкова
карта на сина си, тъй като той очаквал издаването на такава на свое име, за да може св.
П. да си превежда пари по нея от своята банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и
1

да пазари.
В района на гробището в с. Приселци, Варненска област имало гора, където св.
П. спрял автомобила, излязъл от него и стоял в задната му част. Портмонето с
намиращите се в него пари, дебитна банкова карта на името на майка му св. А. П.а и
документи св. П. оставил в джоба на предната лява врата на автомобила. Докато бил
извън автомобила св. П. не изпускал нито за миг от поглед подс. Я.А., знаейки за
навиците му. Подс. А. излязъл от мястото, на което стоял в автомобила - предна дясна
седалка и се преместил на мястото на шофьора.
Подс. Я.А. взел портфейла на св. О. П., извадил от там дебитната банкова карта
Visa Debit с № 483886******7988, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД на
името на св. А.Я. П.а, заснел с мобилния си телефон номера на банковата карта и
другите лични данни, изписани на нея, както и трицифрения код, изписан на задната
страна на картата. След това подс. Я.А. отново прибрал в портфейла банковата карта,
но портфейла оставил не на същото място - в джоба на предна лява врата, а под
ръчната спирачка на автомобила. Св. О. П. не възприел тези действия в автомобила на
подс. А., тъй като само виждал само главата му от мястото, на което бил застанал. След
като отново влязъл в автомобила св. О. П. забелязал, че портфейла му е преместен,
затова го взел, отворил го и видял, че няма липсващи пари и документи.
След това св. О. П. закарал подс. Я.А. до кв. „Аспарухово“ и се прибрал в с.
Приселци.
Към момента, в който подс. Я.А. заснел данните от дебитната банкова карта Visa
Debit с № 483886******7988 на св. А. П.а по нея имало налична сума в размер на
213.84 лева, видно от представеното извлечение по банковата сметка от „Централна
кооперативна банка“ АД. На 10.06.2020 г. св. О. П. наредил сумата от 500.00
/петстотин/ лева от своята сметка в „Уникредит Булбанк“ АД по банковата сметка на
св. А. П.а в „Централна кооперативна банка“ АД, по която била издадена дебитната
банкова карта.
На 07.06.2020 г. подс. Я.А., имайки данните от дебитната банкова карта Visa
Debit с № 483886******7988 на св. А. П.а започнал да превежда суми от нея и да
захранва своята сметка в онлайн казина, където залагал.
На 07.06.2020 г. подс. А. направил 3 /три/ разплащания към В365, а именно - в
18.48 часа - покупка на стойност 10 лв., в 19.34 часа - покупка на стойност 10 лв. и в
19.35 часа - покупка на стойност 30,00 лв., както и 3 /три/ разплащания към
TELEMATIC INTERACTIVBG, а именно - в 19.40 часа - покупка на стойност 10 лв., в
19.43 часа - покупка на стойност 20,00 лв. и в 19.55 часа - покупка на стойност 10,00 лв.
На 07.06.2020 г. подс. Я.А. направил 4 /четири/ неуспешни плащания на виртуален
терминал към TELEMATIC INTER ACTIVB G. На 08.06.2020 г. подс. Я.А. направил 8
/осем/ неуспешни плащания на виртуален терминал - 2 /две/ към В365 и 6 /шест/ към
TELEMATIC INTERACTIVBG. На 09.06.2020 г. подс. Я.А. направил 2 /две/ неуспешни
плащания на виртуален терминал към TELEMATIC INTERACTIVBG. На 10.06.2020 г.
подс. Я.А. направил 9 /девет/ разплащания към TELEMATIC INTERACTIVBG, а
именно - в 16.42 часа -покупка на стойност 10,00 лв., в 17.09 часа - покупка на стойност
40,00 лв., в 17.36 часа - покупка на стойност 10,00 лв., в 19.03 часа - покупка на
стойност 20,00 лв., в 19.23 часа - покупка на стойност 50,00 лв., в 19.43 часа - покупка
на стойност 40,00 лв., в 19.48 часа - покупка на стойност 50,00 лв., в 20.00 часа -
покупка на стойност 100,00 лв. и в 20.46 часа - покупка на стойност 50,00 лв. На
10.06.2020 г. подс. Я.А. направил 3 /три/ неуспешни плащания на виртуален терминал
към TELEMATIC INTERACTIVBG. На 11.06.2020 г. подс. Я.А. направил 11
/единадесет/ неуспешни плащания, а на 12.06.2020 г. - 3 /три/ неуспешни плащания на
виртуален терминал към TELEMATIC INTERACTIVBG.
2

Общата стойност на паричната сума от успешните преводи от сметката на св. А.
П.а към онлайн сметката на подс. А. била в размерна 460.00 /четиристотин и
шестдесет/ лева..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
направеното самопризнание на подс. А. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите О. П., А. П.а, К.К. и
Т.Х., протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост на подсъдимия,
банкови документи и т.н..
Посочените доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда:
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че с
деянието си подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК.
От обективна страна е безспорно установено, че подсъдимият осъществил 15
успешни транзакции, използвайки дебитната карта, издадена от „Централна
кооперативна банка“ АД, с титуляр А. П.а, като без нейно знание и съгласие е
извършил преводи на парични суми на обща стойност 460,00 лева.
От субективна страна деянието е извършено от подс. А. с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искала
настъпването на общественоопасните му последици.
Без съмнение е налице и визираната в обвинението еднородна престъпна
дейност, доколкото се касае за повече от едно деяние, извършени в сравнително кратък
период от време – в рамките на около 5 дни, при относителна една и съща обстановка и
по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление – 249, ал. 1 от НК и
безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл.
С оглед конкретиката на извършеното, престъплението не може да се
квалифицира по по-тежко наказуем състав.
По изложените съображения, съдът призна подс. А. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение размера на наказанието:
За престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години. Очевидно, че обществената
опасност на дееца е завишена, на което обстоятелство и следва да се акцентира. Касае
се за лице, което многократно е осъждано за различни по вид престъпления и по-
важното, наложени са му повечето по вид наказания залегнали в чл. 37 от НК. Освен
това престъпна деятелност е намерила израз в изключително кратък период от време.
Проведените наказателни процеси и наложените му наказания изобщо не са повлияли
на А., още по-малко са спомогнали за редуциране на тези прояви.
Не така са сложени нещата по отношение на деянието. Освен, че престъплението
е конструирано от няколко деяния, то други обстоятелства, които да завишават
обществената му опасност няма.
Макар признанието на фактите да е взето предвид от законодателя при
регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК, то следва да се отчете непроменената позиция на подсъдимия още от
3

хода на досъдебното производство, съдействаща за разкриване на обективната истина
по делото, намерила израз и в посочената процесуална възможност за разглеждане на
делото. Към тези обстоятелства следа да се причисли и младежката възраст на А., той е
едва на 21 г. и изразеното съжаление за извършеното.
Поради изложеното съдът все пак дава привилегия на смекчаващи вината
обстоятелства и съгласно императивната разпоредба на чл. 374, ал. 4 от НПК,
доколкото наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК, съдът счете за справедливо, адекватно на престъпната деятелност на
подс. А. и неговата личност, както и удовлетворяване изискванията на превенциите в
чл. 36 от НК да му наложи наказание под средния размер - 3 /три/ години и 6 /шест/
месеца лишаване от свобода, което след редукцията определи в размер на две 2 /две/
години и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.
Предвид горните аргументи, няма основание кумулативното наказание глоба да
се определи в размер различен от двойния предвиден в закона, макар, че и това
наказание следва да бъде определено по начин, подчинен на общите правила и
съобразен с изтъкнатите по-горе критерии на чл. 54 от НК. В тази връзка съдът наложи
на подс. А. и наказание глоба в размер – 920,00 лева..
Така определеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при
първоначален строг режим, доколкото се покрива критериите на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б
от ЗИНЗС.
Съдът констатира, че подс. А. е осъден по НОХД №1572 / 2020 г. по описа на
ВРС, НОХД № 4983 / 2020 г. по описа на ВРС и по НОХД № 450/2021 г. по описа на
РС-Монтана. Настоящото деяние е довършено на 12.06.2020 г., т.е преди да е влязла в
сила присъда за което и да е от тях, поради което е налице реална съвкупност и следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за
определяне на едно общо наказание. На посоченото основание съдът определи най-
тежкото от между наказанията, а именно това по настоящото дело - две 2 /две/ години
и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.
Съдът постанови определеното общо наказание да се изтърпи при първоначален
строг режим, съгласно хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б от ЗИНЗС.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	49
Дата:	16 юни 2021 г. (в сила от 22 януари 2022 г.)
Съдия:	Стоян Константинов Попов

Дело:	20213100200478
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 май 2021 г.

Присъда по дело №478/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите