РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. Благоевград, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на десети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210101839 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Е. Ц., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. Б*, чрез адв. Д. М. против „К*, с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. С*, представлявано от Р. Н. Т..
Твърди се, че на 27.07.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № OL00082391, по силата на който страните са се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 300, 00 лева, срокът на договора е 45 дни, с уговорен
ГПР е в размер на 0%, а договорната лихва е в размер на 0 %. Сочи се, че в договора е
уговорено, че ищеца дължи такса бързо разглеждане в размер на 131, 00 лв., и му е бил
предоставен погасителен план, съгласно който дължи сумата в размер на 300 лв. главница,
както и е начислена сумата в размер на 131 лева такса експресно разглеждане, като по този
начин общото задължение е в размер на 431 лв. Счита се, че клаузата с която е уговореното
заплащане на такса в размер на 131 лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави
/чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Твърди се, че таксата
за експресно разглеждане не попада в изброените в чл. 10а, ал.1 ЗПК услуги, поради което в
съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Сочи се, че
поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена
изгода на кредитора. Счита се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. С оглед на горното, се иска от съда да прогласи за
нищожен договора за потребителски кредит № OL00082391, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН:
********** и „К* с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, представлявано от
Р. Н. Т., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. В условията на евентуалност, в случай,
1
че съдът отхвърли първоначалния иск, се иска от съда да прогласи нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договора, сключен
между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „К*, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
С*, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
се оспорва предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва, че между страните е бил
сключен ДПК № OL00082391 при условията, на който страните са уговорили отпускането на
заем в размер, при следните параметри на договора: общ размер на кредита: 300.00 лева;
лихвен процент по кредита: 0.00%; годишен процент на разходите: 0.00%; лихва: 0.00 лева;
такса експресно разглеждане: 131.00 лева; брой погасителни вноски: 1; дата на падеж:
10.09.2023 г.; обща стойност на плащанията: 431.00 лева и срок на кредита: 45 дни. Не се
оспорва, че договорът е породил валидно и обвързващо действие по отношение на
предоставената в заем главница. Не се оспорва, че сумата е получена от заемополучателя. Не
се оспорва, че към момента кредита е изплатен изцяло с просрочие на крайната дата на
падежа. По първия предявен от ищеца иск се сочи, че сумата за експресно разглеждане на
кредита е уговорена между страните като твърда сума по тарифа и се дължи въз основа на
желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за
разглеждане на заявлението му, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага
след получаването на искането за отпускане на кредит, което става изцяло по избор на
кандидатстващия чрез натискане на бутон за експресно разглеждане или неговото
пропускане. Сочи се, че в т. 2.6. и т. 2.7 от договора страните са уговорили, че таксата за
експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5 се дължи от Кредитополучателя само в
случаите, когато Кредитът бъде одобрен и не се дължи от Кредитополучателя, ако Искането
за отпускане на кредит бъде отхвърлено и тя не е задължително условие за получаване на
Кредит и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Счита се, че
такса експресно разглеждане не е задължителна, а е опционална и не следва да се включва в
ГПР. Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като договорът е
сключен от разстояние в писмена форма, на траен носител, клаузите са изписани по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Сочи се, че
направеното от ищеца оплакване за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 22 от ЗПК за
липса на посочен ГПР е несъстоятелно, тъй като се посочва, че ГПР, който в случая е 00% не
превишава петкратния размер на законната лихва съгласно ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. По отношение на предявения евентуален иск се сочи, че Договорът е бил сключен на
27.07.2023г, на която дата е усвоена от ищеца заемната сума и е върната на 05.12.2023г.- с 86
дни просрочие, като ищецът е внесъл 300, 00 лв., която сума е покрила изцяло главницата, 7,
00 лв. договорени лихви по кредита, 131, 00 лв. такса експресно разглеждане и 105.00 лв.
такса просрочие. Сочи се, че на 05.07.2024г. ищецът е получил от „К*сумата в общ размер от
238.61 лв. като надвнесени суми по кредит № OL00082391. Твърди се, че на ищеца е върната
по този договор сума, събрана по такса експресно разглеждане в размер на 131.00 лв. и сума
за такса просрочие в размер на 105.00 лв. Претендират се сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства - индивидуален
договор за потребителски кредит № 0L00082391, погасителен план, се установява, че между
тях е сключен ДПК № OL00082391 при условията, на който страните са уговорили
отпускането на заем в размер, при следните параметри на договора: общ размер на кредита:
300.00 лева; лихвен процент по кредита: 0.00%; годишен процент на разходите: 0.00%;
лихва: 0.00 лева; такса експресно разглеждане: 131. 00 лева; брой погасителни вноски: 1;
дата на падеж: 10.09.2023 г.; обща стойност на плащанията: 431.00 лева и срок на кредита:
2
45 дни. Не се оспорва, че договорът е породил валидно и обвързващо действие по
отношение на предоставената в заем главница. Не се оспорва, че сумата е получена от
заемополучателя. Не се оспорва, че към момента кредита е изплатен изцяло с просрочие на
крайната дата на падежа.
На основание горното, видно от Погасителния план, по този начин вноската по
кредита е с включена такса експресно разглеждане на документите в размер на 131 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12
ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да установи, че договора, респ. посочените в исковата молба
клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания,
доколкото от този факт извличат изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да
проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението му.
В тежест на ответника е да докаже в процеса, че клаузите на договорите за кредит не
са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на договорите за кредит са
индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи
тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да
установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи валидността на
всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е и в
съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване на императивните материални
норми; да установи,че при сключване на договора не е надвишен размера на ГПР по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално
уговорена и не е неравноправна.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно проверява дали са налице фактически
и правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор,
като се укаже на ответника, че в негова тежест е да докаже в процеса, че клаузите на
договора не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че са индивидуално уговорени
и не противоречат на императивни правни норми, както и че договорът е изготвени със
шрифт не по - малък от 12.
В настоящия казус уговорката за вноска по допълнителна и незадължителна услуга
експресно разглеждане на кредита противоречи на добрите нрави и на принципите на
равнопоставеност и добросъвестност. Включената такса нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК да се изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и
управление на кредита; противоречи на добрите нрави, тъй като води до оскъпяване на
кредита и неоснователно разместване на имуществени блага, които не почиват на обективни
обстоятелства. Тази такса по същество представлява такса за усвояването на кредита, макар
ответникът да твърди, че таксата е дължима заради предварителна негова дейност, която
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита и не е свързана с неговото
усвояване. Разглеждането на искането за отпускане на кредит преди предоставянето на
заетата сума е типично действие по усвояване на кредита и представлява присъщ с оглед
естеството на договора разход с оглед преценка бъдещото изпълнение на договора от страна
на кредитополучателя. Поради това горепосочената клауза е нищожна на основание чл. 21,
ал. 1 във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това, клаузата, с която се уговаря таксата за
експресно разглеждане противоречи на добрите нрави, тъй като с нея неравноправно се
третира икономически слабия участник в оборота и се използва недостига му на материални
средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не отговаря на изискването за
добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните и е във вреда на кредитополучателя, поради което представлява неравноправна
3
клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за кредит на
основание чл. 24 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП. Предоставянето на процесната услуга
представлява уговорка по сключения договор за потребителски кредит, инкорпорирана е в
него, като погасителната вноска по договора включва освен главница и възнаграждението по
услугата.
Предвид изложеното тази клауза се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съдът обаче не намира, че тя влече нищожност на целия договор,
сключен между страните, поради което главният иск за прогласяване на нищожност на
процесния договор следва да се отхвърли и да се уважи евентуалният такъв за прогласяване
нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане на документи. Твърденията на
ищеца, че тази такса не е включена в ГПР и по този са нарушени разпоредбите на чл. 19
ЗПК, което води до нищожност на процесния договор за кредит са неоснователни – по
процесния договор за потребителски кредит ГПР е 0 %.
Доколкото в случая не е предявяван иск по чл. 55 ЗЗД от ищеца, не следва да се
обсъждат възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба за плащания
към ищеца след погасяване на процесния договор за кредит.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в
размер на 50, 00 лв.
По списък по чл. 80 от ГПК адв. М. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл.
38 от ЗАдв. в размер на по 480 лв. с ДДС. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/22 по преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ
бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на
наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума
за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на
договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до Т.а по реда на чл. 38 от
ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил
безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда. Посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и
подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява
интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството
извършена работа. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки
обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и
количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на
искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са
цитирани и от ответника/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в
исковата молба; адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание; по делото
не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи или други
процесуални действия с
участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се
касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика. Размерите на
претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от
адвоката работа и материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не
представлява отговорност за разноски по чл. 78 от ГПК, поради което следва да се държи
сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна
защита. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с
4
неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се
упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен
признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското
възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в
чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата
страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на
страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.
Ищецът е могъл да предяви исковете си в една обща искова молба, но ги е завел поотделно,
поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата, не следва да бъде
източник на обогатяване, а да бъде съобразено с реално извършената работа при
съобразяване и на горното обстоятелство. Предвид изложеното, съдът намира, че
справедливо и обосновано съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв е адвокатско
възнаграждение в размер на 200, 00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на нищожността на договор за потребителски
кредит № OL00082391, сключен на 27.07.2023г. между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „К*, с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С* представлявано от Р. Н. Т. на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи, уговорена в т. 2.2 от договор за потребителски кредит №
OL00082391, сключен на 27.07.2023г. между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** с постоянен адрес
гр. Б*, притежаваща л.к. № *като заемополучател и „К* с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С*, представлявано от Р. Н. Т. като заемодател.
ОСЪЖДА „К*, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С*,
представлявано от Р. Н. Т. да заплати на Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.
Б*сумата от 50, 00 лв. за направени по делото разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „К* ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, представлявано
от Р. Н. Т. да заплати на адв. Д. М. М., гр. С* на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 200, 00 лв. /двеста лева/ с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5