Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………....
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при секретар Нели Йовчева и с участието на прокурор Виолета Радева, като разгледа докладваното от съдията Денев въззивно наказателно общ характер дело № 1000 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по протест от Жасмина Колева, прокурор при РП Девня, срещу твърдяната неправилност на присъда по НОХД № 218/ 2017 г. на РС Девня.
Правото си на жалба е упражнил и защитника на подсъдимия М.И.М., според когото са налице основания за цялостна отмяна на атакувания съдебен акт.
С подлежащата на ревизия присъда, състав на ДнРС е признал подс. М. за виновен в това, че за времето януари- 30 05 2014 г. в гр. Девня засял и отглеждал четири растения от рода на конопа- 619, 81 гр. марихуана на ст- ст 3718,86 лв., в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл. 354в ал. 1 във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК съдът го наказал с две години лишаване от свобода и с глоба в размер на 5000 лв.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК условно отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири години.
Осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.
Отнел в полза на Държавата веществените доказателства по делото и присъдил тяхното унищожаване.
Признал подсъдимия М. за невинен в това, да е осъществил престъплението в съучастие с подсъдимите К.Я.К. и К.К.К..
Със същата присъда всеки един от тези подсъдими бил признат за невинен по обвинението в извършване на конкретно описаното деяние по чл. 354в ал. 1 от НК, осъществено в съучастие помежду им и с М..
За да обоснове становището си за неправилност на присъдата, прокурорът акцентира върху необосноваността на правните изводи, довели до оправдаване на подсъдимите К. и К. и излага подробни съображения в подкрепа на тезата си.
Твърдението на защитника на М., че присъдата е неправилна е останало декларативно, а обещанието му за допълнителни съображения в подкрепа на оплакването - неизпълнено.
В съдебно заседание, по съществото на делото пред въззивната инстанция, страните вземат следните становища :
Прокурорът не намира, че са налице достатъчно доказателства за безспорно участие на подсъдимите К. и К. във вмененото им престъпно деяние. Поради това и не поддържа първоинстанционния протест. Счита присъдата за законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание за справедливо, поради което и предлага да бъде потвърдена.
Подсъдимите К. и К. изявяват същото желание, а защитниците им се солидаризират с изложението на прокурора.
Защитникът на подс.М. поддържа тезата, че подзащитният му е невинен. За необосновани намира изводите за доказана съставомерност на деянието и предлага въззивната инстанция да го оправдае.
Настоящият съдебен състав, извършвайки цялостна проверка на атакуваната присъда, констатира следното:
Събирайки и анализирайки всички налични по делото доказателства, първоинстанционният състав е изяснил напълно делото от фактическа страна.
Становището на въззивния съд относно фактическата обстановка прави повтарянето й ненужно.
Въз основа на така изяснената фактология, съдът е стигнал и до обосновани правни изводи, свързани с фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Споделя се становището, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление против народното здраве, което с оглед начина на извършването му и личността на дееца следва да се квалифицира по чл. 354в ал. 1 от НК.
Анализирайки показанията на свидетелите М., А. и Х., съпоставяйки ги с доказателствата, съдържащи се в ценените протоколи и със заключенията по назначените експертизи, съдът е стигнал до вътрешно убеждение, че обвинението срещу М. е доказано. То, като условие за наказуемостта на деянието е изведено от установените факти, а зададените от защитника въпроси пред въззивната инстанция са получили отговора си чрез съдържанието на проверяваната присъда.
Няма основания за съмнение в добросъвестността на свидетелските показания. Това, че част от свидетелите са били полицейски служители, не игнорира априори истинността на пресъздадените възприятия, допринесли за разкриване на обективната истина.
Не се споделя тезата на първоинстанционния съд, че показанията на отсъстващия подсъдим не могат да бъдат прочетени на основание чл. 279 ал. 1 т. 2 от НПК. За да откаже такъв прочит, съдът е изтъкнал аргумент, че присъствието на подсъдимия не било задължително, поради което и не били налице законови основания за това действие.
Разглеждането на делото в отсъствието на подсъдим, когато присъствието му е задължително, се извършва при условията на чл. 269 ал. 3 от НПК. Това разглеждане, действително включва и прочитането на обяснения, на основанията по чл. 279 ал. 1 т. 2 от НПК.
Когато обаче подсъдимият е упражнил правото си за неучастие в процеса, в случаите, когато няма процесуално задължение да се яви на него, той, според преценката на въззивния състав, индиректно е дал и съгласието си за прочитане на обясненията си, дадени на досъдебното производство. В този случай не следва да се приеме, че с такова действие ще са нарушени права на подсъдимия, който не е приел за нужно личното си участие при разглеждането на делото.
Ето защо въззивният състав прочете, по реда на чл. 279 ал. 1 т. 2 от НПК, обясненията на подс. М., дадени на досъдебното производство пред съдия, поправяйки по този начин процесуалното нарушение, допуснато в съдебна фаза.
В съдържанието им се съдържа признание на подсъдимия за лично участие в изпълнителното деяние, което съдът намери като още един аргумент в подкрепа на изразеното си становище за безспорна доказаност на обвинението срещу него.
Не следва да се вземат обаче, при формиране на изводите относно виновността на останалите подсъдими, обясненията на М., досежно осъщественото съучастие.
Както е отбелязал и първият решаващ съд, съществува поставена чрез ангажираща съдебна практика забрана, осъдителната присъда да почива само върху оговор, какъвто уличаващите останалите подсъдими обяснения представляват. Вярно е, че те са доказателствено средство, което подлежи на съпоставка с останалите доказателства, но освен него в подкрепа на обвинението е само дактилоскопна следа от пръстов отпечатък на подс.К., за чието отхвърляне първоинстационния съд е мотивирал становище.
И тъй като доказателствата по делото и според мнението на настоящия състав доказателствата по делото не позволяват обвинението срещу подсъдимите К. и К. да бъде доказано по изискуемия от чл. 303 от НПК несъмнен начин, то присъдата и в тази и част следва да се потвърди.
Поради приетата защитна теза от подс. М., оплакване срещу несправедливостта на отмерената заради деянието му санкция не е отправяно, но въззивният състав, дължащ цялостна служебна проверка на ревизираната присъда, констатира, че са отчетени всички относими към индивидуализацията й обстоятелства.
Наложеното наказание от две години лишаване от свобода с условно определен четири годишен изпитателен срок е адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в състояние да изпълни превенционните си цели.
По изложените съображения, след като намери, че първоинстанционния акт е обоснован, законосъобразен и справедлив, настоящия съдебен състав :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19 / 22. 05 2018 г. по НОХД № 218/ 2017 г. на РС Девня ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :