РЕШЕНИЕ
№ 260052
гр. Перник, 14.08.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено
четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА А. |
|
|
МЛ. СЪДИЯ
МАРИНЕЛА СТОЕВА |
при
участието на секретаря ИВА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-А. възз. гр. д. № 80 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано
по въззивна жалба подадена
ОТ: С.Г.А., чрез адв. Х.Х. съдебен
адрес:***,
ПРОТИВ: Решение № 1572 от 08.11.2019 г.
постановено по гр. дело № 2616 / 2019
г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо
със събраните по делото доказателства, иска се неговата отмяна и постановяване
на решение, с което да се допусне делба на процесния недвижим имот.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото
първоинстанционния съд е кредитирал единствено показанията на едната група
свидетели, а по отношение на другата такава е посочил, че са вътрешно и помежду
си противоречиви и не намират опора в житейската логика. На първо място,
неправилно и необосновано съдът дал вяра на свидетелите Н.М.. В.М.. П.А.. Н.Н.и
К.Д., като единствено позовавайки се на тези показания приел, че спорният имот
се е обитавал само от Ю. Д. от 1999г. до момента на приключване на съдебното
дирене по делото, както и че същият е обработвал градината и дворното място,
открито се бил противопоставял на Г.А. да обитава без негово знание къщата,
както и че го е гонил от спорния имот. На второ място, неправилно и
необосновано съдът не кредитирал показанията на свидетелите В.С., А.И.и Ц.А.,
тъй като „от една страна са вътрешно и помежду си противоречиви, а от друга
страна не намират опора в житейската логика"'. При внимателен анализ на
показанията на другата група свидетели обаче, може да се направи абсолютно
същия извод и за тях. На следващо място, неправилно и в нарушение на
процесуалните изисквания съдът изобщо не обсъдил приетите по делото писмени
доказателства: писмо изх. №18/МСИ-1198-1 от 17.10.2018г. на Община
Перник-Дирекция „Местни приходи и такси“ ; удостоверение по декларирани данни
изх. №********** от 08.02.2019г. на Община Перник - Дирекция „Местни приходи и
такси"; удостоверения на Община Перник изх. №19/ГРС-1023 от 08.02.2019г. и
изложените в тази връзка доводи от страна на жалбоподателя. Предвид изложеното,
с въззивната жалба се моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъдат
отхвърлени исковите претенции на Ю. Г. Д., като неоснователни и недоказани и
бъде допуснат до делба процесния недвижим имот: урегулиран поземлен имот (УПИ)
XXII-155, в кв.9 по регулационния план на село Кладница. община Перник, целият
УПИ с площ от 377 кв.м., при граници: улица, УПИ XXIII-152 и УПИ XXI-150,
заедно с построената в имота: двуетажна полумасивна жилищна сграда върху мазе
със застроена площ от 60 кв.м., при квоти - по 1/3 ид.ч. за всяка една от страните.
Претендират се направените разноски, както по настоящето дело, така и пред
първоинстанционния съд.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. При подробно изложени съображения
по съществото на спора моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение, тъй като първоинстанционния съд не бил обсъдил всички доказателства
контекста на доводите на страните, поради което бил постановил едно
немотивирано решени. Счита, че н било налице открито и категорично демонтиране
на своене на веща и осъществяване на фактическия състав на придобиваната
давност от Ю. Д., тъй като бил регистриран на друг административен адрес, не
бил декларирал имота и не бил плащал данъци.
Претендира направените разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител моли да бъде оставена въззивна жалбата без уважение,
а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Счита, че адресна регистрация и декларирането на имота са дейности
от административно правен характер, за които ответника на иска би носел
административна отговорност, но не били дейности по владени на имота. Основната
преценка на съда във връзка със събраните доказателства за владението на имота
били чрез доказване на фактическата власт и светенето, с което съдът се бил
съобразил и обосновано бил стигнал до извода, че ответника бил придобил имота
на основание давностно владение.
Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатското възнаграждение от жалбоподателя.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1572 / 08.11.2019г. по гр.д. №
7531 / 2017г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e признал за
установено, по предявената по реда на чл. 225 ГПК искова претенция от Ю. Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес,*** срещу С.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, Е.С.А.,
ЕГН **********, с адрес *** и М.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, че ищецът
спрямо тримата ответници е собственик въз основа на придобивна давност на
урегулиран поземлен имот XXII-155, в кв. 9 по регулационния план на село Кладница,
община Перник, с площ 377 кв. м., при граници: улица, УПИ XXIII-152 и УПИ XXI –
150, заедно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с мазе
със застроена площ от 60 кв. м., като е отхвърлил като
неоснователна предявената от С.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу Е.С.А.,
ЕГН **********, с адрес *** и М.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, искова
претенция за извършване на делба на урегулиран поземлен имот XXII-155, в кв. 9
по регулационния план на село Кладница, община Перник, с площ 377 кв. м., при
граници: улица, УПИ XXIII-152 и УПИ XXI – 150, заедно с построената в имота
двуетажна полумасивна жилищна сграда с мазе със застроена площ от 60 кв. м.
Производството пред
първоинстанционния съд е било образувано по предявен иск с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 ГПК, с който се искало от съда да бъде извършена делба на УПИ XXII-155, в кв. 9 по
регулационния план на село Кладница, община Перник, заедно с построената в имота жилищна сграда.
По реда на чл. 225 ГПК в хода на образуваното въз основа на предявения иск делбеното
производство била предявена искова претенция от Ю. Г.Д. срещу С.Г.А., Е.С.А. и М.В.А.,
с искане да бъдело установено със силата на присъдено нещо спрямо ответниците,
че той въз основа на придобивна давност
бил станал собственик на имота, посочен в иска за допускане и извършване делба между
съделителите.
Районният съд при подробен анализ на събраните
по делото доказателства - свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели В.С.С., А.Й.И,
Ц.К. А., Н.Ц.М., В. И. М., П.С.А., Н. И. Н., К. Г. Д., условно разделяйки ги на две групи, с оглед твърденията дали след смъртта
на общите наследодатели (Саве А. Томанов и С. Л. Н.) имотът заедно със сградата
бил владян единствено от Ю. Г.Д. или бил владян заедно с Г.С. А. и В. С. А., дал вяра на показанията на свидетелите от
втората група и не кредитирал показанията на свидетелите от първата група, тъй
като от една страна били вътрешно и помежду си противоречиви, а от друга не
намирали опора в житейската логика, поради което приел, че спорният имот се е
обитавал единствено от Ю. Д. от 1999 г. (смъртта на баба Стоилка) до момента на
приключване на съдебното дирене по делото, както и че същият обработвал
градината в дворното място, установил още, че Ю. Д. открито се бил
противопоставял на Г.А. да обитава без негово знание къщата, както и че го е гонил от спорния имот.
Първоинстанционният съд намерил, че извършените
от Ю. Д. действия по непрекъснато и постоянно обитаване на къщата в имота,
изграждане на ограда и обработване на градината в дворното място следвало да се
окачествят, като упражняване на фактическа власт върху имота. В този смисъл
действията на ответника безсъмнено сочели, че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си, като намерението за своене на вещта било доведено до
знанието на Г.С. А. (наследодател на ответника С.Г.А.), В.С. А. (наследодател
на ответницата М.В.А.) и Е.С.А.. Нещо повече открито и категорично бил демонстрирал
намерението за своене на вещта, доколкото Ю. Д. открито се е бил противопоставял
на Г.А. да обитава без негово знание къщата, както и че го е гонил от спорния имот, което било
индиция за противопоставяне на установеното владение, но това не било дало
резултат, тъй като владението не било отблъснато и прекъснато. Тази фактическа
власт върху изцяло чужд имот била придобита при липса на правно основание,
което водело до извод за наличие недобросъвестно владение. Срокът на
придобивната давност е 10 години при недобросъвестно владение, т. е. същата била
изтекла на 19.04.2009 г. Това обосновавало извода за осъществяване на
елементите на фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл.
79, ал. 1, във вр. с чл. 68 ЗС в полза на Ю. Д.: налице било непрекъсната
негова фактическа власт върху спорния имот в продължение на необходимия срок от
10 години и намерението му да я държи като своя, обективирано в осъществяваните
фактически действия по обитаване на сградата и обработване на градина в имота и
при липсата на доказателства да я държи за друг или оборване на презумпцията по
чл. 69 ЗС. Това водело до извода за основателност на предявения установителен
иск по реда на чл. 225 ГПК.
По делото не се спори, че процесния недвижим имот
представлява урегулиран поземлен имот XXII-155, в кв. 9 по регулационния план
на село Кладница, община Перник, с площ 377 кв. м., при граници: улица, УПИ
XXIII-152 и УПИ XXI – 150, заедно с построената в него двуетажна полумасивна
жилищна сграда с мазе със застроена площ от 60 кв. м., което обстоятелство се
установява и от заключението на приетата по делото съдебно техническа
експертиза рег. № 31113/20.11.2018г. изготвена от вещото лице Румен М. Г..
Видно от
приложеното към исковата молба заверено копие от скица изх. № 17/ТР-629/09.03.2017г. процесния
недвижим имот представлява
УПИ XXII-155, в кв. 9 по плана на село Кладница, община Перник, с площ 377 кв. м.
От приетото и неоспорено от
страните заключение по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза на
вещото лице Р. Г. се установява, че в разписния лист към регулационния план на
с. Кладница процесния имот е записан на името на Саве А. Томанов, като не бил
отбелязан документ за собственост.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
С оглед трайно установената съдебна практика за да бъде
валидна делбата, съдът в делбеното производство следи служебно за правилното
конституиране на страните в него и вземе необходимите мерки за участието на
всички лица, за които по делото има данни, че притежават права върху имота,
предмет на делбата и имат качеството на задължителни необходими другари. При
заявени от третите лица самостоятелни права върху имота, за който се иска
допускане на делба - първоинстанционният съд, следва да извърши необходимите за
това процесуални действия: конституирането им като главно встъпили лица по
делото и приеме за самостоятелно разглеждане предявените от тях претенции срещу
всички страни по делото, като това участие ще спомогне за охраняване интересите
и на страните и на третите лица и ще се постигне процесуална икономия, като ще
стане излишен и недопустим следващ процес между тях, както правилно е било
извършено и от първоинстанционния съд в хода на първоинстанционното
производство. / В
този смисъл Определение № 705/ 29.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 611 по описа за 2012
г. на III
г.о.; Решение № 28/ 07.03.2018 г.по гр.дело № 1019 /2017 г. на I г.о./
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като правилно
първоинстанционния съд, първо е разгледал възражението на Ю. Г.Д. срещу страните по делото, че той е
придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение от
1999г. лично за себе си
Изложените хода на
производството факти и обстоятелства недвусмислено сочат, че къщата и дворното
място предмет на делото са били във владение на С.Т. и неговата съпруга С.Н. от
1950г., които са живели там до смъртта си. Първо на 02.03.1990 г. бил починал С.Т.,
а след него на 19.04.1999г. била починала С.Н.. Приживе С. Н. била разпределила
имотите между децата си, а на Ю. Д. отгледан от нея била дала процесната къща и
дворното място.
С оглед задължителната съдебна
практика на Върховен касационен съд постановена по реда на чл.290 от ГПК
обективирана в Решение № 32 от 8.02.2016
г. по гр.д. № 4591/2015 г., I г.о. при извършването на преценка дали един
от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от
общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на
предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако
наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой
родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон,
следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл и становището в
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №3/25.01.2016г. по
гр.д.№3973/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато
владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик
или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е
отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС – приема се, че имотът
се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
Съгласно разясненията, дадени в
ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г., в случаите, при които
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. От съществено значение при позоваване на
придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието,
на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху
съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от
съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт
да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по
отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало
владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е последният
установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие
собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало
владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на
наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от
сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе
на наследодателя.
Предаване на фактическата власт
при съгласие на сънаследниците не предполага специална форма, каквато
обективното ни материално право предвижда за разпоредителните действия с право
на собственост. Доказването на твърдения в тази насока е допустимо с помощта на
всички доказателствени средства, като събраните доказателства следва съдът
безусловно следва да цени в рамките на събрания доказателствен материал. /В този смисъл Решение № 144 от 11.01.2018 г.
по гр.д. № 4736/2016 г., I г.о./
Касателно настоящия случай между
страните по делото не се спори, че Ю. Д. до смъртта на баба си Стоилка
Найденова - 19.04.1999г. и след смъртта й, до настоящия момент живее в
процесния имот.
От доказателствата събрани в първоинстанционното
производство, както правилно е установил и първоинстанционния съд се доказва, че
в процесният имот Ю. Д. бил живял „откакто се е родил“ заедно със своите дядо С.Т.
и баба С.Н. до тяхната смърт. От 1999г. (смъртта на баба С.Н.) до момента на
приключване на съдебното дирене по делото пред първа инстанция процесния имот
се обитавал единствено от Ю. Д., същият обработвал градината в дворното място,
установил още и открито се бил противопоставял на Г.А. да обитава без негово
знание къщата, както го е гонил от спорния имот.
С оглед на което и предвид въведеното
от Ю. Д. придобивно основание – придобиване на спорния имот по давност и
събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че е налице
предаване на владението върху процесния имот от С.Н. на Ю. Д., поради което следва
да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
самостоятелна фактическа власт, с намерение за придобиване на собствеността от
страна на Ю. Д., което изключва владението на останалите страни.
Предвид всичко изложено от
фактическа и правна страна настоящият съдебен състав намира, че Ю. Г. Д. е доказал
при пълно и главно доказване, че притежава правото на собственост върху недвижим
имот въз основа на придобивна давност по смисъла на чл. 69 от ЗС собствеността
върху: урегулиран поземлен имот (УПИ) XXII-155, в кв.9 по регулационния план на
село Кладница. община Перник, целият УПИ с площ от 377 кв.м., при граници:
улица, УПИ XXIII-152 и УПИ XXI-150, заедно с построената в имота: двуетажна
полумасивна жилищна сграда върху мазе със застроена площ от 60 кв.м., до който извод
правилно и законосъобразно е достигнал и районния съд в обжалваното решение.
Тъй като правото на собственост върху имота принадлежи на Ю. Д. иска за допускане до делба на спорния
имот се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, в който смисъл е постановил
и съдебни си акт първоинстанционния съд.
Поради съвпадането на мотивите на
първоинстанционния съд с тези на настоящия съдебен състав от въззивната инстанция
по предявения иск, подадената въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановеното
от първоинстанционно решение - предмет на
въззивното обжалване, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските
С оглед
резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на осн
чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 3 от ГПК на въззиваемите се дължат, направените
в хода на въззивното производство разноски.
Само
въззиваемият Ю. Д. претендират и доказват разноски във въззивното производство в
размер 600.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение по два договор за защита и
правно съдействие от 13.07.2020г., за които е
представен и списък по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция, поради
което следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложеното и след съвещание СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 1572/08.11.2019 г., постановено по гр. д. № 7531 / 2017г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Г.Д., ЕГН **********, с адрес,*** сумата в размер на 600 лева /
шестстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.