Р Е Ш Е Н И Е
№ 2850, 08.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.06.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11814 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му ...... Д.Н., твърди, че В.Г.И. като собственик
на апартамент .., на етаж .., във вход... на жилищна сграда с административен
адрес - гр. ...., бул. ....... № ...., съгласно чл. 153, ал. 1от Закон за
енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 31,
ал. 1 от Общите условия на дружеството
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1
Общи условия дължи обезщетение за забава в размера на законната лихва от деня
на забавата. Твърди се още, че за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. ищецът доставил
до сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект, а търговецът,
извършващ услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, разпределил за имота на ответника топлинна енергия за
отопление, за битова гореща вода и топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, както и услуга за разпределение на обща стойност 912.76 лева,
цените на които не са заплатени в срок, поради което по партидата на ответника
са начислени и обезщетения за забава в общ размер на 92.80 лева за периода
02.07.2016 г. – 28.01.2018 г. За тези
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1476 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. с. за
2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил
настоящата искова, с която моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва
върху главницата от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.01.2018 г., до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Продължение на решение по
гр. д. № 11814/18 г. на РСПд – стр. 2/5
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
В.Г.И. с ЕГН ********** – адвокат И.Н.М., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
взел становище по предявените искове, в първото по делото открито съдебно
заседание не е оспорил твърдението на ищеца, че през исковия период ответникът
е бил собственик на посочения в исковата молба топлоснабден имот, а в хода на
устните състезания е пледирал предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като вещите лице и по двете експертизи са работили
единствено и само по данни на дружеството ищец.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Констатира се от служебно изисканото ч. гр. д. № 1476
по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2019 г., че на 30.01.2018 г. е
издадена Заповед № 939 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено В.Г.И. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД :
сумата от 912.76 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за обект на потребление ИТН .......,
находящ се в гр. Пловдив, бул. ...... № .., вх. ..., ет. .., ап. ..., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.01.2018 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 92.80 лв. – обезщетение за забава за
периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г.; сумата от 25 лв. разноски за заплатена
по производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е
предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта.
Видно приетия като доказателство заверен препис на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том ..., дело № ...., дело № ...
от 2007 г. на Нотариус рег. № ... по регистъра на НК – ........., с район на действие
- Районен съд – ......ответникът се легитимира като собственик на апартамент ..,
на ет...., във вход .. на жилищен блок № ..., находящ се на бул. ......., кв.
......, гр. ........, дарен му на 19.12.2007 г. от неговия дядо, който е
запазил пожизнено вещното право на ползване върху същия.
Според неоспореното заключение на вещото лице инж. Ш. :
жилищният блок, в който се намира апартаментът на ответника, е присъединен към
топлопреносната мрежа, като през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. в блока
е ползвана топлоенергия както за отопление, така и за битова горещо
водоснабдяване; в имота на ответника има монтирани 2 броя отоплителни тела,
снабдени с индивидуални разпределителни уреди /ИРУ/ на редовен месечен визуален
отчет, преминава щранг-лира с мощност 380 W, която не се отчита с уред, както и има монтиран 1
брой водомерно устройство за отчитане на изразходваното количество топлинна
енергия за битова гореща вода; за двете
отоплителни тела се е начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен
Продължение на решение по
гр. д. № 11814/18 г. на РСПд – стр. 3/5
визуален
отчет на ИРУ монтирани на същите, които са технически изправни; изразходваното
количество топлинна енергия за щранг-лирата е начислявано по максимална
нормативна мощност на отоплителното тяло поради липсата на уред за отчет;
начисляванията за изразходваното
количество топлинна енергия за БГВ са ставали на база отчетни показания на
водомера.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или
съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е
меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради –
етажна собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за
дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5
ЗЕ/.
Или по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответникът е бил собственик на горепосочения
апартамент за времето от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., който е в жилищна
сграда присъединена към топлопреносната мрежа, през посочения времеви отрязък
той е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да
заплати цените на доставената му топлинна енергия – в процесния случай за
отопление на имота, за битова гореща вода, а също и на тази, отдадена от
сградната инсталация.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, каквато е тази, в която се
намира апартаментът на ответника, се извършва по система за дялово
разпределение, като дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
/чл. 139, ал. 2 ЗЕ/.
Продължение на решение по гр.
д. № 11814/18 г. на РСПд – стр. 4/5
В
съответствие с горните изисквания установява се още от заключението на вещото
лице инж. Ш., че топлинното счетоводство на блока, в който се намира процесният
отопляем обект, през исковия период се е водило от фирма за дялово
разпределение - „НЕЛБО” ЕАД. Освен това съобразно същото : през исковия период
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се е определяло от
топлинния счетоводител по формулата към т. 6.1.1 на Методика за дялово
разпределение на топлина енергия в сгради етажна собственост, съставляваща
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на
имотите, като за имота на ответника проектният отопляем обем е 122 куб. м.;
начисляването на дължимите суми за топлинна енергия за всички абонати, в това
число и за ответника, през целия период е извършвано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, като разпределената от топлинния счетоводител топлинна
енергия е умножавана по действащите за периода цени; начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответства на
специалната методика, уреждаща разпределението и начисляването на разходите за
топлинна енергия.
В обобщение на горното и въз основа на заключението на
експерта по съдебната инженерно-техническа експертиза настоящият състав приема,
че разпределената за имота на ответника топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация е на база на отопляемия обем на имота му по проект, което е в
съответствие със закона - чл. 143, ал. 5 ЗЕ.
Пак
според заключението на инж. Ш. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
количество топлинна енергия разпределено за имота на ответника е 12,79559 мвтч.
на стойност с ДДС, в това число и такса за услугата дялово разпределение,
съгласно заключението на вещото лице К., което съдът кредитира, тъй като е
изготвено на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл.
182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а
ответникът не установи те да са водени неточно, 913.20 лв., от която сума към
датата на проверката от вещото лице след извършено прихващане със сума в размер
на 0.44 лв. незаплатени остават 912.76 лв. Съгласно последното дължимите лихви
за забава за периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г. възлизат на 92.80 лв.
Предвид гореизложеното предявените главни и акцесорни
установителни искове се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 665 лв. разноски по производството /в това число 75 лв.
довнесена държавна такса + 590 лв. депозитни разноски, в това число 300 лв. за
особен представител и 290 лв. депозити за вещите лица по допуснатите по делото
две експертизи/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал. 1
Наредба за плащането на правната помощ в минимален размер, тъй като делото не
съставлява нито правна, нито фактическа сложност.
Продължение на решение по
гр. д. № 11814/18 г. на РСПд – стр. 5/5
На
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по
производството по ч. гр. д. № 1476/18 г. в размер на 75 лв., в това число 25
лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Г.И. с ЕГН **********,*** Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 :
сумата от 912.76 лв., представляваща
общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление –
апартамент .., на етаж .., във вход .., на жилищен блок с административен адрес
- гр. ....., бул. ....... № ..., през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
ведно със законната лихва от 29.01.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 92.80 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 02.07.2016
г. – 28.01.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 939/30.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1476 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА
В.Г.И. с ЕГН **********,*** Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 665 лв. разноски по
производството по гр. д. № 11814 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 11814 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата
от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 1476 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ