МОТИВИ по Решение № 40 от 13.11.2012
г. по АНД № 425 / 2012 г. по описа на Военен съд Пловдив.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно
заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното :
Обвиняемият *** /***/ К.В.А. е постъпил на кадрова военна служба в БА на 07.02.2007
г. Завършил *** образование. Във военно звание „***” е от 13.06.2011 г. На
заеманата длъжност „*** във в.ф. *** - ***” е назначен със заповед № 172 от 28.04.2011
г. на Командира на в.ф. *** – ***. Обща оценка от последната атестация – не е подходящ за
повишение, не е подходящ за развитие в длъжност. Няма издадено разрешение за достъп до класифицирана информация. Има участие
в мисия извън страната през 2008 г. в *** /л.46 д.п./. По време на службата си изпълнявал
поставените му задачи с условност и не винаги в срок. Отнасял се с неуважение
към командирите си от всички степени. Не действал адекватно в екстремни
ситуации, при точно поставени задачи. Личната му дисциплина била крайно слаба.
Не работил добре в екип и не се вписвал добре в създадения колектив. Не се
разбирал с колегите си и създавал предпоставки за конфликти и нарушения. Не
познавал функционалните си задължения и не ги изпълнявал на ниво /л.47
д.п./. По време на службата
си не бил поощряван. Бил наказван по дисциплинарен ред веднъж с „мъмрене”, два
пъти със „строго мъмрене” и веднъж с „предупреждение за уволнение” /л.47 д.п./.
Не бил съден и осъждан за престъпление от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК /л.103 д.п./.
По
време на службата си, извършил следното :
Задължение на всеки военнослужещ
е да изпълнява точно, ясно и в пълен обем изискванията, залегнали в Закона за
отбраната на въоръжените сили. Дисциплината е едно от най-важните условия за
осигуряване на дееспособността и готовността за действие на военизираните
служители. Наред с това, дисциплината се изгражда и обуславя и от принципите,
върху които се строят взаимоотношенията между началници и подчинени, между
младши и старши и между равни. Едно от важните изисквания на дисциплината е
строго спазване на принципите на единоначалието, свързани със
заповедоизпълнението.
Обвиняемият *** К.А. заемал
длъжността „*** във в.ф. *** - ***”. От своя страна св. *** Н.Н.,
като главен сержант на батарея, бил пряк началник на войниците и сержантите от
батареята, в това число и на *** А., съгласно чл.202, ал.2 от Устава за
войсковата служба на ВС на Р.България.
На 30.05.2010 г. сутринта, по
време на сутрешния развод на денонощния наряд, началника на вътрешния караул №
1 на в.ф. *** св. *** Н.Н. констатирал, че *** Б.И. К. е с подута буза, вследствие на
зъбобол. След като докладвал на ,,Помощник оперативния дежурен“ св. ***. К.Ц., *** Н. получил
разпореждане от „Оперативен дежурен” св. Х.
Х., да смени *** К. с друг военнослужещ. *** Н. разпоредил на св. *** А.О.
да се свърже по мобилния телефон с обвиняемия *** А., който единствен бил
свободен към момента и да му каже да се яви по най-бързия начин във
формированието, за да застъпи наряд като караулен на обект „***”. Обвиняемият ***
А. отказал да дойде във формированието с мотив, че същия ден ще участва във
футболен мач с местен селски клуб. От своя страна св. *** Н. взел телефона от
св. *** О. и разпоредил устно на обвиняемия незабавно да дойде във
формированието, за да застъпи наряд на мястото на *** К. Обвиняемият *** А.
отказал да изпълни разпореждането на св. *** Н., след което телефонния разговор
прекъснал. При следващите опити да се свържат с *** А., телефонът му е бил
изключен. В крайна сметка, *** К. не бил сменен и застъпил в караул с негово
съгласие.
За случилото се св. *** Ц. подал
писмен рапорт до Командира на в.ф. ***, който назначил комисия, която да
извърши служебна проверка по случая. След извършване на такава, комисията
решила, че с действията си, *** А. е нарушил служебните си задължения.
За извършеното деяние, командира
на в.ф. ***, със своя заповед № 231 от 23.06.2010 г. е наложил на *** А. дисциплинарно
наказания „Строго мъмрене”.
По този
начин, с действията си, на 30.05.2010 г. във в.ф. ***, в нарушение на чл.151,
т.6 от Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на Република България,
обвиняемият *** К. А., отказал да изпълни заповед на началника си -
,,Главен сержант на 3-та батарея“ ***
Н.Б.Н., а именно да се яви във военното формирование и да застъпи наряд като
караулен на обект ,,***“ в състава на караул № 2 на мястото на *** Б. И. К., умишлено, е осъществил състава на
престъплението по чл. 372, ал. 1, алт. 2 от НК.
Горното,
по безспорен начин се установява от направените от обвиняемия самопризнания по време на съдебното следствие,
от показанията на свидетелите : *** И.А., *** Х.Х., ***. К.Ц., *** Н.Н., *** М.С.,
***. А.П.
и *** А.О., от писмените доказателства по делото, служебна характеристика, служебен картон, кадрова
справка, справка съдимост и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ: ниско правно съзнание, безотговорност и
лекомислие
МОТИВИ: да участва във футболна среща
Спор по фактическата обстановка и правна
квалификация няма от страните по делото.
Представителят
на военно-окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание поддържа
обвинението във вида, в което е повдигнато. Намира, че в хода на съдебното
следствие, след като обвиняемият се е признал за виновен, са събрани безспорни
и категорични доказателства за това, в което е обвинен. По тези причини,
прокурора моли съдът да признае *** А. за виновен по вмененото му обвинение и
да му определи наказание глоба към минималния размер, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които излага.
Обвиняемия разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен и дава обяснения.
Проявява самокритичност и съжалява за стореното. Солидарен е със становището на
прокурора. Относно наказанието, моли съда, то да бъде към минимума.
Съдът,
като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в
чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемия *** А. от
наказателна отговорност и за налагане на административно наказание. Същият е
пълнолетно лице. Не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти глава осма
от НК. За престъплението, което е извършено умишлено, се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години. От престъплението няма причинени имуществени
вреди. Не е причинена тежка телесна повреда или смърт. Деецът не е бил в пияно
състояние, както и при множество престъпления и не е извършено спрямо орган на
власт при или по повод изпълнение на службата му.
При
определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид самопризнанията на обвиняемия, с което
е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, критичното му отношение
към извършеното, че стореното е изолиран случай в неговия живот, неговата
младост и след като се съобрази с финансовото му състояние и трудовото възнаграждение – теглен заем
и в голям размер, както и че родителите му са безработни, на които също помага
финансово, му определя административно наказание глоба към минималния размер, а
именно 1 000 /хиляда/ лева.
Водим от
горното, по вътрешно убеждение, основано на събрания по делото доказателствен
материал и въз основа на закона, съдът постанови Решението си.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:
гр.
Пловдив
13 ноември
2012 г.